“Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.”
Приятели –
Представете си, че Човешката библиотека е ваша.
(Човешката библиотека Е ваша. Ваша е. Да.)
Какво ще правите с нея?
(Ако все пак ви трябват подсказвания – изтеглете си тези тук.)
… А докато вие мечтаете, ние ще попразнуваме. Имаме нови лица (и ръце, и жив дух 😀 ) на борда. Еви и Дени, добре дошли! 🙂
………
Другия път, освен виртуално, трябва да те разпрегръщаме и съвсем официално, Дени-Слънце… 🙂
ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ! НЕ СЕ БОЙТЕ! *намалявам децибелите* Може да си мечтаете и съвсеееем, съвсем конкретни мечти… 😉
“Мечтите са криле, надеждите — окови” 😉
Това ми припомни, че в мечтите няма нищо лошо. Не са загубено време, с което толкова ни плашат възрастните, когато сме деца.
Сега си взимам малко враме, за да полетят мечтите, а аз да им се радвам.
…
Мечтая си Човешката библиотека да е едно вълшебно място, в което чудесни Човеци сноват насам-натам, всеки със своя задачка-идейка. И междувременно тези с дарбата да творят, създават, мечтаят “заразително” и вдъхновяващо, летят до приказни и непознати светове. И после се връщат с нови приятели за всички нас – книгите.
Наистина вярвам, че книгите са приятели. Както е и музиката. Най-точно го каза един любим китарист Ерик Сардинас – “Приятели, благодаря ви, тове е за вас. Защото всички знаем, че понякога Музиката е всичко, което имаме” … и започна да свири.
Мечтата ми е и начинът, по който виждам Човешката и в момента. Затова ви благодаря, на всички, които я правите възможна е мечтаете за нея. И на всички, които ще се включвате в нея и в бъдеще.
Благодаря ви
….
Помечтах си … ех, че хубаво 🙂