Редакторска работилница, февруари+ 2014

[mitseva]

Просто споделка, но пък надявам се полезна обратна връзка за ефекта от работилницата...
Снощи, след като прочетох текста за задача едно със загнездена дълбоката мисъл, че има нужда от пренаписване, си отворих една моя сцена да я препрочета. Исках нещо да добавя. Изпаднах в потрес. Ужас-ужасен! В сцената двамата герои са ядосани един на друг и се карат. Вместо да има интензитет, караницата звучеше мизерно-патетична. Монолог в стил "да бъдеш или да не бъдеш" със сбърчени вежди и безкрайни ненужни обяснения кой, какво и кога. #killmenow

Претопихте ме, казвам ви... И тази ми публикация е за пренаписване, но млъкни редакторско сърце...

[Dess]

Леле, леле, ти кога започна работилницата, кога вече жънеш плодовете... То и аз се хваля с бърз метаболизъм, ама чак пък толкоз

*отива да прочете някой свой разказ с необяснимо лошо предчувствие*

[Dess]

Ох... това [упражнение две] беше досадно.

Така де, голяма част от досадата се дължеше на факта, че най-накрая се принудих да си инсталирам LibreOffice (в Word не ми се визуализираха всички корекции, например изтритият текст), и си играх да пренасям ръчно моите безброй корекции и коментари от задача едно. А можех да работя в първия файл и само да вкарам коментари с акронимите към всяка корекция. Но кой да се сети навреме... (Всъщност, тук бях една идея по-малко крайна. )

Ето и отговорите на въпросите, които трябва да се споделят в темата:

Имаше ли нещо в процеса на редакция, което ви затрудни/подразни?

Не. Свикнала съм да работя с Track Changes. (Изключвам споменатото по-горе, защото си е по моя вина.)

Прегледайте трите вълни редакции, през които прекарвам всеки текст. Имате ли въпроси по тях?

Подозирам, че ще изникнат в процеса на работа.

Липсва ли ви нещо? Какво още бихте редактирали вие?

Нещо, което ми хрумна наскоро при четене на чужди текстове: за каква аудитория е предназначен текстът? Съобразена ли е възрастта на героите и сложността на сюжета с нея? Съответства ли регистърът? (Особено важно при текстове за детска аудитория: има ли прекалено сложни думи/структури; при тийнове – хванат ли е характерният им „жаргон“; присъства ли той изобщо; дали пък не е преекспониран от желание текстът да звучи по-младежки?
Отговорите на тези въпроси могат да доведат и до смислови, и до структурни, и до стилови редакции.

Сега да погледнем часовника... Отне ми към два часа. С прекъсвания, тъй че реално може и да са били по-малко. Но просто загубих много време в чисто техническо пренасяне между файловете.

[Кал]

(...) Нещо, което ми хрумна наскоро при четене на чужди текстове: за каква аудитория е предназначен текстът? Съобразена ли е възрастта на героите и сложността на сюжета с нея? Съответства ли регистърът? (Особено важно при текстове за детска аудитория: има ли прекалено сложни думи/структури; при тийнове – хванат ли е характерният им „жаргон“; присъства ли той изобщо; дали пък не е преекспониран от желание текстът да звучи по-младежки?
Отговорите на тези въпроси могат да доведат и до смислови, и до структурни, и до стилови редакции.

Първата част (възрастта на героите, сложността на сюжета) до голяма степен аз ги покривам с „?“ и „?!“ при смисловите редакции: спазваме ли вътрешната логика на цялата история. (Но за сюжета още ми е трудно да преценявам какво е подходящо за по-млада публика и какво – не.)

При детска публика не настоявам за ПНК при структурните редакции: там прекият текст е по-приемлив. (Но пак не е лошо да оставим малчуганите сами да се сетят до какво водят някакви действия или как се чувстват героите.)

Думите, граматическите структури и жаргона ги гледам в „Р“ при стиловите редакции.

[Кал]

А обратна връзка по [упражнение] 1 ще получим ли някаква?

Има една тайнствена скоба след т. 1 в упражнение 2, която маркира защо
не ви пращам никакъв коментар по тези редакции. Но кога ли ще изкопча
време да я разпиша в цялост...

Засега само ви препоръчвам The Psychology of Creative Writing
(https://www.goodreads.com/book/show/16641315) – статията за external
vs. internal motivation.

[mitseva]

Мога да помогна само за Open Office (тъкмо ще се допълним с Кал ...

Много благодаря за разясненията! Едно копче ми се губеше и не ми се получаваша нещата, сега се изясниха.

[mitseva]

Отговорите, които трябва да дам тук в темата по втора задача:

6.1. Имате ли въпроси по тях?
За момента не.

6.2. Липсва ли ви нещо? Какво още бихте редактирали вие?
Не. За момента покрива представите ми за типове редакция.

Имаше и въпрос дали ме е дразнело нещо. Отначало имах затруднения, които бяха чисто технически, но щом ги изчистих и свикнах, нещата с итръгнаха гладко.

Дано не съм пропуснала нещо.

Добавка: Пропуснах нещо. Не ми стана ясно, дали когато отбелязваме промени тип Ш и Я да правим предложения как да се променят. Не съм правила аз лично, но се замислих.

[Кал]

(...) Не ми стана ясно, дали когато отбелязваме промени тип Ш и Я, дали да правим предложения как да се променят. Не съм правила аз лично, но се замислих.

Това е по ваша преценка. Аз често първия път оставям авторите сами да измислят нов вариант (но е важно да съм подсказал в коментар какво точно не ми звучи добре, респективно не се разбира). Ако те нямат идеи, им давам предложения.

[Dess]

Да се включа и аз по казуса. В СУ едно време ни набиваха в главите, че като не харесаш нечий вариант (в онзи случай за превод), трябва да предложиш свой. Иначе си е чиста проба заяждане. Та оттам ми е останал навикът винаги да давам мои идеи - от който обаче в случая трябва да се отърва, защото вече не съм в учебна среда. Oh well.

Сега и един въпрос по упражнение 3:
Голяма част от предлаганите редакции, по обясними причини, са за краткост, тоест съкращения. Приемането им поставя два проблема: не се вижда какво е изтрито (т.е. за коя дума точно и двете страни са съгласни, че е излишна, а това според мен е важно), и трябва да се озеленяват все околните знаци, защото конкретното нещо го няма. Накрая се получава текст с безразборни зелени петна... или поне така си го представям. Пропускам ли нещо?

[Mokidi]

Само да отбележа, на фона на изминалите години от първите редакторски работилници, че проследяването на промени между либре офиса и уърда си е все тъй гнусно-липсващо, а аз така и не си качих либрето , та моля да си превъртаме файловете (Кал, специфично...) и тенкс за което.
По въпросите: Едно ЧНИ ми липсваше дълбоко навремето, но вече не , специално го подарих на Доктора - "Читателят Не е Идиот" (което показва колко капитално различно е мисленето ми в сравнение с мекото и деликатно мислене на Кал).
Виртуално прегръщ от мен, другарчета редактори.

[Кал]

Дес, не разбирам въпроса ти. Мисля, че ще ми стане най-ясен, ако ми пратиш (в poslednorog-а) конкретен пример с такова приемане на изтрити пасажи.

Еле, „превъртаме“ = „конвертираме в други формати“? За съжаление, аз до края на март нямам време да ви пращам други формати освен ODT. Съответно, моля ви да си помагате взаимно с тези конверсии. (И ако някой открие как да конвертира ODT с track changes в DOCX без загуби – вкл. без автоматично приемане на коментарите, отбелязани в ODT-то като tracked change – нека пише тук.)

А твоето ЧНИ при мен като че ли е подразделение на ПНК. Но може би невинаги...

[mitseva]

Ох, ЧНИ много ми харесва... Наскоро се плесках по челото за няколко ЧНИ дето си намерих и много си се смях. Обяснявах, че ироничното е иронично, в случай, че някой не е разбрал и разни от тоя сорт.

[mitseva]

Имам въпрос към Кал. Задавам го тук, защото смятам, че ще е полезно за всички.
В публикацията с типовете редакции се споменават архетипните сюжети. Има ли някъде посъбрано инфо по въпроса (книги, статии, публикации във форум/и и т.н.)? В общи линии се досещам за какво става въпроси и кои са архетипните сюжети, но ще се радвам да прочета повече по въпроса.

[Dess]

И ако някой открие как да конвертира ODT с track changes в DOCX без загуби – вкл. без автоматично приемане на коментарите, отбелязани в ODT-то като tracked change – нека пише тук.

Малко късно, но да се върна на това, преди съвсем да е останало назад - аз днес разцъках LibreOffice-a и за съжаление не намирам начин...

Еле, дори документът да се запази в .docx формат още през Libre-то, пак промените се приемат автоматично, не отчита изтрити с Track Changes коментари и прочее. Тоест, просто няма начин да се конвертира без загуби. Препоръчвам горещо да си инсталираш Libre... ако ще и само за целите на редактилницата. После винаги можеш да го разкараш, ако не ти трябва

[Кал]

Яне, за архетипните сюжети аз поне не съм търсил обзорни статии. Просто сме си говорили за тях в моменти, в които се е появявало съмнение. (Т.е. даже нямам готов списък – разчитам на читателската си интуиция да ги разпозная.)

Но така или иначе ви препоръчвам да отложим обсъждането им за упражнения 7 и 8, когато ще правим смисловите редакции.

[mitseva]

Deal! Не бързам, ще изчакам предстоящите упражнения по темата.
По-скоро в момента имам активен интерес към темата извън редактилницата. Боря си се с моя "архетипен" сюжет, опитвайки се хем да го оставя архетипен, хем да избегна някои елементи, които мен лично като читател ме влудяват. Абе, накратко, лични драми...

[Кал]

Яснооо.

Специално твоя ръкопис аз го виждам като „упражнение 9“ в тая работилница... но да не преварваме събитията. Засега само ти препоръчвам, ако не гониш някакъв краен срок за твоите вътрешни редакции, да им набиеш спирачки – и да ги продължиш чак след като изкараме осемте упражнения тук.

[mitseva]

Това нещо съм го набутала сърдито в чекмеджето и не искам да го поглеждам, докато не си изясня със себе си разни неща... Като горната драма да речем. Ще ми се и да не мислех за историята, но това някак си не мога да спра да го правя. Даже драскам някакви рандъм сцени от втора част. Въздъх!

Коментар по упражнение 3: забравих в мейла да пиша времето. Отне ми около 40 минути.

[Dess]

Така, ето няколко неизяснени (като тип) редакции от упр. 4, които Ани е маркирала в жълто в моя текст и ме накара да се замисля Съжалявам, ако са коментирани по-рано в темата - не съм изчела всичко подробно.

в добрата стара хомосапиенска-->хомосапиенсова традиция

Редакцията на наставки стил или коректура е? Или в случая дори смислова редакция? Доколкото -ов/а значи "на някого", а -ски/а "като (на) някого"?

Как точно хората допълзяли до Долната земя не било съвсем ясно. Според някои легенди те дошли - неизвестно как - от Горната земя.

Тук имаме смислово повторение. Ако разкараме "неизвестно как" това стилова редакция ли е? Според мен по-скоро да... Но по подобен начин по-надолу в текста се споменава името на Древното царство, а после има цяло изречение (парафразирам): "Тя останала в историята под името Древното царство." Т.е. имаме натрупване на еднаква информация, казана по различен начин. Премахването ѝ стилова или смислова редакция е?

...симпатягите, чертали картите и писали учебниците, май са били под въздействието на едни шарени хапченца...

Подчертаното, т.е. членуването, съм го добавила аз. Това шлифовка ли е, т.е. стилова промяна, или коректура? Членувано ми звучеше по-гладко, затова реших, че е стилово...

И една лично моя находка, за която се колебая по същите причини:

И тук вече стигаме до настоящата история. Тя се е случила в същата тази чудна Долна земя.

Подчертаното според мен трябва да отпадне. Не си спомням граматическите наименования на двете форми, но при преразказ на минали събития е по-удачен вариантът без "е". Граматическите грешки обаче са работа на коректора, нали? Или това се брои за шлифовка?

А, и последно:

Начало им застанал...

Това, разбира се, трябва да е "начело". Грешка от бързане (предполагам?), която обаче променя смисъла на думата. Та още при първата вълна редакции ли трябва да я поправим... или я оставяме за коректора? (Според мен лично трябва по-раничко, че ако той случайно блее... може и да не я види. Редакторът поне чете текста няколко пъти.)

[Кал]

Дес, благодаря за редакциите! Напомням на всички участници:

2. Следете темата и коментирайте по чуденките на останалите участници. Ще ги измислим заедно.

Аз ще се включвам, ако все още са ви останали неизяснени казуси, от четвъртък нататък.

Сега пиша само по това:

И един технически въпрос, който май трябваше да задам във форума, но ме мързи да се връщам да редактирам - има ли начин по-ясно да виждаме кой коментар за какво се отнася? Когато текстът се пренасити, пунктирните им линии се сливат и убий ме, но ужасно трудно нацелвам кой за къде е. Особено ако си в текста, видиш промяна и търсиш съответния ѝ коментар, за да му отговориш...

Единственото решение, което ми хрумва, е да увеличите междуредията. В LibreOffice:

Маркирайте целия текст (с Ctrl + A).

Идете в меню Format -> Paragraph.

В падащото меню Line Spacing задайте Proportional: (да речем) 300%.

Ако коментарите пак остават нагъчкани, увеличете междуредията още.

(На мен никога не ми се е налагало да ползвам повече от 200% – което е опцията Double от горното падащо меню, а най-бързо се прави от Format -> Spacing -> Line Spacing: 2. Само че: 1) този текст наистина има доста неща за човъркане; 2) някои от вас човъркат повече, отколкото аз. )

[mitseva]

Пратих си моя файл и пак забравих да пиша времето. Съжалявам, нещо все ми се изплъзва да го напиша в мейла. Отне ми точно 41 минути и 43 секунди. Смейте се, ама знам със точност, защото с отварянето на файла да работя по него, си пуснах и една доста дълга "мантра" и я спрях, когато приключих. Толкоз за магията на секундите!

Сега по остатъка от четвърта задача и мои лични бележки:
1/ С Деси нямахме разногласия по типа редакции, които съм предложила.
2/ Отчитам си една техническа грешка - Деси беше предложила няколко дребни промени, които аз твърде късно осъзнах, че са предложени от нея, а не мои отхвърлени. Само се почесах няколко пъти защо са в синьо, а не в оранжево, каквито бяха моите, и защо няма комнетар към тях. Деси, извинявам се за недоглеждането.
3/ По повод човъркането, за което споменава Кал - а) открих, че когато започна да редактирам текста мисля фрагментарно, едва ли не изречение за изречение, което не е ок. Преди коментарите на Деси не го бях осъзнавала. Сега когато четох текста за N-ти път го виждам и усещам по съвсем различен начин и доста от предложените редакции вече не бих ги предлложила. и б) note to self - да не работя над текстове, когато съм болна и/или уморена, независимо от крайни срокове и ако ще света да се свърши. Ставам ненужно зла!

По чуденките на Деси, за които е писала, ще се включа по-късно. Когато имам капацитета да ги осмисля и да дам някаква обратна връзка.

[mitseva]

Така, ето няколко неизяснени (като тип) редакции от упр. 4, които Ани е маркирала в жълто в моя текст и ме накара да се замисля Съжалявам, ако са коментирани по-рано в темата - не съм изчела всичко подробно.

в добрата стара хомосапиенска-->хомосапиенсова традиция

Редакцията на наставки стил или коректура е? Или в случая дори смислова редакция? Доколкото -ов/а значи "на някого", а -ски/а "като (на) някого"?

Според мен е коректура.

Как точно хората допълзяли до Долната земя не било съвсем ясно. Според някои легенди те дошли - неизвестно как - от Горната земя.

Тук имаме смислово повторение. Ако разкараме "неизвестно как" това стилова редакция ли е? Според мен по-скоро да... Но по подобен начин по-надолу в текста се споменава името на Древното царство, а после има цяло изречение (парафразирам): "Тя останала в историята под името Древното царство." Т.е. имаме натрупване на еднаква информация, казана по различен начин. Премахването ѝ стилова или смислова редакция е?

По-скоро стилова тип повторение, тъй като ми се струва, че смисъла не се променя.

...симпатягите, чертали картите и писали учебниците, май са били под въздействието на едни шарени хапченца...

Подчертаното, т.е. членуването, съм го добавила аз. Това шлифовка ли е, т.е. стилова промяна, или коректура? Членувано ми звучеше по-гладко, затова реших, че е стилово...

Членуването не "звучи" (освен може би в поезията?). Ако помня правилно пълния член не се изговаря, само се пише. Иначе пълен/кратък член за мен си е чиста коректура.

И една лично моя находка, за която се колебая по същите причини:

И тук вече стигаме до настоящата история. Тя се е случила в същата тази чудна Долна земя.

Подчертаното според мен трябва да отпадне. Не си спомням граматическите наименования на двете форми, но при преразказ на минали събития е по-удачен вариантът без "е". Граматическите грешки обаче са работа на коректора, нали? Или това се брои за шлифовка?

по-скоро ми се струва, че е коректура.

А, и последно:

Начало им застанал...

Това, разбира се, трябва да е "начело". Грешка от бързане (предполагам?), която обаче променя смисъла на думата. Та още при първата вълна редакции ли трябва да я поправим... или я оставяме за коректора? (Според мен лично трябва по-раничко, че ако той случайно блее... може и да не я види. Редакторът поне чете текста няколко пъти.)

Коректура ми е безмислено да се прави, преди да мине цялата редакторска работа.

[Dess]

В отговор на 5.1: Понеже си разменяхме текстове и с Яна, и с Ани, държа да отбележа, че бих работила и с двете Защото установявам, че колкото редактори, толкова и гледни точки... и всяка има на какво да те научи.

По 5.2: Не се сещам за нищо на този етап.

И едно въпросче по новия текст: кой е авторът? Текстът стигнал ли е някога до издаване от нас? Ако не е проблем да споделиш, де, че ме гризе любопитство...

[Кал]

Откъсът е от „Нощта на скорпиона“ на Мария Гюзелева. И ако ви хареса, ще се радвам да ви пратя целия роман. След като си свършите упражнения 5 и 6.

~

Аз съм съгласен с отговорите, които е дала Яна, изключая:

- „чертали картите и писали учебниците“ е стилова редакция. (Не е коректура, понеже в „чертали карти и писали учебници“ няма граматическа грешка.)

- „Начало им застанал“ наистина е задача на коректора, но аз ви препоръчвам да оправяте такива подменени думи веднага щом ги видите – т.е. още в смисловите редакции. Както казва Дес, те са с най-висок риск да ги изтървем.

[mitseva]

Ох, бе... пак съм спала нещо над "картите и учебниците", кви пълни членове, кви пет лева... *плесва се по челото*

Упр. 5
1.1 До сега работих с Деси и нямам проблем да продължим. Струва ми се, че се разбираме добре.
1.2 На този етап по-скоро не.

За самата редакция може да се забавя със срока до утре, тамън сядам да работя над текста. (много натоварена седмица нещо стана )

[cherno_slance]

1.
Редактирах текста по примитивния начин - със син цвят за вмъквания и червено за изтрито.
Тази събота и неделя ще проуча опциите на майкрософт офис-а, с който работя за редактиране.
За своите текстове не съм имал нужда от проследяване на редакциите, защото си ги редактирах прекалено брутално.
Редовно пренаписвах абзаци или страници (мисля, че рекордът ми е първите 60-сет страници от Ковача на Съдбата).

2.
На въпросите на Кало:

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?

За да помогна на Кало. Лично обещание.
Какво да очаквам ли? - Нерви, естествено. Работата с хора е много по-натоварвата емоционално, отколкото да учиш/пишеш код.
Утехата е, че ще си хабя нервите за умни и талантливи хора.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.

На прима виста се сещам за Елин Пелин, Йовков, Светослав Минков, Павел Вежинов, Ат. Далчев, Яворов, Ботев, Гео Милев, Смирненски, Вапцаров, Вазов (заради точно три произведения: Немили-недраги, Чичовци, Новото гробище над Сливница), Дубарова, Матев, Антон Дончев, Талев, Д. Димов, Караславов, Ив. Петров (Хайка за Вълци е велика книга), Агоп Мелконян, Ал. Константинов ("Бай Ганьо прави избори" е нещо, което трябва да се прочете от всеки политически "вярващ", та дано му се отворят очите за неизменността на реалиите Бългаски), Хайтов, Захари Стоянов, Вал Тодоров (Иркала, страната на мъртвите), Янчо Чолаков, Г. Хрисов (С уникалния му оптимизъм и вяра в човешката природа в "Черна Фантастика" ), Цефулес Стефан (по-ранните му текстове бяха по-мрачно-тъжни и ми харесваха повече, но въпрос на личен вкус)... със сигурност ще изпусна някого, на когото държа и от когото съм взел искрица вдъхновение. Моля да бъда простен за което.

А за чуждоезичните автори? Прекалено много са тези, на които трябва да благодаря, че са ми помогнали да стана човек (или поне да опитам да стана такъв). Всъщност, като става въпрос за внезапно събудена съвест, се сещам за преводачите. Онези жени и мъже, които са гениални по един тих, ненатрапчив начин и без които всички с липсващ усет към чуждите езици щяхме да сме като затворници.

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?

Да.
Три романа и около осем разказа.
От около 86-та. След последния роман приключих с писането (или поне дойде времето за мълчание, тоест докато бог реши друго).

[Кал]

Тони, мерси... а сега бягай да се запишеш в Сподвижниците на ЧоБи, както ти писах и в мейла.

Само това ме притеснява:

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?

За да помогна на Кало. Лично обещание.

Ако това ти е единствената мотивация, ще се мъчиш по пътя. Дори повече от необходимото.

Нали имаш и други, по-вътрешни мотивации?

[mitseva]

Оле, най-сетне съм готова с пето упражнение. И естествено пропуснах да си напиша колко време ми отне - около час и 15 минути същинска работа (не броя времето за 1-2-3 предварителни прочита да свикна с текста).
Те така.

[Dess]

Започнах да чета редакциите на другите участници (упр.6) и ми изникна един въпрос - може ли да имаме ПНК в пряка реч? Както аз го разбирам, такъв вид редакция се прилага само в авторова реч, когато искаме дадена характеристика/настроение/състояние, които авторът приписва на героя, да бъдат демонстрирани чрез действия/реплики, а не просто заявени в текста. Пряката реч, по моето скромно мнение, не подлежи на ПНК. Или греша?

[mitseva]

Мммм... И аз като теб мисля, че по принцип ПНК не е за пряката реч. Точно в този текст не съм забелязала прякара реч да има нужда от ПНК. Може би в някои специфични случаи би могло да се случи, но тук вече си говоря теоретично.