За преводите, принципно

Дом на екипа, който превежда, популяризира и продуцира български художествени текстове в чужбина.

За преводите, принципно

Postby Zornica » Fri Oct 07, 2011 8:37 am

И мойте 50 стотинки:

Първо да спомена, че и аз се мъча да превеждам. Любителски де. Макар и от един език. Но пък с разни понятия съм срещала различни преводи на български, та що-годе разбирам проблемът да имаш повече от един източник.

Но съм съгласна с Мокиди, че оригиналът е най-важен. Независимо дали авторът е писал худежествено, поетично или суховато. Пресъздаването на авторския стил е нелека задача, но е част от задълженията на преводача.

Отделно, няма начин да не вложиш и частичка от себе си. Не случайно се казва, че преводачът се превръща в съавтор на произведението. Но все пак е добре да се придържаш доколкото можеш към фактите, т.е. към оригиналните думи на писателя. Има доста случаи, когато точните думи са изключително важни за цялото произведение, и промяната им с лека ръка, може цялостно да изкриви историята.

Тук се споменаха и повторенията. Аз отдавна се чудя по този въпрос. Т.е. какво правим, ако авторът няма блестящ стил и редактор: т.е. има безсмислени повторения и други несъвършенства в текста. Дали преводачът трябва да си позволи да ги оправи? Етично ли е да подобрява текста на вече завършено и издадено произведение? От една страна преводаческата редакция би направила произведението по-добро и по-харесвано от читателите. Но пък от друга тези грешки са си показателни за автора, стила и нивото на прозата му - поправяйки ги тихомълком изкривяваш представата на читателя за този писател. Отделно в по-дългосрочен план в оригиналите може да се проследи едно евентуално израстване на автора като писател. Ако му оправим грешките, то ще остане незабелязано... Но това е малко оф-топик :( И прекалено философска тема...

П.П. Отново офф - значи ли, че тук можем да пускаме свои любителски преводи?

Zornica
 
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 11 times
Has been thanked: 38 times

Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски)

Postby Mokidi » Fri Oct 07, 2011 9:27 am

Съвсем офтопично, моето виждане:
Част от оригиналния текст и стил се губи - няма начин. Всеки преводач "пресъздава" текста наново.
Оттам нататък - вече зависи от преводача. Доколко е буквалист и се придържа "докрай" към оригиналния текст (е тук идва и редакторът на езика на превода де) и доколко си позволява сам да редактира и "върти" текста. Което пък позволява на не-оригинални езици да се появяват супер-готини преводи на супер-смотани като стил и начин на изразяване неща...
Много ми се ще да цитирам "Роза за Еклесиаста", понеже ми е едно от любимите неща. Имам го в два превода; първият - в пъти по-добър. Когато четох втория останах... разочарована е слабо казано. По-късно си дадох труд да сравня. Уж е едно и също, ама не е ;) ... оригинал съзнателно не съм си позволявала да чета, за да не се разочаровам още повече. Предпочитам си красивия български превод и това си е.
Същото е с "Долината на смъртта" или "Алеята на смъртта", зависи от превода - за първи път ми попадна на руски и невероятно ме впечатли. Българският превод ме разочарова до дън душа... и отново не съм си позволявала да чета в оригинал, за да не се разочаровам още повече.
Да повторя едно мое мнение по този повод (от knigi-igri.net)
Мерилото е... различно за всеки четящ ... .... но ще си позволя да дам за пример на виждането и разбирането преводът на поезия. Там просто най-добре си личи.
Първо, естествено, човек трябва да разбира от поезия и да я харесва, иначе дори ако е брилянтен преводач, не му се получава; и обратното, може да е посредствен преводач на текстове, но преводите на стихове да му се отдават - въпрос на нагласа и виждане.
Второ... едно и също произведение много често може да се преведе по поне два или три, често извънредно различни начина. Просто поезията не може да се превежда буквално, там правилата са други - превежда се по-скоро според виждането на преводача за онова, което е казано в текста. Е, преводът не е свободен, естествено :D , но и не се придържа плътно към оригиналния текст дума по дума.
Сравняването на различни преводи е почти толкова занимателно, колкото четенето на самия оригинал...
За пример:
Not, I'll not, carrion comfort, Despair, not feast on thee;
Not untwist—slack they may be—these last strands of man
In me ór, most weary, cry I can no more. I can;

Имам три варианта на превод на тези строфи, от които най-много харесвам ето този:

Не, Отчаяние - гнила утеха! - аз няма да гуляя с тебе;
Изкоренени? Не! Разхлабени са само тез стръкове човешко
в мен последни или, напълно изтощен, да плача вече аз не бих могъл...

Днес обаче, като се замисля, бих превела този стих по съвсем различен начин. Примерно...

Не, от теб утехата фалшива не желая, Отчаяние!
Изкоренени ли? Повехнали са само човешките черти последни
у мен, защото инак, пресушен, да плача аз не бих могъл. А мога;

Твърде вероятно е, разбира се, авторът да е имал СЪВСЕМ различно виждане по въпроса за това какво е искал да каже :shh:
Цялата поема на този много готин, между другото - и адски труден за превеждане - поет на име Джерард Манли Хопкинс, може да се прочете ето тук http://www.poemhunter.com/poem/carrion-comfort/

User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 333
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 269 times
Has been thanked: 448 times

Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски)

Postby Кал » Fri Oct 07, 2011 9:40 am

Скрит текст: покажи
А Rose for Ecclesiastes няма да те разочарова в оригинал, тъкмо напротив. Аз го ползвам, заедно с един-два пасажа от текстове на Бийгъл, за да се „смирявам", когато се хвана да си вярвам твърде много, че ме бива в писането. ;)

Тъжното е, че това е май първият публикуван текст на Зелазни – и най-силният му откъм стил. Странна е кариерата Роджърова...


@ Зори – значи, да. :)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10682
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7786 times
Has been thanked: 6213 times

Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски)

Postby Zornica » Fri Oct 07, 2011 11:32 am

Мокиди (хм, Елена?), съгласна съм. Една дума би могла да бъде преведена по толкова много различни начини. И там е тръпката да си преводач де, иначе хората щяха да си преразказват просто творбите.

И все пак е добре преводачът да не си прави свободни съчинения на тема какво е искал да каже автора, защото може да стане мазало... Все си мисля, че авторите доста добре знаят точно коя дума са искали да използват и когато имаме достатъчно точен еквивалент, сме длъжни да го използваме, а не да разкрасяваме текста по свое осмотрение (хъх, с о или у?).

Но пък примера ти е за поезия, което ни хвърля в съвсеееееееем друга посока. Поезията и в оригинал предлага обикновено прекалено много тълкувания, да не говорим да се превежда. Офтопик: хм, аз май бих превела по друг начин някои моменти.

Zornica
 
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 11 times
Has been thanked: 38 times

Re: За преводите, принципно

Postby Mokidi » Sun Oct 09, 2011 10:48 am

И... Зори, да :)
Аз съм буквалистче - много пъти съм го казвала. Което означава, принципно, че не ме бива да правя от кофти текстове красиви преводи - старая се, та даже се мъча, да превеждам буквално и дословно, доколкото езикът го позволява. Резултатът понякога е разочароващ... понякога не.
Освен това имаме и интересния феномен на книги, които са интересни за четене (понякога и в оригинал, и в превод), но отвратителни за превеждане: когато четеш, текстът е гладък и приятен, а когато се задълбаеш на ниво отделните думи и изречения става... гнусен. Хрумва ми примерно "Магьосникът и топката" на Кинг (някоя си "Тъмна кула"). Подозирам, че и останалите "Кули" са също толкова разочароващи "в дълбочина", колкото забавни и увличащи при изчитане.
И обратното: досадна за четене книга се оказва неочаквано приятна за превод. Сещам се една такава, която все се каня да препрочета - "Разрешително за убийство". И досега не знам ВСЪЩНОСТ защо ми беше толкова тъпа за четене и толкова забавна за превод...
Както и да е - аз се придържам към гледната точка, че буквата и духът трябва да бъдат спазвани, а стилът е дело на автора, не на преводача. Можеш, хм, да заоблиш леко ъглите (като в "Роза за Еклесиаста" примерно), но не и да се "отцепиш" изцяло от автора...
Преводът на поезия е коренно друго нещо.
Не се съмнявам, че Хопкинс може да бъде преведен по поне още 7-8 начина, които значително да се отличават един от друг, и пак да съдържат точно онова, което преводачът е видял, когато в дадения момент е чел съответните редове. Всичко зависи от настроение, момент, усещане и какво ли още не: за ВСЯКО едно стихотворение. Художествен текст не може и не бива да се влияе до такава степен, макар че - несъмнено и очевадно - също зависи от момент, настроение и виждане.

User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 333
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 269 times
Has been thanked: 448 times

Re: За преводите, принципно

Postby Zornica » Sun Oct 09, 2011 11:34 am

В общи линии май и двете сме на едно мнение. Дано не бъркам.
Съгласна съм с това, че наистина има ужасни за превод текстове. Да дам за пример мъките ми с "любимката" ни г-жа Хамилтън. Харесва ми да я чета, но като започнах да я превеждам и ми идеше да... да речем, че ми идеше да крещя с пълно гърло "Редактоооооооооооор!".
Отделно има и други причини един текст да е неприятен за превод. Аз бих посочила за пример секс сцените - приятно ми е да ги чета, но да ги превеждам... хм, може би така се чувстват хората от снимачните екипи в порно филмите - хем участваш, хем си по работа :)
Друг пример за преводаческа мъка за ми диалектите. Наскоро четох една страхотна книга, в която повечето герои имат характерен и различен диалект. Замислих се как обаче да пресъздадеш на български в един диалог едновременно южняшки "реднекски", шотландски и новозеландски диалекти? Не стигнах до решение, но може ти ти с повече и то професионален опит би могла да дадеш съвет?

Zornica
 
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 11 times
Has been thanked: 38 times

Re: За преводите, принципно

Postby Mokidi » Sun Oct 09, 2011 12:27 pm

За съвет - честно, едва ли :D
За Хамилтън... дам, за превод е ужасна. Колкото и да ми е мила като автор (та даже и секс-сцените). Но при нея проблемът си е в липсата на редактор ;) - ако в следващите книги бе успяла да запази онова, което лъха от първите 4-5-6, които явно са по-добре "чистени" и организирани...
Мен лично един въпрос от блога й ме настръхна до смърт: Спомняте ли си кога за последно Анита имаше сцена само с един мъж? Щото вече съм им загубила нишката и не ми се препрочитат старите книги... (горе-долу така беше формулирано)
*САМО-ЦЕНЗУРА*, как можеш да произведеш 20 тома серия, без да си водиш щателни записки за всичко и всеки?!?! Ужас-т!
Но ми е мила. Последната (боже, каква беше?!?!!) ми допадна - пооочти като първите, с някои изключения. Нищо, че на Ричард явно са му направили лоботомия ;)

User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 333
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 269 times
Has been thanked: 448 times

Re: За преводите, принципно

Postby Кал » Sun Oct 09, 2011 12:38 pm

Zornica wrote: Замислих се как обаче да пресъздадеш на български в един диалог едновременно южняшки "реднекски", шотландски и новозеландски диалекти? Не стигнах до решение, но може ти ти с повече и то професионален опит би могла да дадеш съвет?

Може ли? :)

„Имитирай“ различни особености в говора – единият да говори по-„шопски“ („Верно ли бе? Млеко ли пи?“), другият – по-„северняшки“ („Ни мъ иба'айти си'а“), и т.н.

Но в никакъв случай не се опитвай да вкарваш автентични български диалекти. Едно, че надали ги знаем достатъчно добре, за да не станем за посмешище. Две, че те влекат със себе си и културата на съответната общност – която НЕ Е културата на шотландците или новозеландците.

Проверено в теоретичната литература по транслатология. ;)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10682
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7786 times
Has been thanked: 6213 times

Re: За преводите, принципно

Postby Zornica » Sun Oct 09, 2011 1:08 pm

Ами да, от една страна, мога да вкарам нашенски диалекти. Обаче не е същото. Няма как да е същото. Губят се някои малки бисерчета на речта, характерни единствено за посочените националности.

Инак, смея да твърдя, че владея достатъчно добре поне няколко български диалекта с характерните им особености при изговор. Примера ти за северняшкия ме потриса (не знам кое на север визираш, ама е далеч далеч на изток и като цяло повече мяза на майненски).

На темата Лоръл - Ели (може ли така?) можем да си направим напълно отделна тема :) Да речем, че освен липса на редактор (и здрав разум) си личи на моменти и че явно й плащат на дума. Да не споменавам как неуморно споделя с феновете си колко страници е написала за деня, което ми напомня призива "5 за 4 - Петилетката за четири години". Но иначе и аз я харесвам. И героите й харесвам и продължавам да чета и двете поредици, независимо колко нерви ми докарват...
Last edited by Кал on Sun Oct 09, 2011 1:17 pm, edited 1 time in total.
Reason: премахване на дословен цитат на предхождащия пост - жалете базата данни :)

Zornica
 
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 11 times
Has been thanked: 38 times

Re: За преводите, принципно

Postby Кал » Sun Oct 09, 2011 1:23 pm

Zornica wrote:Инак, смея да твърдя, че владея достатъчно добре поне няколко български диалекта с характерните им особености при изговор. Примера ти за северняшкия ме потриса (не знам кое на север визираш, ама е далеч далеч на изток и като цяло повече мяза на майненски).

Зори, ти някоя огнена зодия ли си? Овен? :)

Изказвания от типа „владея достатъчно добре X“, когато си говорим за езици, винаги ми повдигат веждите високо. Достатъчно добре за какво?

Аз се занимавам с английски от 23 години – и като дойде време за преводи и писане, не смятам, че го владея достатъчно добре. Има нужда от още. Винаги.

Това е едно от нещата, които нежно ще ви набивам в главите по време на преводаческите ни мини-работилници. (В момента подготвям встъплението.)

Северняшкия русенски и варненски имам предвид. Съм родом от Русе. ;)

(А че и пловдивчани викат „мъ“ вместо „ме“ – така е.)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10682
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7786 times
Has been thanked: 6213 times

Re: За преводите, принципно

Postby Zornica » Sun Oct 09, 2011 2:20 pm

Скрит текст: покажи
Кал, някъде в профила ми ми пише рожденната дата - коя зодия съм би могъл и сам да изчислиш :) Подсказка - в астрологичната ми карта има много, ама много вода и почти никакъв огън :)

Не съм споменавала, че владея чужд език, а именно български диалекти (някои от тях). Вече 30-на години говоря български, някои от диалектите му също от толкова. Достатъчно добре ги владея, за да мога да се впиша на съответните места, без да бъда заклеймена като родом от друга етнографска област. Това за мен е достатъчно, за теб - не знам. За съжаление в България, северняшките диалекти и наречия включват и северозападните (Лом, Видин, Враца, Монтана), както и по-централните (Плевен, Ловеч). Има огромна разлика как се говори в Русе и в Добрич например, а и двете са на север. Както казах - сложно е. Иначе съм забелязала, че русенци и пловдивчани имат доста сходни диалекти.

Отговорът ми към теб беше такъв, защото разбрах, че не бива да използваме български диалекти в преводи и изобщо в творчество, ако не ги владеем достатъчно добре. Прости ми, ако не съм разбала правилно и си визирал чуждестранните диалекти, за които си признавам, че съм далеч от това да бъда експерт.

Сега се надявам да стана по-ясно.
Last edited by Кал on Sun Oct 09, 2011 2:29 pm, edited 1 time in total.
Reason: махнах пълен цитат на непосредствено предхождащ пост – да не товарим базата данни излишно ;)

Zornica
 
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 11 times
Has been thanked: 38 times

Re: За преводите, принципно

Postby Кал » Sun Oct 09, 2011 2:35 pm

Зная, че са много, Зори, и че се различават чувствително. „Северняшки“ в първия ми пост беше употреба на hypernym вместо по-точната дума „североизточни“.

А за да разберем на практика има ли смисъл да ползваш бг диалекти като еквиваленти на диалектите в оригинала – трябва да цитираш няколко примера, в които ги използваш. И да ги тестваме дали звучат уместно, върху достатъчен брой читатели – да кажем, 7-8 човека. Тук би трябвало да се намерят толкова.

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10682
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7786 times
Has been thanked: 6213 times

Re: За преводите, принципно

Postby Mokidi » Sun Oct 09, 2011 4:23 pm

Зори, офтопично, за Лоръл - по-скоро мисля, че жената страда от словесна диария :) Освен това е дислектичка (в лека форма) - последното сериозно. За първото - доказателство са например избичванията на неща като "Мика" и "Флирт" извън основната линия. А издателите охотно или не толкоз ги купуват и издават просто защото е пазарен автор и публиката им се радва...
По едно време си бях дала дума да спра да я чета, ама не мога :shock: - въпреки недостатъците си е завладяваща авторка. Ако можеше само да се оправи по-бързо с моралните проблеми на героите си (Анита и Ричард визирам)... и ако беше константна за вампирите и ликантропите, отношението си към тях и свойствата им... цена нямаше да има. Специално липсата на последователност в това отношение ми е най-мъка. Четеш първите Анитки и виждаш съвсем едни вампири и ликантропи. Четеш по-късните и виждаш... ми хора със зъби и терминално космати хора. Кофти работа. Тръпката от първите книги я няма :roll: А колко по-прекрасни щяха да са следващите, ако бе запазила именно това... тъц-тъц.
Наскоро препрочетох по-любимите... Къде са описанията на грациозни, нечовешки движения; на нечовешкостта като цяло? Кога скриването на ликантропията/вампирската същност и играта "на човек" става просто въпрос на думи, а не сложен танц, който героите играят?
Гррр. Има такива прекрасни сцени с Ашър примерно, с Жан-Клод, с леопардите... и на този фон - Ашър, който се прави на ранена примадона в последната книга. Блях.
Както и да е, just ranting.
П.С. Втресе ме съвсем наскоро идеята на някой да преведе Micah като "Майка". Едно, че е тран...фонет... абе, неправилно; и второ, че "Майка" е ЖЕНСКОТО Mica. И трето, че това в български превод трябва да е мъж...
Край на rants.
---
За диалектите и наречията:
+1 за офертата на Кал. Няма друг начин, всъщност. И няма начин да не се загуби туй-онуй от игрите на думи и бисерчетата, но... с всеки един език е така. Но пък може да се образуват други, волно или неволно. Примерно днес, докато си чегъртах "Гражданин на галактиката" в превод на Jane Undead, спретнах без да искам една такава :D
--
За обръщението - все ми е едно *свив рамене*, но айде тук да съм си Мокиди, иначе се получава забавно с никнейма и обръщението. От няколко години съм все повече Мокиди :D по разните си местообитания, и по-малко всичко друго.

User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 333
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 269 times
Has been thanked: 448 times

Re: За преводите, принципно

Postby Zornica » Sun Oct 09, 2011 5:08 pm

Към Кал: Ами все още нямам никакво намерение да превеждам именно тази книга, изпълнена с диалекти. Според мен ще загуби от чара си, независимо от усилията ми. Може би някой по-стабилен преводач, с повече опит и достатъчно познания по лингвистика би имал повече късмет. Друг е въпросът, че книгата е от авторка, която е популярна с еротичната и, да си го кажем право, порно литература. И в тази си книга, макар и далеч от харакетрния жанр, си има не малко секс. Едва ли някой в България ще се захване с книгата, колкото и да е добра. Но пък се каня да пусна в блога някой ден ревю за нея, ако някой се интересува.
Да не говорим, че напоследък опитите ми да нося няколко дини/любителски превода под една мишка не ми се получават много...

Към Мокиди: Май много офтипик излезе. Иначе аз за дислексията малко... честно казано хем й вярвам, хем ми звучи като поредното оправдание на Лоръл. Иначе за словесната диария - съгласна съм, но все си мисля, че тя е симптом на сребролюбието и егоцентризма на авторката. За мен тя е добър пример как славата може напълно да поквари хората при това в много отношения. Пак да кажа - ако искаш можем да си спретнем друга тема за Лоръл, в която да си говорим и за Анита, и за Мери, както и за свърхестественото и ърбън фентъзито като цяло. Аз лично съм фен на подобна тема.

Иначе за думите - да, понякога могат да се получат много прилични преводни думи и изрази :)

А се присетих, че ако има диалект, от когото бих се пробвала да превеждам, той би бил Индиш... Някак ми иде отвътре, но е и по-близко до нашенските географски ширини и циганското наречие :)

Zornica
 
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 11 times
Has been thanked: 38 times

Re: За преводите, принципно

Postby Mokidi » Sun Oct 09, 2011 7:08 pm

За отделната тема съм "за", естествено.
За диалектите... сега тамън се забавлявам да препрочитам "Отсенки на мрака" и се хиля как съм ги докарала и въобще откъде ми е стигнало желание по онова време да се мъча да правя ТОЛКОВА много шантави начини на говорене. По този повод: вариант е също да се набляга на особености на изказа, а не на диалекта и изразите като такъв. Смешни особености примерно. Префасониране на думи понякога - сега-сегинка-сегичката - и прочие. Оф, не мога да не се сетя за "Ало, ало" и как съм си падала от смях на "Добрютрю". Такива неща.
П.С. Носенето на повече от едно нещо от един вид под една мишница обикновено е вредно и разваля всичките неща, все едно дали е любителски превод, писане, рисуване или копане на домадета.

User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 333
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 269 times
Has been thanked: 448 times

Re: За преводите, принципно

Postby Zornica » Mon Oct 10, 2011 8:49 am

Mokidi wrote:За отделната тема съм "за", естествено.
За диалектите... сега тамън се забавлявам да препрочитам "Отсенки на мрака" и се хиля как съм ги докарала и въобще откъде ми е стигнало желание по онова време да се мъча да правя ТОЛКОВА много шантави начини на говорене. По този повод: вариант е също да се набляга на особености на изказа, а не на диалекта и изразите като такъв. Смешни особености примерно. Префасониране на думи понякога - сега-сегинка-сегичката - и прочие. Оф, не мога да не се сетя за "Ало, ало" и как съм си падала от смях на "Добрютрю". Такива неща.
П.С. Носенето на повече от едно нещо от един вид под една мишница обикновено е вредно и разваля всичките неща, все едно дали е любителски превод, писане, рисуване или копане на домадета.

Ами, Мокиди, ако искаш пусни първа темата - един вид, задай тон, аз ще се включа.

О, да, "Ало, ало" е класика. Много приятно звучи преводът на сериала, но не съм чувала повече от оригиналните реплики, заради дублажа. Определено, когато говорим за хумористично произведение има повече възможности за заиграване с думи и изрази. Съгласна съм, че има думи, които просто са забавни сами по себе си и те карат да се усмихнеш. Но в друг жанр, един макар и не нерочен такъв момент, би могъл да придизвика смях у читателите и да развали цялата атмосфера.

За многото дини - ами такъв съм си човек. Обичам да сменям нещата, с които се занимавам, за да не се оттегча. За съжаление в момента имам некои задължения, които не търпят нито отлагане, нито пренебрегване - но така е с най-великите творения в живота ни, искат от нас всичко, а никога не е достатъчно.

Не темата с дините: аз лично съм забелязала, че ми е по-лесно с преводите, когато са повече от един. Възможността да сменям произведението ми помага да не го намразя на емнайсетата редакция и прочит. Как е при вас?

Zornica
 
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 11 times
Has been thanked: 38 times

Re: За преводите, принципно

Postby Кал » Mon Oct 10, 2011 8:59 am

При мене метафората не е с дини, а с портокали. И въпросът винаги е – колко ще успея да задържа във въздуха този път? (минутата е 1:30) :mrgreen:

И аз имам нужда да сменям – може би не точно един превод с друг, но поне превод с редакция с писателстване с въртене на бокен с хлебене из форумите... Яко ме е блъснала вълната на новото, хиперактивно-вниманиедефицитното поколение. ;)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10682
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7786 times
Has been thanked: 6213 times

Re: За преводите, принципно

Postby Trip » Tue Oct 11, 2011 10:04 am

Само ще намина да кажа, че много ме кефи тази тема :)))
И за да балансирам малко някои по-горни изказвания, ще кажа, че ама никак не ме бива в превода, а английският ми е до голяма степен непозната територия :) ;)

Trip
 
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 52 times
Has been thanked: 98 times

Re: За преводите, принципно

Postby Кал » Tue Oct 11, 2011 10:09 am

Хахахах! :lol:

Е то и такъв баланс си требе...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10682
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7786 times
Has been thanked: 6213 times

Re: За преводите, принципно

Postby Кал » Mon Nov 14, 2011 5:35 pm

Иглика Василева и Аглика Маркова: Преводач къща не храни

... но тежко му, който го няма. ;)

Аз бях на награждаването и чух откъси от двата наградени превода. Мога да кажа само толкова: Като си завършим някой ден редакциите по „Песента на ханджията“, ще им заграбим наградата като сговорна дружина лелеяна планина... :D
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10682
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7786 times
Has been thanked: 6213 times

Re: За преводите, принципно

Postby Zornica » Mon Nov 14, 2011 7:28 pm

Много приятна статия! Благодаря!
Zornica
 
Posts: 64
Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
Has thanked: 11 times
Has been thanked: 38 times

Re: За преводите, принципно

Postby Gilraen » Mon Aug 18, 2014 9:04 am

Кал wrote:Иглика Василева и Аглика Маркова: Преводач къща не храни

... но тежко му, който го няма. ;)

Аз бях на награждаването и чух откъси от двата наградени превода. Мога да кажа само толкова: Като си завършим някой ден редакциите по „Песента на ханджията“, ще им заграбим наградата като сговорна дружина лелеяна планина... :D


Много пъти съм споделяла, че имаш и дарбата, и знанията, и усета.
Но не мога да не кажа и следното: Не подценявайте преводачи от старата школа като Аглика Маркова, например. За Иглика Василева не мога да се изкажа - започнах "Одисей", но явно това все още не е моето четиво, трябва още да поумнявам, та засега що се касае до потока на съзнанието, оставам при Вирджиния Улф; както и да е, не ставаше дума за какво чета или не чета аз.
Убедена съм, че ще си заслужите наградата...просто ми се стори, че мъндзърко не харесваш онова, което си чул. А аз като по-стар човек, интересуващ се от превеждане съм проучвала навремето доста текстове, преведени от хора като тази дама и, вярвай ми - много съм научила от тях; не че го ползвам де...

Когато хора като Аглика Маркова са започвали да превеждат, тук току -що е започвало да се чува нещичко за теория на превод. И да, зная, че тази дисциплина не дава готови рецепти за хубав, верен и адекватен превод, но доста помага и доста съмнения разсейва особено у начинаещи преводачи. Опитвам се да кажа, че въпреки всичко те имат безспорни успехи.

За съжаление четенето на статията изисква регистрация, а в момента времето ми е кът. По-нататък ще я прочета. И ще добавя още пет стотинки по тези въпроси.
Не падайте духом, а с весели сърца препускайте срещу съдбата си!

User avatar
Gilraen
 
Posts: 43
Joined: Wed Jan 30, 2008 12:59 pm
Location: По-натам и от запада, отвъд земята...
Has thanked: 22 times
Has been thanked: 48 times

Re: За преводите, принципно

Postby Кал » Mon Aug 18, 2014 9:39 am

Gilraen wrote:Много пъти съм споделяла, че имаш и дарбата, и знанията, и усета.

Специално за „Песента на ханджията“ (vs. преводите, които чух на награждаването през 2011-а) въпросът не е толкова до дарбата, знанията или усета – колкото до времето и броя редакции, вложени в превода. Ясно ми е, че когато се гони издателски срок (или брой страници дневно, за да не умрем от глад), качеството няма как да е същото, както когато си имал години за отлежаване и оглаждане на текста, с много любов и мислене.

Затова впрочем има книги, които не бива да се превеждат „издателски“. Бийгъл например е писал и „Последният еднорог“ и „Песента на ханджията“ 7-8 години. Кой преводач смее да каже, че ще ги преведе достойно за по-малко?

Скрит текст: покажи
Но не ми е ясно дали журито на „Кръстан Дянков“ ще оцени труда на едно непознато име като Анна Антонова... Да видим. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10682
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7786 times
Has been thanked: 6213 times

