ПИТАНЕ: Колко ви харесват илюстрациите към “Дивна” – част 3

Още откъси от “Дивна”, предстоящия роман на Валентина Димова и клуб “Светлини сред сенките”.

Припомнете си правилата за гласуване оттук; и ни пишете, ако искате да поръчате бройки от романа предварително.

~ ~ ~

– Рая е готина мацка! – предупреди Марти, кискайки се хитричко, докато влизаха. – Такива не се срещат всеки ден!
– Не че срещах кой знае кого у дома.
– Еее, мен бе, слънце! Най-големия!
Стаята на Рая Мирова беше съвсем различна от очакванията на Дивна. Тя се почувства изгубена още щом прекрачи прага. Всичко – от слабото осветление до извадените от стените матраци, които бяха подредени на пода и обградени с ефирни червени завеси, закрепени върху лека алуминиева конструкция – излъчваше сладникавост. Ретро плакатите по стените, които показваха Рая и съквартирантката й в костюми на земни кабаретни актриси, бяха открито неприлични. Стопанката, млада мулатка, внушаваше същото. Дори мобикът й беше черен на червени сърчица.
– Казах ли ти? Най-голямата! – Марти смигна на Дивна. Тя му се усмихна плахо и побърза да се оттегли към един от матраците.
Беше й лесно да получи цялата необходима й информация за това момиче, без да задава въпроси. Че Рая е задочничка, разбра от синята й униформа. Червеното “П” говореше, че е от втори подготвителен курс.

– Марти… Не ме дърпай така, какво има? – Момичето спря пред почти незабележимата в стената вратичка. – Марти?!
В очите му имаше нещо непознато. Той обаче се усмихна, отвори и посочи към скамейките в тясната беседка.
– Малко е като в затвор, но трябва да свикваме – каза и се изсмя. – Нищо няма, Дивна. Искам да те почерпя един шоколад или нещо там… Сок? Какво избираш?
Той седна въздишайки, облегна се на масичката и я разклати застрашително. Тя изпращя. Дивна я подпря, оглеждайки под нея за щети. За разрушаване на академична собственост следваха строги наказания.
– Сивичко – промърмори Марти.
– Да не би някой…
– Глупости! – пресече въпроса й той, избра си газиран сок от кухненския робот, извади сребриста манерка от джоба си и изсипа съдържанието й в голямата чаша. – Хубаво е, че ги пълни до половината. Все едно аз съм го програмирал.
Дивна проследи подскоците на пръстите му по плота на масичката.
– Мирише на…
– Алкохол! – отново я прекъсна Марти. – Искаш ли да опиташ?
Дивна искаше да попита всеки ден ли пият. В стаята на Рая го прие като кокетничене за пред момчетата.
– Но какво се е…
– Първо пиенето!
Дивна опита и се смръщи. Алкохолът беше повече от сока.
– Марти! – Тя отново надникна в очите му и желанието й да го критикува се изпари. Хвана свободната му ръка. Тази, чиито пръсти барабаняха по масичката. – Всичко… каквото и да е то… Всичко ще се оправи, Марти! Ти си най-големият… А за Стас, не се притеснявай, чуваш ли! С него мога да се разбера сама.
– Най-най-големият! – Той се пресегна и погали сплетената й в плитка коса. – Развържи я! – помоли.
– А… да, добре… – Дивна трескаво заизпълнява заръката.
– Не се бой, слънчице. Познаваме се. Косата ти е красива. Пусни я! Нека бъде свободна.
Дивна използва пръстите си вместо гребен. Едрите й къдри покриха раменете и гърба, а краищата им застлаха скамейката. Марти я гледаше усмихнат и някак успокоен.
– Какво има? Защо ме… Марти, трябва да ми кажеш!
– Почивам си. – Той се отпусна назад. – С теб се чувствам у дома. На сигурно съм.

“Трошачите” беше шумно, шарено място, където всеки се забавляваше според своите си разбирания за купон. Най-шарени и шумни бяха скайтърите. Те профучаваха на групи над главите на останалите, правеха невероятни въздушни пируети и владееха скайтовете си така, все едно бяха жива част от телата им. Не беше лесно да си новак в това свободно общество. Ако си сам, можеше с часове да се луташ из тълпата, без някой да те заговори. За разлика от Академията обаче, тук човек можеше да поскита абсолютно необезпокояван от критични погледи и неми въпроси.
Изглеждаше невероятно, че правителството на Южната федерация допуска съществуването на такъв мегаклуб на станция, проектирана за висше учебно заведение. Дивна си спомни, че някога на мястото на “Трошачите” е имало писта. Беше чувала от баща си, че точно там са загинали двеста и седемнайсет студенти, заминаващи на екскурзия с учебна цел. Случаят бил потулен. Била построена чисто нова писта от другата страна на станцията, а старата – напълно изоставена. Никой не охранявал нейния отцепен сектор, а и нямало нужда, защото мястото се считало за опасно и негодно за използване. Първите бездомници попаднали там случайно. Вероятно авария ги принудила да шмугнат скаера си в някакъв отворен люк. След приземяването установили, че ако оправят херметизацията на люковете и позатегнат поддържащите системи, скоро ще могат да дишат без кислороден шлем, и решили да превърнат бившата писта в място за живеене. Южният координатор проявил милосърдие към тях, в памет на загиналите младежи. Настоял за прецизен ремонт на поддържащите системи, които предизвикали предишния инцидент, а също и да се проверяват на няколко месеца. Една от запечатаните врати на сектора била разблокирана, с оглед на евентуални спешни случаи. Този благороден жест подарил на трошачи и студенти “вратичка”, през която всеки аутсайдер можел да премине от другата страна – там, където животът е пълна противоположност на неговия.
Дивна откри, че й харесва да се разхожда безцелно из секторите. Не беше сигурна дали иска Питър да я види тук. Достатъчно й бе да се потопи в неговия свят и да го доизгради във фантазията си. Беше облякла яркожълта рокля, посипана с оранжеви сфери, и полупрозрачен клин. Ботушите й също бяха от яркожълта кожа. Преди да дойде в Академията, тя използваше този екип като домашно облекло, защото го намираше твърде пъстър, но предположението й, че ще е много подходящ за “Трошачите”, се оказа вярно. Тук почти всички бяха облечени в ярки цветове. Дивна за първи път видя младежи, носещи бижута за лице и “нишани”, които се оказаха просто подвижни татуировки. Момичетата бяха отрупали клепачите и бузите си със ситни звездички, изкуствени цветни камъчета или коронки за чело – нежни метални бижута във формата на корони, които придаваха на лицето екзотичен нюанс. Момчетата пък носеха дракони, черепи и всевъзможни чудовища в миниатюрни и много пъстри варианти. Те украсяваха предимно брадичките или шиите им.