Редакторска работилница, февруари+ 2014

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Dess » Fri Mar 22, 2019 3:08 pm

Само още едно нещо откривам аз - може ли да чете мисли Григор? :) Аз по спомен от книгата мисля, че не. Което прави коментара на Вики за реакцията му на неизказаните мисли на Лазар много уместен.
mitzeva wrote:
Никой във факултета обаче не го беше светнал, че тая част със стреса ще се дължи на твърде ентусиазирани слуги.
– Аз бих казал мотивирани, господарю.
– ИЗЧЕЗВАЙ!!!

Коментара на Вики: ? – не разбирам той въобразява ли си, или това наистина е казано от слугата. Ако е първото, не се подразбира добре; ако е второто – как слугата разбира какво се върти в ума на господаря му?
моя коментар: Останах с впечатление, че Григор чете мисли. Ако не това е случая, то тогава определено е ?
Reachin' for the stars... Why wait for one to fall?

User avatar
Dess
трън в гащите
 
Posts: 291
Joined: Mon Nov 07, 2011 3:42 pm
Has thanked: 413 times
Has been thanked: 570 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby mitseva » Wed Mar 27, 2019 9:17 am

Наминавам да споделя как чудесно се забавлявам да редактирам разказа на Вики. :) Надявам се на Вики да е поне толкова приятно и забавно, колкото и на мен.
Мисля, че свършихме добра работа. :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
"As I walk through frozen sands
Through the flames of burning lands
My feet are torn, they're torn to strands
I will not thirst

As I cross the raging sea
Waves are crashing over me
They drag me down, they drag me down
I will not drown"

User avatar
mitseva
Global Moderator
 
Posts: 174
Joined: Fri Jan 11, 2019 8:28 pm
Location: улица "Мечтание"
Has thanked: 499 times
Has been thanked: 394 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Вики » Thu Mar 28, 2019 1:28 am

mitseva wrote:Наминавам да споделя как чудесно се забавлявам да редактирам разказа на Вики. :) Надявам се на Вики да е поне толкова приятно и забавно, колкото и на мен.
Мисля, че свършихме добра работа. :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:


Ооо, определено ми е супер забавно и приятно. И мисля, че понаучих още някои неща :) :geek:

Вики
Global Moderator
 
Posts: 15
Joined: Wed Oct 10, 2018 3:36 pm
Has thanked: 22 times
Has been thanked: 23 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Ki-Ent » Thu Apr 02, 2020 4:36 am

Здравейте!
Аз съм Мария. Малко глупаво се получи, защото реших да редактирам файла, преди да се впиша тук, та сега ми се вие свят, но да видим. :)

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Краткият отговор: едното нещо доведе до другото, пък очаквания предпочитам да нямам.
Иначе, то донякъде е свързано с В. де; за момента, в който реших да ставам велик и безсмъртен писател: още си помня трогателните опити да моля за помощ хора „от бранша“ – да ми прочетат нещо, ако ще половин страничка, и да ми дадат някаква насока... Е, желаещи не се намериха, но аз научих това-онова през годините и ако мога с нещо да помогна на такива, които сега са в миналото ми положение – много ще се радвам. Още по-добре и ако успея да си развия допълнително редакторските умения, естествено... Винаги бих могла да си намразя писането още повече. :)
А, и по-конкретно: подобряване на пунктуацията хич няма да ми е излишно.


Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
За възхищение: Фридрих Ницше, Фьодор Достоевски, Уди Алън, Лин-Мануел Миранда и които и да са пичовете, написали сценария на BoJack Horseman.
За книги не от горните: „Дванайсетте стола“ и „Златния телец“ на Илф и Петров, „Параграф 22“ на Хелър, „Майстора и Маргарита“ на Булкагов, „Малки богове“ (и други) на Пратчет, „Одисей“ на Джойс, „Фауст“ на Гьоте, „Измислици“ на Борхес. Не включвам Сартр, защото наскоро разбрах, че е педофил, и трябва пак да го прочета с тази нагласа, за да преценя дали си струва чак пък толкоз да му се възхищавам...
За вдъхновение: Всички безумно лоши книги, които съм изчела напоследък... Ами факт, какво?
И мама! Тя е автор на „щом издават такива глупости, и тебе ще те издадат“. Хубаво е семейството да те подкрепя.


В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Да. Сатира и прочие философски работи. Всеки ден от десет години, преди това по-рядко.

Ki-Ent
Global Moderator
 
Posts: 6
Joined: Wed Apr 01, 2020 11:18 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 8 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Ki-Ent » Sat Apr 04, 2020 8:11 pm

За упражнение две
1. Не ми хареса/затрудни ме/подразни ме (много) да правя стилова редакция на текст, за който основните ми забележки са на ниво смисъл. Някои от стиловите грешки са очевидно с цел комичен ефект, но когато не съм съгласна с шегата като такава... Ок, пример от текста: принципно не картографите дават имена на географските обекти (а ако го правят в точно този свят – това отваря повече въпроси, отколкото отговори), та да кърпя повторения, при положение, че целият параграф се разпада логически с малко вложена мисъл, ми се струва безполезно.

6.1. Не.
6.2. Не, ок са. Е, има неща на по метаниво, но проблемите от този тип не могат да се отбележат с акроним.

Нали не пропуснах нещо?

0. С това няма да успея, понеже си правя почивки; спирам и почвам, когато ми се спира и почва. Ако все пак държите на конкретен честен отговор: два-три дни.

Ki-Ent
Global Moderator
 
Posts: 6
Joined: Wed Apr 01, 2020 11:18 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 8 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Gev » Sat May 30, 2020 11:49 pm

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Защото обичам да редактирам. Засега – само себе си. Редактирането ми е любимата част от творческия процес, когато пред очите ти една грозна, тромава, доста позатлъстяла първа чернова се превръща в, ъм, една по-малко грозна, тромава и затлъстяла втора чернова. И трета. И четвърта. И пета…
Общо взето, работилницата за мен е начин да чийтна системата и да прескоча досадната част от писането – самото писане, и да мина направо на забавната – редактирането. Подозирам, че ще науча доста, което ще ми помогне в собствените ми творчески напъни.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно? Интересуват ме най-вече конкретни имена.

Най-любими са ми:
Тери Пратчет, общо взето всичко от "Света на Диска", ако трябва да избера - сякаш "Нощна стража" и "Господари и господарки"
Дъглас Адамс, "Пътеводителя"
Иван Мариновски, "Руфо, червенокосия" (за който Кал вече ме е изловил преди :D )
Астрид Линдгрен, сякаш "Братята с лъвски сърца" ми е най-любима
Роджър Зелазни, "Хрониките на Амбър"
(тук минавам на английски от чист мързел - не ми се търси как са преведени въпросните книги)
Neil Gaiman, Neverwhere

Разни други, по-скорошни любимци, включват:
Tamsyn Muir, Gideon the Ninth
Madeline Miller, Circe
Becky Chambers, The Long Way to a Small, Angry Planet
Brandon Sanderson, Skyward
Leigh Bardugo, Six of Crows

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Пиша фентъзи, "откога" е сложен въпрос. Авторски разкази от 15-годишна, но преди това изписах хиляди страници "Хари Потър" фенфикшън…

моля когато пращате отговорите си, да отбелязвате и колко време са ви отнели
Ако го бях прочела това преди да започна да отговарям... Двайсетина минути?
Last edited by Gev on Sat Jun 27, 2020 6:43 pm, edited 2 times in total.

User avatar
Gev
Global Moderator
 
Posts: 25
Joined: Thu Apr 16, 2020 11:43 am
Has thanked: 45 times
Has been thanked: 30 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Gev » Sat Jun 06, 2020 6:28 pm

Упражнение две.

0. Около час и половина.
1. Не.
6.1. Мисля, че не.
6.2. Сякаш ми липсва една първоначална стъпка, нещо като нулева вълна, макар че технически би била част от смисловата редакция. Преди да започнем да гледаме индивидуални сцени, струва ми се добра идея да помислим за историята като цяло. По-конкретно:

1. Сюжет. Развива ли се логически? Води ли героите за носовете? Как е темпото – имаме ли sagging middle? Забързва ли се твърде много накрая? Започва ли историята от правилното място?
2. Герои. Всеки герой достатъчно различен ли е, като говор, жестове, поведение, характер, история? Имаме ли character soup? Има ли двама (или повече!) герои, които изпълняват една и съща роля (примерно, мъдър ментор като Оби Уан Кеноби или гаден заядливец като Драко Малфой)? Можем ли да ги слеем?
3. Свят. Достатъчно солидно ли е описан, за да се усеща като истинско място, а не като картонен декор? Следва ли вътрешната си логика? Има ли елементи, които не пасват? Има ли елементи, които са клишета или са твърде сходни с някое друго произведение (магически училища в замъци с движещи се стъблища, примерно, или светове с раси извадени директно от DnD)? Можем ли да се отървем от клишетата/сходствата? Има ли елементи, които са оригинални и интересни, и заслужават повече внимание?

Този номер, между другото, го научих от Author Mentor Match, където всички ментори първо изпращат edit letter. Писмото съдържа общ поглед върху подобни големи редакции, които не биха се оправили само с работа по отделни сцени. Аз, например, пренаписах целите си първи и трети акт, и промених доста по втори. Отрязах и трима (!!!) второстепенни герои. Оттогава забелязах, че е стандартна практика и с агентите, и с редакторите, щом те вземат за клиент. Подобно е и на Revise & Resubmit, което изпращат литературните агенти преди да те вземат. И, естествено, авторът има право да отхвърли всяко едно от предложенията, ако не е съгласен с тях.

User avatar
Gev
Global Moderator
 
Posts: 25
Joined: Thu Apr 16, 2020 11:43 am
Has thanked: 45 times
Has been thanked: 30 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Кал » Sun Jun 07, 2020 9:11 am

Предложенията за тая нулева вълна (която всъщност си е част от първата, смисловата) са съвсем уместни. Единственият проблем е, че обобщителят на трите вълни (аз, де) не се чувства достатъчно „обхватен“ в големите текстове, за да ви предлага този тип макро-промени. :D Трябва ми още опит, докато стигна дотам. (Което е и едната причина аз самият да не съм подхващал роман или дори повест.)

Сега се сетих за един случай, в който експериментирах с по-сериозен макро-анализ – тук цитирах по-интересните инструменти, които развих тогава. (Но оттогава явно ми върви на романи, чиито автори си знаят работата. ;))

Специално за предложенията ти в точка „Свят“: част от тях покриваме в редакциите тип „?“ и „?!“; а клишетата и недоразвитите елементи – в „ЕКО“ (което иде да покаже, че: а) първата и втората вълна се преливат повече, отколкото ѝ се иска на подредената, подреждаща част у мен; или б) има нужда да разцепя „ЕКО“ на поне два различни типа редакции: едната – смислова, другата – структурна...).

И последно: дори не мога да си представя ужаса, който ще настане, ако допреведем „Да пробудиш драконче“ или „Слънце недосегаемо“, намерим им агент и той (а в наши дни по-вероятно тя) прати на Теллалов Revise & Resubmit. Вие имали ли сте си с (редакторска) работа с Ники? :D

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Gev » Sat Jun 13, 2020 12:13 am

Мисля ти по отговора последните няколко дни - имаш право. Аз нямам никакви проблеми да предлагам такива големи промени като бета четател, но като редактор, отговорността е доста по-голяма. Не знам дали бих посмяла, освен ако не съм 100% сигурна, че ще направи текста по-добър.
Прегледах и линка - от една страна, това е чудесен начин да се открият ненужди сцени. От друга (както знам от болезнено пресен опит), понякога проблемите са по-задълбочени от отделни сцени. Поне при мен. Което ме води до...

Но оттогава явно ми върви на романи, чиито автори си знаят работата.

Късметлия! :D

Между другото, пак покрай AMM забелязах, че повечето редактори са специалисти по една, максимум две, от вълните на редакции. Ребека, с която работя в момента, е невероятна в смисловите редакции - но току-що ми върна стиловите и е пипнала по дума тук-там на всеки няколко страници. Това на мен ми върши идеална работа, понеже, както знаеш, смисловите редакции са ми слабата страна. От друга страна, твоите автори - както знам от личен опит - получават чудесни, задълбочени структурни и стилови редакции.

Специално за предложенията ти в точка „Свят“: част от тях покриваме в редакциите тип „?“ и „?!“; а клишетата и недоразвитите елементи – в „ЕКО“ (което иде да покаже, че: а) първата и втората вълна се преливат повече, отколкото ѝ се иска на подредената, подреждаща част у мен; или б) има нужда да разцепя „ЕКО“ на поне два различни типа редакции: едната – смислова, другата – структурна...).

Аз съм твърдо "за" разцепването на ЕКО. Принципът ми при редакциите като цяло е "колкото повече - толкова повече"... :mrgreen:

И последно: дори не мога да си представя ужаса, който ще настане, ако допреведем „Да пробудиш драконче“ или „Слънце недосегаемо“, намерим им агент и той (а в наши дни по-вероятно тя) прати на Теллалов Revise & Resubmit. Вие имали ли сте си с (редакторска) работа с Ники? :D


Честно казано, ако някой агент предложи подобно нещо, очевидно не е нашия агент. ;)

User avatar
Gev
Global Moderator
 
Posts: 25
Joined: Thu Apr 16, 2020 11:43 am
Has thanked: 45 times
Has been thanked: 30 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Кал » Sat Jun 13, 2020 9:34 am

Gev wrote:Честно казано, ако някой агент предложи подобно нещо, очевидно не е нашия агент. ;)

Чакай, чакай... А ти чела ли си „Слънце недосегаемо“? :)

(За „Дракончето“ се съмнявам да го закачат. То си е достатъчно стройно... чак на моменти малко анорексично. ;))
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Gev » Sat Jun 13, 2020 1:14 pm

Чела съм го - но реших, че ще пращате първо "Дракончето", като първа част от поредицата? "Слънцето" може и да се опитат да го поорежат, но това пак, според каквото съм виждала, няма да доведе до R&R. R&R сякаш са резервирани за дълбоки промени по текста - толкова дълбоки, че агентът не е сигурен дали авторът би се справил с тях. Иначе направо подписват с теб, а след това вадят ножиците - не знам дали това би бил по-приемлив вариант за Ники... :)

(А "Дракончето" сега като се замислих, може би е прекалено стройно. В момента за фентъзи ти искат минимум 80000 думи, което и на мен ми е мъка - и като читател, и като писател.)

User avatar
Gev
Global Moderator
 
Posts: 25
Joined: Thu Apr 16, 2020 11:43 am
Has thanked: 45 times
Has been thanked: 30 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Gev » Sat Jun 27, 2020 5:54 pm

Няколко чуденки от четвърто упражнение:

1.
[...] които ни навеждат на мисълта, че симпатягите, чертали карти и писали учебници, май са били под въздействието на шарени хапченца, асоцииращи се с летящи хоботести дебелокожи в странни разцветки.

Предложението "асоцииращи се->асоциирани" аз съм маркирала с К. Мария го е оцветила в жълто. На мен ми изглежда като стилова редакция, идеи?

2.
Била е благословена с плодородни равнини, чисти като сълзи на монахиня реки, лазурни морета, безкрайни гори пълни с дивеч, могъщи планини, отъркващи се в кристално сините небеса, и какви ли още не геоложки, хидроложки, растителни, животински и други радости за окото и душата.

Аз съм преместила "отъркващи се в кристално сините небеса" пред "могъщи планини", защото като обособена част след "могъщи планини" според мен утежнява изречението. Отбелязала съм с Я, при Мария е жълто. Стилова или не?

3.
След това минало още едно и войната се превърнала просто в поредната легенда, а светът се променил.

Моето предложение е да се разцепи на две изречения: "След това минало още едно. И войната се превърнала просто в поредната легенда, а светът се променил". Стилова редакция?

4.
И тук вече стигаме до настоящата история.

Маркирала съм с П, понеже по-рано има параграф който също започва с "И тук". Предлагам "И най-накрая". Това също на мен ми прилича на стилова редакция?

User avatar
Gev
Global Moderator
 
Posts: 25
Joined: Thu Apr 16, 2020 11:43 am
Has thanked: 45 times
Has been thanked: 30 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Dess » Wed Jul 01, 2020 11:32 am

По молба на Кал прегледах горните чуденки – и според мен са стилови всичките. Но никога не съм се славела със способността да улавям теоретичните тънкости. ;)

Моментът с планините може би по-скоро е Ш, отколкото Я, но пак си е стилово.

Скрит текст: покажи
Което ми напомня, че един разказ на Калоян ме чака да го редактирам... За щастие, доста е задобрял след Магесническата :)
Reachin' for the stars... Why wait for one to fall?

User avatar
Dess
трън в гащите
 
Posts: 291
Joined: Mon Nov 07, 2011 3:42 pm
Has thanked: 413 times
Has been thanked: 570 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Gev » Sat Jul 04, 2020 11:13 pm

Благодаря, Дес! Сега, като прегледах пак съкращенията - права си, че е Ш, а не Я. Още им свиквам. :)

Упражнение 5

1.1. Искате ли да работите заедно със същия участник и по-нататък (по други текстове)? Защо?


Да. Защото само двете се обучаваме в момента. :D Но сериозно – всяка от редакциите й беше добре аргументирана, дори тези, с които не бях съгласна. Ще ми е приятно да работим заедно по следващите упражнения.

1.2. Има ли нещо, което бихте подобрили в процеса на редакция?


Засега не ми хрумва нищо.

User avatar
Gev
Global Moderator
 
Posts: 25
Joined: Thu Apr 16, 2020 11:43 am
Has thanked: 45 times
Has been thanked: 30 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Ki-Ent » Wed Jul 22, 2020 6:25 pm

Само по повод предното упражнение: много време вече мина и не поемам отговорност за какво съм правила; само за „асоцииращи се/ асоциирани“ се сещам, че го сложих в жълто, защото не знам дали смяната от един вид причастие на друго с по-малко срички е достатъчно за да се води редакция за краткост.

Иначе за упражнение 5:
1.1. Искате ли да работите заедно със същия участник и по-нататък (по други текстове)? Защо?
Разбира се! :) Е... нямам конкретна причина (то по-скоро не трябва ли конкретна причина да не искаш да работиш с някого?), но ГД изглежда интелигентна мацка и пише добре.

1.2. Има ли нещо, което бихте подобрили в процеса на редакция?
Ми освен да глобите несериозните, дето се бавят един месец за упражнение, което им отне...

0. 24 минути. :)
?

Ki-Ent
Global Moderator
 
Posts: 6
Joined: Wed Apr 01, 2020 11:18 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 8 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Ki-Ent » Wed Jul 22, 2020 9:57 pm

Значи това е от 05_zaRed_Gev:
4. – А там, мамо, няма такива неща! – извика детето и като се пусна от ръката на майка си, посочи облачетата, плуващи над отсрещната детска площадка. с коментар: „Евентуално СКИВ – струва ми се странно, че Ирина, в чиято гледна точка сме, мисли за дъщеря си като “детето” вместо "Андреа".“ Мисля, че специално за това обръщение зависи от персонажа (за разлика от по-долу, където Ирина нарича мъжа си „мъжа“ – то си е СКИВ); на български съм чувала хора да говорят към/за децата си с „дете/то“.

5. –

6. – Миличко, Вивалди е този, който е написал музиката, а не този, който свири – хвана я за ръка майка й и предложи докато вървят към спирката да им разказва, че става късно. с коментар: „ПНК – не виждам причина това да е авторова, а не пряка реч“. Съгласна съм, че няма причина, но сама по себе си непряката реч не би трябвало да се води ПНК.

– Глупости! Чете ти мислите! – изсмя се съпругът й. – Просто ти винаги ще слагаш мама за виновна във всичко! Пък и аз от своя страна, ако ме бе погледнала така, щях да ти дам отчет... някакъв, само и само, за да те махна от главата си. – поуспокои се след малко той, а Ирина, която макар да рече да каже пак нещо язвително по адрес на свекърва си, замълча. Просто Андреа й бе хвърлила такъв поглед, че само за миг Ирина се запита дали всичко е наред. Междувременно обаче бяха стигнали автобусната спирка, но тъй като не се виждаше никакъв автобус, Иван извика такси и след като се настани удобно между двамата, детето продължи: с коментар: „ПНК – може би чрез директна мисъл“. Мисля, че мисълта „Всичко наред ли е?“ е достатъчно директна. Това не прави изречението по-добро или изказа по-малко тромав, но не съм сигурна, че е ПНК.

0. 17 минути. Задобрявам!

Ki-Ent
Global Moderator
 
Posts: 6
Joined: Wed Apr 01, 2020 11:18 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 8 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Dess » Wed Jul 22, 2020 10:56 pm

Понеже Кал ми даде зелена светлина да коментирам тук, ето и малко (непоискан) акъл от мен:
– А там, мамо, няма такива неща! – извика детето и като се пусна от ръката на майка си, посочи облачетата...

4. Съгласна съм с Ки, че „детето“ не нарушава гледната точка на Ирина, тя спокойно може да мисли така за дъщеря си; затова пък „майка си“ категорично е СКИВ, т.е. прехвърчаме в главата на детето. Изобщо, за мен всичко различно от името на героя-камера и местоимение отива в СКИВ, защото показва външна гледна точка.

6. И аз не мисля, че това е ПНК, също както и директната мисъл в долния пример (ако приемем, че директна мисъл би оправила положението, което съм съгласна с Ки, че е безнадеждно. :)) Но идеята ми е друга – за мен ПНК обозначава място, където някаква емоция/черта/мисъл/... е изпльоскана наготово пред читателя, вместо да му позволим сам да стигне до нея. Наречията са ми любим пример. :) Докато в случаите тук за мен е въпрос на тромав стил, тоест бих го означила с Ш.

А, и по въпроса с асоциирани и асоцииращи се с – пак е по-скоро Ш, отколкото К, но тук не ми се струва толкова важно да се разграничат, защото все е стилова редакция. Докато ПНК е структурна.

(Кхъм, горното от човек, който въпреки всичко има навика да прави трите вълни наведнъж, защото няма нерви да се връща към едно и също по 500 пъти. Та... ;) )
Reachin' for the stars... Why wait for one to fall?

User avatar
Dess
трън в гащите
 
Posts: 291
Joined: Mon Nov 07, 2011 3:42 pm
Has thanked: 413 times
Has been thanked: 570 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Gev » Thu Jul 23, 2020 8:54 pm

4. По принцип съм съгласна с вас, че "детето" не би нарушило гледната точка, ако се използва по-нататък в текста, например за да се избегне повторение. Тук по-скоро ме притесни, че това е първото изречение. Тоест, изречението в което се очаква да се запознаем с героите и да се наместим удобно в нечия гледна точка - вместо това получаваме "детето" и "майка ѝ". Което на мен ми подсказва, че си имаме работа с някакъв страничен разказвач - който освен, че е абсолютен сухар (аз лично си харесвам разказвачите с чувство за хумор, ала Тери Пратчет), дори не е всезнаещ, защото не нарича Андреа с името ѝ докато Ирина не му го каже няколко параграфа по-късно ("Андреа, баба ти ли ти чете приказки?"). Това впечатление е засилено от следващата сцена, в която се запознаваме с "мъжа".
И понеже в третото изречение ("– Какво? – тросна се без да знае защо тя, но после объркано го погали по главицата.") очевидно се оказваме в главата на Ирина, не виждам защо не започнем оттам. За целта ми се иска още в първото изречение да се "закотвим" по-стабилно в нейната гледна точка, примерно с нещо като "– А там, мамо, няма такива неща! – Ръчичката на Андреа се изплъзна между Иринените пръсти. Детето посочи облачетата, плуващи над отсрещната детска площадка." или "– А там, мамо, няма такива неща! – Андреа упорито дърпа ръката си, докато Ирина не се предаде и не я пусна. Детето посочи облачетата, плуващи над отсрещната детска площадка."

Другият вариант е, че Ирина наистина мисли за дъщеря си първо като за "детето". И понеже това е първото изречение, бих решила, че това е умишлено - тоест, авторът го е използвал за да ни покаже нещо за характера на Ирина. Например, че е отчуждена, не особено грижовна майка. Това пък не пасва с реакциите ѝ по-нататък - когато започва да крещи "извън себе си".

6. Съгласна съм, че на този параграф му трябва стилова редакция - но понеже работим по структурната, не съм отбелязала нищо друго. За мен ПНК е всичко, което ни е преразкаано, вместо да ни е показано. В това включвам и очевидни неща като "тя беше ядосана", и "той мразеше работата си", и примери като тези два, в които авторът се появява за да ни преразкаже какво си мислят и говорят героите. Всички тези примери ни държат на разстояние от героите.

Примерно вместо "Просто Андреа й бе хвърлила такъв поглед, че само за миг Ирина се запита дали всичко е наред." ми се струва по-ефективно и близко до гледната точка на Ирина да имаме нещо като: "Андреа ѝ хвърли (какъв?) поглед. Нещо не е наред."

Може би моята дефиниция на ПНК е твърде широка.

User avatar
Gev
Global Moderator
 
Posts: 25
Joined: Thu Apr 16, 2020 11:43 am
Has thanked: 45 times
Has been thanked: 30 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Кал » Thu Jul 23, 2020 9:16 pm

Gev wrote:Може би моята дефиниция на ПНК е твърде широка.

Не е. Поне спрямо моята. :)

Всъщност в последните ми редакции все по-често се случва да прикачвам два конкретизиращи акронима към ПНК: ПР („пряка реч“) и ПМ („пряка мисъл“) – за съждения, които са под формата на преразказваща непряка реч, а биха били по-въздействащи (понеже ще ни доближат повече до вътрешния свят на дадения герой), ако се превърнат в диалог или директна мисъл (както предлагаш ти нагоре).

Пример: Той сви устни и си помисли, че ще го боли.

(ПНК: ПМ) Той сви устни. „Това ще боли...“

(ПНК: ПР) Той сви устни и процеди:
– Но ще боли, нали?

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Gev » Sun Jul 26, 2020 6:39 pm

Упражнение 6 по 05_zaRed_Ki

4.
– Може би не се изразих правилно. Ето, оня ден баба пак плетеше – детето с такава досада каза „плетеше“, че баща му неволно се усмихна – и докато плетеше, слушаше музика. Попитах я какво слуша, а тя каза, че е „Лятото“ на Вивалди. Тоя не го знам кой е, но хубаво свиреше.


„С такава досада“ е отбелязано като ПНК. На мен ми е трудно да измисля как може да бъде показано, а не казано в този случай без да се отежни текста. На мен „казването“ в подобни ситуации не ми пречи, особено където пасва на тона на разказвача.

„Неволно“ е с коментар „СКИВ + ПНК (въобще наречия...)“. За СКИВ съм абсолютно съгласна, но и тук бих оставила казването – понеже показването изисква доста повече думи. За мен наречията са допустими в случаи като този, където ако са отрязани, смисълът на текста се променя.

Следващите две са подобни:

Ирина го погледна стреснато.


Майка й я погледна озадачено.


И двете са отбелязани като "СКИВ+ПНК". Съгласна съм с ПНК, но не съм убедена за СКИВ – ако сме в гледната точка на Ирина, тя знае, че е озадачена или стресната. Ако сме в гледната точка на някой друг герой, според мен би си личало от погледа, че е озадачена или стресната.

5.
А на Андреа сигурно й омръзна да си играе.


С коментар „--> Както знаем, поведение, типично за децата... Андреа се отегчава от игрите ли? Ако да, да се покаже.“

Това ми се струва по-скоро като смислова редакция от типа ?! („Противоречия: в логиката на историята или поведението и речта на образите“).

6.
Заведе я в най-близката поликлиника и след не повече от четвърт час преглед, разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете, което лекаря вижда от седмици.


С коментар „--> Малко прекалена реакция, пък и не пасва на симптомите/лечението на слънчасване. Да се задълбае още малко в диалога, така че да видим, че има нужда от лекар, или да се махне параграфът.“

Това ми прилича повече на смислова редакция, смесица от ? и ЕКО – но разбирам и гледната точка на Ки, че се озоваваме на новото място твърде рязко.

0. Около час? (това с меренето на времето, межу другото, е сложна задача за мултитаскъри :D)

User avatar
Gev
Global Moderator
 
Posts: 25
Joined: Thu Apr 16, 2020 11:43 am
Has thanked: 45 times
Has been thanked: 30 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Gev » Tue Aug 11, 2020 10:29 pm

Упражнение 8 по 07_zaRed_Ki

Струва ми се, че на мен този откъс ми е допаднал доста повече, отколкото на Мария. :D (което ме навежда на мисълта – добра идея ли е автори с подобен стил да се редактират взаимно?)

4.
В залата все така царуваше тишината (и паяжините по тавана, впрочем. Я вие се опитайте да почистите таван, извисяващ се на 4 метра над пода).

С коментар: ОПС: Ако целта е подхвърляне на детайл за по-добро илюстриране на залата – нека се разшири. Ако целта е хумор: чак толкоз не е смешно...

Признавам, че тази шега не е от най-големите постижения на автора, но за мен работи – подхвърля описателен детайл за стаята, без да е твърде сухарско.

6. И четирите редакии които следват са подобни:

– Не ви разбирам, гошподарю.
– УААААААА!!! Ето пак го направи!!! Беше ей тук преди миг, а сега...


ЕКО: Между двете реплики да се включи действие, което да подскаже за какво иде реч – как точно се появява, какво му е страшното и прочие.


– Няма да го направите!
– О, напротив – магьосника се захили гадно. – Освен това до колкото помня имат нужда от поливане...


ЕКО: Да се опише реакцията на Григор между тези две реплики.

– Милост... милост...
– И изведнъж ми се прииска един букет. Дали да не отидеш да ми набереш?
– Господарю, моля ви!!! Имайте сърце!!!


ЕКО: Тук също.

– И да завладеете света, господарю.
– УААААААААААА!!! Ти какво правиш тук???


ЕКО: Липсва ми реакцията на Лазар между двете реплики.

Не съм сигурна, че добавянето на реакции тук-там в диалога променят текста достатъчно, за да са смислова редакция. Приличат ми повече на структурни редакции (преходи, -->), докато ЕКО ми се струва по-подходящо за сериозно разработване на цели сцени. От друга страна, взети заедно, може би са достатъчно голяма промяна в текста?

User avatar
Gev
Global Moderator
 
Posts: 25
Joined: Thu Apr 16, 2020 11:43 am
Has thanked: 45 times
Has been thanked: 30 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Ki-Ent » Thu Aug 13, 2020 4:25 pm

А, не, на мен откъсът ми хареса. :) Което не значи, че няма какво да се работи по него.
Всъщност ми се струва полезно да редактираме автори с подобен (на нашия, ако добре съм разбрала) стил. Никой не може да е обективен към писането си, и ако успеем да забележим свои грешки в чуждото – ще знаем за нататък. На мен това много ми е помагало.

А иначе имам само една чуденка по файла на Гев, с останалото съм ок:
„Зад едно перденце в странична ниша се криеха няколко метални маси с удобни каналчета за оттичане на разни течности, а пък пода бе застлан с лесен за измиване италиански фаянс.“ с коментар: ? От Горната земя ли са го внесли?
Всъщност съм съгласна, но това е доста кардинален проблем на светостроенето тук (и в книгата въобще, доколкото мога да съдя по другите откъси). Действието може и да се развива в друг свят, но попкултурните (и географски, и исторически, и прочие) препратки от нашия са твърде широко застъпени. Можем или да ги махнем (авторът го очаква масово пренаписване), или да ги игнорираме (от читателите се очаква грандиозен suspension of disbelief). Та всичко това за да кажа, че плочките са най-малкият проблем. :D

0. 20-тина минути.

Ki-Ent
Global Moderator
 
Posts: 6
Joined: Wed Apr 01, 2020 11:18 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 8 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Gev » Fri Aug 14, 2020 10:04 am

Всъщност ми се струва полезно да редактираме автори с подобен (на нашия, ако добре съм разбрала) стил. Никой не може да е обективен към писането си, и ако успеем да забележим свои грешки в чуждото – ще знаем за нататък. На мен това много ми е помагало.

Права си. Мен по-скоро ме притесни дали няма да пропусна грешки в чуждото писане, понеже присъстват и в моето.

По чуденката ти: аз бях останала с впечатлението, че разказвачът е от нашия свят, а героите не са. Тоест, той може да прави препратки към Йордан Йовчев и прах за пране "Ариел", но героите носят гащеризони марка "Братя Пехливанови", а не "Levis". Поради тази причина италианските плочки ме объркаха, понеже - доколкото видях в тоя откъс - са единствената препратка към нашия свят, която наистина съществува в Долната земя. Но може би аз съм пропуснала нещо - ако съм, и него бих го отбелязала за смислова редакция. Наистина ми идва твърде голям suspension of disbelief.

User avatar
Gev
Global Moderator
 
Posts: 25
Joined: Thu Apr 16, 2020 11:43 am
Has thanked: 45 times
Has been thanked: 30 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Кал » Wed Nov 10, 2021 1:28 pm

Докато минаваме работилницата с Галя Дунчева – Дара от издателство „Потайниче“, ще копирам тук по-ценните пояснения, които излизат:

Кал wrote:„П после“ означава, че повторението се намира след думата/фразата, която съм маркирал. (Но ми се вижда по-лесно да оправим първата му поява.)



Галя wrote:След като аксептна промени, как да се върна и да видя какво съм аксептнала, ако съм избързала? Или сгрешила?


Кал wrote:С Undo. Но трябва да го направиш -веднага- след като си приела промяната – преди да променяш каквото и да е друго по файла.

Ако вече си направила множество други промени и се сетиш, че не е трябвало да accept-ваш нещо: Записваш файла под друго име, сваляш си от пощата първоначалната му версия (в която не си променяла нищо), и сравняваш „на око“ с нея. (Има и технически начин, но той е за най-напредналите. ;)


Как работи редакция тип Д по отношение на дългите/късите изречения?
Кал wrote:Когато искаш да „забързаш" темпото на текста, скъсяваш изреченията и увеличаваш броя на глаголите. Когато искаш да го „забавиш“, пишеш дълги изречения с много обстоятелственичене.


ОПС не е ли структурна редакция?
Кал wrote:Тази класификация е условна – като всяка друга в не-точните науки. ;) Но да кажем, че ОПС обикновено иска ГОЛЕМИ промени по текста (...); а всички типове структурни редакции са средни по размер.


(следва)
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Сан » Wed Nov 17, 2021 12:00 pm

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?

Пиша история и имам желание да се науча да се саморедактирам! Идеи по света има много, но самата презентация, ако не грабне читателя в самото начало... има вероятност историята да не се прочете докрай :)

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.

Авторите,които успяха да ме разсмеят: Мопасан(разкази),Илф и Петров(„Дванайсетте стола“), Гогол(„Мъртви души“)
Авторите, които ме накараха да се влюбя в историята на книгата: „Птиците умират сами“ Колийн Маккълоу, „Джейн Еър“ Шарлот Бронте, „Парфюм“ Патрик Зюскинд
Авторът, на когото се възхищавам- Стивън Кинг(„Зеленият път“, „Кери“, „Дългата разходка“,“Играта на Джералд“....и т.н.)
И не на последно място Книгата, от която съм впечатлена „Властелинът на пръстените“ Дж.Р.Р. Толкин(всички части)


В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?

Да, роман, от 2019г.

User avatar
Сан
Global Moderator
 
Posts: 5
Joined: Fri Nov 12, 2021 2:19 pm
Has thanked: 3 times
Has been thanked: 6 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Топчо » Thu Nov 18, 2021 8:15 pm

Предварителна извинявка за дължината на текста :lol:
 А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея? Обмислях да се запиша още миналата година след писателската работилничка . Сега вече се наканих. Очаквам да се науча да редактирам текстовете си на по-високо ниво.  Както каза Саня, понякога една хубава идея и история може да бъде опропастена от липсата на редакиця. Дразня се на автори, които публикуват текстове, които явно не са били поглеждани откакто са били написани за първи път. Не искам да съм такъв автор, дори и ако реално никой не види същия този текст. От горепосочената работилничка насам имам принтирани трите вълни на редакция, и ги мешам, и ги мъдря, и като цяло мозъкът ми отказва да запомни ползваните съкращения, и току трябва да сверявам. 
Освен това ще се радвам, ако се науча как да редактирам чужди текстове, без да налагам собственото си мнение и стил на писане. Допреди няколко години, в различни писателски форуми, съм помагала на желаещи с редакция и коректура, но ми беше трудно, особено ако авторът пише по начин, коренно различен от моя. Например, понякога съм работила с Радина, която също е минала тази редакторска работилничка. Тя има съвсем различен подход към изречения, диалозите и всичко; и в такива случаи никога не съм била сигурна дали давам най-добрата възможна обратна връзка.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно? Интересуват ме най-вече конкретни имена.
По  ( сравнително ) хронологичен ред на зарибяване:
Толкин. Станах фен на Средната земя от доста невръстна възраст - всъщност баща ми първо ми разказа историята от "Хобит", и после прочетох "Властелинът на пръстените". Всичко свързано със сагата е ясно, но много обичам и "Писма от дядо Коледа".
Тери Пратчет. Той е институция сам по себе си. Трудно е да определя конкретен любимец, но "Дядо Прас" води в класацията.
В началото на гимназията прочетох "Да пробудиш драконче" на Николай Теллалов. Честно казано, след всеки следващ препрочит, книгата ми харесва по малко по-малко и не я споменавам, само защото е част от Човешката библиотека. Но навремето бе изключително знакова за мен, защото тъкмо се бях отчаяла, че никога няма да намеря български книги в жанрове и с истории, които да ми харесат. Но хоп!  - появи се дракончето, и оттогава целенасочено си търся нова българска литература и се кефя на находките си.
"Сирано дьо Бержерак". Голям рев всеки път като чета / гледам, и още по-голямо издирване на хартиено копие. Ама пък си намерих копие, надписано от Веселин Ханчев!
Рик Риърдън - много ме забавлява подходът му към хумористичното фентъзи, и с ръка на сърцето мога да кажа, че от него запомних повече, отколкото от Николай Кун. Може би любима ми е "Домът на Хадес". В този отбор се присъединяват и Дерек Ланди и Джей Кристоф. Брандън Сандерсън, ама няма да му се обидя, ако вземе, че довърши поредицата за "Тебеширчетата".
Джон Конъли  (не мога да си избера любима) и Нийл Геймън ("Никога, никъде, никой", което е тъжен превод на Neverwhere с тъжни корици).  Дъглас Адамс, може би най-вече с работата му по книгите и сценариите за Доктор Кой. "Пътеводителят " е разкошотия, но комбинацията от неговия разказ и основните движещи идеи от света на сериала беше изключително силна. Хвърлила съм око на "Дърк Джентли" - неговият сериал също е голям бонбон - но още не съм се наканила.  Сафон - с "Гробището на забравените книги". Но с книжките му за, не знам, по-млада аудитория? - направо ме беше загубил.
Наоми Новик (особено с "Изтръгнати от корен", но много навивам хората да четат и Темерер); Робин Маккинли със "Съншайн" и "Beauty" - перфектният за мен разказ за "Красавицата и звярът".
Мичио Каку. Не просто като вдъхновение за научни идеи за фантастични истории - много обичам позитивизма, с който говори за бъдещето на човечеството; в сравнение с други подобни популярни автори, като Ювал Харари например. Мичио Каку ме кара да вярвам колко е важно и колко си струва човечеството да продължава да любопитства какво се крие зад следващия хълм.

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
По сериозно от около 7 години. Предимно по-дълги истории, но от писателските предизвикателства във Форум Муза имам и известно количество разкази ( които напират да прерастват в нещо по-обемно).В момента имам три проекта, стигнали на един хвърлей от кривата круша, и два по-разработени. От по-напредналите, единият е хумористично фентъзи, с почти избелена последна чернова на първа част (с картинки!),  първа чернова на втора част, и разписани план-сюжети за трета и четвърта. Вторият е до първа чернова на първа част, и разписана сцена нейде из дебрите на четвъртата история, където главните герои най-накрая решават, че се харесват.

Колко време отне: А, поне час. Както е казал (перефразирано) Нийл Геймън, то бива ли да питаш читател за любими книги? Все едно да си харесаш кой орган не си го даваш. :lol:

User avatar
Топчо
Global Moderator
 
Posts: 22
Joined: Tue Aug 25, 2020 4:32 pm
Has thanked: 4 times
Has been thanked: 42 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Кал » Wed Nov 24, 2021 10:45 am

Покрай индивидуалното обучение на Галя възникна поредният безценен ;) акроним:

ОСА: „обсъди с автора“. Този е строго междуредакторски – ползвам го, когато друг редактор предлага промени по текста, които според мен се нуждаят от обсъждане с автора. (В идеалния вариант това са всички промени. В прагматичния може да намаляват прогресивно :/ – но НЕ ви препоръчвам да правите смислови или структурни редакции, без да ги съгласувате с автора. Стиловите по' се преглъщат.)
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Mirela.K. » Sat Nov 27, 2021 1:53 am

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Решението да се запиша беше неочаквано и за мен самата. Все още нямам кристална представа защо съм се записала, но любопитството ми надделя и въпреки страховете си, реших да опитам, за да видя какво може да се случи. Искам да стана по-добър писател и предполагам това би помогнало доста, би ме развило и в други посоки, които също ми звучат интригуващо. Ще изненадвам себе си, което го прави още по-добре и чакам да разбера какво ме чака :Д

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.
Обожавам Маркес, Кортасар, някой немски автори също. О. Хенри. На сърце обаче ще си ми остане фентъзи жанра - там нямам точно любими, много зависи.

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Да и то от съвсем скоро се престраших - месец, два най-много.

Mirela.K.
Global Moderator
 
Posts: 5
Joined: Wed Nov 17, 2021 10:52 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 6 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Тити » Sat Nov 27, 2021 5:11 pm

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Научих за работилничката съвсем случайно от Нина. Двете с нея сме членове на Книжен клуб Варна и там се запознахме. След няколко месеца от запознанството ни тя писа в общия чат, че се е записала в работилничката – място за писане, обсъждане и редактиране на истории – и предложи ако има желаещи да се включат, да й кажат. Ми.. Аз бях единствената желаеща <3 И така опознах по-добре Нина, за което изключително се радвам, и се запознах и със Саня, за което също изключително се радвам. Трите с тях започнахме да си правим срещи и вече повече от година обсъждаме историите си, даваме си съвети – както да писанията ни, така и за нещата от живота – пием кафе, ядем торти и.. Ами, забавляваме се и се радваме на компанията ни. Именно Нина и Саня ми казаха за работилничката, описаха ми какво се прави в нея, споделиха ми нещата, които са научили, и съветите, които са поучили, благодарение на нея. Точно заради техните думи поисках да се включа и аз към работилничката.
А какво очаквам от нея? Имам високото мнение за себе си, че умея да пиша – което се и дължи на всичките ми учители по български и английски в основното училище и в гимназията, че съм разказвала, т.е. писала, историите си много увлекатело и съм имала „красив“ маниер на писане – и искам да се усъвършенствам. Искам да се науча на нови похвати, да си изгладя ръбчетата, които имам, да си вдигна нивото на писане. А и да се запозная с нови и разнообразни хора, които имат същата страст като мен да пишат и да четат <3



Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.
Признавам си, като малка не обичах да чета, а какво остава да тръгна да пиша? Детската литература в основното училище като „Пипи Дългото чорапче“, „Патиланско царство“ и други книжки ми бяха прекалено дълги, без картинки и скучни. Ала един ден се запознах с Лили Чудото, която не беше от задължителния списък, и която имаше големи букви, т.е. бързо се четеше, имаше картинки и се разказваше за момиче, на което му се случват безброй различни и забавни приключения. Книжките за Лили ми харесаха, ала все още книгите бяха далеч от мен и само от време- на време четях по собствено желание. Ала след време се появи първата ми любов, а именно чичо Риърдън и неговия Пърси Джаксън. Вярно, в романите му нямаше картинки, ала се компенсираше с наистина завладяващ сюжет и хумор. Така не само се влюбих безвъзмездно в четенето, но и в Гръцката митология (а след Гръцката последваха Римската, Египетската, Скандинавската и така нататък). В годините, когато четях Рик Риърдън (поредиците „Героите на Олимп“ и „Магнус Чейс и Боговете на Асгарт“), се запознах и с книгите на Джон Грийн, Рейнбоу Ролинг, Сюзан Колинс и други тийн автори. Техните истории ми харесваха, но нещо все не ми достигаше. По предложение на баща ми, който постоянно ме караше да прочета „Тримата мускетари“, а и все още ме кара, като се присети, че не съм ги чела, дадох шанс на класиките, като започнах с „Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма-баща. Ем, двата тома ги погълнах за 9-10 дена и осъзнах какво ми е липсвало до този момент. Липсвало ми е екшънът в историите, кървавите сцени, драмата, мистериите, приключенията. Липсвало ми е и магията, която открих при Пърси Джаксън също и така разбрах, че в книгите, които четя, трябва да има от всичко това по много. А и симпатичните герои, най-вече ако са злодеи, от мъжки пол нямаше да откажа.. И така вече знаех какво търся в една история. Благодарение на това успях да открия едни от най-любимите ми автори:
- Най-любимата ми Наоми Новик с „Изтръгнати от корен“, „Сребърна приказка“ и „Смъртоносна академия“
- Нийл Геймън, „Океанът в края на пътя“ и „Книга за гробището“;
- Джей Кристоф , трилогията за Нивганощ
- Джордж Р. Р. Мартин, „Песен за огън и лед“
- Сара Дж. Маас и нейните (мои наистина любими) поредици за „Стъкления трон“, „Двор от рози и бодли“ и „Лунатсион“
- Лий Бардуго и поредиците й за Гриша, както и „Деветият дом“
- Ришел Мийд и нейните истории за „Академия за вампири“ и „Кръвни връзки“
- Касандра Клийр, заедно с всичките й Ловци на сенки
- Виктория Шуаб с нестандартните й великолепни магии в „Четирите цвята на магията“
- Както и Хари Потър, ала тази великолепна и уютна история успя да ми грабне вниманието едва преди 3-4 години и от нея съм прочела едва първите четири книги
И много-много други поредици и единични книги. С други думи, аз съм си тийм фентъзи. Обичам да чета за магии, приключения, предателство, за страст. Харсвем и криминалета,но тях ги чета главно есенно време и когато искам нещо наистина кърваво, което да си играе с психиката ми – като „Алекс “ на Пиер Льомер, „Останалото е мълчание“ и „Девиците“ на Алекс Майкълидис, „Пътувам сама“ на Самюел Бьорк, „Отворени рани“ на Джилиан Флин.



В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Та, изброих авторите и произведенията – нещата в произведенията – които найстина ми грабват вниманието. А, докато чета нещо на Джей Кристоф или пък на Сара Дж. Маас просто ме сърбят пръстите да подхвана моя собствена история, в която аз да бъда Шефът и сама да тормозя героите...
Започнах да пиша „по задължение“ за училище, когато учехме за различни разкази. И когато по английски в гимназията имахме начално изречение или пък група от думи, с които да създадем история. Тогава си развинтвах въображението и съм писала за какво ли не. Обаче главното в моите истории бе, че никога нямаха щастлив край. Дори и да ги започвах с идеята за щастлив край, винаги в последствие, докато пишех, все някой биваше окървавен накрая или пък направо умираше. Учителките много се радваха на историите, защото не бяха типичните, които дете пише за домашно, и все ги четяха пред класа.. не че се хваля, де XD За сметка на това пък майка все бе натръни дали няма някой ден да я извикат при училищната психоложка, заради някоя история, в която с прекалени подробности съм описала как даден персонаж е бил убит по брутален начин. Така и не я извикаха, а аз продължих да си получавам отличните оценки за писанията ми.
А кога започнах нещо по-сериозно? Имаше период в 11 клас, когато просто.. просто не ми се правеше нищо и дори не исках да чета. Тогава, една вечер, си отворих лаптопа, като съзнавах, че не искам нито да гледам нещо, нито да чета, нито да слушам музика. Все още не зная как точно се случи, но отворих нов документ на Word и.. и започнах да пиша. Още от малка – преди да почна да чета – си имах измислен свят, в който си „играех с живи кукли“. Знам как звучи, а то звучи наистина странно и някак не-нормално, но тогава не го осъзнавах. Не смятам, че е нещо нередно и повод за тревога.. Някои деца си имат въображаеми приятели, а аз си имах цял въображаем свят. И именно този въображаем свят - което по-късно осъзнах - бях започнала да изливам на белия уърдовси документ.
Докато го пишех ми хрумнаха различни идеи за историята които обаче не се вписваха в сюжета, а и в света, така че реших да ги включа в друга история. И така няколко пъти и вече имам няколко отделни истории с различни теми и в различни светове, които пиша.
Най-последната ми история, която и в момента е обсебила вниманието ми, не бе планувана изобщо. Не, че другите бяха планувани, но тази просто влезе в мислите ми изведнъж е съвсем-самичка ми се натрапи. Тя бе един доста странен сън, който преди 2-3 месеца сънувах и който на сутринта все още ми действаше с пълна сила. И то толкова сериозно ми бе навлязъл под кожата този сън, че просто ме сърбеше да го излея навън... И.. Ами, започнах да го пиша и бавно-славно сънят се превръща в another adventure <3

Тити
Global Moderator
 
Posts: 5
Joined: Fri Nov 19, 2021 3:45 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 5 times

Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Postby Сан » Fri Dec 03, 2021 12:10 pm

ОТГОВОРИ УПРАЖНЕНИЕ 2:
1. Имаше ли нещо в процеса на редакция, което ви затрудни/подразни?

Не, много лесно се работи с тази програма :)


6.1. Имате ли въпроси по тях?

Да, какво да използваме за заместване на дума със синоним: "П" ли? Дори и да няма повторение на думата, а просто за по-логично обяснение, смислово?

6.2. Липсва ли ви нещо? Какво още бихте редактирали вие?

На места ми е твърде описателно :)
Аз бих направила малко по-кратък пролог! (но тази "редакция" си е по преценка на автора :)))

User avatar
Сан
Global Moderator
 
Posts: 5
Joined: Fri Nov 12, 2021 2:19 pm
Has thanked: 3 times
Has been thanked: 6 times

PreviousNext

Return to Писателска работилница

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests