Приключенията на малкото таласъмче: голямото, още по, ...

[Кал]

... ще откриете тук. Включително – в безплатен е-вариант.

Ето какво споделят за него Григор и Митко.

[negesta]

Вмъквам (кратичко) лично впечатление от книжката, която вече имаме и у нас (благодарение на Митко;) : малката вече е фен и ме преследва непрестанно да й чета... (т.е. навлякох си нова беля на главата

Дори измисля нови разклонения на историите, като междувременно ми бръмчи за продължението - искала още книжки за таласъмчето...

[Кал]

Ето и моя отзив:

Тъкмо бях сложил три звезди (liked it) и малкото таласъмче у мен ме плесна по лапите. „Ама ти... съвсем ли си забравил какво е да си на четири? А въобще мислил ли си какви деца ще порастат, като почнат с такава книжчица? А представи ли си колко ще се смеят на игрите, които авторът е добавил към четенето?“

(На последния въпрос големият таласъм кима дълбокомислено и си подхвърля в ума думичката „книга-играене“.)

Смях се с глас на някои от приключенията, а най-любими моменти ми останаха:

– срещата с женското таласъмче и извода от нея

– срещата с остатъка от хамбургера, пържените картофки и шоколада... а извода от нея... леле, извода от нея...

(И поздравявам автора за смелостта да качи е-версия на книжката безплатно. На такива автори НАЙ обичам да плащам. :D)

Тоест – ако я Посестримяваме, отсега ме слагайте в „Препоръчват ви я и:“. ;)

[Cliff_Burton]

Тема за първата приказка-игра за най-малките

И за втората.

И за всички следващи.

[Кал]

Отражения в kulturni-novini.info и в mypr.bg

Скрит текст: покажи

(Интересното е, че когато пратим на kulturni-novini.info прес съобщение напоследък, не го публикуват на страницата си. Никола явно се има със спам-филтрите им... )

[nraykov]

Добре е да се знае, че "пиратството ограбва" се доказа, като напълно несъстоятелна теза. "Ограбената" книга продаде тиража си за рекордно време от 6 месеца - нещо, с което "неограбените" такива по книжарниците трудно могат да се похвалят.

В момента книгата е пусната за свободно сваляне и в Замуна, а Читанка подготвят eBook и FictionBook варианти.

Книгата се сдоби и със собствен видео клип, който много си харесваме:
http://www.youtube.com/watch?v=KZtp90blw10

И със специален коледен пакет:



Повече инфо на: http://prikazka-igra.com/koleda.html

[nraykov]

Излезе и "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче"!
Най-хубавото е, че май не само успяхме да развалим "проклятието на продължението", ами май-май успяхме да създадем една още по-готина книга във всяко едно отношение (литература, обем, илюстрации).



Както и първата книга, тя е налична, като безплатна електронна версия (в PDF) на сайта:
http://prikazka-igra.com/read.html
В недалечното бъдеще трябва да се появи под други формати в Читанка и като торент в Замунда.

[frog]

Авторе, защо на корицата на втората книга таласъмчето прилича на ваша милост?!

[nraykov]

Отговарям ти с цитат от книгата

Авторът чу някой да почуква на стъклото. „Сигурно е някой съсед“, помисли си той и вдигна щорите, които беше спуснал, за да не чукат съседи по стъклото, докато пише.
А Таласъмчо като видя автора, веднага позна, че това е неговият автор, защото беше един такъв таласъмски автор – с къдрава козинка и добре си похапваше. А авторът като видя Таласъмчо и веднага позна, че това е неговият Таласъмчо, макар и да не изглеждаше точно така, както го беше описал.

[Darth_Sparhawk]

Книжките са трогателни и много сладки! Според мен са идеален подарък за едно дете

[frog]

"Добросъци" на Никола Райков и Мая Бочева.

По принцип ЧУДЕСНО. Само дето чак в посвещението си видях със "зоркия" си поглед как се казва книгата.

Без принцип:
вони на мастила и дори само набързо да разглеждам картинките, пак се мъча достатъчно
Няма кой да ми я чете, да съм на разстояние и не аз да се надишвам.

Без ІІ принцип: абе далеч не всички илюстрации имат вълшебните светлосенки на Мая. Когато ги няма, еми... не е същото! Става почти напълно обикновено двуизмерно оцветено.

ІІІ: Не смея да я зачета

ІV:

Скрит текст: покажи

Няма жаби.

[frog]

Премеждия с Добросъците... Сума време не можех да стигна до една определена картинка/страница, която ме интересуваше. Почти бях решила да последвам "предписанието" на Григор, че първата книжка за Таласъмчето е много интересна дори да се чете поред.
А като стигнах на страница със същество, дето ми е смотано от предишно четене (историите са сравнително бързи), от яд си легнах да спя

Има някои много смешни работи, които много си ги харесвам.

[frog]

'Айде! Юрвайте се на томболата за новата книга-игра на Никола Райков - с Мая Бочева: https://www.goodreads.com/giveaway/show/192396.

Скрит текст: покажи

Дори това не успя да ме привлече натам

Скрит текст: покажи

но се замислих

Скрит текст: покажи

и все пак издържах.

[Mokidi]

Между другото, права си: Добросъците е много шарена и по мое мнение приятна (с изключение на някои краища, които на мен ми се сториха тотално безмислени), но ужасно, ама УЖАСНОНООООООО!!!! смърди на мастило, едва съм устискала да я поизчета.

[frog]

Ами аз заспивам и не помня в коя стая съм ги пратила. И всеки път, когато стигна до момента с излизането от стаята, ми е странно и несвързано - скалъпено.
Също така не си записвам сричките и не ги помня хубаво... Все я чета, когато съм заспала.

Мастилото... трябва да е една от първите грижи, когато става дума за обилно цветна книга, особено детска. Колко душИ ще се надишат с това...

[frog]

Малко по-нагоре дето споменах Добросъците.

Интервю с Мая Бочева, където разказва за различни работи, вкл. за "производствения" процес и за това, дето у нея много ме вълнува - облите и пухкави светлосенки.
Не съм го изчела цялото, но забелязах това:

Последният ти проект е в сътрудничество с Никола Райков, създателя на приказките-игри за Малкото Таласъмче. Как се запознахте и как стана така, че решихте да работите заедно по „Добросъците”?

Попаднах на Таласъмчето още в началото, когато започна да излиза и се запознахме с Никола на един панаир на книгата тогава. Отидохме с моята дъщеричка, като големи негови фенки – за автограф:) А той ме попита – „Ти ли си Мая? Аз искам да работим заедно в бъдеще!“ – много приятно ме изненада. А и явно каквото си намисли – това се случва. Рядкост е за един илюстратор да се радва на сродство в начина му на мислене с автора на книгата, която има да илюстрова. На фона на всички изтъркани и преиздавани хиляди пъти класически приказки, които се е налагало да илюстровам, „Добросъците“ е като свеж въздух в моята професия!

Айде сега! "Мрън-мрън"... Софтпрес и те са хора.

Добре ли се сработихте и как протече създаването на приказката-игра?

Повече от добре. Никола имаше ясна представа как трябва да изглеждат главните герои, даже получих скици направени собственоръчно от него на Смук, Фифи и Жужка! Същевременно ми даде доста свобода в много от илюстрациите и както вече споменах, имаме доста сходства в начина на мислене, като цяло и мисля, че с лекота се получиха картинките за книжката!

[Кал]

Отзив в Goodreads:

Сладурско връщане към безпределната фантазия на детството, с току намигвания и към по-порасналите.

Някои от впечатленията ми в движение:

~ Първите две кодови срички, които си записах, бяха

КО

и

НЕ

:-О :-DDD

~ Хмммм...

Внезапно няколко косъма на главата на Цъкльо щръкнаха и той замръзна на място. Спря да цъка, облещи се и застина.
– Какво стана? – попита Смук-смук.
– Стана нещо му – каза Жужка.
Фифита се приближи до него и го докосна с пръстче. Цъкльо не реагира. Фифита се приближи още повече. Протегна лапички и го прегърна.
– Хайде, хайде, елате – каза тя на Жужка и Смук-смук. Електрушката и прахоядът се приближиха и гушнаха Цъкльо. Скоро той се разбуди от унеса и премигна.
– Какво стана? – попита Цъкльо, който беше спрял да цъка.
– Ти прекали – обясни му Фифита. – А когато някой прекали с цъкането, просто трябва да го прегърнеш.

... Ммммм! :)))

(Както се казваше в „Разговори с Бога“, отговорите винаги са наоколо. Само спри да цъкаш и ще ги чуеш.

Е, не се казваше точно така... :D)

~ Още не мога да преценя дали текстът ме забавлява/замисля, колкото двете „Таласъмчета“, но илюстрациите на Мая Бочева определено вдигат нивото с поне звездичка.

~ И още едно напомнящо:

– Ти, вещунгер Гащунгер, приемаш ли гримила Кокомила съпруга своя за? – попита Жужка.
– Да – съгласи се вещунгерът.
– Ти, гримила Кокомила, приемаш ли вещунгер Гащунгер съпруг свой за? – попита Жужка.
– Да – каза гримилата и поклати глава.
– Обявявам за ви същество и същество. Вече сте две същества, но едно – рече мъдро Жужка. – Булката можеш целунеш да!
И точно в този момент лампички примигнаха в синьо-червено-зелено и... угаснаха! Сватбата потъна в тъмнина. Жужка се огледа, литна нагоре и засвети. Тя освети двамата младоженци и те се целунаха. После вещунгерът Гащунгер вдигна на ръце своята гримила Кокомила и те тръгнаха към вътрешността на шкафа. Фифита и Смук-смук вървяха зад тях, щастливо хванати за лапички, а Жужка ярко осветяваше пътя на всички. За първи път
от много време насам мислите в главата ѝ се подредиха правилно. „Понякога – мислеше си тя – е нужно да спреш да чертаеш своите планове и да осветиш пътя на другите“.

[Кал]

Вярвам, че повечето от вас познават Таласъмчето, особено като се има предвид, че ни е посестрима Буквално преди час стартира кикстартър кампания, която се опитва да срещне Таласъмчето с деца извън България. Всяка подкрепа - била тя дарение или разпространение на новината е повече от добре дошла. Ако смятате, че Никола и Таласъмчо заслужават да срещнат нови читатели, ударете рамо.

[Кал]

Цитирах те и в темата на Таласъмчетата.

С парички не мога да се включа (което ми напомня аз каква помощ ще си поискам, като си наваксам с изостаналите поръчки), но ще помисля за разгласа.

[Кал]

Тъкмо пратих следния призив към англочетящите си другари:

Friends (:

_The Big Adventure of the Little Gremlin_ is an example of that hybrid
between books and games where readers make choices and the plot
changes. It's also a clever and kind story (or 40 different stories)
in the vein of Gianni Rodari and Eduard Uspensky. And it's on
Kickstarter until July 7:

https://www.kickstarter.com/projects/ga ... e-children

You can read the entire book online and see if it's your cup of tea.
As one of the translation's editors, I'll be happy to hear your
thoughts. Of course, the author will be even happier, so you can leave
them here:

https://www.goodreads.com/book/show/25931940

Please pass this forward,
K)

[Кал]

Печатното издание на английски пак нахлу в Kickstarter:

https://www.kickstarter.com/projects/ga ... little-chi

До 24 май.

[Кал]

Отзив в Goodreads:

Още едно чудесно приключение, което надгражда и разширява световете на предишните. Някои по-впечатали ми се моменти:

~ Не само от два свята, но и за две възрасти:

– Ти ссспомняш ли си, като ссси бил малко сссмокче? – попита плъзгащият съскач.
– Малко сссмокче ли? – учудих се аз. – Не съм бил малко сссмокче.
– О, бил ссси, бил ссси, но просссто не помниш! Вишшш, когато аз бях малко сссмокче – заразказва съскачът, – една вечер приссстигнаха Човеците.
– Човеците ли? — въодушевих се аз.
– Да, ужасссни сссъщества!
– Но как така?
– Така, развикаха сссе „Сссмия, сссмия!“ и ме погнаха. А не виждат ли, че сссъм сссмок!
(...)
– Но Човеците не са ли били добри? – попитах аз.
– Били ссса добри, но ссса забравили какво е да ссси малко сссмокче.
– А те били ли са?
– Били ссса, били ссса, в някой друг живот, но просссто не помнят! Колелото сссе върти! – изсъска плъзгачът и се усука около по-малкия кръг. – Сссамсссара!

~ Никола, моля те, моля те,

Скрит текст: покажи

вземи ме за коректор другия път!

~ Цялата книга е написана много симпатично – игриво и с широко ококорени очи за децата, загадъчно и с щипчици мъдрост за големите – но финалите сякаш са ми най-симаптични. Например този:

– Погледни ме в очите – каза тя и повдигна муцунката ми с лапичка. – Къде си ходил?
Козината ѝ беше рошава от съня, а очите ѝ изглеждаха ядосани.
– Ами аз... – започнах да обяснявам. – Нали няма да ми се караш?
– Какво си направил? – гласът на мама хонтолул стана твърд като камък.
– Ами исках само да надникна... И да поразгледам малко... И малко да се разходя и...
Козината на мама хонтолул направо настръхна. Опитах се да ѝ обясня, че всъщност сенките не са толкова страшни. Както и тъмните твари, както и мрачните господари. И изобщо...
– Виж, мамо, нищо ми няма – казах аз. – Не умрях.
– Не, не, не! – рече мама хонтолул и поклати глава. – Сигурно си сънувал. Това не може да е вярно. Да не те е хванал петнистият бяс?
Тя се приближи, сложи лапа на челото ми и рече:
– Да, това се е случило. Ти гориш! Бедничкият ми той, ходил си насън и си сънувал.
– Неее! – рекох аз и махнах лапата ѝ ядосано. – Нищо ми няма. Не съм болен.
Размахах лапичка към края на Та-вана и казах:
– Там има цял един друг свят!
– Да – съгласи се тя. – Светът на Сенките! Там, където никой хонтолул не може да отиде, докато е жив. Откога не се чувстваш добре?
(...)
– Казах ти, че не съм сънувал – рекох аз.
Тя извади от джобчето ми красивия звезден плод и го разгледа стъписана.
– За теб е – казах аз. – Аз сам го отгледах! А да отглеждаш, означава да обичаш. Така каза дългоносът.
Мама хонтолул взе плода с треперещи лапички и се разплака.
– Никога повече не прави така! – рече тя.
– Но защо?
– Защото те обичам – отговори тя.
– И аз те обичам – казах ѝ аз и се гушнах до нейното джобче. – Но е време да порасна, мамо.

