Тема за коректори

[Кал]

Това не го намирам обяснено в новия правописен речник, но го знам отпреди:

Главна буква за учтива форма се пише в официални документи и кореспонденция. В недотам официално общуване (каквото е повечето в пощата на ЧоБи) и особено в художествената литература се пише малка.

[negesta]

И преди да се понесете по нея, по песента:
– Ако искате да сте По-желали – онези читатели, които вярват с ум и сърце, че тази книга заслужава да влезе в поредица „Човешката библиотека“ – по-желайте във формата по-долу!
– Ако искате да продължим да издаваме преводни книги – помогнете ни!

Не мога да го намеря черно на бяло, но зная, че след тире (при изброявания) се започва с малка буква (като продължение на изречението), както се прави при изреждане на подточки а), б) и т.н.
Вие знаете ли такова правило?

[negesta]

Значи не ти харесва парфюмът на Снежанка?

Значи, за това "значи":) Тук запетаята не е ли факултативна?

Думи и изрази като вероятно, впрочем, всъщност, значи, изглежда, като че ли, може би, навярно, например, наистина, обаче, очевидно, по всяка вероятност, следователно, според мене, сякаш, които поради характера на значението си се употребяват преди всичко като вметнати, обикновено не се ограждат със запетаи, освен ако не е необходимо да се подчертае, да се изтъкне вметнатият им характер. Сравни:

Значи ти не искаш да ми помогнеш?
Ти, значи, не искаш да ми помогнеш?
Ти не искаш да ми помогнеш, значи?

Обаче в този случай пак съм в грешка, защото да махна една такава запетайка не е коректорска работа, а редакторска, евентуално...

Когато е употребено като наречие, като че ли не се придружава от запетаи: Художникът като че ли се въздържа да изрази своето мнение. Може да се срещне и като съюз, който въвежда подчинени изречения за сравнение – те се “озапетайчват”: И ме погледна, като че ли съм похитител.

Това не се ли сблъсква с правило 92?
Понеже нашият пример е от вида „Прегърнах я как“...

За правило 92: не съм сигурна дали "като че ли" не е частен случай, нищо че включва "като". Т.е. не е сигурно, че това правило се отнася и за него. Ако го заместим със "сякаш"?:)

[Кал]

Обаче в този случай пак съм в грешка, защото да махна една такава запетайка не е коректорска работа, а редакторска, евентуално...

Не, права си. Аз се бях объркал, че „значи“ е в другия списък – на „изглежда“, „за съжаление“ и т.н. вметнати части, които изискват запетаи.

Обаче! Защо да не е в другия списък? Нали в състава на изречението може да се използва като значещ *ахъм* глагол?

Значи, това значи поредната недомислица в речника...

Препоръчвам в нашите коректури „значи“ като вметната част да се огражда със запетаи.

Когато е употребено като наречие, като че ли не се придружава от запетаи: Художникът като че ли се въздържа да изрази своето мнение. Може да се срещне и като съюз, който въвежда подчинени изречения за сравнение – те се “озапетайчват”: И ме погледна, като че ли съм похитител.

Това не се ли сблъсква с правило 92?
Понеже нашият пример е от вида „Прегърнах я как“...

За правило 92: не съм сигурна дали "като че ли" не е частен случай, нищо че включва "като". Т.е. не е сигурно, че това правило се отнася и за него. Ако го заместим със "сякаш"?:)

Права си – аз се бъркам с принципното си чудене трябва ли да има запетая, когато подчиненото изречение изпълнява ролята на обстоятелство за начин (отговаря на въпроса „как“)...

[Nameless]

127.1.2. Частите на цитат, разделен от пояснителен израз, не се ограждат в отделни кавички.

Хипер хейт.

127.3.5. Когато цитираното изречение е включено в края на въвеждащото го авторово изречение и двете завършват с различни препинателни знаци, се пишат и двата знака съответно пред и след затварящите кавички.

За какво по дяволите... Става ужасно грозно. Не обещавам да го спазвам.

127.5.3. Ако с пояснителния израз завършва първото от две или повече цитирани изречения, той се отделя с тире или запетая и завършва с точка. Следващото цитирано изречение се въвежда с тире.

Под всякаква критика...

Само че: ние възприемаме следното специфично правило (house rule) в коректурите ни:

Пишем въпросната запетая само ако частта след втория съюз е просто изречение (съдържа глагол – или глаголът е пропуснат, но се подразбира).

Отказвам да го спазвам, с най-добри чувства.

55.2. Наименования с подчинени съставки от чужд произход, наложили се като самостоятелни думи[, се пишат разделно].
бинго зала, блок шрифт, боулинг център, гей клуб, гол линия, домино ефект, допинг контрол, дроб сарма, екшън план, имейл съобщение, интернет страница, кънтри певец, латино танци, лифт карта, паник бутон, паркинг място, парти център, пиар акция, покер машина, рали маратон, риалити шоу, рок изпълнител, сити център, соло изпълнител, тас кебап , тахан халва, топ листа, фен клуб, фешън прическа, фитнес център, фолк певец, чалга култура, чейндж бюро, шах турнир, шкембе чорба, шоу програма

Нямам по-чуждоезична дума в речника от "шкембе чорба"...

55.6. = 53.17.1. Разделно се пишат съчетания от наречие и прилагателно име (причастие), когато не представляват смислово единство.

Може би най-полезното, което научих

майс-ки (не: май-ски)

К'ва е тая малоумщина...

Като цяло, полезно и доста изнервящо четиво, което се каня да изчета от доста време и днес ми падна. Веселко беше.
[spoiler]Псевдо-Демиан...[/spoiler]

[Кал]

Ако ще работиш за външно издателство – спазвай речниковите правила. Нашите house rules ги забрави.

Или предварително се уговори с шефовете ти – „Това го правим по речника, а това – еди-как си“. Предварително.

(Ако ще коригираш за ЧоБи – няма смисъл да се разправяш с мен за house rules. По-точно – нямам сили да се разправям с теб. Просто двамата с теб няма да правим коректури в една и съща книга – да не се набиват разминаванията на очи. Разбрахме ли се?)

[spoiler]П.П. Нито „шкембе“, нито „чорба“ са български думи...[/spoiler]

[frog]

Нев, звучи логично, но го смятам по усмотрение - както ми изглежда по-добре.

Сега за Дракончето с обратна градация:
1) стр. 92 долу - "на случай ако те преследват" - "в случай, че"?
2) стр. 41 след средата - "За бащинство не можеш да съдиш никой" - знам, че hardly anyone се изразява така, но щях да се радвам да е "никого" (Верена говори хиперкоректно и старостилно, затова падежът си е належащ, denke ich.)
3) стр. 79 среда - "да попиташ два пъти за приятелката ти" - си
4) стр. 61 към края - "за да не тормозя чудесната ми приятелка" - I know it's hard but... "си"
Емил с неговите закърпени умения по писане на български език се опитвА да ми обяснява някакво правило за дублети. Не оспорвам да има. Също не оспорвам, че на стр. 79 говори просто ченге, а на 61 - просто Радо.

5) стр. 75 среда - "неподменимо блаженство" - отново чаровно, но не е ли свръхчаровно?
6) стр. 73 след средата - "утеха от онази" - "в онази"? - ще живея и без тази промяна.

[Кал]

По номерата:

1) Идиосинкратична особеност на речта -> редакторски проблем.

2) Съгласен съм с логиката ти, но нямам спомен доколко е хиперкоректна Верена. (Нейният изказ, док. помня, е бая мешавица.) Трябва да огледам цялата околна глава, за да преценя.
-> За две букви не си заслужава времето ми.

3) и 4) Няма разлика между „ми/ти/ни/ви“ и „си“ – дори граматически. (Разликата е между „му/ѝ/им“ и „си“.)

5) редакторски казус

6) Кой е глаголът преди „утеха“?

[frog]

Защо не потърсиш утеха от онази червенокосата?

[Кал]

Значи – пак редакторски казус.

[Кал]

Т'е ви гаден казус...

Да харесваш и приемаш като възможни героите на Ефремов,? означава да усещаш болезнено своето несъвършенство

Първо трябва да си изясним: може ли тази употреба на „означава, значи“ да се приеме за свързваща подлог и сказуемно определение? Простичко казано: аналогична ли е на конструкцията „Х е У“?

Ако може – по нашите house rules няма запетая.

Иначе – има.

(По речниковите има, при всяко положение.)

[Кал]

Покрай едни нови коректури на „За спасяването на света“ реших, че е крайно време и това да обясня изрично:

В моите коректури в ЧоБи съм решил, че „подтискам“ е по-логично изписване от „потискам“.

Причината: „под-“ означава „надолу“, а „по-“ – „за кратко“. Коя е по-логична за смисъла на думата?

Но не настоявам да се прави така в чужди коректури. Единственото важно е навсякъде в една книга да е изписано еднакво.

[Люба]

Няколко правила споделям, включително с корекция на Калин за по-долното:

1.

1. Имам колебания и несигурност кога трябва да пиша думи като "оттогава - от тогава", "дотук - до тук". Моля някой да ми изясни кога кое се пише и за някое просто мнемонично правило за да знам кое да избера.

Мнемонично аз поне не знам – тук се иска мислене, всеки път.

„От тогава“ обикновено бих го писал отделно. Заедно... хъм. Може би в изречения като „Оттогава не знам как да се пише това“? Когато е наречие за време?
...
Защо не зададеш въпроса/потърсиш отговора направо при Павлина Върбанова? Почти съм сигурен, че вече е писала за това.

После да споделиш отговора и с нас, ей.

ПРАВИЛНОТО: Как се пише: оттогава или от тогава?

Правилно е да се пише слято – оттогава.

Преди три години се скарах с най-близката си приятелка и оттогава не сме се виждали.
През 1990 г. Орлин Горанов завършва оперно пеене. Оттогава се изявява на оперната сцена.

Изключение представлява изразът от тогава до сега, чието изписване е регламентирано изрично.
Източник: Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 447.

2.ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА МН. ЧИСЛО на съществителни имена (главно от м.р.) след числителни имена

а. Бройната форма се употребява след числителни бройни имена, числителни за приблизителност и след думите за количество колко, колкото, толкова, няколко(то)

Примери: 10 билета, 2 параграфа, 3-4 броя, два заека, пет коня, няколко закона, няколкото тома, колко лева, десетина стола, толкова и толкова броя.

б. Съществителните имена, назоваващи лица, имат само обикновена форма за множествено число след числителни имена и думите за количество колко, колкото, толкова, няколко(то)

Примери: двама експерти, 11 сътрудници, 15 ученици, няколко кандидати
Близо 500 студенти посетина информационните дни, организирани от МОН.
82 служители са спазили изискването за идентифициране чрез собствено и фамилно име при водене на телефонен разговор.

в. Съществителни имена от м.р. на съгласна, които функционират със значения както на предмет, така и на лице, имат бройна форма само в значението за предмет, напр. тип (лице и предмет), редактор (лице и компютърна програма), референт (лице и предмет), репродуктор (лице и уред), репрезентант (лице и предмет), саундмейкър (лице и предмет), офицер (лице и шахматна фигура), поп (лице и карта за игра),

Примери:
Строят се няколко типа жилища. (Думата тип е в предметно значение)
Разговарях с двама типове на улицата. (Думата тип е в значение на лице)

Няколко члена от този закон се нуждаят от поправка. (Думата член е в предметно значение)
Колко членове на борда на директорите присъстват (Думата член е в значение на лице)

г. Съществителни имена, образувани от числителни, като двойка, тройка, десетка, стотица и т.н., както и съществителни от типа на милион, милиард, дузина, чифт не изискват бройна форма на употребените след тях съществителни имена от м.р. за нелица

Примери: десетки хиляди километри, стотици автомобили, двойка гълъби, милиарди долари, тонове портокали, чифт кецове

Източник: Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 26-27


3.

И преди да се понесете по нея, по песента:
– Ако искате да сте По-желали – онези читатели, които вярват с ум и сърце, че тази книга заслужава да влезе в поредица „Човешката библиотека“ – по-желайте във формата по-долу!
– Ако искате да продължим да издаваме преводни книги – помогнете ни!

Не мога да го намеря черно на бяло, но зная, че след тире (при изброявания) се започва с малка буква (като продължение на изречението), както се прави при изреждане на подточки а), б) и т.н.
Вие знаете ли такова правило?

Нев, ето правилото съгласно Официалния правописен речник (стр. 114-115) (2012)

1. Вертикално разположени рубрики (т.е. подобен тип подредба като по-горе) започват с малка буква, когато представляват част от изречение, която граматически и смислово завършва въвеждащия текст. Те може да завършват без препинателен знак, със запетая или с точка и запетая. Последната рубрика завършва с точка.

2. Вертикално разположени рубрики, които представляват самостоятелно изречение, започват с главна буква и завършват с точка.

Пример:
Тази прилика се изразява от наличието на посочения вече център, който е съществен в две посоки:
1. Той дели оста на две части, които не могат да се заместват взаимно.
2. Всички факти, които участват в изграждането на оста, получават стойност чрез съотнасянето си към този център.

[frog]

Част 2: Запетая в простото изречение
...
Но някак ще ги натамъним, плюс това въпреки нелогичния избор на изписването „натаманим“.

(От „тамън“ идва тая дума, учени глави,* и немислещи... :/)

Още тогава си писал уливам се, но нейсе.

Преди време, а може би все още, Михаил си въобразяваше, че току-що се пише туко-що заради начина, по който го казваше. Не съм проверявала за дублети.
Та - фактът, че някой казва тамън, не значи, че думата се изписва така, а не таман, че дори и тамам, но до такава коректност към оригиналния език не бих стигнала. Тамам ме дразни.

Иначе думи нямам да изкажа удивлението си от търпението ти да четеш подробно речника от 2012... С благодарност за извадките и примерите, естествено!

Да не говорим за Емил, който от гр. Костенец е обременен да променя на някои думи ударението. Точен пример не се сещам, но винаги е шокиращо. Би казал натамАня, а не натаманЯ. А-ха... казва пазАря се, а не пазарЯ се... Да му се чудиш на акъла...

[spoiler]Гражданин...[/spoiler]

[Кал]

[spoiler]

Още тогава си писал уливам се, но нейсе.

Както казва бащата: човек се учи, докато е проЗ.

(Ама ти липсват кавички в примера, да знаеш. )

Проверила ли си как се изписва „тама/ън“ според въпросния най-нов правописен речник? Илчето спи в другата стая, та не мога да погледна.

От фонетична гледна точка няма разлика дали пишеш „таман“ или „тамън“ – двете се произнасят еднакво. За потъмняваме на гласните в неударени срички ще си обясняваме ли?

ЕДИТ: Ще си обясняваме, явно... вижте поста на Нев по-долу. [/spoiler]

[frog]

К, не си мисли, че не знам къде се слагат кавички. Чувала съм, че може би ти бърка в здравето навярно покрай Еви. Ако не си забелязал, рядко във форума и кореспонденция слагам обозначителни кавички. Гледам поне смислови да ми се откъснат от сърцето.
Коригирам Захариев и най-малко на света имам желание да ръся кавички в изобилие като пърхут без Head&Shoulders.

[spoiler]Нарочно го измислих да е простовато като неговите [/spoiler]

Покрай едни нови коректури на „За спасяването на света“ реших, че е крайно време и това да обясня изрично:

В моите коректури в ЧоБи съм решил, че „подтискам“ е по-логично изписване от „потискам“.

Причината: „под-“ означава „надолу“, а „по-“ – „за кратко“. Коя е по-логична за смисъла на думата?

Но не настоявам да се прави така в чужди коректури. Единственото важно е навсякъде в една книга да е изписано еднакво.

Тук не става дума за пунктуационни правила, които можем да интерпретираме...
Вероятно думата достига до нас фонетично опростена... макар че в българския май няма особено много такива случаи. Не пишем истудявам (лош пример). Но пишем надделява, наддумам (защото не се произнася трудно); надтичам. Не съм убедена, че потискам трябва да се гледа като под и над. В никой случай с по като малко и затова да го отхвърляш.
-tisk- само в чешки е истински корен на склоняема дума - инфинитив tisknout. Иначе има и с представка. Не казвам, че на български не е корен в тази дума.

За натаманяването гледам тук http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC и има таман. Отделно не го пише.

Надушвам, че не ти изнася да пишеш натаманявам. Това няма да го обсъждаме. В производните корените се пишат еднакво и тъй си се проверяват. Македонците пишат фонетично, доколкото си представям.
Споменавам факта, че съм си взела изпита по лексикология и словообразуване и ми направиха забележка, че съм от Добрич, без нищо меко да съм казала. Сложих само едни съвсем леки мекости на едни места, дето... не можах да не ги сложа. И той ме попита откъде съм :'( и ми ги поправи.

Също не ми е лесно да пиша фонетично освен ако настроението не ме е пернало. Само тогава ми е лесно.

То вие сте били луди да си купите "новия" речник на БАН, дявол ги взел...

Последно:

Не знам дали има норма за посоката на ударенията - дали да са надясно (\), или наляво (/). В нашите книги ги правим винаги надясно.

Да не ми се сърдиш, но поредността според знаците е наляво и надясно Отразява наклонеността на чертата, а не накъде пада Тя не виси, че да я мръднеш в съответната посока, а се приема за застопорена в долната си част и от там се накланя
Това беше за разведряване.

[Кал]

[spoiler]Брях, какво си навлякох... Предчувствам разправии покрай коректурата.

(Хрс, нали знаеш, че не мога да не чопна чопналите ме? То ми е от зодията. С годините просто гледам да го превръщам в безобидни закачки. Това не спира някои хора да се само-ръгат, все едно съм поел на кръстоносен поход против тях. :/ )[/spoiler]

За „по(д)тискам“ нямам какво повече да добавя. Тъй като в „Магесническата“ се водя старши коректор (ще преглеждам и уеднаквявам всичко), моля ползвай варианта „подтискам“.

В източника, който гледаш, изрично пише:

Речникът не е правописен речник

Сега сверих с правописния. „Таман“ и „тамън“ са дублети. Но е дадено само „натаманявам“ – чиста форма пропуск, точно по твоето правило за корените, които си запазват правописа.

[spoiler]За наляво и надясно няма смисъл да ме учиш... аз в посоките съм безнадежден.

Но логиката ти разведрява, да...[/spoiler]

[negesta]

[spoiler]Ъм... на подтискам съм фен, винаги ми е било подтискащо да го пиша иначе;)
Обаче да вмъкна само (докато ви следя с интерес): при таман и тамън ударението пада на последна сричка, а ударена гласна не може да се потъмнява. Редукция има само при неударените, всъщност те не се чуват ясно и се редуцират тъкмо защото не са ударени. Таман си се произнася с а винаги, тамън - с ъ (но не заради редукция). Друг е въпросът при натаманявам, там ударението се мести другаде и звучат наистина еднакво - с "ъ". ;)[/spoiler]

[Кал]

[spoiler]Абсолютно си права за ударението на „таман/тамън“... отивам да си задраскам глупостите по-горе.

И сега вече с Хрс ни чака дуел как трябва да се произнася таз дума. Запрятам си шлифера, пръстите ми играят край охлузената дръжка на револвера...

(Неудареното „а/ъ“ обаче се произнася като английското ʌ – в училище му викахме „потъмнено „а“. Освен в някои изключения, като окончанието на глаголи 1 л., ед. ч., където си е чисто „ъ“.

Ха! )[/spoiler]

[negesta]

За натаманяването гледам тук http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC и има таман. Отделно не го пише.

За този електронен речник само да кажа да не му се доверявате, ако я няма някоя дума. Не за друго, а защото не е качен напълно, т.е. някои букви още липсват:

Все още не е осигурен достъп до няколко тома на Речника - Т. V, Т. VІ, Т. VІІ, Т. VІІІ, Т. ІХ и Т. ХІV. Техническата обработка на Речника при трансформирането му в електронен формат не е окончателно завършена.

Иначе в тълковния на НИ от 94-та (но пък е относително стар - на Л. Андрейчин и др.) ги има и двете думи + изненада: таманя и тамъня. Но има само натаманявам. Мда, човек може статия да напише по темата ;)

[Кал]

Въпроси и отговори покрай коректурата на „Ех, магесническа му работа“: част 1

„Щото“ като „айде“ ли се пише?

И „щото“, и „айде“ не фигурират в най-новия (2012) речник. Но пък се употребяват много често. Затова при нас ги пишем като нормални думи – без апостроф за пропуснатите букви.

(„Кво“ обаче и аз не мога да го преглътна. Нека е „к'во“. Моля... )

Калоян слага насред изречение в скоби друго изречение. Не знам дали се прави така. При тези случаи съм червила главната буква. Ако приемливо го е написал, добре.

Това не е указано в 2012-а. Опитът ми показва, че след скобата първата буква се оставя малка. Ако вътре в скобата едно изречение завърши и започне второ, трето и т.н. (което е запазена марка при Калоян ), второто и т.н. се пишат с главна буква.

Сега обаче стигаме до най-лошата част *wince*: Какво правим със заключителния препинателен знак на последното изречение, непосредствено преди затварящата скоба? Ако е въпросителна, удивителна или многоточие, го пишем, това ясно. Но пишем ли точката? Нямам идея, нито ми хрумва някаква неоспорима логика...

За да не се мотаем с някаква си точка:

Приемаме, че най-накрая пишем затваряща точка, ако в скобите има повече от едно изречение (и ако, очевидно, последното изречение си няма ?, ! или ...).

Сложни прилагателни не знам слято или как... някои успях да ги проверя и измисля, но повечето - не.
Включително има случаи антрацитово-черен, абаносово черен, лъскавочерен...

(Оф, ако беше питала по-рано, щях и в моите части да ги оправя. Сега съм ги оставил всяко „според случая“... и не ми се занимава да ги издирвам едно по едно. )

Правилото в случая е

53.17. Сложни прилагателни имена, в които подчинената основа е наречие, свързано с главната основа със съединителна съгласна (или завършващо на гласна, която изпълнява ролята на съединителна), [се пишат слято, когато представляват смислово единство].

Разделно се пишат, когато не представляват смислово единство (правило 53.17.).

Кое е смислово единство и кое – не? Аз на такива въпроси обобщения не правя. Но специално за нюансите на цветовете ми се чини логично всичките да са смислови единства –> да се пишат слято.

Полуслято се пишат, когато двете основи са равностойни: „бяло-зелен“ и т.н.

твърде пикантен… – в залата се разнесе звук от вътрешности, които не са в никак добри отношения с настоящото си съдържание и се оглеждат за удобна възможност да му теглят шут по-надалеч. – А, и още нещо.

Първата част приключва с многоточие (в други случаи с ! или ?). Третата почва с главна буква, т. е. ново изречение. Тогава не знам втората трябва ли да завършва с точка.

Трябва да има точка (или !, или ?, или ...). В непряката реч краят на изречение винаги се маркира с някакъв знак.

ефекта „аз-съм-некромант-гаврещ-се-с-природните-закони-повелител-на-смъртта-и-всякакви-други-мъртви-и-доста-миризливи-неща-обикновено-съхранявани-в-хладилник“

... не знам дали не трябва да е с главна буква и мисля, че трябва да е без тиретата - слято.

Главна/малка буква – все едно. Аз бих го оставил както го е дал авторът.

Задължително със тиренца. Това е „граматическа чуждица“, внесено е от английския (мисля); тиренцата позволяват да се чете лесно.

За сравнение: без тиренца се оставят реплики, избъбрени на един дъх. (Има една-две такива в текста.)

(Не са правила от речника, а наблюдения от опити и плодове на логиката.)

След записа и дописа, когато в кавички има нещо, не знам дали не трябва да ги предхожда двоеточие.

(Хрс, тука можеше да сложиш по едни кавички. Найш ли колко се блещих какъв е тоя запис...)

Няма изрично правило. Аз процедирам без двоеточие, ако в кавичките е дума или къса фраза; иначе със. (Във втория случай след кавичките също трябва да има отграничителен пунктуационен знак. Ако изречението преди кавичките не е свършило, знакът обикновено е запетая.)

Не знам подобни работи как се изписват - трябва ли кавички.

В смисъл „УААААА“-то и останалото там.

УААААА! Калоян го е нацелил едно към едно. *силно впечатлено емотиконче*

Кавичките трябват, когато това между тях е цитат – някой вече е изуааааакал.

(Аз повече се чудя има ли запетая след „В смисъл“ тук... А за правописа на „изуааааакал“ не ме питайте. )

(поглед) гласящ „абе ти само това ли измисли“

... не знам двоеточие и главна буква трябва ли да има...

Същото като „записа“ и „дописа“. Понеже се натрупват думички в кавичките, аз бих сложил двоеточие. За главната буква: зависи доколко възприемаш фразата в кавичките като част от предното изречение. Ако смяташ, че са си независими, слагай главна.

Иначе има една пентаграма... Така може да говори само един дъртак социалистическа проблема.

Верно ли, уе?! Аз също си го ползвам редовно като „пентаграма“ – явно така ми е влязло от книгите едно време, така си и седи...

Речникът дава само „пентаграм“, значи така ще го оставя навсякъде.

[frog]

Туй да си прост не е малка работа... - преди точно две години сме правили домашно за точка и скоба. Не ние, а лично аз. И представях пред групата. Те тогава се запознах с това чудо на съвременната баналогическа мисъл (речника).

https://drive.google.com/file/d/0BzKPfm ... sp=sharing

Примерите са от този речник, чешки справочник и каквото съм си измислила коректно. И пак не описват на Захариев измишльотините...

Помня само: "Само една скоба затваря два израза един в друг"
____________
К, ти представяш ли си сборникът на Наско да беше "Пентаграма"

[Кал]

Помня само: "Само една скоба затваря два израза един в друг"

Това важи и за:
– произволен брой съседни затварящи скоби (не само две) – сливат се в една;
– отварящите скоби - ако трябва да са повече от една, и те стават една;
- кавичките, отварящи и затварящи.

И е кошмарно, когато се прави е-издание на някоя книга... питай Мандор и неговите проверяващи алгоритми.

[Кал]

Един от големите пропуски в новия правописен речник е, че не включва списък на сложните съюзи, като „при условие че“, „въпреки че“, „освен ако“ и т.н. Знаете ли къде можем да намерим официален и актуален източник с такъв?

„В смисъл че“ сложен съюз ли е? Поне в употреби като „Разбрах те, в смисъл че всичко ми стана ясно“. (Което е съвсем различно като значение от „Разбрах те в смисъл, че всичко ми стана ясно“.)

Интересното е, че в Уикипедия като сложен съюз е даден и „нищо че“. Него, по аналогия с „добре (е), че“, аз го пиша със запетая. (Всъщност вече го пиша без.)

А първото им изключение е пълен кошмар за спазване. Препоръчвам да не му обръщате внимание.

П.П. „В употреби като“ демонстрира друг основен случай, при който няма запетая пред „като“ – когато значи „от типа на“ (а не „например“).

[Кал]

И имам въпрос по целия текст: на някои места преди пряката реч има въвеждаща авторова реч със съобщителен характер, която обаче завършва с точка, а не с двоеточие. Да поправям ли .-та на :-ие, или да си останат така, както са си?

Например:

– Значи ще ни пуснете да си ходим? – каза Лазар.
Мъжът с белега сви рамене.
– Нима имаме причина да не го направим?

да стане:

– Значи ще ни пуснете да си ходим? – каза Лазар.
Мъжът с белега сви рамене:
– Нима имаме причина да не го направим?

Двоеточие слагаме само ако глаголът в предхождащата непряка реч:
1) е тип говорене („каза“, „попита“, „извика“, ...)
и
2) директно указва, че следва реплика.

Второто условие е важно, понеже оставяме точка в случаи като:
„Той извика.
– Това пък защо го направих? – почуди се след това.“

[frog]

Сега взех лично за себе си решение за "в случай че", независимо колко е "вярно".

Понамести престилката си в случай, че пак стане като миналия път (още не можеше да изчисти петната от тавана), и се зае с работата.

Според мен "в случай че" е едно цяло и запетаята трябва да е пред него, все едно пред "ако". По ми е естетично извън запетаите да остава:

Понамести престилката си, в случай че пак стане като миналия път (още не можеше да изчисти петната от тавана), и се зае с работата.

[Triumpha]

Спасете ме от една главоблъсканица, моля. В изречения като "Той мислеше, че ще излезе и че ще свърши всичко." трябва ли или не трябва да има запетая пред "и че"? Аналогично имам проблеми със "когато... и когато", "защото... или защото" и тъй нататък... :/

[Кал]

В конкретния пример не трябва. Както и когато подчинените изречения поясняват едно и също главно:

„Не мислеше, че 1. Не мислеше, че 2. -> Не мислеше, че 1 или че 2.“

Запетаите идват най-вече когато се яви ново просто изречение, което пояснява нещо друго.

(Това без рисунчици се обяснява трудно. )

Сравни:

„Казах му да си ходи и да ме остави на мира“

и

„Казах му да си ходи, и той ме остави на мира“.

[Кал]

Кога пишем точка между пряка и непряка реч и кога – не

Най-общо: когато непряката реч пояснява/описва пряката, НЕ се пише точка (и непряката реч е с малка буква).

Когато непряката реч е отделно действие от пряката, се пише точка (и продължаваме с главна буква).

Понякога е трудно да определим какъв случай имаме. Тогава се допитваме до авторите... или просто го оставяме както си е.

Всичките примери по-долу са верни и възможни:

– Мирише на курабийки. – Айк се поусмихна.

– Ето откъде ми мирише на хубаво. – То я взе и я донесе на масата, като се усмихваше миличко.

– Ще се опитаме да възстановим част от щетите, ако позволите да поостанем в двора – изхриптя малко по­-любезно Киа. – Претърпяхме тежка катастрофа и едва не загинахме.

– О, щетите... Нищо вече няма да е същото. – Ализабет въздъхна и изведнъж осъзна защо се е втренчила в милото личице пред себе си.

– Двайсет и половина са. – Айк върна отхапаната курабийка на масата. – Едва не си счупих зъб.

– Колко е мъничко, а как ми говори – престори се на обидена врачката. – Я се виж, какво си слабичко! Трябва повече да ядеш.

[Кал]

Въпроси и отговори покрай коректурата на „Светулчина поляна“: част 1

Сътрудниците на Института предпочитаха да не използват открит огън, затова пламъците му...

Не мога да открия дали пред "затова" се пише запетая.

Когато се ползва като съюз, има.

Не пипай предците, ти казвам!

Тази запетая?

Има си. Защото е същото като „Не пипай предците, казвам ти!“.

... Оле държеше ръцете си върху крилете и усилваше размаха, превърнал се в едно цяло с апарата птица.
И така всеки път, докато патрулираме, размишляваше Нури. Енергията блика от него… Ако, недай си боже, откажат синтетичните мускули на орнитоптера, Оле, навярно, би летял със собствени сили. Песът, настанен в непривичното око на апарата, лежеше по корем на мекото окачване...

Тука горе не би ли трябвало да има кавички за мислена реч? Например така:

„И така всеки път, докато патрулираме – размишляваше Нури. – Енергията блика от него… Ако, недай си боже, откажат синтетичните мускули на орнитоптера, Оле, навярно, би летял със собствени сили.“ – Песът, настанен в непривичното око на апарата...

Може и без кавичките. Това е интересен казус: нещо средно между преките мисли (които задължително искат кавички) и преразказаните (от типа „Нури размишляваше, че всеки път става така, като патрулират“). В този случай решението за пунктуацията е в ръцете на автор/редактор.

(А коректорите нека утрепят запетаите около „навярно“. )