Пратчет

... и другите книги, за които някой вече ни е изпреварил - иначе щяха да са в библиотеката :)

Пратчет

Postby Кал » Thu Oct 13, 2011 5:31 am

Малко известен факт от историята на ЧоБи е, че бяхме поискали правата да издадем "детските" книги от Света на Диска - серията за Тифани (чиито фенски преводи de Cyrvool продължава да произвежда с все по-секващо дъха качество). Правата не ни дадоха - доколкото знам, на никого не са ги дали. Аз ще си отмъстя с няколко размисли по темата. Родени в ГЧ форума.

kalein wrote:
glishev wrote:...А Пратчет сам си е казал, че докато може - ще пише.

...и това ще го държи жив и с ума си. :)

(Което само по себе си е тема за размисъл.)

Това, което не се повтаря при Тери - и ме кара да чакам всяка следваща книга нетърпеливо - е основната тема във всеки роман. В "Маскарад" например е светът на операта; в "Истината" - на журналистиката и издаването на вестници; в "Крадец на време" (мнооооого любима) - източната философия (и квантовата механика ;)); в "Музика на душата" (наааай-любимата :D) - рок музиката и тийнейджърското бунтарство; в "Малки богове" (най-сериозната дотук... като че ли) - вярата и религията; във "Вещици в чужбина" - механизмите, по който (въз)действат детските приказки; в "Подвижни образи" - киното; "Мрачният жътвар" - Животът, Завършекът и Смисълът на онова помежду им; и така. Само първите му две книги - "Цветът на магията" и "Фантастична светлина" - са си пародии на един куп обичани фентъзита (от "Властелина" през Лъвкрафт и Хауърд до историите за Фафърд и Сивия мишелов).

Също - романите му са реално възпитателни (или най-малкото етически) по един изключително ненатрапчив начин - през смях (а понякога и сълзи). Особено ме радват новите му детски неща - книжките за Тифани и Волнийо дребен народ, за които спомена glishev, и в които главната героиня се сблъсква с някои от наистина трудните избори пред детето, което скоро няма да е дете. Аз буквално съм раснал с Пратчет - чета го от 12-годишен, когато излезе "Ерик"; за тия 15 години той ми е отворил очите за много стереотипи и готови (но грешни) модели за света наоколо ми (една от любимите му теми е "Забрави какво са ти казвали и гледай, проверявай, разбирай самичък"); затова вярвам, че Тери е един от най-подходящите автори за млади (или поне растящи ;) ) читатели.
'
Все в тоя дух - Светът на диска ме радва чувствително повече от "Пътеводителят", където усмивката често е твърде крива, а песимизмът - все по-задълбочаващ се с напредването на "трилогията". При Тери е обратното: въпреки че новите му книги понякога са непривично мрачни като атмосфера, дори страшни - например "Нощна стража" или "Невероятният Морис и неговите гризачи", - те стават все по-жизнеутвърждаващи. Въх... ква тежка дума за кво леко усещане... :D

И ми е прелюбопитно какви ще са книгите му оттук нататък, щом Тери знае (или поне ние си мислим ;) ), че му остават броени години живот.

Калин,
който е писал реферат за връзките м/у действителността (нашата си) и Света на диска в "Музика на душата"
и едвам е вързал тройката :(

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10714
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6281 times

Re: Пратчет

Postby Тарикат ХХ ранг » Mon Jan 23, 2012 5:40 am

Не мога да кажа какви ще са книгите му нататък. Мога само да ги чакам. Харесвам си Пратчет, той е и ценен, и приятен автор. Неговото вече не е пародия на фентъзи, а е пародия на нашата реалност с приключенски елементи :)

Още не съм чел "Снъф". Надявам се Пратчет да напише книгата за занъците и Мойст фон Липвиг, а може би и още нещо я за стражата, я за вещиците.

Препоръчвам "Нация". Прекрасен роман. Всъщност май четох, че нашият автор уж бил искал да напише още една такава. Не знам дали не съм в среднощна заблуда.
User avatar
Тарикат ХХ ранг
 
Posts: 76
Joined: Fri Aug 26, 2011 8:08 pm
Location: София
Has thanked: 18 times
Has been thanked: 77 times

Re: Пратчет

Postby faraway » Tue Jan 24, 2012 3:47 am

Последно си спомням, че се говореше за нов филм, след екранизацията на Going Postal, да се надяваме само, че слабата форма на Алцхаймер, от която страда Тери Пратчет да не му пречи да продължи да твори.
faraway
 
Posts: 4
Joined: Sat Nov 12, 2011 12:24 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 4 times