Re: За преводите, принципно

Postby Gilraen » Tue Aug 19, 2014 10:03 am

Не искам да влизам в спор, но все пак мисля, че понякога прекаленото оглеждане и оглаждане, с колкото и любов да се прави, няма...хм... да доведе до много добро. Когато обичаш текста и си го чел до влизане под кожата, той те вдъхновява и нещата се случват, понякога дори без да обмисляш прекалено. Нещо като бойния бяс:)
Моето скромно мнение е, че времето, за което авторът е сътворявал текста, и времето на преводача са несъизмерими величини. Творческите мъки на автора са по-различини: той създава свят и характери; преводачът ги пресъздава. Не казвам, че е задължително да го направи по-бързо или по-бавно. Не мисля, че времето, за което ще го направи е показател за любовта и уважението към текста. Разбира се, изобщо нямам предвид, че трябва да препуснеш през текста като Чингиз хан без да се вглеждаш в него и детайлите; индивидуално е, освен това. Зависи, покрай дарби, усет и знания, и от особеностите на двата езика. И все пак 7-8 години може и да е допустимо за писателя, особено когато героите му си правят каквото си искат (любимата ми Робин Хоб разправя, че винаги остава изненада от онова, което казва и прави Шута, и тя съответно трябва да натъманява и да пренаписва текста в съответствие с неговите "лудории"; нищо чудно, че между поредиците й има по десет и повече години ), но за преводача ми се струва прекалено, ако не става дума за огромен текст, разбира се, който не може да бъде преодолян чисто физически, без да имаме предвид останалите особености.
Сигурна съм, че сроковете вредят - дори и да са разумни, мен лично ме подтискат; но пък и ме подтикват към работа, независимо за какво става дума.
Споменах ли колко е важен добрият редактор, който трепти на същата честота с теб, но има предимството на погледа по-отстрани?:)
Скрит текст: покажи
Искам да вярвам, че щом това жури носи името на Кръстан Дянков, то ще оценява преводачите по качеството на первода, а не по изевстността на името му. Не зная до каква степен са литературни сноби. Нищо чудно просто да не обръщат внимание на някои текстове, което няма да е съвсем професионално. Чудя се дали са включвали "Пролетен сняг" на Мишима, преведн от Дора Барова. Четох откъси - дори и човек да нае знае японски, може страшно много да научи дори само от няколко фрагмента, преведени от тази дама
Не падайте духом, а с весели сърца препускайте срещу съдбата си!

User avatar
Gilraen
 
Posts: 43
Joined: Wed Jan 30, 2008 12:59 pm
Location: По-натам и от запада, отвъд земята...
Has thanked: 22 times
Has been thanked: 48 times

Re: За преводите, принципно

Postby Кал » Tue Aug 19, 2014 11:15 am

Наградата „Кръстан Дянков“ е само за англоезични преводи на текстове, написани в оригинал след 1980 г.

Съгласен съм, че голямо бавене в създаването на един оригинал може да е наместването на историята и персонажите ѝ. Специфичният проблем при текстовете на Бийгъл обаче е стилът – оня нов език, който изисква ново мислене от преводачите. Творческо в същата степен, в която е писането на оригинала. Тогава отлежаването може само да помогне – припомням си го всеки път, като видя още места за дооглаждане в „Еднорога“. ;)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10682
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7786 times
Has been thanked: 6213 times

Re: За преводите, принципно

Postby Gilraen » Tue Aug 19, 2014 12:05 pm

О, повярвай ми - винаги човек вижда неща, които си мисли, че е можело да се направят по-добре; дори и след 20 години. Освен това, с цялото ми уважение и любов към Еднорога и превода му, тогава ти и групата преводачи бяхте доста по-млади - и не ме разбирай криво. Времето ти дава възможност да четеш повече, да разбираш повече, да знаеш и да чувстваш повече - дори и стила на Бийгъл:). А и си ме знаеш - не съм привърженик на принципа много баби да акушират при едно раждане (на превод). Сега да не вземеш да си образуваш нерви:)))). Два ума мислят по-добре от един, а повече от два сигурно още по-добре, но при някои неща не(винаги) е така.
Всеки добър художествен текст изисква творческо и ново мислене от преводача, ИМХО. Някои в по-голяма степен, да. И още нещо ми се ще да добавя. известно е, че мистерията "творчески акт", какъвто е и преводът, е все още недоразгадана; а вдъхновението наподобява нещо на транс - поне както аз си го представям. Трудно ще да е да допуснеш в такива селения твърде много хора. Ти май го можеш, но аз конкретно в това отношение съм си по-особена. Ако ще превеждам нещо, което за мен е велико откровение и тайнство, бих могла само, както вече казах, сама плюс редактор съмишленик. Не ставам за прекрасния нов свят, както ми се струва, че го разбираш ти, но това е положението с мен - стар уморен кон, ккакво да му вземеш:)))).
Не падайте духом, а с весели сърца препускайте срещу съдбата си!

User avatar
Gilraen
 
Posts: 43
Joined: Wed Jan 30, 2008 12:59 pm
Location: По-натам и от запада, отвъд земята...
Has thanked: 22 times
Has been thanked: 48 times

Re: За преводите, принципно

Postby Кал » Tue Aug 19, 2014 12:39 pm

Хихихи... мисля, че в една сцена от разговора между Кал и Вяра в приказката „Промяна“ съм ти пред-отговорил...

Тичам към влака! :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10682
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7786 times
Has been thanked: 6213 times


Return to Фантазийска преводаческа школа

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests