ПИТАНЕ: А със „Слънце недосегаемо“ на Николай Теллалов?

Ние, човеците, си правим едни планове. Космосът – съвсем други…

Приятели,

Прочетете тази вчерашна публикация на Николай Теллалов, заедно с коментарите отдолу.

Прочетете двата откъса от „Слънце недосегаемо“, неиздадената четвърта (завършваща) част на цикъла му за змеицата Верена, Радослав и българите-такива-каквито-бихме-могли-да-бъдем.

Ако имате възможност – намерете „Ваяния 2007“ (изд. „ЕГИ“) и прочетете още откъси от „Слънцето“.

Питайте всичко, което остава неясно.

И ни кажете:

Как (и дали) да помогнем за издаването на „Слънце недосегаемо“?

Предлагам варианти, които ми хрумват сега – вие със сигурност ще се сетите и други:

  • Човешката библиотека го издава и разпространява със собствени средства (…и вие сте ни разпространители, така че не е толкова самотно, колкото може би звучи ;))
  • Човешката библиотека го издава на принципа, на който издадохме „Играта“ – с предварителни поръчки от читатели; после го разпространяваме заедно
  • издава го друго издателство (вече имаме едно, което е принципно съгласно), а Човешката библиотека го разпространява(ме :))
  • Ники го пуска като електронна книга; всеки от нас, читателите, му плаща каквато сума прецени, на ръка или онлайн
  • такава книга не си заслужава да бъде издадена – освен ако … (тук допълвате вие)
  • друго

Аз тъкмо обобщавам отговорите за следващия алманах „ФантАstika“… и чакам новите ви отговори с – ами, нетърпение и копнеж.

Като сме Човешка библиотека, да не би пък да сме си надмогнали напълно човещинката

Смеейки се ранноутринно,
Кал:)н

10 коментара за “ПИТАНЕ: А със „Слънце недосегаемо“ на Николай Теллалов?

  1. Ще публикувам коментара си, който оставих в блога на Теллалов и тук, тъй като мисля, че въпросът заслужава да му се обърне повече внимание:

    Имам само два публикувани романа, но много добре знам за какво говориш. Изпробвах всички възможни варианти. Първата книга (Справедливост за всички, 2007) мина през издателство ЛИК, които бяха така добри да се доверят на дебюта на един никому неизвестен български писател, без да му искат пари, но след отпечатването започнаха стандартните разпространителски, конасигнационни номера и дори хората, които искаха да си купят книгата, след известно време вече нямаше откъде, защото книжарниците се бавеха с отчитането на продажбите и не поръчваха нови бройки, за да могат да си въртят кеша като оборотни пари. Накрая и на мен и на издателството окончателно ни писна от всичко това. Книгата, дори да я имаше в дадена книжарница, беше в по един екземпляр и завряна на място, където няма как я намериш, осен ако не си влязъл специално да я потърсиш. Въпреки всичко, може би в благодарение на блога, „Справедливост за всички“ вече е с напълно изчерпан тираж. Стигна се дотам, че дори аз останах без копие от дебютния си роман 🙂

    Втората книга (Душа назаем, 2008) издадох сам, със собствени средства и се погрижих да е само на два клика разстояние за читателите от цял свят, които влизат в блога 🙂 Погрижих се и да организирам срещи с малксимален брой хора, които живеят тук – в България. Колко пари инвестирах в издаването на книгата и в премиери – не питай. Истинското богатство, което печелиш при този вариант, обаче, е прекият контакт с читателя. Късмет е, ако успееш да си избиеш тиража, но тук вече всичко опира до това колко добре ще се пазариш с печатницата и как ще си правиш сметката на времето и транспортните разходи, ако продаваш онлайн. Важна е и разгласата, естествено. Благодарен съм на всички блогъри и журналисти, които ме подкрепиха, без да искат нищо в замяна. Това, което се получи е, че свикнах да имам кашонче с книжки в багажника, където и да се намирам 🙂 Предимство е наличието на пощенски клон дори в най-малкото село. Което не може да се каже за достъпа до Интернет, но пък хората измислиха мобилните телефони с браузър…Не съжалявам за опита, книгата ми стигна чак до Нова Зеландия, Австралия и Канада, но едва ли ще повторя, тъй като има далеч по-лесни начини да изкараш някой лев с работа, ако вложишш същото количество време, знания и усилия, дори без да ти се налага да инвестираш в собствения си продукт и после да трябва да го отгладуваш…Прав си, че производството и потреблението у нас традиционно се „наказват“. Ето защо, вече гледам към чуждестранните пазари и, ако по някакъв начин продължа да издавам в България, то най-вероятно ще е само за удоволствие. Възнамерявам след известно време да пусна и втория си роман (Душа назаем) за безплатно теглене в Интернет, както направих с първия, но преди това искам да дам възможност на всеки, които иска да го притежава на хартия, да си го купи. Повечето хора, в това число и аз, няма да прочетем цяла книга от монитор, дори да е безплатна, по простата причина, че: 1) е неудобно, 2) губи се колекционерската страст да притежаваш копие от книгата (за предпочитане – с автограф), 3) хубавите книги са чудесен подарък.

