Приятели — добре дошли в новия ни дом. 🙂
Още не сме премели навсякъде – а фасадата си плаче за подмяна… но вие се настанете удобно, разгледайте тук и там (особено ако за първи път стъпвате в еднорогов дом)
– а после елате да се почерпим.
Хем еднорог, хем приказка без край – какво повече да си поискаме?
Е-е-ех! *въздъхване с усмивка и изпълнени гърди*
(Сърдечно благодаря за почерпката на Любов Орешкова, наш съЕкипник.)
Кал:)н
Latest posts by Библиотекаря (see all)
- Пак сме млади - 1 март, 2016
- Балади и разпади - 15 февруари, 2016
- Копнеж за стажанти на ЧоБи (зима 2012-а) - 16 декември, 2011
За да не остане въпросът на Искра незабелязан, поставих го насред нова вест. Само трябва да щракнете върху “Последният еднорог » Blog Archive » Питане: А ти кой си?” в горния коментар, и сте там.
Където ви чакаме, не просто любопитни. 🙂
(Искре, аз още си се грея на усещането за чудо, което получих от разговора ни за четиримата герои…)
Благодаря ти, Калине, за отговора!
Да, задочно се познаваме с теб. Много бих се радвала да се запознаем “на живо”. Но за сега само “на писмо”.
Много бих се радвала да ми изпратиш тази новела на мейла. И… сам разбираш, януари е много далеко… Никак не ми пречи, че е с малко рошавичък превод. Бих се радвала да чуя и твоето виждане по въпроса, както, разбира се и отговора на автора.
Знаеш ли, имам още един въпрос. Той е към всички в този дом. Не, не е просто любопитство. Още от дете съм се опитвала да разбера себе си, другите хора, света край себе си. И сега тази отдавнашна страст ме чопли да ви задам въпроса: Освен, че се възприемате като еднорози, в кои други герои от книгата се откривате?
И нека препускат еднорози, освободени от гнета и да пролетее земята край тях!
Искра
Здравей – Бъдей! – Искра! Добре дошла!
(Някакво смътно усещане ми грее отвътре, че се познаваме – ако и задочно – не само защото сме от един род… но то всъщност не е важно, важно е как ме сгряха думите ти. :))
…Харесва ми този въпрос. И бих могъл да питам самия автор (макар че той рядко смогва да пише); и бих могъл да дам моя отговор, като човек и читател – че и да го подкрепя с цитат на магьосника ни, а може би и на Амалтея…
…но най-много ми се прииска да ти отвърна с “Две сърца”: новелата, в която виждаме Шмендрик (и не само 😉 четиридесет години по-късно. Да видиш как точно е, ахъм, остарял.
Само че: на тоя етап преводът е готов само като втора чернова – с разните там варианти, цветове и вътрешни закачки, от които тепърва ще избуи беловата. Ако това не ти пречи, остави ми знак тук (или на имейл), ще ти я пратя. Ако пък имаш търпение – “Две сърца” ще се появи в алманаха, който подготвяме да излезе през януари.
И мога да обещая, че този дом, докато има градящи го, няма да стигне до края си никога. Точно като истинска приказка; точно като живота.
Осезаемо изпълнен,
Кал:)н
Здравейте, живеещи в своите си гори, еднорози!
Пристъпвам непозната в новия дом, както сте го нарекли, със знанието, че ви познавам, защото сме от един род.
Благодаря на Калин за това, че тази изключителна книга стигна и до нас – българската аудитория и още повече на Питър Бийгъл за прекрасното творение! Прочетох я три пъти един след друг, за да я попия колкото мога по-дълбоко, да оживее всеки образ в мен. Думите ми са слаби да изразят чувствата ми.
Имам, обаче, един въпрос към автора и тъй като не мога да му го задам, бих се радвала, ако някой знае отговора, да ми го каже. Защо Шмендрик започва да старее, когато открива собствената са магия? Великите вълшебници в живота, които жонглират с времето, са безсмъртни – всички възрасти са техни; те си отиват от живота, просто прескачайки отвъд и могат да се върнат, когато си пожелаят. Това е единственото, което не ми се “връзва”.
Не можете да си представите колко се радвам, че ви има – самият факт да знам, че ви има, ме дарява с радост и надежда за светло вечнопролетно еднорогово бъдеще на Земята!
Нека всеки, който ЗНАЕ, че е вълшебник /тази дума повече ми допада/, намери по-скоро своето вълшебство! /И да не остарява./
И нека домът еднорогов никога не е окончателно подреден. Какво му остава на човек, ако подреди всичко до край? Ами само краят. Нека домът е непрестанно обновяващ се, вълнуващ, предлагащ нещо ново!
Искра
Вести от домостроителния комбинат:
Фасадата ще я оправим. 🙂
За момента обаче останахме без прозорци – вижте само как са се потрошили в Галерията. 🙁
Не, по-добре недейте да гледате… изчакайте до другата седмица, тогава и картинките ни, и цялостният ни облик трябва вече да са на мястото си.
А дотогава – хубава работа и почивка!
Чукам на вратата на новия ни дом, защото зная, че вътре е топлина и радост:)
Калине, поздравления! Заедно сме и ще го изпълним с приятелски гласове и много, много красиви неща, човешки неща…
[…И ми става мило, защото я има Човешката библиотека с прекрасната Еднорога. Защото благодарение на хора като Ридли Скот и Калин Ненов Земята, в частност мъничкото пространство около хребета на Стара планина, не е съвсем лошо място за живеене…]
не знам как да правя беклинк, затова ето го линка – Blade Runner (episode of Boing Boing tv with a built-in Unicorn Chaser)