Много преди Облачето да срещне Вятъра, когато още беше малко дете, то растеше спокойно и щастливо, на едно прелестно и просторно място, в самото сърце на Балкана. Тогава то, с всеки нов ден, откриваше света, мамещ и любопитен, видян такъв, какъвто могат да го видят само очите на малките деца.
Здравейте, мили приятели!
Как по-приказно може да започне една приказка? 😉
Какво друго ако не приказка е животът ни – безкраен, пъстър низ, върволичка от светлини и загадки? Най-хубавите приказки се случват всеки ден пред нас и ни напомнят, че именно мечтите и желанията ни ни правят повече – търсачи, откриватели, човеци.
В „Пухкавата приказка“ откриваме историята на едно малко облаче, което не спира да търси себе си, докато лети над големия свят и среща нови приятели.
Облачето, всъщност беше момиче, ама не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така че по-скоро беше момиче.
И докато лети, и търси, и среща нови Ветрове и други Облачета, то открива, че има нужда от…
Търпение…
Това е нещо, което Облачето си нямаше или поне не знаеше да си има. Всички, и особено Вятърът; непрекъснато му повтаряха „Търпение“! Точно Облачето си намисли нещо и аха да го направи и все се намира някой вятър да го спре и да каже „Търпение“…
…
То искаше повече, и го искаше сега, и го искаше много, и то веднага!!!
… като всички ни. Огледайте се – не ви ли се иска и вие да сте по-търпеливи? Да бъдете по-уверени?
А по пътя към новите приятели и търпението има и полети, високо, високо, и смях, люлеене от дъгата и даже сълзи – откъде иначе идват дъждовете?
Вятърът харесваше Облачетата – и малките, и големите, и розовите, и сивите, и пухкавите, и по-пълните… Не обичаше само досадните Облачета и за да се отърве от безбройните им объркани и оплетени въпроси, се шегуваше с тях по свой си, ветровит начин! Точно тези шеги Облачето не рабра и се нацупи като малко дете, точно както се цупеше, когато не му разрешаваха да яде сладолед! Но понеже беше пораснало (не много, всъщност), си остана нацупено и сърдито доста дълго време. Толкова дълго, че чак Вятърът се зачуди възможно ли е един пухкав розов досаден въпроско, който иска всичко да знае, види и пипне, изведнъж да няма повече въпроси!?
Затова, когато Вятърът приключи с всички важни за Небето дела, той отново се върна при Облачето. Върна се спокоен, малко хладен, но дружелюбен, ветровито шеговит и закачлив, но изпълнен с търпение и разбиране, и те отново започнаха да разговарят! Разговаряха дълго и спокойно, като Вятърът внимаваше, малко, с шегите, а Облачето внимаваше, и то много, с въпросите.
Аз вярвам, че във всеки един от нас спи по едно малко Облаче и с приказката си Даниела ми го напомни. Благодаря й за което и с това представяне й казваме „Добре дошла“ в Човешкия ни дом!
Блогът на Даниела е http://leeneeann.info/blog/. Може да си поръчате „Пуккава приказка“ с автограф направо от авторката на адрес puhkava-точка-prikazka в gmail.com и да оставите отзив за нея тук. Може да я получите и от нас, на плаваща (рееща се :D) цена 7~10 лева – колкото прецените сами.
- Гостува ни: „Възкръсването на Крали Марко“ - 11 май, 2011
- Гостуват ни: „Мечове в леда“ - 9 февруари, 2011
- „Слънце недосегаемо“ в Читанка.инфо - 19 декември, 2010
Благодаря ти, Ели! Дано всички останат с добро настроение след приключението „Пухкава приказка“ като видят, че да оставиш облачното от теб да надзърне навън не е толкова страшно 🙂
Prekrasno e !!!! Vseki ot nas e edno nejno obla4e, samo deto poniakoga se strahuvamo da go pokajem. Blagodaria za 4udesnoto nastroenie v slovo i risunka . ! Pojelavam 6tastie !!!
Вере, аз съм си сменила телефона, но пазя твоя 🙂 и също не съм те забравила 😉
Така че просто се разберете кога и къде, и кажете 🙂
/само да не е вторник или четвъртък 🙂 /
Вяренце 🙂
Непременно ще те взема!
Дачи, в и-мейл се разбираме чудесно 😉
Прегръщам ви и трите мили дами 🙂
Габи, вземи ме с теб, когато тръгнеш към Дачи!
(дължа й няколко топли думи по поводи с едни други облаци, ветрове, висини и крила)
(Дачи, преди време (малииии… многу време…) ти „събуди в мен не само желанието за летене“. Писах ти с молба да ме поведеш за ръчичка към фърченето, и ти откликна така сърдечно, както … си мечтаех : )))
Не съм се отказала и нямам намерение : ) И наистина рядко минава седмица без да помисля и помечтая : ) Ще му дойде времето!
Силно ще се радвам да те видя, за да мога да ти се наблагодаря на воля : )
Габче, с огромно удоволствие!!!
Искра, благодаря ти. 🙂
Моля, чувствай се поканена в моя розов свят. Убедена съм, че надниквайки там ще установиш, че това всъщност е твоят свят и ще намериш много от своите истини 🙂
Приятна разходка 🙂
Да, във всеки от нас има едно любопитно и нетърпеливо същество /Облачето е чудесен образ за него/. С удоволствие бих надзърнала в света на розовото Облаче, за да видя израстването му – любопитна съм какво е научило и дали е разбрало, че само може да избира посоката, в която Вятърът да го отведе. 🙂
Прекрасно е, че все повече хора изказват на глас тези изначални истини, облечени в приказна форма. За да се научим да разбираме случващото се в света и живота ни, да си сътворим реалния свят такъв вълшебен и фантазийско-вълнуващ.
Радвам се, Даниела!
Успех!
Даниела, аз благодаря още веднъж 🙂
Ще се радвам да се запознаем и на живо.
Дотогава – ще ти изпратя на и-мейла две от моите приказки, които съм писала преди време…
Може би те ще допълнят повече за Светличе-то в мен и ще разкажат каква съм 🙂
Вълшебства!
Г:)
🙂 Благодаря ви за красивите думи и топлия прием в Човешката 🙂