Re: Пратчет

Postby frog » Fri Jan 04, 2013 6:49 pm

Преди Коледа ми подариха "Нация" и скоро я прочетох, и съжалявах, че е свършила.
Понеже нали трябва да има представителни (омразни мен) изказвания върху книгите (добре, че не бяха на корица, а на задна страница - клише до клише... сигурно освен че са толкова нагласени, могат да важат за всяка негова книга), ще ви споделя набързо част от мой SMS: "Отдавна не бях чела толкова вдъхновяваща книга с такава-толкова доброта; мъдрост и неподправен хумор." Исках да добавя... детски хумор, но нямаше да е правилно.
Такава благост, такъв разсъдък...
Бях се въз...смутила, че детските книги някак... все си ги представям като на филм. Чичо ми отвърна, че в днешно време така ги пишели. Но за "Нация" не е въпросът, че човекът живописно е написал и всичко си представям. Коя книга не развива въображението? Всъщност не пише как изглеждат героите, с малки изключения. Същностите и реакциите им са живописни до енциклопедична пригодност. Представям си гласовете, интонациите, израженията. Не съм открила топлата вода. Толкова се радвах.
Само тоя pocket формат ми взема здравето неимоверно... What's so f. good abt it?!
Дори превода го одобрих. Пунктуационно имам забележки, но преводът е добър. Само на места ми се щеше да знам какви изрази е използвал авторът.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 1920
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 93 times
Has been thanked: 2225 times

Re: Пратчет

Postby Кал » Mon Jul 29, 2013 1:04 pm

Отзив в Goodreads за Snuff:

Кал wrote:It is a fortunate life, one where you grew up with Terry Pratchett as one of your fathers. Where, all the way back to a 12-year-old you picking up Faust Eric , you got reminded that what makes you human (or humane, if you decide to dump the speciesist lingo ;) is your choices, not your origins. Where you're made to laugh at--and more importantly, with--the follies of thinking and acting of folks you've either encountered already or soon will. (Sometimes in the mirror, too.) Where, when you stop laughing, you're stirred to think what it takes to make those defining choices, in the face of unkindly odds, or foolish thinking and acting. Where, as both you and the books grow up, you're stirred to feel what charactersthose people there go through. For a writer who began as a wry parodist, making you feel is an astonishing feat.

Snuff made me feel. It made me do all of the other things, too, but what will last longest (just like in Nation ) is the feeling. The fear and helplessness of a people that has been denied rights--or, for that matter, recognition. The anger building up inside Samuel Vimes at another injustice left to fester and foul us. The (ethereal :D) beauty of Tears of the Mushrooms' performance ... how can music really work such miracles, connect us in such ways? Any suggestions, Lord Vetinary, sir?

And here's the brightest part:

Pratchett aten't dead yet.

And although we live in a world of flux, I believe he won't be for at least another generation of readers, or three.

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10714
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6281 times

Re: Пратчет

Postby Кал » Sat Oct 12, 2013 3:20 pm

Отзив за Wintersmith в Goodreads:

Кал wrote:
And then one day a traveling teacher (...) talked about how some wizards had once, using very skillful magic, worked out exactly what a human being was made of. It was mostly water, but there were iron and brimstone and soot and a pinch of just about everything else, even a tiny amount of gold, but all cooked up together somehow.

It made as much sense to Tiffany as anything else did. But she was certain of this: If you took all that stuff and put it in a big bowl, it wouldn’t turn into a human no matter how much you shouted at it.

You couldn’t make a picture by pouring a lot of paint into a bucket. If you were human, you knew that.

The Wintersmith wasn’t. The Wintersmith didn’t….

(...) The words went around and around her mind as the borrowed broom plunged onward. At one point Dr. Bustle turned up, with his reedy, self-satisfied voice, and gave her a lecture on the Lesser Elements and how, indeed, humans were made up of nearly all of them but also contained a lot of narrativium, the basic element of stories, which you could detect only by watching the way all the others behaved….


Wintersmith finally brought it home: what sets Terry Pratchett apart from most other contemporary novelists I know. It's compassion; and connectedness. It's his characters reaching to one another, setting their judgments aside and staring at the others, <em>into</em> the others, hard and long--until they see. (This may be one definition of a "witch," in fact.)

Take for example Tiffany, swallowing her pride and pretending she's learning from Annagramma (not the other way round)--because that's the only way Annagramma can accept anyone's help. (To imagine the extent of Tiffany's achievement, bear in mind she is thirteen. At the very threshold when learning usually gets whacked by pride and goes into hiding, until much, much later.)

