by Тити » Sat Nov 27, 2021 5:11 pm
А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Научих за работилничката съвсем случайно от Нина. Двете с нея сме членове на Книжен клуб Варна и там се запознахме. След няколко месеца от запознанството ни тя писа в общия чат, че се е записала в работилничката – място за писане, обсъждане и редактиране на истории – и предложи ако има желаещи да се включат, да й кажат. Ми.. Аз бях единствената желаеща <3 И така опознах по-добре Нина, за което изключително се радвам, и се запознах и със Саня, за което също изключително се радвам. Трите с тях започнахме да си правим срещи и вече повече от година обсъждаме историите си, даваме си съвети – както да писанията ни, така и за нещата от живота – пием кафе, ядем торти и.. Ами, забавляваме се и се радваме на компанията ни. Именно Нина и Саня ми казаха за работилничката, описаха ми какво се прави в нея, споделиха ми нещата, които са научили, и съветите, които са поучили, благодарение на нея. Точно заради техните думи поисках да се включа и аз към работилничката.
А какво очаквам от нея? Имам високото мнение за себе си, че умея да пиша – което се и дължи на всичките ми учители по български и английски в основното училище и в гимназията, че съм разказвала, т.е. писала, историите си много увлекатело и съм имала „красив“ маниер на писане – и искам да се усъвършенствам. Искам да се науча на нови похвати, да си изгладя ръбчетата, които имам, да си вдигна нивото на писане. А и да се запозная с нови и разнообразни хора, които имат същата страст като мен да пишат и да четат <3
Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.
Признавам си, като малка не обичах да чета, а какво остава да тръгна да пиша? Детската литература в основното училище като „Пипи Дългото чорапче“, „Патиланско царство“ и други книжки ми бяха прекалено дълги, без картинки и скучни. Ала един ден се запознах с Лили Чудото, която не беше от задължителния списък, и която имаше големи букви, т.е. бързо се четеше, имаше картинки и се разказваше за момиче, на което му се случват безброй различни и забавни приключения. Книжките за Лили ми харесаха, ала все още книгите бяха далеч от мен и само от време- на време четях по собствено желание. Ала след време се появи първата ми любов, а именно чичо Риърдън и неговия Пърси Джаксън. Вярно, в романите му нямаше картинки, ала се компенсираше с наистина завладяващ сюжет и хумор. Така не само се влюбих безвъзмездно в четенето, но и в Гръцката митология (а след Гръцката последваха Римската, Египетската, Скандинавската и така нататък). В годините, когато четях Рик Риърдън (поредиците „Героите на Олимп“ и „Магнус Чейс и Боговете на Асгарт“), се запознах и с книгите на Джон Грийн, Рейнбоу Ролинг, Сюзан Колинс и други тийн автори. Техните истории ми харесваха, но нещо все не ми достигаше. По предложение на баща ми, който постоянно ме караше да прочета „Тримата мускетари“, а и все още ме кара, като се присети, че не съм ги чела, дадох шанс на класиките, като започнах с „Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма-баща. Ем, двата тома ги погълнах за 9-10 дена и осъзнах какво ми е липсвало до този момент. Липсвало ми е екшънът в историите, кървавите сцени, драмата, мистериите, приключенията. Липсвало ми е и магията, която открих при Пърси Джаксън също и така разбрах, че в книгите, които четя, трябва да има от всичко това по много. А и симпатичните герои, най-вече ако са злодеи, от мъжки пол нямаше да откажа.. И така вече знаех какво търся в една история. Благодарение на това успях да открия едни от най-любимите ми автори:
- Най-любимата ми Наоми Новик с „Изтръгнати от корен“, „Сребърна приказка“ и „Смъртоносна академия“
- Нийл Геймън, „Океанът в края на пътя“ и „Книга за гробището“;
- Джей Кристоф , трилогията за Нивганощ
- Джордж Р. Р. Мартин, „Песен за огън и лед“
- Сара Дж. Маас и нейните (мои наистина любими) поредици за „Стъкления трон“, „Двор от рози и бодли“ и „Лунатсион“
- Лий Бардуго и поредиците й за Гриша, както и „Деветият дом“
- Ришел Мийд и нейните истории за „Академия за вампири“ и „Кръвни връзки“
- Касандра Клийр, заедно с всичките й Ловци на сенки
- Виктория Шуаб с нестандартните й великолепни магии в „Четирите цвята на магията“
- Както и Хари Потър, ала тази великолепна и уютна история успя да ми грабне вниманието едва преди 3-4 години и от нея съм прочела едва първите четири книги
И много-много други поредици и единични книги. С други думи, аз съм си тийм фентъзи. Обичам да чета за магии, приключения, предателство, за страст. Харсвем и криминалета,но тях ги чета главно есенно време и когато искам нещо наистина кърваво, което да си играе с психиката ми – като „Алекс “ на Пиер Льомер, „Останалото е мълчание“ и „Девиците“ на Алекс Майкълидис, „Пътувам сама“ на Самюел Бьорк, „Отворени рани“ на Джилиан Флин.
В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Та, изброих авторите и произведенията – нещата в произведенията – които найстина ми грабват вниманието. А, докато чета нещо на Джей Кристоф или пък на Сара Дж. Маас просто ме сърбят пръстите да подхвана моя собствена история, в която аз да бъда Шефът и сама да тормозя героите...
Започнах да пиша „по задължение“ за училище, когато учехме за различни разкази. И когато по английски в гимназията имахме начално изречение или пък група от думи, с които да създадем история. Тогава си развинтвах въображението и съм писала за какво ли не. Обаче главното в моите истории бе, че никога нямаха щастлив край. Дори и да ги започвах с идеята за щастлив край, винаги в последствие, докато пишех, все някой биваше окървавен накрая или пък направо умираше. Учителките много се радваха на историите, защото не бяха типичните, които дете пише за домашно, и все ги четяха пред класа.. не че се хваля, де XD За сметка на това пък майка все бе натръни дали няма някой ден да я извикат при училищната психоложка, заради някоя история, в която с прекалени подробности съм описала как даден персонаж е бил убит по брутален начин. Така и не я извикаха, а аз продължих да си получавам отличните оценки за писанията ми.
А кога започнах нещо по-сериозно? Имаше период в 11 клас, когато просто.. просто не ми се правеше нищо и дори не исках да чета. Тогава, една вечер, си отворих лаптопа, като съзнавах, че не искам нито да гледам нещо, нито да чета, нито да слушам музика. Все още не зная как точно се случи, но отворих нов документ на Word и.. и започнах да пиша. Още от малка – преди да почна да чета – си имах измислен свят, в който си „играех с живи кукли“. Знам как звучи, а то звучи наистина странно и някак не-нормално, но тогава не го осъзнавах. Не смятам, че е нещо нередно и повод за тревога.. Някои деца си имат въображаеми приятели, а аз си имах цял въображаем свят. И именно този въображаем свят - което по-късно осъзнах - бях започнала да изливам на белия уърдовси документ.
Докато го пишех ми хрумнаха различни идеи за историята които обаче не се вписваха в сюжета, а и в света, така че реших да ги включа в друга история. И така няколко пъти и вече имам няколко отделни истории с различни теми и в различни светове, които пиша.
Най-последната ми история, която и в момента е обсебила вниманието ми, не бе планувана изобщо. Не, че другите бяха планувани, но тази просто влезе в мислите ми изведнъж е съвсем-самичка ми се натрапи. Тя бе един доста странен сън, който преди 2-3 месеца сънувах и който на сутринта все още ми действаше с пълна сила. И то толкова сериозно ми бе навлязъл под кожата този сън, че просто ме сърбеше да го излея навън... И.. Ами, започнах да го пиша и бавно-славно сънят се превръща в another adventure <3
Аз по спомен от книгата мисля, че не. Което прави коментара на Вики за реакцията му на неизказаните мисли на Лазар много уместен.
)
)