[Кал]

Мой отзив:

Моето вътрешно дете се е поумълчало в последните месеци, та е възможно оценката ми да е само от порасналия Калин. Но все пак тук се подсмихвах по-рядко, отколкото с Таласъмчо или дори Добросъците. Повече на ниво „неочаквани ситуации“, отколкото на забавни отделни фрази. А най-вече – на илюстрациите на Мая.

Най-впечатлилото ме:

~ Брях:

Отвън денят вече свършваше. Слънцето се бе скрило и само един последен лъч висеше закачен за сянката на старата гора. Точно до изхода ги чакаше Тимофей.

– Ооо, брат‘чеди! Толкова се радвам, че ви виждам отново! – каза той. – Хайде да ви водя при дугулското дърво.

– Махай се, Тимофей! – отговори му Зент. – Не е приятел този, който те изоставя при първа опасност.

– Не му говори така, Зент – намеси се Чапо. – Той не е виновен, че се е уплашил. Някои приятели са по-страхливи от други приятели.

– Така е – намеси се и Сент, – аз като съм по-страхлив от теб, да не би да съм ти по-малко приятел.

– А откъде да знаем дали пак няма да ни изостави в труден момент? – прекъсна ги Жапо.

Това, читателю, ще решиш ти.

... И няма да ти е лесно. Особено като ти се случи в живота. Благодаря на авторите за ненатрапчивото напомняне, че животът не е едностранчив.

Скрит текст: покажи

Но последствията, ако решим все пак да се доверим на Тимофей, ми преседнаха на гърлото. Знам, че и такива неща стават в живота – казано по съвременному, ghosting, lack of closure. Просто... в приказката-игра не ги очаквах.

~ А тази сцена е... сюрреалистична:

Докато оживено обсъждаха случилото се, дугулетата стигнаха до друго място. Другото място беше същото като първото място. Широки каменни пътеки се пресичаха при стърчащите колове с кутии. Две от тях не светеха. Дядо Дугул се подпря на единия кол и четирите дугулета веднага запъплиха към кутията. Тя бе широко отворена и разделена на три хралупи. Чапо полюбопитства и влезе в най-горната. Беше празна.

– Тук няма никооой! – извика той и тялото му светна в червено. Светофарът също.

Отвън се чу нечуван писък на чудовище.

– И тук няма никооой! – извика Жапо от средната хралупа. Светофарът светна в жълто.

В този момент му се стори, че видя нещо в хралупата и извика пак:

– Аааа! – за да го разгледа хубаво на светлината. Светофарът продължително засвети.

– Тук е празно същооо! – извика накрая Зент и светофарът светна в зелено.

Отвън се чу силно тряаас! После писък на чудовище и пак трясък! Кутията се разтресе и дугулетата уплашено хукнаха към джоба. Очичките им заскачаха наоколо. Няколко чудовища се бяха сблъскали и смачкали. Те димяха! Събираха се хора. Дядо Дугул се отлепи от кола и тръгна през едната пътека. Внезапно пред него спря огромно чудовище. То мигаше със синьо на главата и му крещеше. Отвори уста и от корема му излезе човек, който носеше шапка и пръчка в ръка. Той също закрещя на Дядо Дугул.

– Ааа! – извикаха уплашено всички дугули. Целият Дядо Дугул засвети сякаш е направен от коледни лампички.

Човекът изтърва сопата и хукна към корема на крещящото чудовище. Дядо Дугул незабавно се заплъзга в обратна посока. Сент – синьото дугуле – изпълзя от джоба върху главата му и тихичко записка. Скоро хората виждаха само една мигаща синя светлина, която се отдалечава в мрака.

(И... страшничка. А пък остава без последствия. Още нещо, което не съм очаквал в детска книга.)

[nraykov]

Кал, виждам, че една идея по-мрачният поглед (който идва от Тони Теллалов), не ти е допаднал. Признавам, че и аз имах известни резерви, доколко ще се хареса на моите фенове. Имах въжможност да говоря доста обстойно с няколко майки по разни събития през последните месеци. Изглежда, че дугулите се харесват доста и засега никой нямаше забележки относно завоя спрямо по-старите ми неща.