Човешката библиотека




Разговор свободен стил. 😉

На 2 април Ки ни писа:

Аз засега имам няколко идеи, всъщност по-скоро свободни размишления (…).

1. Окей, почвам от най-общото: всеки проект, желаещ да набере популярност, може да го направи в две посоки: или да се оформи така, че да пасне най-добре на нуждите на публиката, или да ангажира публиката по начин такъв, че да я убеди, че продуктът вече e идеален за нея; тоест, стратегия навътре и стратегия навън (впрочем моя си терминология; в маркетинга може да имат по-адекватно име).

Пример за стратегия навътре е обновяването на сайта, което сте предложили. (На мен ми харесва ретро имиджът сега, малко прилича на блог,

Дес: То си e блог. 🙂 Сега ще се мъчим да го направим нещо повече. 🙂

Кал: Благодаря ти, Ки! Благодаря ти, Господи! Имало някой, който всъщност ни харесва и сега!

(more…)



Приятели (:

Човешка библиотека е всяко място, на което книгите сбират човеци. А в периоди като този са ни нужни дори повече мостове, свързване и съпричастност.

Може би най-свързващата наша книга е „За спасяването на света“. Тя гради мостове през половин век българска фантастика, между над 40 пишещи и мечтаещи, в (поне) осем жанра. Всеки от осемте раздела включва списък с препоръки за други къси текстове и цели книги, за да разгърнем мрежата все по-широко, по-пълно и изпълващо. 🙂 И, навярно най-важното, петдесетината текста вътре са подбирани според мечтата, дала тласък и заряд на цялата поредица „Човешката библиотека“:

… да ни направи по-чувстващи, по-копнеещи и способни да видим света през очите на другия … да откриваме и сбъдваме онова, за което мечтаем, да бъдем по-волни и безстрашни в самото мечтаене. И, когато затворим последната страница, да сме станали по-топли – вътре в нас, към околните хора, към целия свят: да сме станали по-човечни.

Затова сега – в период като този – искаме да споделим с вас „За спасяването на света“. Пишете ни (на poslednorog маймунка gmail точка com) и ви я пращаме. (Тя съществува само в електронен вид, засега.)
(more…)



Приятели (:

Четвърти декември е най-множественият рожден ден на света… или поне в нашия личен свят. 😉

Преди точно дванайсет години по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.

Преди девет години „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.

Преди пет години сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.

Преди три години празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи 😛 ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…

А днес пристига една история – трийсет и първата в поредица „Човешката библиотека“ и втората в поредица „Съзвездие BG“ – която говори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма. Също като въпросите, които задава Петърчо… Ето я:

„Ортодокс“ – Григор Гачев

корица на „Ортодокс“

(more…)



Приятели (:

Празниците продължават. 🙂



Приятели (:

Национални фантастични награди

Резултатите от вторите Национални фантастични награди ви чакат…

(more…)

Next Page »