Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021

Дойде време да споделим самите текстове, които грабнаха сърцата на нашето жури.  Поредността на публикуване е напълно случайна – защото всеки от тези автори е заслужил мястото си сред другите (и защото Чобитът, който ги пуска тук, има такъв хаотичен подход).

Започваме с една класика, която – с малко преработена помощ – е достигнала и докоснала един от нашите участници.

Книгата, която ме впечатли и може би промени

Адриан Георгиев, 15 г , Първа частна английска гимназия „Уилям Шекспир – Интелект инвест“, гр. София

 

„Клетниците“ е написана за всички народи. Социалните проблеми не признават държавни граници.“ – Виктор Юго

 

През ваканцията попаднах на преработения роман за деца на Виктор Юго „Клетниците“. Впечатли ме заглавието. Бях чувал за тази книга и реших да я прочета.

За разлика от други произведения, които преглеждаме по задължение, тук се случи нещо различно. Книгата ме увлече още от първите страници. Попаднах в различен свят, бързах да премина напред, за да разбера какво се случва с героите, живеещи там. Пред мен те страдаха, борейки се с унижение, глад, социална неправда. Мястото им в света на богатите беше на улицата. Но дори нежелани, с потъпкани човешки права, те чувстваха, обичаха, бяха горди, имаха волята да променят живота си. Въпреки дрипавите дрехи, за мен те бяха достатъчно добри и красиви. Ядосвах се на подлостта на семейство Тенардие към Фантин и Козет. Дразнеше ме студеният полицейски инспектор Жавер. Възхищавах се на Гаврош за способността му да оцелява на улицата, даже да се грижи и за по-малките си братя. Следях развитието на чувствата, постъпките на младия Мариус. Но най-вече ме впечатли Жан Валжан. Този човек се беше отказал от своите собствени желания и сигурност, рискуваше здравето и свободата си, за да донесе щастие на близките си.

Обичам книгите с хубав край! И в този роман ми хареса как след много препятствия по пътя си, Козет и Мариус откриват щастието. Как Жан Валжан умира спокойно в ръцете на децата си.

Много мислих, след като прочетох и последната страница на произведението, за света, в който сега живеем. Дали хората са успели за два века да го направят по-добро място. На улицата в моята държава няма революция, не умират хора от глад, но има места, където това продължава да се случва. Там сюжетът на „Клетниците“ е актуален и днес.

Истината е, че в света трябва да има доброта и хората да са добри един към друг и да си помагат. Това е ценното у човека. Тази книга ме научи да състрадавам, да бъда още по-добър към всички хора и да им дарявам радост и надежда.