Or take Tiffany's observations about common folks, which can be unflattering at times (wizened, she muses at one point, isn't the same as wise; it might just mean you've been stupid for a very long time)--yet do not prevent her from getting to know people better and caring for them, in ways that make sense to them.

Or take this glimpse into Annagramma's heart, which is the pithiest description of the human condition (one especially irritating aspect thereof ;) I've read in a long time.
Скрит текст: покажи
(I stumbled upon this particular passage at a time when I really wanted to slap a friend of mine who seemed to behave just like Annagramma. It gave me pause; it gave me shame--for allowing myself to forget what we are beneath the surfaces; ultimately, it gave me the strength to carry on, smiling instead of slapping.)


What also sets Pratchett apart is that he's not contented with describing the human condition. His characters strive not only to see--but also to change. To improve: but only what they've first made sure they've watched hard and long enough. Starting with themselves.

(If the folks you're caring for act foolish or unreasonable or plain nasty, do you leave them as they are? Sympathy with someone's plight may well turn into mockery if you just watch from the side.)

In an age of aloofness and vertigo and sarcasm and outright cynicism
Скрит текст: покажи
(oh noes ... I'm sliding into my postmodernism rant--better wrap it up :/)
, characters who strive to connect and change--and, what do you know, succeed!--bring home another insight: why I keep reading.

Thank you, Terry.
Last edited by Кал on Thu Dec 24, 2015 5:14 am, edited 1 time in total.
Reason: осъвременяване

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10714
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6281 times

Re: Пратчет

Postby Кал » Tue Jun 17, 2014 1:01 am

И покрай отзива ми за Wintersmith, още парченца мен:

Кал wrote:На мен Пратчет и Адамс са ми като ин и ян – общият кръг е хуморът, но при единия преобладава обезверението (чак до цинизъм понякога), докато другият винаги търси как да... а, аз съм го писал горе. Затова и гълтам Пратчет от малък (както ти – Кинг ;), а Адамс поемам на малки глътчици, рядко.

Първо му прочетох първата издадена в Бг – „Морт“. Бях на 11 и ми дойде тъкмо навреме. После... растях с него, книга по книга. Интересното е, че даже сега има с какво да ме напои. Растем успоредно. :)


Кал wrote:Ако го почваш сега (с толкова години опит, житейски и читателски), бих ти препоръчал само по-зрелите му неща. Общо взето тия, на които съм дал 4+ звездички. На прима виста: Reaper Man, Soul Music, Small Gods, The Fifth Elephant, Thief of Time, Night Watch, Nation, Snuff. Да, ще ти останат дупки в порастването на героите (те също растат, от книга в книга) – но ако пък чак толкова те запалят, винаги можеш да се върнеш и да си наваксаш. ;)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10714
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6281 times

Re: Пратчет

Postby Кал » Fri Mar 13, 2015 4:14 pm

Хрс пусна линка в темата за героите; понеже ФБ е летлива среда, копирам целия текст тук:

Михаил Стефанов wrote:Тери отвори очи и се огледа. Пред погледа му се простираше безкрайна пустиня от черен пясък. Отдясно стоеше изправена висока фигура, облечена изцяло в черно, на мястото на главата – единствено ухилен череп; с голяма, остра коса в дясната ръка. На няколко стъпки от фигурата спокойно стоеше бял, добре охранен кон.
– Искаш да ми кажеш, че всъщност съм бил прав?! – с изумление възкликна Тери.
– Ни най-малко – отвърна фигурата, – просто съм ти голям фен и исках да се облека като любимия си герой за срещата ни.

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10714
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6281 times

Re: Пратчет

Postby Кал » Sun Mar 15, 2015 2:36 pm

Вчера в пощата ми Джиджи Велчева wrote:Съболезнования, между другото. От 12-ти все си мисля какво ти е.


Преди малко Кал wrote:А за чувството... в петък си припомнях някои от най-важните неща във
връзката ми с Тери – препубликувах едни такива отзиви в Goodreads. И
хем отдавна бях подготвен, че ме чака, хем вечерта все пак празното ми
надмогна. И изгледах две трети сезон от едно аниме, до 4 сутринта –
някой път така запълвам празноти... и вчера бях леко зомбясал на
зеления фестивал на „За Земята“... и днес още не знам дали няма пак да
ме догони. Но тия седмици тичам толкова бързо, че почти нищо не успява
да ме стигне. (Което е малък ужас, само по себе си. :/ )
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10714
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6281 times


Return to Посестримите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests