Jane Undead wrote: Сега малко обща критика. Да, героите ти спират да се развиват, след като ги събереш всичките накуп. Нещо като да събереш приятелчета, които познаваш поотделно, на едно място и после се чудиш как да ги накараш да си говорят. Може би щеше да е добре да се познават и помежду си, освен с Текс.
Да, тази част от романа представлява належащ проблем. Получава се така обаче, защото от един момент нататък пренебрегнах всичко, за да довърша основната сюжетна линия. "Отсеченото" развитие на персонажите ще го поправя, като забавя леко действието и вмъкна една-две глави по средата на историята, заедно с разширени пасажи тук-там.
Jane Undead wrote: Според мен това дето си се опитал да го направиш "ВИП персона" изобщо не е трябвало да го правиш. Като спуснат отгоре изглежда. Колкото повече се явява Тор, толкова по-спуснат отгоре изглежда Текс. Ако си правил с Асен онзи тест, все повече напуска определението "герой е, защото е оцелял" и все повече става "оцелява, защото е герой". А според мен, след като се премести към второто определение, вече му е време да пукне, при това безславно - като Фан Мейли.
Това е нещо, което ще го доработвам/развивам във втората част. Как Текс се справя със своето "наследство"? Като кого ще се възприеме той? Бил ли е изобщо някога себе си, или винаги е бил просто една празна марионетка? Тия въпроси съм ги загатнал към края, но вероятно ще ги позасиля, за да не измъкват под носа на невнимателните читатели.
Колкото до "спускането" - тук разминаването между читател и писател са моя грешка. По принцип романът в началото трябваше да е самостоятелно парче. В един момент обаче, взех, че реших да го включа в космическата сага, която обмислям да напиша от две-три години и взе, че се получи така, че започнах да пиша историята от средата. Но мисля, че тук няма какво да се направи по въпроса и тази "дупка" ще остане да си виси, докато не напиша първия цикъл от романи.
И не, не съм правил никакви тестове с Асен. Но схващам за какво говориш, защото съм запознат с концепцията за героизма и похватите в нейното изразяване.
Офтопик: Не знам какво е станало с Фан Мейли. Отсъствах тогава от сесията и нямам представа за какво са се скарали Асен и Мария. Сигурно е нещо детинско и глупаво. But then again, нашата групова динамика не беше от най-стабилните... sigh.
Jane Undead wrote:А фентъзи елементите го правят нещо, което вече не е строга научна фантастика. Способностите на изгубените, аурите, светлинните катани, това според мен е нещо, което не е за научна фантастика.
Въпрос на дефиниции и семантика. Това може единствено да се обсъжда на живо, защото само тогава обменът на информация ще е със задоволително темпо за целите на дискусията.
Jane Undead wrote: А освен това откъде се взе изгубения в края, изобщо не мога да разбера. В звездолета ли си е бил? Тогава защо не го е занесъл на своите? И защо е пуснал "нашите" вътре.
Освен това, когато двата отбора се разделиха, ми беше много по-вероятно да пукнат тия в скафандрите, а не тези в звездолета. Затова и даването на кристала на Текс ме обърка, според мен другите ги грозеше доста по-малка опасност. Това ме и подсети, че щом се прощават, сигурно хората в звездолета ще умират.
Да, цялата финална част има своите пропуски, но някои "дупки" всъщност са просто неясноти. Не бих искал да разяснявам сега, защото по-добре да инвестирам тази енергия в редакцията, но ще кажа, че все пак говорим за около 30 страници, написани в рамките на три-четири дена (последните две глави даже за един следобед). Ясно е, че при такова темпо, ще има маса грешки и куп сюрии съкращения. Но всичко ще лъсне и заблести, като добавя още десетина страници към финала.
Jane Undead wrote:И света ти не е особено оптимистичен. Хората са и ще бъдат занапред последната дупка на кавала, независимо коя фракция победи. По-песимистично от това, здраве му кажи.
Тцъ, тцъ, тцъ.
Недей да съдиш само от една книга. Макар че пак грешката е моя. Мрачната атмосфера трае само засега. Нека пак говорим какъв е светът, когато приключа с него.
Има една поговорка, която я каза учителят ми по тае-куон-до:
В боя няма кантар. Това е намек, който правя за Изгубените и е свободен за тълкуване, както всеки реши.
Накрая, много благодаря за продуктивната критика. В крайна сметка, тук е една работилница, където нещата още се правят. И по-добре да ги ремонтираме, преди да са завършени, нали така?
Джейн, ти си бета читателка-отличничка!
ПП. Прочетох ти писмото относно Сис. Чел съм повестта, но сега ще я прегледам отново като критик. Ако успея, ще донеса бележките си на Велинград.
- съм се надъхал да го изчета и аз?
(Въъъъх...)
), ще обявя, че официално си търся редактор. Но това вече е друга приказка.
