Първо да спомена, че и аз се мъча да превеждам. Любителски де. Макар и от един език. Но пък с разни понятия съм срещала различни преводи на български, та що-годе разбирам проблемът да имаш повече от един източник.
Но съм съгласна с Мокиди, че оригиналът е най-важен. Независимо дали авторът е писал худежествено, поетично или суховато. Пресъздаването на авторския стил е нелека задача, но е част от задълженията на преводача.
Отделно, няма начин да не вложиш и частичка от себе си. Не случайно се казва, че преводачът се превръща в съавтор на произведението. Но все пак е добре да се придържаш доколкото можеш към фактите, т.е. към оригиналните думи на писателя. Има доста случаи, когато точните думи са изключително важни за цялото произведение, и промяната им с лека ръка, може цялостно да изкриви историята.
Тук се споменаха и повторенията. Аз отдавна се чудя по този въпрос. Т.е. какво правим, ако авторът няма блестящ стил и редактор: т.е. има безсмислени повторения и други несъвършенства в текста. Дали преводачът трябва да си позволи да ги оправи? Етично ли е да подобрява текста на вече завършено и издадено произведение? От една страна преводаческата редакция би направила произведението по-добро и по-харесвано от читателите. Но пък от друга тези грешки са си показателни за автора, стила и нивото на прозата му - поправяйки ги тихомълком изкривяваш представата на читателя за този писател. Отделно в по-дългосрочен план в оригиналите може да се проследи едно евентуално израстване на автора като писател. Ако му оправим грешките, то ще остане незабелязано... Но това е малко оф-топик
![Sad :(](./images/smilies/icon_e_sad.gif)
П.П. Отново офф - значи ли, че тук можем да пускаме свои любителски преводи?