1.
Редактирах текста по примитивния начин - със син цвят за вмъквания и червено за изтрито.
Тази събота и неделя ще проуча опциите на майкрософт офис-а, с който работя за редактиране.
За своите текстове не съм имал нужда от проследяване на редакциите, защото си ги редактирах прекалено брутално.
Редовно пренаписвах абзаци или страници (мисля, че рекордът ми е първите 60-сет страници от Ковача на Съдбата).
2.
На въпросите на Кало:
А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
За да помогна на Кало. Лично обещание.
Какво да очаквам ли? - Нерви, естествено. Работата с хора е много по-натоварвата емоционално, отколкото да учиш/пишеш код.
Утехата е, че ще си хабя нервите за умни и талантливи хора.
Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.
На прима виста се сещам за Елин Пелин, Йовков, Светослав Минков, Павел Вежинов, Ат. Далчев, Яворов, Ботев, Гео Милев, Смирненски, Вапцаров, Вазов (заради точно три произведения: Немили-недраги, Чичовци, Новото гробище над Сливница), Дубарова, Матев, Антон Дончев, Талев, Д. Димов, Караславов, Ив. Петров (Хайка за Вълци е велика книга), Агоп Мелконян, Ал. Константинов ("Бай Ганьо прави избори" е нещо, което трябва да се прочете от всеки политически "вярващ", та дано му се отворят очите за неизменността на реалиите Бългаски), Хайтов, Захари Стоянов, Вал Тодоров (Иркала, страната на мъртвите), Янчо Чолаков, Г. Хрисов (С уникалния му оптимизъм и вяра в човешката природа в "Черна Фантастика"
![Smile :)](./images/smilies/icon_e_smile.gif)
), Цефулес Стефан (по-ранните му текстове бяха по-мрачно-тъжни и ми харесваха повече, но въпрос на личен вкус)... със сигурност ще изпусна някого, на когото държа и от когото съм взел искрица вдъхновение. Моля да бъда простен за което.
А за чуждоезичните автори? Прекалено много са тези, на които трябва да благодаря, че са ми помогнали да стана човек (или поне да опитам да стана такъв). Всъщност, като става въпрос за внезапно събудена съвест, се сещам за преводачите. Онези жени и мъже, които са гениални по един тих, ненатрапчив начин и без които всички с липсващ усет към чуждите езици щяхме да сме като затворници.
В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Да.
Три романа и около осем разказа.
От около 86-та. След последния роман приключих с писането (или поне дойде времето за мълчание, тоест докато бог реши друго).