Приятели (:

Смяхте ли се достатъчно тази година? 😀

Представяме ви електронното издание на седемнадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“:

„Ех, магесническа му работа“ – Калоян Захариев

корица на „Ех, магесническа му работа“

Автор: Калоян Захариев, 2014
Предговор: Ана Хелс, 2014
Редактори: Калин М. Ненов, Невена Стоянова, Евгения Василева, 2014
Консултанти: Филип Авджиев, Геновева Детелинова, 2015
Коректори: Калин М. Ненов, Саша Александрова, Димитринка Димитрова, Христина Димитрова, 2014
Помощник-коректор: Борис Грозев, 2014
Художник и оформление на корицата: Катерина Данаилова, 2014
Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2014
Издател: фондация „Човешката библиотека“, 2014
Най-нова версия: 2016-01-01

Една вълнуваща приказка за…

… повелители на тъмни сили:

Убиецът не изкрещя, не изстена, всъщност дори не издиша. Просто се срина на пода с толкова бледо лице, че в сравнение с него арктическият сняг изглеждаше черен като Кофи Анан. Колегите му за миг отстъпиха потресени. Неувереността се плъзна във вече редеещите им редици. Погледите на всички бяха впити в сгърчения им колега.
– Това… това… – заекна един от тях – това въобще законно ли е?
Лазар избърса самотна капчица пот от челото си.
– Вие некроманти ли сте?
– Ами… не.
– Е, значи е законно – отвърна Лазар делово и се хвърли в атака.

*

Запищя мобилен телефон.
– Офисът на великия некромант Лазариус. Ние се гаврим с природните закони за вас. Какво обичате? Здравейте, хаджи… какво… не, хаджи, съжалявам. Тук е, но в момента е много зает с едно ужасно черно заклинание, което изисква пълната му концентрация. Ако го прекъсна, пак ще ме хвърли в ямата с демоните, а тях не сме ги хранили от сума време. Да му предам ли нещо? Да… да… да… разбирам… да… така ли… да… да… виж ти… да… ясно. Ще му предам при първа възможност, хаджи Стойчо. Дочуване.
– Какво иска хаджията… и за каква яма с демони говориш?
– Е, никога не е излишно клиентите да смятат, че имаме. Това повишава търговския престиж.

… мотивирани слуги:

Отвори тефтерчето, отново погледна зад гърба си и прилежно си записа: „да завладееш света“. В пристъп на гузна съвест дописа: „ако ти остане време“, и прибра тефтера в джоба си. Поредният бърз поглед зад гърба му го увери, че там няма никого. Издиша дълбоко. Знаеше, че този бизнес е пълен със стрес, но очакваше неговият източник да са развилнелите се тълпи, жадни за некромантска кръв, и разбира се, вечният спътник в професионалното израстване на всеки уважаващ себе си черен магьосник – юнаците. Никой във факултета обаче не го светна, че тая част със стреса ще се дължи на твърде ентусиазирани слуги.
Аз бих казал мотивирани, господарю.
– ИЗЧЕЗВАЙ!!!

*

– Ако господарят няма нищо против, бих искал да ме прогони, крещейки унижаващи достойнството ми обиди…
– Добре тогава… ъъъъ… махай се оттук, гнусен… ъъъъ… гнусен…
– Червей – подсказа червеят.
– Да, точно така. Ей туй имам предвид.
На лицето на слугата се появи щастлива усмивка. Не беше много, но си личеше, че господарят му се старае.

*

Демонът безуспешно се опитваше да плюе в пазвата си, но липсата на такава видимо затрудняваше процеса.
– Този пък кой е? – изхъхри той с глас, който подсказваше, че първата му работа, след като приключи тук, е да си запише час при кардиолога.
– Новият ми слуга – измърмори Лазар, опитвайки се да успокои сърцето си, което препускаше като инфлацията в Гърция. – Пратиха ми го от агенцията за временна заетост.
– Той беше ли тука преди малко?
– Не, не беше – изръмжа Лазар и погледна Григор. – Абе, нали ти казах да ме оставиш сам?
– Да, господарю, и поднасям хилядите си извинения за това. Бих искал да споделя триумфа ви над жалките простосмъртни, обитаващи този жалък свят, който скоро ще падне в краката ви и ще ви се кланя като свой бог и абсолютен владетел.
В залата се възцари смутена тишина. Лазар и Манон се взираха в сияещото лице на Григор.
– Ъм, Лазаре? – прошепна Манон.
– Да?
– На тоя какво му има?

*

Григор, естествено, никакъв го нямаше, затова Лазар си придърпа едно столче, измъкна от джоба си пакетче влажни кърпички и се зае да чисти старателно жезъла.
Парчето дърво вече светеше, когато Григор слезе по стълбите. Беше толкова намусен, че дори не влачеше псевдосакатия си крак.
– Добре, тази скръбна физиономия за какво е?
– Вижте ме на какво приличам – измрънка Григор.
Лазар го огледа от горе до долу. Пред него стоеше строен млад мъж в средата на двадесетте, който очевидно се хранеше и спортуваше редовно.
– Ами… добре си изглеждаш.
– В това е проблемът! Аз съм слуга на зъл магьосник! Как очаквате от мен да се разкарвам в този вид. Толкова е… толкова е срамно.

… опасна черна магия:

– Ухо от обикновена домашна муха – мърмореше под нос Лазар – разплодни… ъъъъ… неща от плодов прилеп, нокът от змия…
Съдържанието на котела вече бълбукаше и по повърхността бавно се пукаха мехури, които обикновено можеха да се видят само в подозрително разшавал се вулкан. Лазар пусна в казана последната съставка (косми от подмишницата на далечноцарски пустинен гущер, за любопитните) и произнесе онова древно заклинание, носило увереност на хиляди некроманти преди него.
– Абе щом не е избухнало досега, значи всичко му е наред.
Той взе нещо, което приличаше на гребло, и лениво заразбърква съдържанието на котела, което поради липса на по-подходящ термин ще наречем течност. Няколко мехура се пукнаха и по престилката на Лазар плиснаха мазни капки. Разнесе се съскане и във въздуха се понесоха облачета дим. Замириса на изгоряла кожа. Лазар бръкна в един от джобовете на престилката, измъкна лъжица от неръждаема стомана и я пусна в котела. Тя изчезна с мазно и лениво „бльоп“ и след няколко секунди също толкова мазно и лениво изплува на повърхността. За броени мигове се покри с ръжда и се разпадна. Петната ръжда се разтвориха и изчезнаха без следа.
Лазар кимна доволно. Беше готово. Извади от джоба на престилката си тебешир и надраска няколко пентаграми по пода. Накрая се изправи, избърса праха от коленете си, пое си дъх и произнесе магическите слова:
– Маноне, тука ли си, бе?

*

Вратата се отвори с трясък и навън изскочи Григор. Беше блед като платно.
– М-м-м-м…
– Мивката… – помогна му Лазар.
– T-т-т-т…
– Тя…
– … Е ЖИВА!!!
Във всекидневната се възцари тишина. Лазар се размърда във фотьойла си.
– Винаги съм подозирал, че искаш да го кажеш.
– Да, но не и за мивка!!!
– Какво толкова, де? – обади се Сава нацупено. – Не ме бива много в миенето на чинии…
(…)
– Но вие имате миялна машина! Просто взимате съдовете, слагате ги, натискате копчето и готово.
– Миялна машина?
– Да. Онова квадратното между мивката и хладилника, на което все още стои етикетчето с цената.
– Ама то миялна машина ли било??? Аз си мислех, че е развалена печка. Затова, значи, всеки път като се опитвам да си претопля пица, тя излизаше влажна.
Григор погледна към Лазар в търсене на мълчалива подкрепа. Некромантът въздъхна.
– Григоре, защо не се опиташ да почистиш каквото можеш? Остави кафето за по-късно. Става ли?
Григор запретна ръкавите на халата си, а в очите му светна настървение.
– Веднага се захващам, господарю. Досега не бях унищожавал толкова много нови форми на живот, но дето се казва, естественият подбор невинаги е справедлив.
Вратата на кухнята се затвори зад гърба му и двамата некроманти останаха сами.
– Внимавай с тигана – изкрещя след него Сава. – Много се дразни, ако го хванеш за дръжката!

… страховити демони:

Кокорейки големите си изумруденозелени очи, бебето разтвори устнички… и се разсмя. Вкаменяването на тримата премина в обикновено вдървяване. Момиченцето протегна ръчички към носа на демона. Задърпа го, без да спира да се смее.
– Това… – започна Лазар и млъкна.
– … беше малко… – опита се да помогне и Григор, но се изчерпа.
– … странно – успя да довърши Манон, докато бебенцето продължаваше да дърпа носа му.
– Кое е странно, мили?
– Ами човешкото бебе не се плаши от мен, а пък… – Манон млъкна.
Три чифта погледи се заковаха в дребничката демоница, която стърчеше от казана до мъжа си, скръстила лапи пред гърдите си с онази физиономия, значеща едно и също във всички измерения, галактики и форми на живот – че съпругът на притежателката на физиономията е загазил много, ама наистина много здраво.
– Здравей, гълъбче – изцвърча Манон с гласец, преливащ от мед и захар.
– Скъпи?
– Да, ненагледна моя.
– Доколкото помня, си взе няколко свободни дни.
– Да, кокошчице сладка.
– Които обеща, че ще прекараш с мен.
За миг на муцуната на Манон се появи спазъм на размисъл, породен от съмнението казвал ли е въобще нещо такова. После съмнението се стопи със скоростта на неподкупност на новоизбран депутат. Щом съпругата твърдеше, че е обещал нещо такова, беше невъзможно да не е вярно, нали?
– Да, радост моя.
– Тогава би ли ми обяснил какво правиш тук по това време на нощта, при това с тези двамата?

*

Тежкият капак се плъзна с протяжното стържене на камък и се стовари с грохот на земята. От вътрешността му се надигна изсушен от вековете воин, облечен в ръждясали доспехи. Завъртя глава към Лазар и Григор, сякаш можеше да ги види. Бавно вдигна ръка и ги посочи с пръст, като че ли им казваше, че се е завърнал от Пъклото само заради тях. Улови се за ръбовете на саркофага, надигна се, за да излезе от него и… десният му лакът се строши със сухо пращене. Зомбито се тръшна по лице на пода с оглушително дрънчене. Черепът му се изтърколи настрани.
Петте зомбита се спогледаха. Лазар и Григор – също.
– А толкова добре започна – обади се слугата.

… разрастващ се бизнес:

– Тъй че – заключи с тежка въздишка хаджи Стойчо – ми трябва коч, а пък никъде в околията няма такъв като Наполеон. Обадих се вече на всички колеги, но никой не може да помогне. Все пак иде реч за осемстотин овце. Наполеон ги… обгрижваше всичките само за пет-шест дни… – той се засмя добродушно – работливо момче беше, няма спор. Па си рекох няма ли начин да измислим някакво временно решение на проблема поне за тази седмица, а до следващия път вече няколко от юнаците на Наполеон ще са пораснали достатъчно, за да го заместят. Вече даже съм си харесал едно шиле, дето има същия блясък в очите като баща си. Щом видях как гледа свинята, веднага разбрах, че от него ще стане коч и половина.
– Но му трябва време – добави Лазар.
– Именно – кимна хаджията и петте му гуши се разлюляха застрашително. – Можем ли да измислим нещо?
– За моженето можем. Всичко зависи от цената, която сте готов да платите. Както, предполагам, се досещате – черната магия не е особено евтина. Цените на консумативите постоянно растат, демоните стават все по-капризни, икономиката е в рецесия… да не ви разправям. Затова мога да ви предположа няколко варианта. Григоре, дай тарифните планове на хаджията.
Григор измъкна от джоба си купчинка брошурки и ги подаде на хаджи Стойчо. Домакинът впери в тях очи замислено, търкайки брадички.

*

В стаята се възцари тишина. Лазар все така кротко си стоеше на фотьойла и гледаше с жив интерес чехлите си. На дивана пък се водеше разгорещен диалог само с погледи между кмета и началник-пожарната. Накрая Скръндзалиев кимна със скръбна физиономия на политик, който е принуден да харчи общински пари за избиратели, които не гласуват за него.
– Ще поръчаме партида зомбита от теб.
Началникът се втренчи в кмета. Лазар успя да разшифрова онази част от съобщението, гласяща „награден фонд“. Кметът отново кимна и колекцията му брадички заигра истинско хоро около врата и гърдите му.
– Дори… дори… – той си пое свистяща глътка въздух – ще увеличим количеството. Все пак тук става въпрос за честта на нашата славна пожарникарска служба, която през последните три години… ъъъ… си изгради име на най-добрата в Царството и ние от градската управа – още една капчица пот се плъзна по челото му – ще работим с всички усилия този безценен трофей да се завърне в нашия прекрасен град – мускулче затрепка под дясното му око. – Затова ще отделим средства за закупуването не на обичайната бройка от тридесет зомбита с тренировъчна цел – потта вече капеше по веждите му – а на четиридесет… – последва лекичко ръгване на пожарникарски лакът – … и пет броя.
– Четиридесет и пет?
Кметът кимна безсилно, попивайки потта си с бяла везана кърпичка. На лицето му беше изписана болка, която би погубила по-неопитен политик.
Лазар потърка брадичка, опитвайки се да запази каменното си изражение. Бе се надявал да продаде десет, но каквото и да казваха хората, имаше Господ и несъмнено Той беше некромант.
– За какъв период желаете да бъде осъществена доставката?

… Да ви я пращаме ли? 🙂 Пишете ни (на poslednorog -в- gmail.com). Файлът е FB2, без дигитални (DRM) защити.

Ако искате да ни подкрепите парично, ползвайте някой от начините тъдява. Сумата е според както ви се хареса. Ако се триумите, мятайте 4 лева. Ние ще ги размятаме сред творческия състав – тия хухавелници под корицата. Всичките до един. И нека никой да не бъде прене…метнат.

Още любими откъси, отзиви и рецепти за завладяване на света събираме в тази тема. Очакваме вашите там, или тук, или в пощата ни.

Важното е да срещнем празниците, заредени с магия.

БУМ! 😀