    Не мисля, че даренията са идея, която ще проработи. Сам не мога да ти обясня защо, просто интуицията ми го говори…Но съм убеден, че с достатъчно разгласа, средства за издаването на книгата могат да се съберат от предварителни заявки „на зелено“ – така, както направи „човешката библиотека“. Бих популяризирал идеята в блога си и бих си поръчал копи(я) от книгата „на зелено“, стига някой лично да поиска това от мен и своевременно да ме информира какво, как и къде. Адрес за обратна ръзка има в блога. Харесвам творчеството ти и ти пожелавам успех от все сърце, който и път да избереш! Имам само една молба – не позволявай вика на посредствеността да попречи на полета на мисълта. Просто не си струва…

  2. Моят избор:
    издава го друго издателство (вече имаме едно, което е принципно съгласно), а Човешката библиотека го разпространява(ме :))

    или

    Една бройка, ако решим да действаме по точка 2

  3. Цитирам Ники Теллалов (от блога му):

    Калине, благодаря за подкрепата.

    Имам насрещно предложение, понеже имаш пресен опит и интернетът ти е по-бърз от моя (тук съм със скоростта на античните олеле’фонни модеми с всичките им прелести): виж колко хора ще дадат заявка, провери цените в печатницата и ми кажи. Моя грижа е паусът и корицата. За редакцията… ще поговорим пак. Рециклираната хартия – напълно съгласен.

    Но няма нужда изобщо да се минава през кое да е издателство. Книгите ще са на практически производствена цена за поръчалите хартиен екземпляр.

  4. Аз съм твърдо зад издаването на книжен вариант. Мисля че най-удачен би бил варианта с предварителните поръчки. Все пак дава представа, макар и предварителна, къде се „намира“ книгата спрямо нас читателите и най-вече ентусиастите.
    Бройте ме като три гласа „за“ поръчково-разпространителския вариант.

  5. В електронен формат е най-евтино ( аз лично разбирам под „електронен“ PDF файл, който мога да си сваля, както например за една антология се сещам – Сънувах човешко лице, която имам точно в такъв вариаант напълно легално платена и си ми е страхотно удоволствие да си я чета ), но въпреки всичко предпочитам хартиения вариант. Със заявки май ще е най-уместно.

  6. Знам Калине, но това с приятелите в малкия град е много трудна работа вече, за съжаление…Познавам само един-двама, които четат, все още, и то не фантастика. Не, че това не е проблем и в голям град като София. Моите приятели от студентските години преди четяха, но вече – не, децата им, ученици в прогимназията, и те четяха, но то вече е минало време. Това имах предвид.

  7. То разпространителството има много степени на въвлеченост. 🙂 Ако например аз ти пратя по пощата (или автобуса) пет книги, а ти ги отнесеш до четящите си приятели, които искат да си ги купят – ами достатъчно е.

    Но ако сме само ти и аз, които го правим – тогава не е достатъчно…

  8. Калине, прочетох това, което си написал, както и публикацията на Н. Теллалов. За електронна книга – колко читатели могат да я прочетат като такава, при положение, че устройства за четенето им много малко хора, все още, могат да си позволят? А, ако е на хартиен носител, тя може да се купи и за подарък. Аз бих си я купила щом вие от Човешката заставате зад този автор, но за разпространител определено не ставам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото