Много преди Облачето да срещне Вятъра, когато още беше малко дете, то растеше спокойно и щастливо, на едно прелестно и просторно място, в самото сърце на Балкана. Тогава то, с всеки нов ден, откриваше света, мамещ и любопитен, видян такъв, какъвто могат да го видят само очите на малките деца.

Пухкава приказка - корица

Здравейте, мили приятели!

Как по-приказно може да започне една приказка? 😉

Какво друго ако не приказка е животът ни – безкраен, пъстър низ, върволичка от светлини и загадки? Най-хубавите приказки се случват всеки ден пред нас и ни напомнят, че именно мечтите и желанията ни ни правят повече – търсачи, откриватели, човеци.

В “Пухкавата приказка” откриваме историята на едно малко облаче, което не спира да търси себе си, докато лети над големия свят и среща нови приятели.

Облачето, всъщност беше момиче, ама не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така че по-скоро беше момиче.

илюстрация на Деница Пенева

И докато лети, и търси, и среща нови Ветрове и други Облачета, то открива, че има нужда от…

Търпение…

Това е нещо, което Облачето си нямаше или поне не знаеше да си има. Всички, и особено Вятърът; непрекъснато му повтаряха “Търпение”! Точно Облачето си намисли нещо и аха да го направи и все се намира някой вятър да го спре и да каже “Търпение”…

То искаше повече, и го искаше сега, и го искаше много, и то веднага!!!

… като всички ни. Огледайте се – не ви ли се иска и вие да сте по-търпеливи? Да бъдете по-уверени?

А по пътя към новите приятели и търпението има и полети, високо, високо, и смях, люлеене от дъгата и даже сълзи – откъде иначе идват дъждовете?

илюстрация на Деница Пенева

Вятърът харесваше Облачетата – и малките, и големите, и розовите, и сивите, и пухкавите, и по-пълните… Не обичаше само досадните Облачета и за да се отърве от безбройните им объркани и оплетени въпроси, се шегуваше с тях по свой си, ветровит начин! Точно тези шеги Облачето не рабра и се нацупи като малко дете, точно както се цупеше, когато не му разрешаваха да яде сладолед! Но понеже беше пораснало (не много, всъщност), си остана нацупено и сърдито доста дълго време. Толкова дълго, че чак Вятърът се зачуди възможно ли е един пухкав розов досаден въпроско, който иска всичко да знае, види и пипне, изведнъж да няма повече въпроси!?

Затова, когато Вятърът приключи с всички важни за Небето дела, той отново се върна при Облачето. Върна се спокоен, малко хладен, но дружелюбен, ветровито шеговит и закачлив, но изпълнен с търпение и разбиране, и те отново започнаха да разговарят! Разговаряха дълго и спокойно, като Вятърът внимаваше, малко, с шегите, а Облачето внимаваше, и то много, с въпросите.

Аз вярвам, че във всеки един от нас спи по едно малко Облаче и с приказката си Даниела ми го напомни. Благодаря й за което и с това представяне й казваме “Добре дошла” в Човешкия ни дом!

илюстрация на Деница Пенева

Блогът на Даниела е http://leeneeann.info/blog/. Може да си поръчате “Пуккава приказка” с автограф направо от авторката на адрес puhkava-точка-prikazka в gmail.com и да оставите отзив за нея тук. Може да я получите и от нас, на плаваща (рееща се :D) цена 7~10 лева – колкото прецените сами.