Красимир wrote:хубава приказка която вече препоръчах на приятели
Кал wrote:Признавам си без бой, че специално „Царска заръка“ нямах никакви сили да я коригирам. Там може да се поупражняваш още по-сериозно.)
ведно с мазните хилежи, ама Wine взе, че го подкараSorry, ама съм на Linux...
![]()
9 дни не можах да се наспя ,докато не изчетох и последния ред от серията за Дракончето .Сега вече знам , че имаме българки автори по-добри от Филип Хосе Фармър ,Робърт Джордан , Брандън Сандерсън .
Споменавам ги ,защото само тези според мен ,могат да се мерят с този шедьовър на Теллалов . Браво и благодаря !
За мен "Да пробудиш драконче" и "Царска заръка" са една книга. Първата е въведението, което ни запознава с главните герои на поредицата "Драконче", а втората е скок във вселената на Николай Теллалов. Защото поне според мен основната му цел е именно да създаде една пълноценна приказно-фантастична вселена, населена със същества от българската митология и българската реалност от 90-те години.
Историята изглежда подобна на тази в предишната книга - момиче среща необикновено момче, влюбват се и после се появява екшън елементът. Но при Теллалов човек не може да подхожда с прекалено твърди очаквания. Този път героите са различни. Също толкова добре развити, но не всички са толкова симпатични, а за някои ще трябва доста да почетете, преди да си формирате мнение. А и действието е доста повече отколкото в "Да пробудиш драконче". Почти правата нишка на Радослав и Верена тук започва да се преплита с нови герои и различни истории.
Става интересно. Дотолкова, че за пръв път от поне 15 години се хванах да дочитам "само още една глава" докъм 2 ч. през нощта. Няколко нощи поред.
Разбира се, има шанс книгата да не ви хареса, особено ако не си падате по понякога мудните лирично-философски отклонения или се дразните на неспособността на някои герои да мислят логично. Но има шанс и да се влюбите в нея, ако дадете на автора време да ви даде всички парчета от мозайката на историята, защото той наистина умее да оставя бели петна почти до последния момент.
А като приключите, прочетете всички послеписи и дръжте "Пълноземие" под ръка. Може да ви се прииска да продължите веднага, защото "Драконче" не е толкова поредица, колкото един роман, издаден по стечение на обстоятелствата на четири части.
нямах търпение да се върна отново при Верена и Дичо
Users browsing this forum: CCBot and 0 guests