Хроники на глухарчетата

Заглавията, влезли в библиотеката или пристъпящи към нея

Хроники на глухарчетата

Postby divna3 » Fri Aug 14, 2020 1:40 pm

Поетичен роман, който ни предстои... А, докато стане готов ето трейлърчето. Насладете му се :mrgreen:
https://www.youtube.com/watch?v=AbfkfJodH8o&t=12s

User avatar
divna3
Светлинка
 
Posts: 525
Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
Has thanked: 678 times
Has been thanked: 487 times

Re: Хроники на глухарчетата

Postby frog » Thu Sep 10, 2020 1:41 pm

На каква възраст са децата, които са писали?
Много различна. 21 автори, десетина са от 8 до 10 години, има от 11 до 16, а участва и Мария Белчева, защото винаги включваме някой от поетите ни да помага.

Да кажа, че историята не е поезия. Има лиризирани моменти, които са графично откроени, но иначе си е просто в рими и с неизбежни "анжамбмани" в изреченията. Чете се нормално.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3062
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 113 times
Has been thanked: 3560 times

Re: Хроники на глухарчетата

Postby Кал » Wed Oct 21, 2020 11:15 am

Мой отзив:

Свежа и актуална история, в която епистерията и дистанционното обучение си подават ръка, за да помогнат на единаците да се обединят.

Признавам си обаче, че често ми липсваха по-ярките образи – и в двата смисъла на думата ;) – от „Момичето от квартала“.

Любими моменти:

~ Как ни свързват различията?
Тони първи се обади:
– Знам защо сме се събрали.
Яна права е за мен,
че съм много притеснен,
знаете го, то се вижда –
за ученето ме обиждат.
Всеки с мен се подиграва,
никой май не проумява,
че за мечтите ми големи
трябват труд и много време.
– Че какви са ти мечтите?
– Засега остават скрити! –
рече Тони и отсече:
– Но ще стигна аз далече.
Знанието дава сила.
– Знание ли, майко мила!
Баба казва, че храната
дава сила на децата. –
Бобо се почеса нервно.
– Стига, хич не е модерно
да си тромав и дебел!
– Миро, май си много смел?!
Да се сбием за проверка!
– Спрете! Просто ще изперкам,
докато се разберем.
Знам го, някъде съм чел,
че щом сме толкова различни,
а пък съвсем не сме безлични,
ще сме група много здрава
и каквото ще да става,
ще се справим със проблемите.
Мисля, че си губим времето
в спорове и препирни.
Всеки слабите страни
може тук да си разкрие,
а по-силни ще сме ние,
слабостта си щом признаем.
Трудно е това, но зная,
че ще ни помогне много.
Ето, да започна мога
с нещо много унизително.
Да е ясно предварително,
че няма да ви споделя
кой ми причини това.
Зараства трудно тази рана.
Не искам и клюкар да стана.
Бях хлапе във трети клас,
по-слаб и дребен съм от вас,
трябваше до магазина
да ида. Пробвах, без да мина
край бандата от махалата,
все побойници признати,
но ме спипаха и биха.
След това ме унизиха –
гащите ми те събуха.
Виках силно и ме чуха
чак в съседните квартали...
– О, и с мен едни нахали
постъпиха като вандали –
Бобо себе си ожали,
заразказва, без да чака:
– Биха ме и мен и плаках,
но ми вкараха в устата,
(да им имам номерата!)
някакви боклуци лоши,
край блоковете, от коша,
щото всичко съм изяждал
и на всички съм досаждал.
– Е, и аз ще си призная,
малко кофти, че накрая,
без да ща, се осмелявам,
затова не обещавам
да съм ясен и конкретен...
– Миро, вечно си кокетен! –
Бобо захихика тихо.
– Срамовете си не скрихме,
Нито Тони, нито аз.
Как ще те е срам пред нас?
– Не съм бит, ни унижен,
просто съм осиновен.
Всички в махалата знаят,
те отдавна не желаят
с мен изобщо да общуват,
на заети се преструват –
изстреля Миро и замря,
целият почервеня.


~ Надолу просто си представям нашата звездица в ролята на Яна. Тя плаче също тъй... и също тъй си мечтаем да си намери добри другари – дето ще са заедно не само в игрите.
Кратка радост, а след нея –
математиката вечна.
Всеки тих е и не смее
никой да прокашля вече.
– Яна, учи ли със Тони?
Стани пред всички и кажи.
Хайде бързо, без фасони –
учителката нареди. –
Шанс ти давам да поправиш
двойките си с две задачи...
– Но, госпожо, аз забравих...
– Без да спориш, без да плачеш,
бързо идвай на дъската!
Яна стана и заплака,
и се втурна към вратата,
и избяга, без да чака
подигравки, коментари.
Виновна беше и го знаеше.
Намерила добри другари,
за ученето тя нехаеше.
– Трета двойка ще получи,
отсъствие и забележка,
и ако не си научи,
не реши ли утре нещо,
родителите ще потърся.
Предай ѝ думите ми, Тони!
Момчето тежко се навъси.
– За ден единствен как ще смогнем?
Госпожата го изгледа.
– Колко време ти е нужно?
– Седмица, за да огледаме
кои задачи са ѝ чужди
и с кои ще се оправи.
Изведнъж подскочи Миро:
– И аз мога да добавя
едно рамо, но намирам
невъзможно и без смисъл
да бързаме, за да успеем.
Две тетрадки съм изписал
задачите да овладея.
– Решено! – каза госпожата. –
Седмица и я изпитвам!
Да си събере главата,
в коридора да не скита...
Хайде, Миро, доведи я,
че няма цялата година
за тази точно разправия.
Излезе той. В класа мнозина
зашумяха, забърбориха.
Госпожата се ядоса.
– Тихо! Стига сте говорили!
Отворена съм за въпроси.
– Защо, госпожо, позволявате
на тази шматка да отлага?
– О, Петя, виж се и надявам се,
тогава няма да нападаш! –
извика Бобо, а пък Тони
ръка повдигна първо плахо.
Петя дума не пророни,
Тони ръката си размаха
и госпожата го видя.
– Какво ще кажеш, нека чуем!
– Ами единствено това –
в живота неконтролируем
шанс когато ни дадете
да се научим и поправим,
ще сторим, щем, не щем, и двете,
дори сами ще се заставим,
защото шансът задължава...
– А кой желае да е длъжен?! –
извика Бобо, без да става. –
Нали така, да се не лъжем!

(...) Класът, важняците, мълчаха,
никой дума не обели.
Изглежда бързо осъзнаха,
че нито важни, нито смели,
а само глупави били са,
защото лесно се напада.
Животът двойка им написа,
пресече пошлата наслада
от чуждото тегло нелеко.


~ Познайте дали това не е истинска случка:
Но учениците нехаеха,
в самия час игри играеха,
говореха във всички групи
и вече всеки беше в кюпа.
Отличници и хулигани
отказваха да стават рано,
в часовете съкратени
за уроци няма време.
„Това – да учим виртуално,
забавно е и уникално!“ –
Яна, в групата написа.
„Даскалът по ЗИП хартиса“ –
писа Бобо с „Ха!“ накрая.
„Бобо, ще те порицая!
Ти ли „мютна“ господина?
Няма да ти се размине!“ –
с „капслок“ му отвърна Тони.


~ Частта, в която новосформираната група отблъсва „твърде странната“ Ема, е ключово напомняне, че никой не е ваксиниран срещу големеенето и племенните принадлежности. Ех.

~ И ако някой още не е разбрал:
А всички заедно да знаят,
че колкото и да мечтаят,
без помощ, без ръка и рамо
мечтите въздух ще са само.

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Хроники на глухарчетата

Postby divna3 » Thu Nov 05, 2020 12:50 pm

Глухарчетата вече летят и тук:(https://choveshkata.net/blog/?p=8604)
Можете да погледнете, а и да се пореете с тях. Освет това, можете и да решите да ни пожелаете?! :P :D

User avatar
divna3
Светлинка
 
Posts: 525
Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
Has thanked: 678 times
Has been thanked: 487 times

Re: Хроники на глухарчетата

Postby frog » Mon Nov 16, 2020 1:52 am

Книгата в блога - https://choveshkata.net/blog/?page_id=8634.

На събитието на 7 ноември в клуб "Абордаж":
Ще представяме новата повест „Хроники на глухарчетата“ на казанлъшкия младежки клуб „Светлини сред сенките“, където творчеството нито секва :D, нито си взема почивен ден.
Ще има и лека викторина с понятия от Глухарчетата ;). Спокойно – има(т) отношение към общата ни (дигитална) култура от последните месеци.

Желаем ви здраве, подвизи и лъчиста есен,
Ако има кой да ни обясни що за животно е модулното уравнение, ще се подивим на съществуването му и ще се възхитим на „днешната младеж“, която го изучава пряко сили... ту дистанционно, ту очи в очи.

Очакваме ви да се образоваме!

Въпросите към творческия екип:
1. Как ви хрумна образът на глухарчето? Чия беше идеята всъщност и как се роди?
2. Това е второто ви по-дълго и сложно произведение в стихове след „Момичето от квартала“. По-лесно ли беше за писане след натрупания опит? С какви предизвикателства се сблъскахте
(изкл. пандемията)?
• За колко време го завършихте?
3. Повестта има общо 21 автори. На каква възраст са и лесно ли се сработиха?
• Води ли всеки своя герой като в романите и повестите ви от предишното поколение Светлинки отпреди римите?
4. Четете ли на глас, докато пишете?
5. Имаше ли предварителна идея за развитието на сюжета, или всичко се измисляше в движение?
6. Каква беше твоята роля тук? Само на координатор/ редактор, или участва в самото писане?
7. (към Кико) Художникът как избира кое да илюстрира в една книга?
8. (към всеки от присъстващите автори) Кой е любимият ти герой от повестта и защо?
9. Как провеждахте писателските си сбирки по време на карантината? Как протичаше писането
тогава?
10. Върху какво работите в момента? (И големите, и малките.) Проза, поезия? Кога да очакваме
следващата ви творба?

Звукозапис от представянето на "Хроники на глухарчетата" и награждаването на КзР(П)Т 2019. Ще бъде наличен до 16 декември 2020 г.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3062
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 113 times
Has been thanked: 3560 times

Re: Хроники на глухарчетата

Postby mimibel » Tue Nov 17, 2020 7:35 pm

Ето още някои любими моменти от романа, които показват, че света на децата е много по-сложен, отколкото си представяме, и че надеждата е винаги наоколо:

https://choveshkata.net/blog/?p=8653
Last edited by Кал on Tue Nov 17, 2020 7:59 pm, edited 1 time in total.
Reason: замествам цитати с линк

mimibel
Global Moderator
 
Posts: 3
Joined: Fri Nov 13, 2020 8:24 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 5 times

Re: Хроники на глухарчетата

Postby mimibel » Mon Nov 23, 2020 10:25 am

Време е за поредната доза откъси от "Хроники на глухарчетата". Темата днес е за единството и за това как понякога и най-добрите забравят да вършат добро спрямо другите...

https://choveshkata.net/blog/?p=8668

mimibel
Global Moderator
 
Posts: 3
Joined: Fri Nov 13, 2020 8:24 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 5 times

Re: Хроники на глухарчетата

Postby mimibel » Mon Nov 30, 2020 11:56 am

Ето и поредната (последната) серия с откъси от "Хроники на глухарчетата".
В нея става дума за задружността, и за битките, които водим всеки ден, било то с други или със себе си.

https://choveshkata.net/blog/?p=8677

mimibel
Global Moderator
 
Posts: 3
Joined: Fri Nov 13, 2020 8:24 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 5 times

Re: Хроники на глухарчетата

Postby frog » Tue Dec 15, 2020 1:44 am

ЧоБи в Абордаж, част I: Четем откъси от "Хроники на глухарчетата" - https://youtu.be/DGUnhYIrg_c
ЧоБи в Абордаж, част II: Глухарчета и Светлинки отблизо - https://youtu.be/t5lMMpSIp8I
Цялото събитие - https://www.youtube.com/playlist?list=P ... sxzh5Bdooj.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3062
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 113 times
Has been thanked: 3560 times


Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests