Книги, автори, размисли творчески и човешки

[Кал]

Как продължава да ме изумява Михаил Анчаров:

– И все пак, ако си представим, че всяка елементарна частица е вихър от по-фина материя, да речем материята на времето...
– Какво?
– Не му пречете – обади се Филидоров.
– Тогава нищо противоречиво няма да има в това, че при сблъсъка на две частици се раждат пет нови, по-големи по размери от първите две... но в никакъв случай техни отломки.
– Щуротия! – не се сдържа Филидоров.
– Какво пък има тук неясно? – продължаваше с магарешка упоритост Сапожников. – Сблъсъкът на двете частици предизвиква раздвижване на материята, от която те самите се състоят... Два вихъра раждат пет по-големи... Какво неясно има тук? Обикновена лавина... Резонанс... детонация... Освобождаване на скритите резерви. Времето – каза Сапожников. – Материята на времето. Единствената материя, в която всички процеси протичат в една посока. Несиметрична материя... Но и нейната несиметричност е само привидна. Тъй и като тя се увива около себе си... Всеки поток е част от една навивка.
Филидоров дълго мълча.
– Тогава става ясно и онова явление, при което една частица преминава, тъй да се каже, през друга – рече Сапожников. – Просто неподходящ модел избирате... локомотивчета някакви... вагончета... Вагон през вагон, разбира се, няма да мине, но водовъртеж през водовъртеж минава... сам съм гледал... (...) Водата се премества, а фунията си стои на едно място... защото условията за образуване на фунии не са се преместили... неравности по дъното и други такива... а водата тече надолу към морето...

[Кал]

I’m responsible for everything I write in a story. Not some fictitious, invented character. Me. The guy sitting here at Corner Stone Café in Victoria on a grey Saturday afternoon. What I write I then need to answer, for myself, to myself. And I need to answer it in a way that others will witness.

Как да не го обичаш...

(Ако тепърва ще четете Малазанската книга, внимавайте – линкът е бъкан със спойлъри.)

[Кал]

Приятелите от Shadowdance са сглобили:

Класация: Топ 15 научнофантастични романи

И ме изкушиха... така ме изкушиха...

Сърдечни поздравления за чутовното дело! Ще си го смилам на малки глътчици, сигурно до края на ноември…

Напоследък все повече недолюбвам да си класирам любимостите – но в името на експеримента, предложен от Random, ще се прежаля. Пък и нали така откриваме нови сродни духове.

1. A Requiem for Homo Sapiens (у нас издадена само първата част, под заглавие „Падналите богове“) – David Zindell
2. Uplift Storm Trilogy (у нас издадени като „Звездният риф“, „Брегът на вечността“ и „Стълба към небето“) – David Brin
3. Endymion (у нас разцепен като „Ендимион“ и „Триумфът на Ендимион“) – Dan Simmons
4. „Слънце недосегаемо“ – Николай Теллалов
5. The Host („Скитница“) – Stephanie Meyer
6. More than Human („Повече от човешки“) – Theodore Sturgeon
7. Golden Age – John C. Wright
8. Earth – David Brin
9. My Name Is Legion („Името ми е легион“) – Roger Zelazny (изпревари „Господарят на светлината“ с едни гърди заради “Home Is the Hangman”)
10. Mirror Dance („Огледален танц“) – Lois McMaster Bujold

(Пиша ги първо на езика, на който съм ги чел или препоръчвам да се четат.)

Сигурен съм, че в мига, в който натисна Post Comment, ще се плесна по челото „Ама! Ама! Как можах да забравя … … …?!“. Натискам, докато не съм изпаднал в reader’s block…

Вас?

[Кал]

Имам проблеми с редакцията (стиловата) на новия роман на Калоян. Дотолкова, че – дори без да знам какво е съдържанието – не мога да се вдъхновя да помагам с разгласата му.

Възможно е обаче проблемите да са само мои. Ще изчакам за още читателски реакции. (И за пореден път ще си сверя компаса на тема „Престаравам(е) ли се с усилията си в ЧоБи“.)

[Кал]

Приятелите от Shadowdance са сглобили:

Класация: Топ 15 научнофантастични романи

...

И Random вдигна залозите:

Слагайте ги в лични класации тези предложения, ако се съберат достатъчно мнения с личен топ 10, ще покажем каква е вашата класация, на читателите. Може да напишем и статии за книгите в нея, нека се знае повече за хубавите фантастики

Хайде, другари! Вдъхновете ги!

[Triumpha]

Приятелите от Shadowdance са сглобили:

Класация: Топ 15 научнофантастични романи

И ме изкушиха... така ме изкушиха...

Сърдечни поздравления за чутовното дело! Ще си го смилам на малки глътчици, сигурно до края на ноември…

Напоследък все повече недолюбвам да си класирам любимостите – но в името на експеримента, предложен от Random, ще се прежаля. Пък и нали така откриваме нови сродни духове.

1. A Requiem for Homo Sapiens (у нас издадена само първата част, под заглавие „Падналите богове“) – David Zindell
2. Uplift Storm Trilogy (у нас издадени като „Звездният риф“, „Брегът на вечността“ и „Стълба към небето“) – David Brin
3. Endymion (у нас разцепен като „Ендимион“ и „Триумфът на Ендимион“) – Dan Simmons
4. „Слънце недосегаемо“ – Николай Теллалов
5. The Host („Скитница“) – Stephanie Meyer
6. More than Human („Повече от човешки“) – Theodore Sturgeon
7. Golden Age – John C. Wright
8. Earth – David Brin
9. My Name Is Legion („Името ми е легион“) – Roger Zelazny (изпревари „Господарят на светлината“ с едни гърди заради “Home Is the Hangman”)
10. Mirror Dance („Огледален танц“) – Lois McMaster Bujold

(Пиша ги първо на езика, на който съм ги чел или препоръчвам да се четат.)

Сигурен съм, че в мига, в който натисна Post Comment, ще се плесна по челото „Ама! Ама! Как можах да забравя … … …?!“. Натискам, докато не съм изпаднал в reader’s block…

Вас?

1 "Градът и звездите", Артър Кларк (книгата, която аз бих си взела на самотен остров)
2. "Невромантик", Уилям Гибсън (наркотична)
3. "КК Старплекс", Робърт Сойер (имам я буквално от 15 години, изядена е от препрочитане)
4. "Подпалвачката", Стивън Кинг (Началото ми с Кинг, един от истинските му шедьоври според мен)
5. "Магьосникът от Землемория" и "Гробниците на Атуан", Урсула ле Гуин (ДЪ фентъзи)
6. "Градът", Клифърд Саймък (нужно ли е да коментирам?!)
7. "Терминален експеримент", Робърт Сойер (!)
8. "Никога, никъде, никой", Нийл Геймън (най-новият ми наркотик, само от около година)
9. "Играч първи, приготви се", Ърнест Клайн (нЕма такъв гийковски кеф!)
10. "Лудият жезъл", Роджър Зелазни (другото любимо фентъзи, щото малко сме на "вие" с тоя жанр)

[Кал]

Лекс, бл'аригато!

Но ако пускаш в Шадоуданс, имай предвид, че този път искат само научна фантастика.

За фентъзи са правили отделна класация навремето.

(А чела ли си друго на Зелазни? Според мен „Лудият жезъл“ му е най-слабото. )

[frog]

Абе може и да не съм кацнала където трябва, но не мога да премълча нещо... случайно - една подборка, по-точно един текст - за Геновева.
Да, този сайт се обажда доста покрай панаирите на книгата (под формата на списание), да, малко дразни с напъните си относно електронните книги, но отзива за Геновева... сигурно и в отдела на Lidl за недоразуменията e-mail бюлетин биха го написали по-хубаво

http://azcheta.com/10-novi-balgarski-pisateli/

Spoiler

Геновева Детелинова е единственият автор на фентъзи в списъка ни, така че ако сте ценители на жанра и особено на Тери Пратчет, моля, подарете си една „Приказка за магьосници, физици и дракон“. Книгата е убийствено забавна и донесе на младата си авторка първо място в конкурса на издателство „MBG Books“ за фентъзи произведение. Няма друг такъв български роман – абсолютен драконов миш-маш, който обаче не нагарча на манджа с портокалов сок, ами се услажда на читателите си с хумор и тонове безсрамен абсурд. От приключенията на купищата странни обитатели Света на дракона може и да ви заболи разумът, но пък защо да не се посмеете от сърце?

[Кал]

Хрс, имаш ли съображения да не пишеш директно в темата за „Приказка за магьосници, физици и дракон“?

(Ако се прехвърлиш там, изтрий ми поста.)

[frog]

Ами съображението ми е, че не ми харесват тия няколко изречения. И не смятам, че трябва да загрозяват нейната тема. Макар с опит да рекламират.

Кой конкурс? Каква манджа?! Какъв разум?!!

Признавам, че такъв текст може да не подразни повечето хора, но не го одобрявам. Близко е до истината, ама само толкова.

[Кал]

На мен отзивът ми се види сладурски – включително с желанието за хумор в метафорите – а пропускането на Сборище на трубадури и наша милост – пренебрежимо и простимо.

(Е, ако някой мине и остави коментар отдолу, че Геновева има и европейска награда, ще е... добра закачка-напомнянка. )

По-важното обаче е, че поне аз гледам да събирам всякакви отзиви за книгите (и Посестримите) ни в ония теми. Едно, защото ми е интересно как различни читатели виждат едно и също. Две, защото лично мен мълчанието по една книга ме убива повече, отколкото и най-ядосващия отзив. Ядосващият отзив поне събужда нещо (ако ще и желанието ми да споря ); мълчанието само задушава...

[Triumpha]

Лекс, бл'аригато!

Но ако пускаш в Шадоуданс, имай предвид, че този път искат само научна фантастика.

За фентъзи са правили отделна класация навремето.

(А чела ли си друго на Зелазни? Според мен „Лудият жезъл“ му е най-слабото. )

Note to self: Време ми е да започна да чета внимателно за какво иде реч, преди да коментирам...
Така де, не се бутам да си пускам класацийката, защото си помислих, че си говорим само и единствено за лични такива с любими книги.

На Зелазни съм чела само "Размяната", "Лудият жезъл" и в момента препрочитам "Господарят на светлината", защото все едно не съм я чела, нищо не помня (но силно подозирам, че когато съм я чела преди десетина години, е била вдъхновението за единственото ми фентъзи проектче). Не съм стигала до другите му фентъзита, но са в безкрайния списък за четене. А "Лудият жезъл" за мен има страхотна атмосфера, но ще продължа въпроса дали още ми е любимата негова книга, когато прочета още няколко.

[Кал]

Да похвалим Янчо:

flagman.bg: Триумф на бургаския писател Янчо Чолаков, отпечатаха му четири произведения в чужбина

Само в рамките на седмица, в чужбина бяха публикувани четири произведения на писателя Янчо Чолаков.
Човекът е сътворен от Бог, но кой е сътворил Бог? Този еретичен въпрос задава авторът в разказа си „Как боговете се срещнаха със…“ на страниците на култовото списание „Уральский следопыт“. Разказа може да прочетете оттук:

http://www.uralstalker.com/pdf/us/2015/ ... index.html

А може ли Исус Христос да нахрани пет хиляди души с две риби и пет хляба? Може, но с два кита и пет погачи, омесени в състезание за най-голям хляб, като в конкурс за рекордите на Гинес. Поне така е според разказа на Чолаков „5+2=чудо“. „Уральский следопыт“ е един от стожерите на руския фендъм, инициатор на наградата „Аелита“, която дълги години беше основният приз за руска фантастика. В края на соца списанието е периодичното издание с най-висок тираж в СССР, близо половин милион. То излиза от 1935 година в Екатеринбург, четвъртият по големина град в Русия, и на неговите страници са печатали Александър Беляев, братя Стругацки, Крапивин… Именно на братя Стругацки принадлежи легендарният слоган „Знай, мир еще не весь открыт – читай „Уральский следопыт“.
А какво ще направи един пиратски главатар, ако се сдобие със златен демон, който знае отговорите на всички въпроси? Това ще научат от текста на Янчо Чолаков читателите на алманаха „Фанданго“, който излезе в Симферопол, столицата на Република Крим. (Впрочем изданието съдържа равен брой руски и украински автори и ни доказва, че писателите фантасти стоят над жестоките противоречия на своите две страни.)
На свой ред тази седмица и вестник „Bulgaria“, най-значимото издание на българите в Чикаго, отпечата творбата на Чолаков „49 фрагмента“.
Авторът гледа със спокойствие на своите успехи. „Нещата не са толкова прости – казва той. – През тази година имах одобрен разказ за Кембъловата антология в Щатите, а тя взе, че не излезе.“
Янчо Чолаков често стъписва читателите си, защото има навика да сменя стила си, докато влиза от текст в текст. Досега е издал пет книги: „Историята на Самотния редник“, „Митове за овъгления мрак“, „Запали свещ на дявола“, „Целият свят в ръцете“ и „Упражнения по безсмъртно писане“.

[Кал]

Да похвалим и Илче:

Dear Douglas Smith,

I am writing this letter to express what The Wolf at the End of the World means to me. I was not sure whether I should write a letter or a review, but in the end I decided that I want it to be more personal. Anyway, if at some point it turns out that what I have sent is a letter with elements of a review, do not be surprised.
To begin with, The Wolf at the End of the World is one of the most exciting books I have ever read. It was almost impossible to part with it. I was reading it while I was on my plane to and back from Norway last summer, on the train while travelling home, every meal which I had on my own, every night before going to bed, and, of course, while I was in the loo.
Thanks to the vivid descriptions of nature and fluid conversations, I was really able to become part of the book's world. I was freezing with fear when one of the Windigoes was on its way to catch another victim, thrilled with joy when Gwyn and Leiddia were making love and spiritually elevated when Mahigan was making contact to his children—for I could feel all of that.
What I find particularly interesting is that the reader has the opportunity to become close to each of the characters, and perceive reality through all of their eyes. Tension and expectation are two keywords that characterize the plot. Messages are imbued with wisdom.
Affinity (at least for me) is built yet on another level. Namely, the themes that the book embraces.
I have always felt a strong connection to the wolf kin. Contact with them has always been interesting and appealing to me. We've kept a couple of dogs too. (I was on something of a mission to rescue a puppy from an evil man when the book was halfway read. Eventually, he turned out not to be so evil. :)) Perhaps I should mention my passion for Witchcraft and shamanism during my teenage years too: living in harmony with nature and the rest of the world. Ever since I watched Brother Bear I consider myself a wolf by blood. My Wickan, and hence 'other' name is Arayna Wolf. So I was feeling cozy and welcomed in The Wolf, I was feeling home. After I finished reading it I decided that it was high time that I learned more about Native American's mythology. Three thick books on the topic are now lying on my desk, waiting for their turn to come.
And finally, I come to how The Wolf at the End of the World changed me.
It changed my view of blind people. So far, I haven't had much experience with such people. I was scared, not exactly feeling sorry for them, but rather awkward in their presence. I did not know how to approach them, did not know how to talk to them without bringing up the topic of how different they are from the others or how they cope with life. After reading your book, and especially after having problems with my eyes a couple of times, this has significantly changed. I started treasuring my eyes more. I started telling them how much I love them and how grateful I am that they serve me so well every single day. I realized that they are probably the most sensitive organs in our bodies. And, since I was not able to see properly for a couple of weeks, I started discovering how different life can be if we develop our other senses and, which is more important, I put myself into blind people's shoes.
So thank you for that, Douglas. I'm grateful to you and my partner (if it weren't for him, I would probably not have found The Wolf on my own) for the wonderful gift—the book was a present for my twenty-third birthday. It grew on me and I am sure that it will stay inside me for all eternity.

Have a bright day,

Ilka

Ilka, thank you so very much for your email. There is nothing better for a writer than to hear from a reader who has enjoyed a story. It is rare that any reader takes the time to even drop a note, and rarer that one takes the time to send such a wonderful and detailed summary of how the book affected you. Thanks so much. It really does mean a lot to me.

I'm glad that you found the book exciting. I worked a lot on the pacing, to make it as much of a page turner as I could. Re the description of the nature, I spent time in a small northern Ontario community that became the basis for Thunder Lake, researching the environment, flora, fauna, weather for that time of year, so I'm happy that some of that came through in the book.

Great that you enjoyed the different perspectives of the various characters. I made a decision early on that I wanted to have multiple points-of-view characters. I enjoy getting inside different characters heads when I read, so I prefer that when I write, too. I am touched that the wolf theme struck so close to home for you personally. I have always been drawn to wolves myself, and when I invented the Heroka, I knew my main character, Gwyn, would be of the wolf totem. The Haliburton Wolf Centre, a few hours north of Toronto, provided another source of research for the book.

Finally, thank you for sharing how Zach and his blindness changed your perspective. I have a disabled son (not blindness) and I tend to incorporate a character with a disability in much of my work.

I'll mention that THE WOLF is based on my short story "Spirit Dance," which takes place five years before the events in THE WOLF and introduces Gwyn, Ed, Leiddia, and Mitch. "Spirit Dance" won the Aurora Award and appears in my collection IMPOSSIBILIA, which is available in both paperback and ebook. It's also available as a stand-alone ebook. More info is available on my website in my bookstore: http://www.smithwriter.com/store

PS -- if it's not too much to ask, I would love it if you could post a review of the book, too. Reviews really do help writers (well, good reviews do!). Anywhere you wish -- Amazon, Kobo, Goodreads. Thanks again for writing.

Best, Doug

Ilka's partner, spare pair of eyes, and all-around kin spirit--albeit of the horsey variety,
K)

[Кал]

И, за разнообразие, да нахраним „Играч първи, приготви се“:

(вдъхновено от очертаващото се цунами хайп)

Изчетох първите 10 глави (до срещата с Арт3мида)... и се колебая дали
да продължа. Засега не звучи като моя книга. Инфодъмповете са ужасно
много. :( Namedropping-ът – също. (За човек, който диша и се храни с
попкултурата на 80-те, сигурно е прекрасно. За някой, който не ги
познава... е объркващо и натоварващо. На някоя работилница може да
поговорим за начините, по които правим любимите си мании очарователни
и за лаишка публика. ;) Упадащата Земя е един от сетингите, които ме
изнервят. Първата свежа глътка беше появата на самата Арт3мида... но
дори и там отношенията ми дойдоха прекалено сковани.

Има ли промяна по тия показатели по-нататък?

Държа обаче да ви похваля за превода. Тече много гладко и компетентно.
Поздравления!

Обаче. Такава батарея от инфодъмпове и namedropping не съм виждал от... не помня кога. :( След първата четвърт взех да прескачам от диалог на диалог – без да изгубя и за миг нишката...

Откъм словесен майсторлък „Наследникът“, да речем, е класа и половина отгоре. Или – ако ще се придържаме към young adult антиутопиите – „Непоискано добро“. За симпатичност на героите да не говорим...

И два отзива в Goodreads, които просторно обхващат:
- namedropping-а
- инфодъмповете (плюс логическата недоразвитост)

Подозирам, че книгата ще е много divisive според това доколко читателят се припознава в героите ѝ. (И ако препратките бяха по-съвременни: към примерно Planescape: Torment, K-Pax, Blood Sword и Elfen Lied – и бяха поне донякъде на тяхното художествено ниво :/ – сам щях да поведа хайпващата вълна...)

Някой би ли искал да изтъкне литературните ѝ достойнства? Понеже мен това ме сащиса най-много – как може нещо, написано така, да бъде харесвано толкова. Разклати – и го казвам съвсем сериозно, не саркастично – вярата ми в усилията да редактираме текстовете си. :(

(Еле, не се разсейвай. Остави си го за награда, като свършиш „Вампирите“. ;))

[Mokidi]

Дей**, и мисли почна да четеш, не е на добре
Всъщност ще си го оставя даже за след като прочета "Армада" (следващата му), което ще е неизвестно кога около НГ с други думи, понеже искам да видя "еднократна" рецепта ли е.
Иначе съвсем кратко ще го кажа така: яко е, защото стъпва на спомените за доброто старо минало на многото, които помнят ония "славни времена", плюс втори таргет - любителите на "старотипната" фантастика като Jane Undead. И плюс широкоспектърните киберпънкари. И със сигурност - Игрите на глада. С този таргет и простичния, но "течен" наратив се чете бързо, не обръщаш внимание на дребните и едрите дупки... и оставаш доволен като от картофки от Макдоналдс. Добавяме и силен комиксов елемент и хитът е готов.
Мога да предложа по-добра книга такъв тип за четене, но е стиймпънкария: работи на същите принципи, но с друг таргет, естествено.

[Кал]

Но какво значи „течен“ наратив? На мен един от проблемите ми беше постоянното препъване в обяснение връз обяснение... И успях да я „прочета“ изключително бързо – като прескачах масата абзаци без диалог.

(Виж, на кино сигурно ще стои добре. Там всичките тия експозиции ще отпаднат по необходимост. Fanboys ми беше симпатичен. )

EDIT: Отговор на въпроса за „течния“ наратив получих току-що - от есето на Константин Павлов в новия сборник „Преплетени линии“. Свалете си го (безплатен е) и сравнете как гради Константин текста си.

[Mokidi]

Много се чудих за течния наратив и какъв пример да дам.
Може би от изчетеното от мен относително скоро - ето тази книга, https://www.goodreads.com/book/show/268 ... -the-stars - Hold Back The Stars на Katie Khan.
(Да, знам, че е толкова неиздадена, че съм чела не ARC копие, а нередактирана чернова. Сори. Ще излезе и ще я промотират много яко.)
Книгата е уникално странна и с безумни, почти идиотски инфодъмпове (на този етап), но е невероятно течна - можеш да си прескачаш инфодъмповете и да не изгубиш нишката, и не го забелязваш. Същевременно не забелязваш и логическите дупки, и ти остава приятно сладникаво усещане на езика. За дупките се замисляш много по-късно, а инфодъмповете са... Meh.
Картофки от Макдоналдс, с други думи.
Сега чета една точно обратната книга (няма я в гудрийдса още, сори също), Spaceman from Bohemia (Йо, Хрис, много е чешка!!!, и е много Лем-ска същевременно, не е мой вкус, но се сещам постоянно за теб) - тя е точно обратното: адски приятно книжле, но е толкова... невтечнена, че хем ти е интересно да я четеш, без да прескачаш абсолютно нищо (и инфото е относително добре разпределено), хем така безумно ти доскучава, че се ядосваш, че не забелязваш дупки и ти оставя един такъв вкус... и чак после се кефиш на прочетеното. Уха.
Много добър пример за "течен" наратив без преглътваеми инфодъмпове (фюжън кухня ) е примерно "The Book Of Strange New Things" на Мишел Фейбър - https://www.goodreads.com/book/show/206 ... new-things ; книга която се чете бързо, на един дъх, алчно; с умерени инфодъмпове е и майсторски сглобени, и т.н., и ти оставя вкусното сладникаво усещане, НО дупките ги усещаш още при четенето и дразнят, и накрая оставаш със смесени чувства. Чудесна книга е - все още мисля за нея две години след като съм я изчела. Ужасна книга е - пример как НЕ трябва да се пише, ако не познаваш жанра, в който се пробваш...
Не се сещам за по-добри примери в момента.
Edit: Доизмислих и "добра" отвсякъде книга, която да съм чела много наскоро - The House Of Shattered Wings на Алиет де Бодар. Беше ми душевен десерт, течна и гъста, и сладка

[Mokidi]

Да допълня нататък темата, че намерих още една книга тип "Играч едно", но в друга сфера - теория на конспирациите. И с по-малко инфодъмпове. Но рецептата явно не е еднократна, книгата е толкова велика!!!!, така разкошна и грабваща, че чак след това на същия принцип почват да ти лъщят дупки, бели конци и подобни. Но въпреки всичко си доволен, щастлив и нахилен като наръпана краставица.
The Great Forgetting на James Renner се казва това творение. https://www.goodreads.com/book/show/238 ... on=service
Горещо, горещо, много горещо препоръчвам, ако искате да знаете (или дори да не щете) какво е станало с полет 370 на Малайските авиолинии, кога германците са победили във Втората световна война и много други такива.

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Преплетени линии“:

Разнообразни и преобладаващо стимулиращи размисли за ролята на информационните технологии в живота ни. Особено препоръчвам:

– „Така различно, тъй същото“ от Веселина Седларска: заради усмивките, които ми извика този голям малък човек – колцина такива сте срещали?

– „Лимоновото дръвче“ от Емил Янев: заради разходката из редакцията на вестник „Орбита“

– „Първият компютър“ от Константин Павлов: заради увлекателното поднасяне на камара техническа (гийковска ;) информация

Spoiler

(in your face, Ernest Cline! :PPP)

– „Дзен и изкуството на технологиите“ от Асен Величков: заради вниманието, което един татко отделя на един малчо

Spoiler

(обаче внимавайте и с тая мисъл „езикът не е точно професия и няма нужда да се учи цял живот“ – сериозното учене на езика всъщност означава опознаване на всички области, в които той се използва; неслучайно на опитните преводачи не им дават да участват в игри като „Стани богат“ ;)

– „Разказ с елементи на оптимизъм...“ от Петя Тетевенска: заради, ами, оптимизма :D

– „Пет грама“ от Мария Чернова: защото най-сетне разбрах как се случва проследяването на белошипите ветрушки

– „Фейсбук (в) почивка“ от Асен Георгиев: заради важните напомняния – като това, че потребителите на Фейсбук често се депресират, докато следят аху-ихуто по стените на приятелите си

– „Оръжия за масово убеждаване“ от Светослав Игнатов: заради осветляването на някои номерца, чрез които се създават „новините“ онлайн; ако още не ги знаете, първо ще ви ядосат, после ще ви разсмеят

– „Донор“ от Елица Николова: заради нуждата да се гмурна отвъд плиткото „сканиращо“ четене и да навляза в бавното „сглобяващо“ четене, ако държа да го проумея

– „Технологиите на утрешния ден – Прометей или Игор?“ от Николай Теллалов: заради баража от теми за премисъл (вижте пълната версия в блога на автора) и призива за образована свобода

– „Еволюция на демокрацията“ от Димитър Анестев: заради близкото бъдеще, в което се е наложила електронната демокрация, и понеже никоя технология нищо не струва (и нямаше въобще да се появи), ако не ни вдъхновяваше да мечтаем

Книгата се сваля безплатно. Не се майте много. ;)

[Кал]

Още по една от любимите ми боксови круши:

Григор Гачев похвали „Аварията“ на Тихомир Димитров. И в коментарите се завърза разговор:

Много благодаря за чудесните отзиви! Поласкан съм, тъй като идват от човек, чието дар слово уважавам. Чета блога ти от доста години. А фантастиката е много труден (и любим) жанр. Именно защото я познавам, не смея да се нарека “фантаст”. Това не е някаква “девическа скромност”. Просто изглеждам смешен с моите книжки в лицето на титаните от бранша. Повечето са гениални прогностици и футуролози, освен блестящи автори. Спорно е дали цивилизацията се развива според каноните на фантастиката или просто всеки добър фантаст е, освен всичко друго, и един малък Нострадамус. Аз лично дори на пръстчето на българина Николай Теллалов не мога да стъпя. Визирам книгата му “Нано”, тъй като той пише предимно фентъзи, но за мен “Нано” си е бе ге сай фай от световна величина. НО, човек се учи (и се усъвършенства) докато е жив. А писането се усвоява с писане. И с много, много четене. Просто няма друг начин. В обобщение, “Аварията” не е точно фантастика, а пост-апокалиптичен или, направо, апокалиптичен роман с дребни претенции за научно-фантастичен сюжет, поради своите допускания. Всъщност, става дума за една любовна история, която се развива на фона на колапса на цивилизацията такава, каквато я познаваме.

Аз съм върл анти-антиутопист. Ако аварирам в четенето на „Аварията“, вероятно ще е заради това.

Сигурно изпитваш голямо напрежение сега, когато анти-утопията постепенно, бавно, но сигурно и необратимо навлиза в ежедневния ни живот… напуска фантастиката и става on a daily basis. В това отношение анти-утопистите имаме “едни гърди предимство”, ако може да използвам този овехтял израз. Гледаме малко по-философски на нещата. Та, ако “аварираш” някъде преди края на “Аварията”, розовите очила ще ти попречат да разбереш, че това, всъщност, е един утопичен роман. Повече не мога да си позволя да издам…

Изпитвам голямо напрежение принципно.

За мен полезният подход към писането за бъдещето и настоящето ни е този на Дейвид Брин в Earth. (Или, както сам казваш ти, Теллалов в „10 на минус девета“.) Само че… колцина от нас разполагат с толкова обширен поглед върху процесите и могат да ги свързват?

Моят истински страх е, че човешкият мозък все повече изостава от сложността на средата, която сме си създали. :/

П.П. Ето и линк към Earth: http://www.davidbrin.com/earth.html

Във форума на Човешката библиотека сме бистрили доста темата за антиутопичното писане (но изисква регистрация).

Чудя се дали анти-антиутопист като теб би харесал „Бунището“…

И аз не можах да си повярвам в първия момент…

(После обаче прочетох твоето встъпление и всичко си дойде на мястото. )

(...) ами явно е време за нови мозъци

И Мария Гюзелева така намеква…

(Но дали разполагаме с времето?)

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Тера фантастика“, брой 15/2015 г.:

Много солиден брой. Ето какво най ме впечатли:

~ Обзорът на Румен Дешков върху цялостното творчество на Харлан Елисън си остава все толкова зашеметителен, пращящ от енергия и разтягащ границите на езика ни, колкото си го спомням от списание Starlighter. Както беше казала Тони на една Таласъмия: „Че какво да го чета Елисън? Той Румен го разказа целия...“ :D

Интересно е обаче, че сега съзирам някаква повтаряемост в темите на Елисън (или поне във фокуса на Румен). Болка, самота, бунт срещу фалша и бездушието... какво пропускам?

Spoiler

Свободата, подсказа ми Владо Полеганов. :)

(Не че Стърджън няма същите залитания... Като свърша и тринайсетия том от разказите му, ще препрочета отзивите си и ще видя какво се повтаря пък там.)

~ „Първите хора“ на Хауърд Фаст (който може да се прочете в оригинал тук) идейно напомня на „Упорството на възприятието“ от Джон Варли (публикуван в алманаха „ФантАstika 2009“) – само че го предхожда с около 20 години – и много от историите за гещалт съзнанията на Теодор Стърджън (например „Повече от човешки“ или The Cosmic Rape). При всяко положение е един от ония текстове, които са ми много нужни – заради мисли като тези:

http://www.choveshkata.net/forum/viewto ... 560#p21560

~ Жоро Малинов се излага... :(((

~ За сметка на това Иван Величков заплашва да се превърне в още един любим автор. :D

„Ол инклузив“ ме разби от (черен) хохот, да видим сега другите.

... Да, и „Камбаните“ е супер интересен, с тази рекурсивност. Две странички, които се завъртат в безконечен вихър...

~ „Мъжът – начин на употреба“ все още ми извиква широоооока усмивка... но сега се загледах във финала и се зачудих: дали феминист(к)ите ще ни бият?

А, Снеж?

~ От „Шанктлито“ на Доминик ми се истружиха слъзодомите...

~ В „Марксизмът и фантастиката“ от Чайна Миевил четем:

Формалният „реализъм“ е също толкова непълен и идеологически натоварен, колкото и самата „реалност“. И преди съм излагал позицията си, че уж „реалистичният“ роман за скандалите в семейство от средната класа, херметично изолирано от общата панорама на социалните конфликти, е дори по-ескейпичен от, да кажем, „Горгони и плъхове“ на Мери Джентъл (фентъзи, което обаче включва обсъждане на проблеми като расизма, трудовите конфликти, сексуалността и др.) или сюрреалистичния роман колаж на Макс Ернст „Седмица на доброто“ (1934), заплашително преобръщащ с главата надолу образа на привичната буржоазна реалност. Книгите могат да се преструват, че разказват за „реалния свят“, но това не означава, че подобно изобразяване на света ще се отличава с особена честност и дълбочина.

Мисля, че трябва по-често да чета Чайна Миевил. :)

~ Понеже на мен няма да ми повярвате – нека ви го каже Ким Стенли Робинсън:

В.: Вие често пишете за колонизирането на Слънчевата система. Според вас това ли е логичната крачка за човечеството? Единственият способ да оцелеем е да заселим близките планети и астероидите?

О.: Не, определено не. Земята е единствената планета, която винаги ще бъде важна за нас. Ние трябва да оцелеем тук. Ако не запазим Земята, останалата Слънчева система със сигурност ще остане празна.

P.S. Ако искате да си купите броя, ще ви свържа с Макрия Ненов – негов (и мой :) духовен татко.

[Mokidi]

Аз само да кажа, че оределено трябва да четеш Чайна. Има НЕВЕРОЯТНИ, абсолютно страхотийни, убийствено добри разкази.
За скитащите улици само колко е добър!
За Коледа (TM)!!!
Просто е... уникален.
Колкото е студен и хирургически Уотс, толкова е топъл и страшно готин Чайна (без да е геймънски топъл); и на двамата за разказите умирам, обаче Уотс категорично не ти го препоръчвам, ще те вкочани теб специално, Кал. Иначе е невероятен и той.

[Кал]

Четох „Пердидо Стрийт“, но не ми се стори никак топъл. *брррр* Коя от книгите му препоръчваш по-специално?

(А на Геймън? При него пък се напарих – пардон, смразих – с „Американски богове“; а „Звезден прах“ просто ми беше свръхскучна и деривативна.)

[Mokidi]

Разказите, не книгите Looking for Jake се казва сборникът.
https://www.goodreads.com/book/show/499 ... g_for_Jake
Книгите... книгите са великолепни, но "топли" в никой случай не са, поне не в смисъла, в който ти го разбираш. Иначе аз лично препоръчвам "Морелси", но дори тя не е... топла. За "Посланическото градче" и другите да не говорим, Градчето особено НЕ ГО препоръчвам на хора със слаби нерви - тъжна и вледеняваща книга.
Но разказите... някои от разказите... са друга бира. Има и такива, които няма да ти понесат (Foundations, Familiar... примерно)
Иначе като цяло са мрачновати, но имат уютна аура.
От друга страна... може би няма да ти паснат, предвид широкото разминаване във вкусовете ни. Леко параноично, леко on the horror side...
(Не съм оптимистично настроена тази сутрин, мда)
По-добре не пробвай.

[Кал]

Това е... бахти трагедията...

Goodreads Choice 2015 Winner ... hahaha.

Oh the power of democracy. :)

... The more I think about this farce, the sadder I become. It's just ... not fair. It slaughters everything inside me that wants to read and write and help promote good books.

:(((

[Кал]

Трагедии, трагедии...

Разказите може и да са хубави. Това, което ме вбеси, беше цената им: за книжчица ситен формат, стотина (тънинки, тънинки) страници – 12 лв. Айде, бе...

Коричната цена на нашите „Приказки за Юнаци и злодеи: слитък първи“ е умишлено „злодейска“, като част от общия замисъл на хартиеното издание (и ако някой си го е купил на нея, поднасям му искрени извинения). Но да сложиш такава цена сериозно... значи не уважаваш клиентите си. Читателите. И ти е все едно колко души ще стигнат до автора.

П.П. Ако ви се намират излишни 12 лева, дайте ги за „Зъбатите демони“. Примерно.

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Диви разкази“:

Толкова любим сборник, че когато си подреждахме програмата по литература, той ни стана едно от основните четива. (В Колежите на обединения свят 1) всеки задължително учи родния си език; 2) сам избира кои творби да обсъжда. Някакви сладури след нас даже включили „Пълноземие“ на Ники Теллалов. :D) Помня, че на един устен изпит нищихме „Дърво без корен“ и „Дърво за огън“.

А тия две дървета ми припомнят и друго: че Николай Хайтов е от родните автори, които първи обръщат внимание на животворната връзка между човек и природа. (Редом с Антон Дончев, във „Време разделно“.) И ми се иска, ако пак правим антология като „Зелени разкази (ама _наистина_)“, да включим и негов текст вътре...

Впрочем: скоро имаше протест за българската гора. В такива моменти духът на Хайтов крачи с нас.

[Кал]

И как от книгите стигаме до гората, през хората:

Толкова отдавна съм ги чела, че почти нищо не си спомням и затова дори не смея да ги броя като прочетени.... Ще се връщам към тях явно. И дано не само духът на Хайтов да бди над горите....

О, не е само той. :) Бдят и хора като Константин Дичев (на когото посветихме българския превод на „Последният еднорог“), и Тома Белев, който дълги години се грижи за парк „Витоша“, и всичките момчета и момичета, които ще откриеш на някоя от акциите тук. Хайтов е вдъхновение, ние сме продължение... :)

[Кал]

Vessy е една от читателките в Goodreads, които все повече задържат погледа ми. Ето една причина:

It isn’t uncommon for a person to try changing their loved one, but sometimes the good and the bad come from the same place and if we happen to succeed, we are at risk of destroying the good as well.

... is something I've struggled to explain to my friends (and remind myself), again and again and again. Thank you for throwing it into sharp relief, Vessy.

And thank you for the abundance of thought-provoking questions, as always. :)