КАФЕ-ПАУЗА
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
КАФЕ-ПАУЗА
Понеже съм мързелив и нямам желание да завързвам контакти по други форуми, а ме завладя интернет тролщина тия дни, реших отново да се логна тук и да пусна нещо несериозно. Все пак сме годината на огнената маймуна.
Моля, не приемайте това като "завръщане" под никаква форма. Твърде вероятно е отново да изчезна в Интернет-дълбините и при най-малката възможност.
Тъй, гледам, че по време на моето прилично дълго отсъствие разделът за Писателската работилница не е застоявал на едно място. Това е добре. По едно време се бях уплашил, че аз бях кажи-речи единственият редовен творец и страж тук. Но след като има други колеги, които са поели тежката щафета по предлагане на текстове за обсъждане, мисля, че спокойно мога да си облека стария халат и да изпружа обутите в чехли крака на бюрото.
С други думи, може най-сетне да направим една по-свестна дискусия, която да не се изчерпва с три поста на кръст в разстояние от половин година помежду си.
Сега, тия дни ще огледам по-подробно какво е "новото" тук и, ако не е започнало да застоява, ще коментирам. Междувременно, правя тази тема като един вид своебразна "ложа" за нас, творците на истории, където да обсъждаме по-свободно общоразказвачески похвати и техники, без да сме ограничени в рамката на дадено произведение.
НАШ ВЕРЕН ПОМОЩНИК В ТОВА ОТНОШЕНИЕ (наистина безценен) http://tvtropes.org/
И за да kick-off-нем нещата, ще започна със заглавието на темата: Какво правим когато изпаднем в творчески блокаж? Кажете си свободно мнението и споделете какъв личен опит имате, или какви техники за преодоляване позвате.
Можете и мен да питате; определено имам какво да кажа.
За тези, които евентуално са новодошли и не ме познават, аз съм Дрейк Вато - разказвач, творец, мечтател и маниак на тема дракони. Написах една книга на шега и оттогава се опитвам да го направя насериозно, ама все не ми се получава. Цъкам мощно компютърни игри и съм върл фен на настолни ролеви такива. Ако и вие обичате да мятате зарчета, драснете един ред, че все не ни достигат хора.
ПП. Freestyling-ът е напълно разрешен.
ППП. И като казах настолни ролеви игри, ако някой не знае за какво иде реч, отговарям: скивайте следните два линка -
https://bg.wikipedia.org/wiki/Ролева_игра
https://www.facebook.com/events/737357083065969/
Last edited by Radiant Dragon on Sun Mar 18, 2018 9:31 pm, edited 4 times in total.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Вик, като дежурната ви метачка, само да питам: видя ли темата „Автори споделят“? Ако прецениш, че тя се повтаря с тази, нека ги слеем.
От друга страна, ако фокусът тук ще е само върху творческия блокаж, нека остане. Тъкмо прегледах всичките теми назад – за творчески блокаж досега не си бяхме говорили...
От друга страна, ако фокусът тук ще е само върху творческия блокаж, нека остане. Тъкмо прегледах всичките теми назад – за творчески блокаж досега не си бяхме говорили...
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Виждал съм темата и преди, погледнах я пак и сега. И... проблемът при нея е, че повечето от споделените неща не са лични. Тоест, споделени са разни работи на вече "доказани" имена от по света и у нас.
При мен идеята на тая тема е друга: да обсъждаме нашите идеи и похвати в писането, независимо дали сме ги "взели" отнякъде, или сами сме си ги разработили. Също така, това да е място, където човек да може да си изкаже личните предпочитания и възгледи относно писателските конструкти, като например, тропите. (И като стана дума за тропи, ровил съм изцелия под-форум и съм видял, че в Писателската работилница почти дума не се отваря за понятието или какво символизира то. А аз смятам, че трябва повече гласност по тази тема, защото /поне за мен/ тези инструменти бяха пределно важни за формирането ми като професионален разказвач на истории.)
Не на последно място, не случайно съм споменал темата да стане нещо като "ложа". Сиреч, обстановката да е по-неформална, но не изцяло чат-тема, а по-скоро дружески think tank. Плюс това, аз никога не съм циркулирал из "редовния" форум на ЧоБи (който ми е твърде "кланов" по вкуса), затова искам да създам някакъв малък пристан тук, където някога написах цял роман с помощта на колцина читатели.
Та, не мисля, че тази тема трябва да се слива с предложената от теб. Най-малкото защото другата ми се струва hijack-ната по смисъла на нейното заглавие и специалността й, която ти посочваш.
Но... ако ти е непрегледно (знам, че форумния екип има различни разбирания за модерирането от това на мнозинството други форуми из Нета, и различни (донякъде) от моите разбирания), можеш да сливаш. Аз тогава ще преформатирам въпроса да е "по-ясен", ама...
ДДЗ. Нещо излязох от релси. Тежка ролева сесия.
Отивам да играя Factorio.
При мен идеята на тая тема е друга: да обсъждаме нашите идеи и похвати в писането, независимо дали сме ги "взели" отнякъде, или сами сме си ги разработили. Също така, това да е място, където човек да може да си изкаже личните предпочитания и възгледи относно писателските конструкти, като например, тропите. (И като стана дума за тропи, ровил съм изцелия под-форум и съм видял, че в Писателската работилница почти дума не се отваря за понятието или какво символизира то. А аз смятам, че трябва повече гласност по тази тема, защото /поне за мен/ тези инструменти бяха пределно важни за формирането ми като професионален разказвач на истории.)
Не на последно място, не случайно съм споменал темата да стане нещо като "ложа". Сиреч, обстановката да е по-неформална, но не изцяло чат-тема, а по-скоро дружески think tank. Плюс това, аз никога не съм циркулирал из "редовния" форум на ЧоБи (който ми е твърде "кланов" по вкуса), затова искам да създам някакъв малък пристан тук, където някога написах цял роман с помощта на колцина читатели.
Та, не мисля, че тази тема трябва да се слива с предложената от теб. Най-малкото защото другата ми се струва hijack-ната по смисъла на нейното заглавие и специалността й, която ти посочваш.
Но... ако ти е непрегледно (знам, че форумния екип има различни разбирания за модерирането от това на мнозинството други форуми из Нета, и различни (донякъде) от моите разбирания), можеш да сливаш. Аз тогава ще преформатирам въпроса да е "по-ясен", ама...
ДДЗ. Нещо излязох от релси. Тежка ролева сесия.
Отивам да играя Factorio.
Last edited by Кал on Mon Feb 29, 2016 11:30 pm, edited 1 time in total.
Reason: изтривам цитат на непосредствено предхождащ пост
Reason: изтривам цитат на непосредствено предхождащ пост
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Хих... аз не искам да ни деля на „доказани“ и „недоказани“. Ние с Емо (Trip) например не сме от „доказаните“, а доста сме се разляли из оная тема.
Но виждам каква е спецификата на твоята идея тук, така че подкрепям нуждата ѝ да стои отделно.
(Тази година направих едно огромно и отдавна отлагано преподреждане на Фантазия, a.k.a. моя дом в Мрежата. Скоро ще публикувам и звукозапис, който обяснява защо беше нужно подреждането и какво най-много отличава Фантазия от другите форуми. Принципите, които разказвам там, отчасти важат и за останалите форуми на ЧоБи. Казвам „отчасти“, понеже се старая да не ги прилагам/налагам едно към едно – а само онези, които се докажат като най-успешни да поддържаме общуването си максимално взаимополезно.
Всичко това го пиша, за да не се учудваш, ако се меся с чисто „структуриращи“ въпроси. Преди сякаш не държах на подредбата толкова; през последните години обаче се случиха някои неща, които ми припомниха колко е важна тя в хаоса на инфопретоварения ни свят. Най-важното, за което ще настоявам – дори в по-неформални теми – е „всяка тема да следва една тема“.)
И след като се наобясних, да взема да се включа по същество, като разкажа какво правя аз при блокаж... Само че – нека е на свеж ум.
Но виждам каква е спецификата на твоята идея тук, така че подкрепям нуждата ѝ да стои отделно.
(Тази година направих едно огромно и отдавна отлагано преподреждане на Фантазия, a.k.a. моя дом в Мрежата. Скоро ще публикувам и звукозапис, който обяснява защо беше нужно подреждането и какво най-много отличава Фантазия от другите форуми. Принципите, които разказвам там, отчасти важат и за останалите форуми на ЧоБи. Казвам „отчасти“, понеже се старая да не ги прилагам/налагам едно към едно – а само онези, които се докажат като най-успешни да поддържаме общуването си максимално взаимополезно.
Всичко това го пиша, за да не се учудваш, ако се меся с чисто „структуриращи“ въпроси. Преди сякаш не държах на подредбата толкова; през последните години обаче се случиха някои неща, които ми припомниха колко е важна тя в хаоса на инфопретоварения ни свят. Най-важното, за което ще настоявам – дори в по-неформални теми – е „всяка тема да следва една тема“.)
И след като се наобясних, да взема да се включа по същество, като разкажа какво правя аз при блокаж... Само че – нека е на свеж ум.
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Ще чакам звукозаписа с интерес. Вълнува ме, понеже, макар да имам възражения спрямо концепциите на модериране тук, този форум все още го смятам за един от флагманите по отношение на истинско виртуално място за общуване. (И по аналогия достоен дигитален "близнак" на форумите от Античността)Кал wrote: (Тази година направих едно огромно и отдавна отлагано преподреждане на Фантазия, a.k.a. моя дом в Мрежата. Скоро ще публикувам и звукозапис, който обяснява защо беше нужно подреждането и какво най-много отличава Фантазия от другите форуми. Принципите, които разказвам там, отчасти важат и за останалите форуми на ЧоБи. Казвам „отчасти“, понеже се старая да не ги прилагам/налагам едно към едно – а само онези, които се докажат като най-успешни да поддържаме общуването си максимално взаимополезно.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Та, писателският блокаж... (почвам да си говоря сам, защото явно друг няма намерение да се включи; същевременно се чувствам достатъчно шизофреничен, че да си правя т*ш*к )
...писателският, ъм, творческият блокаж е сериозна работа. Особено за когато става дума отдаден творец. От онези, които трябва да творят, които ги сърби боли, ако не творят, за които творчеството е висшe изражение на това, че са живи. Че са част от Вселената и Великия космос.
Та, при такива индивиди е много гадно (и леко/средно/силно страшно) когато техните канали с Акашовите записи, Изначалният/Висшият Аз, Бог, Тангра, Великият Първоизточник и останалата компания от енергийният борд на директорите биде затворен. Това, което може да последва варира в брутално широкообразни граници: несигурност, съмнение в уменията, депресия, понижено самочувствие, спонтанна агресия, затвореност, краен екстремизъм (скачане от самолет без парашут/похищение на самолет с калашник и парашут), нихилизъм, фатализъм, загуба на вяра, регресия в прогресивната съдба, желание за удушаване на шумния съсед и котката му, средновъзрастова криза и кредитен милионеризъм, поддаване на теле-евангелизъм, изоставяне на мечтите, късане на плюшени играчки (придружено след това с много рев поради загуба на критичен самоконтрол), обиждане и отблъскване на близки и любими хора, хиперкапиталистически консумеризъм (познат още като "шопинг терапия") и прочее сърцераздирателни и откъсващи от духовната хармония деяния и настроения.
Тоест, опасно е да се изпада в творчески блокаж.
Но, също както заболяване на физическото тяло, творческият блокаж стига краен потенциал на терминалност, само ако се остави на самотек. Ако се лекува навреме и с усърдие, тогава, също като настинката, минава бързо и безболезнено. А ако се спазва и профилактика, може и никога да не се прояви.
И... как точно се "лекува" творчески блокаж, питате вие?
Преди да продължа, нека уточня какво разбирам под понятието "творчество", съответно и "творчески блокаж".
'Ми... разбирам всичко, което е свързано с Живота, Вселената и всичко останало. (Пикая на тавтологията. Третирайте този пост като научен текст. Недвусмисленост преди всичко. Всичко.)
Да твориш, значи да живееш. Да преживяваш. Да си щастлив. Да си олимпийски шампион. Да си нобелов лауреат. Да си Президент на Свободния свят.* Да си диктатор. Да си писател, скулптор, музикант, художник, естраден певец, рапър, математик, физик, микробиолог, еколог, дървосекач, сериен убиец, Гордън Фриймън. Да обичаш. Да мразиш. Да тичаш. Да пикаеш в крачол. Да драскаш графити по стената, да пишеш анархистични лозунги по фасадата на ТУ София. Да ставаш сутрин за работа/сутрешен крос/разхождане на домашен любимец, да си лягаш вечер пиян/пребит/уморен/трениращ осъзнато сънуване. Да летиш. Да гледаш ужасите на войната. Да направиш невъзможното, защото просто желаеш да стане. Да кажеш хубава дума на случаен човек от улицита, защото искаш да приповдигнеш духа му. Да бързаш за среща, но да спреш и да погледнеш цветето, растящо отстрани на пътя. Да потърсиш онази вечна, безсмъртна искра, която предизвиква благословено сатори, което те издига в океан от светлина и те прави онзи безкраен, велик, превъзходен мост между пътя на Великия предел и лайняната спирка на метростанцията. И накрая, след всичко, да умреш с достойнство. Да натиснеш бутона New Game+ и да установиш, че всъщност си 100% unlock и имаш всички сейвове, но праскаш reset и почваш нов персонаж, защото си hardcore и защото не е важно какъв си, какви постижения имаш, или как играеш, а е важно да играеш, понеже спиралата няма край и всеки последен звезден етаж всъщност е партерът на следващия галактически епос на безсмъртната божествена балада, наречена... [нещо, което няма как да бъде описано, или самодефинирано нито словесно, нито писмено, нито чрез звук, картина, идеопласт, или който и да е друг единичен елемент, но въпреки това съществува като концепция]
Дори само да ставаш всяка сутрин, да зяпаш като полу-идиот слънцето през прозореца на психодиспансера и лигата ти да тече по ръкава, който медицинската сестра бърше с отвращение, ако в главата ти изникват емоции и мисли, независимо какви, независимо дали, независимо дори, ти пак си творец.
Евентуално следва продължение
(Мда, хубаво откачих, ама поне ми олекна. Пък и ще ми е интересно да си го препрочета след N на брой време. Само да поясня, независимо от изразителните средства, не смятам този пост за офтопик, така че драги модератори, hold your horses!)
*The Sims 3 reference; also my favourite life aspiration in-game
...
Та, при такива индивиди е много гадно (и леко/средно/силно страшно) когато техните канали с Акашовите записи, Изначалният/Висшият Аз, Бог, Тангра, Великият Първоизточник и останалата компания от енергийният борд на директорите биде затворен. Това, което може да последва варира в брутално широкообразни граници: несигурност, съмнение в уменията, депресия, понижено самочувствие, спонтанна агресия, затвореност, краен екстремизъм (скачане от самолет без парашут/похищение на самолет с калашник и парашут), нихилизъм, фатализъм, загуба на вяра, регресия в прогресивната съдба, желание за удушаване на шумния съсед и котката му, средновъзрастова криза и кредитен милионеризъм, поддаване на теле-евангелизъм, изоставяне на мечтите, късане на плюшени играчки (придружено след това с много рев поради загуба на критичен самоконтрол), обиждане и отблъскване на близки и любими хора, хиперкапиталистически консумеризъм (познат още като "шопинг терапия") и прочее сърцераздирателни и откъсващи от духовната хармония деяния и настроения.
Тоест, опасно е да се изпада в творчески блокаж.
Но, също както заболяване на физическото тяло, творческият блокаж стига краен потенциал на терминалност, само ако се остави на самотек. Ако се лекува навреме и с усърдие, тогава, също като настинката, минава бързо и безболезнено. А ако се спазва и профилактика, може и никога да не се прояви.
И... как точно се "лекува" творчески блокаж, питате вие?
Преди да продължа, нека уточня какво разбирам под понятието "творчество", съответно и "творчески блокаж".
'Ми... разбирам всичко, което е свързано с Живота, Вселената и всичко останало. (Пикая на тавтологията. Третирайте този пост като научен текст. Недвусмисленост преди всичко. Всичко.)
Да твориш, значи да живееш. Да преживяваш. Да си щастлив. Да си олимпийски шампион. Да си нобелов лауреат. Да си Президент на Свободния свят.* Да си диктатор. Да си писател, скулптор, музикант, художник, естраден певец, рапър, математик, физик, микробиолог, еколог, дървосекач, сериен убиец, Гордън Фриймън. Да обичаш. Да мразиш. Да тичаш. Да пикаеш в крачол. Да драскаш графити по стената, да пишеш анархистични лозунги по фасадата на ТУ София. Да ставаш сутрин за работа/сутрешен крос/разхождане на домашен любимец, да си лягаш вечер пиян/пребит/уморен/трениращ осъзнато сънуване. Да летиш. Да гледаш ужасите на войната. Да направиш невъзможното, защото просто желаеш да стане. Да кажеш хубава дума на случаен човек от улицита, защото искаш да приповдигнеш духа му. Да бързаш за среща, но да спреш и да погледнеш цветето, растящо отстрани на пътя. Да потърсиш онази вечна, безсмъртна искра, която предизвиква благословено сатори, което те издига в океан от светлина и те прави онзи безкраен, велик, превъзходен мост между пътя на Великия предел и лайняната спирка на метростанцията. И накрая, след всичко, да умреш с достойнство. Да натиснеш бутона New Game+ и да установиш, че всъщност си 100% unlock и имаш всички сейвове, но праскаш reset и почваш нов персонаж, защото си hardcore и защото не е важно какъв си, какви постижения имаш, или как играеш, а е важно да играеш, понеже спиралата няма край и всеки последен звезден етаж всъщност е партерът на следващия галактически епос на безсмъртната божествена балада, наречена... [нещо, което няма как да бъде описано, или самодефинирано нито словесно, нито писмено, нито чрез звук, картина, идеопласт, или който и да е друг единичен елемент, но въпреки това съществува като концепция]
Дори само да ставаш всяка сутрин, да зяпаш като полу-идиот слънцето през прозореца на психодиспансера и лигата ти да тече по ръкава, който медицинската сестра бърше с отвращение, ако в главата ти изникват емоции и мисли, независимо какви, независимо дали, независимо дори, ти пак си творец.
Евентуално следва продължение
(Мда, хубаво откачих, ама поне ми олекна. Пък и ще ми е интересно да си го препрочета след N на брой време. Само да поясня, независимо от изразителните средства, не смятам този пост за офтопик, така че драги модератори, hold your horses!)
*The Sims 3 reference; also my favourite life aspiration in-game
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
-
- Global Moderator
- Posts: 79
- Joined: Sun Nov 01, 2015 11:53 am
- Has thanked: 23 times
- Been thanked: 42 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Творчески блокаж… аррр, от самите думи, може да те хване тая коварна болест
Да видим как в Русия се справяме с „Творческий кризис“…
Такааааа, оказва се че моите съотечественици имат 1598753546544 статии относно темата: „Как да се справим с творческия блокаж“…
Нека да последваме съветите на мъдреците…
Съвет 1:
Сядаме да творим. С какво да започнем… с мазна банииица… НЕ! Сега ще творим, ето я Музата, усеща се… идва.
В едната ръка носи идеята: такава една красива, гениална, неповторима идея. В другата ръка, тази отвратителна Муза, е хванала огромен дюнер и яде ли яде, а докато върви, от устата ѝ капе сос… ДЮНЕЕЕЕР…
Не, твореца трябва да е гладен. Не гледаме манджата, давай идеята. Ох, идеята дето Музата я домъкнала цялата омазана. Музата свива рамене: ами това имала — това донесла…
Добре, с глад и преяла Муза, няма да стане, да поровим за друг съвет.
Съвет 2:
Направили сме пауза от 100 мл, да видим следващия съвет:
Съвет 3:
Четем, следващ съвет:
Съвет 4:
Слагаме спортния панталон, спортните обувки, спортния фейс и към най-близкия фитнес.
Много хора имало у тоя фитнес. Всички ли са в творческа криза?
Якооо, лицата хората са като 3Д без очила, от „съвет 3“ ще да е.
Качваме се на пътеката и СТАРТ. Забиваме погледа си в стената отсреща. Колко ли време мина? „Съвет 3“ трябва да се изпълнява на всеки час… Да видим: Обличахме се — десет минути. Тръгнахме към фитнеса — петнадесет минути. Разгледахме залата, — пет минути. Редно е да си ходим, защото докато се приберем, може да изтървем часа за „съвет 3“.
По-добре да почакаме, отколкото да закъснеем, нали така?
Вече у дома, да проверим следващия съвет, че има още поне половин час, до метода на чичо Чарли:
Съвет 5:
Отиваме в парка, сядаме на първата пейка и блуждаем. Колко ли време има до изпълнението на „съвет 3“?
Пред нас дървета, бездомно куче дето ака, пиян циганин хърка до него, надарена студеноградска девойка, която при три градуса мороз крачи почти гола.
Някаква женица мъкне дете, крещи му — то реве.
От улицата наблизо се чува шофьор, който иска да се запознае от близо с майката на друг шофьор.
Чакай, в съвета не пишеше ли да си изпразним главата? Да, така пишеше. Поглеждаме си телефона: още четиридесет и пет минути, до съвета на чичо Чарли. Можем да почакаме, нали?
Мина толкова много време, да видим колко е часа… Ох, мамка му, още четиридесет минути!
Прибираме се у дома. Болят ни задните части, щото пейката била много твърда. Малко сме ядосани, тъй като си закачихме панталона на един пирон (на тая същата пейка) и трябваше за се прибираме по гол задник до дома. Нищо, първо да се подкрепим, после пак съвети.
След двойна доза от съвета на Чарли (това е от яд, заради дупката на гащите ни) да видим, какво още можем да направим за себе си:
Съвет 6:
Ще пиша нещо интересно.
Колко ли време ми остава до съвета на Чарли?
Небето е синьо, птичките пеят…
Виното ми свършва, трябва ли да се придържам точно към грамажа за твърдия алкохол?
Я, заспали сме. Добре, да видим колко е часа. Ужас, пропуснали сме времето за „съвет 3“, при това почти два пъти.
Готово!
Съвет 7:
Отговарят, че има решение за всеки проблем. Нека се видим, да поговорим. Супер!
Преди да тръгнем, да си вземем една доза от съвета на Чарли, за всеки случай.
Срещаме се с познат, в близкия бар. Поглеждаме часовника, има още петдесет минути до „съвет 3“. Значи да споделим:
„Имам проблем…“ — започваме неуверено. Прекъсват ни:
„Абеманиманименешефатакамеядосаченаправонемога… — облягаме се назад, мислим си за „съвет 3“. —Аженатадаяинеясамокрещиченямапариидецатаходятгладни…“
Идва сервитьорката, поглеждаме часовника, още четиридесет и осем минути… ама сме на бар. Тройна доза от съвета на Чарли.
Прибираме се вкъщи. Сега вече е време да се твори, ама тия букви нещо много бягат по екрана… Стой, не мърдай!
Затваряме си едното око, да може другото да се фокусира. Без да искаме затваряме сайта със съветите. Ей тука беше… ах, да намерихме го, да четем…
Да видим как в Русия се справяме с „Творческий кризис“…
Такааааа, оказва се че моите съотечественици имат 1598753546544 статии относно темата: „Как да се справим с творческия блокаж“…
Нека да последваме съветите на мъдреците…
Съвет 1:
Ами, добре, няма да ядем. Час, два… три…Твореца трябва да е гладен! — По данни на учените творческите усилия са плодородни най-вече в онзи период, когато организма не се занимава с преработката на храна…
Сядаме да творим. С какво да започнем… с мазна банииица… НЕ! Сега ще творим, ето я Музата, усеща се… идва.
В едната ръка носи идеята: такава една красива, гениална, неповторима идея. В другата ръка, тази отвратителна Муза, е хванала огромен дюнер и яде ли яде, а докато върви, от устата ѝ капе сос… ДЮНЕЕЕЕР…
Не, твореца трябва да е гладен. Не гледаме манджата, давай идеята. Ох, идеята дето Музата я домъкнала цялата омазана. Музата свива рамене: ами това имала — това донесла…
Добре, с глад и преяла Муза, няма да стане, да поровим за друг съвет.
Съвет 2:
Правим пауза. Какво да правим в тая пауза? По-надолу пише, да не правим нищо… Амиии, ние руснаците, когато не правим нищо пием. Добреее, нека да попием и да не правим нищо. Така де, не — нищо, правим пауза.Направете пауза! — когато постоянно мислите, за това, какво трябва да измислите, идеите просто бягат от вас…
Направили сме пауза от 100 мл, да видим следващия съвет:
Съвет 3:
Добрееее, а ако не е твърд тоя алкохол — едно към десет. Тоест, на всеки час по 100 мл питие, което има по-малко от 38 градуса…Метода на Чарли Шийн — на всеки час приемайте по 10 мл твърд алкохол…
Четем, следващ съвет:
Съвет 4:
Ставаме от стола… шарките на тапетите танцуват…Тренирайте вашето тяло. Здраво тяло, ражда здрави мисли…
Слагаме спортния панталон, спортните обувки, спортния фейс и към най-близкия фитнес.
Много хора имало у тоя фитнес. Всички ли са в творческа криза?
Якооо, лицата хората са като 3Д без очила, от „съвет 3“ ще да е.
Качваме се на пътеката и СТАРТ. Забиваме погледа си в стената отсреща. Колко ли време мина? „Съвет 3“ трябва да се изпълнява на всеки час… Да видим: Обличахме се — десет минути. Тръгнахме към фитнеса — петнадесет минути. Разгледахме залата, — пет минути. Редно е да си ходим, защото докато се приберем, може да изтървем часа за „съвет 3“.
По-добре да почакаме, отколкото да закъснеем, нали така?
Вече у дома, да проверим следващия съвет, че има още поне половин час, до метода на чичо Чарли:
Съвет 5:
Амчи, добре, що да не? Така и така вече сме си надянали спортните парцалки, да идем в парка. Момент, колко е часа? Има още петнадесет минути до „съвет 3“… минаха, „ВЫПИЛИ И ПОЕХАЛИ“!На свеж въздух! — Забелязали ли сте, че когато гледате природата главата ви се изпразва от проблеми и тогава ненадейно може да дойде и Музата?
Отиваме в парка, сядаме на първата пейка и блуждаем. Колко ли време има до изпълнението на „съвет 3“?
Пред нас дървета, бездомно куче дето ака, пиян циганин хърка до него, надарена студеноградска девойка, която при три градуса мороз крачи почти гола.
Някаква женица мъкне дете, крещи му — то реве.
От улицата наблизо се чува шофьор, който иска да се запознае от близо с майката на друг шофьор.
Чакай, в съвета не пишеше ли да си изпразним главата? Да, така пишеше. Поглеждаме си телефона: още четиридесет и пет минути, до съвета на чичо Чарли. Можем да почакаме, нали?
Мина толкова много време, да видим колко е часа… Ох, мамка му, още четиридесет минути!
Прибираме се у дома. Болят ни задните части, щото пейката била много твърда. Малко сме ядосани, тъй като си закачихме панталона на един пирон (на тая същата пейка) и трябваше за се прибираме по гол задник до дома. Нищо, първо да се подкрепим, после пак съвети.
След двойна доза от съвета на Чарли (това е от яд, заради дупката на гащите ни) да видим, какво още можем да направим за себе си:
Съвет 6:
Днес се отърсвам от творческата криза.Бедата винаги е в началото — започнете да пишете нещо, каквото и да е. Редете мисли, просто мисли, Музата сама ще дойде…
Ще пиша нещо интересно.
Колко ли време ми остава до съвета на Чарли?
Небето е синьо, птичките пеят…
Виното ми свършва, трябва ли да се придържам точно към грамажа за твърдия алкохол?
Я, заспали сме. Добре, да видим колко е часа. Ужас, пропуснали сме времето за „съвет 3“, при това почти два пъти.
Готово!
Съвет 7:
Звъним, признаваме си — имаме проблем.Една глава е добре… но с тяло по-добре.
Ако имате идеи и проблеми, споделете с приятелите си, нека те ви дадат насока…
Отговарят, че има решение за всеки проблем. Нека се видим, да поговорим. Супер!
Преди да тръгнем, да си вземем една доза от съвета на Чарли, за всеки случай.
Срещаме се с познат, в близкия бар. Поглеждаме часовника, има още петдесет минути до „съвет 3“. Значи да споделим:
„Имам проблем…“ — започваме неуверено. Прекъсват ни:
„Абеманиманименешефатакамеядосаченаправонемога… — облягаме се назад, мислим си за „съвет 3“. —Аженатадаяинеясамокрещиченямапариидецатаходятгладни…“
Идва сервитьорката, поглеждаме часовника, още четиридесет и осем минути… ама сме на бар. Тройна доза от съвета на Чарли.
Прибираме се вкъщи. Сега вече е време да се твори, ама тия букви нещо много бягат по екрана… Стой, не мърдай!
Затваряме си едното око, да може другото да се фокусира. Без да искаме затваряме сайта със съветите. Ей тука беше… ах, да намерихме го, да четем…
Я, и Витя давал съвети как да се справим с творческата криза.Алкохоликът е човек, който точно знае, какво иска.
Алкохола в малки дози е полезен във всякакви количества.
Алкохола не ни решава проблемите, въпреки че и млякото има същия ефект.
Алкохола активизира работата на мозъка — само в пияно състояние човек може да усети, че земята наистина се върти.
Виталий Александрович
Lasciate ogni speranza, voi ch'intrate!
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Аз навремето опитах съвета на чичо Чарли, ама понеже съм разглезен буржоа, роден в семейство от пролетариата, не ми се получава - евтиният български "дух на виното" (познат на арабски като ал-кохол) не ми се нрави на префиненият цивилизован вкус, а не съм в достатъчно дружески отношения с Алеко Константинов и Пенчо Славейков, за да си намеря по-елитни джинове (like djinn, not gin).
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СВЕТИ НАУМОВИЯ МИ ПОСТ
(Ако някой схване референцията, ще го черпя два лева, или бира Столично Вайс, по ваш избор)
И са' (или Исса, както се казваше един от боговете в Магландиум ), преди да започнем с техники за справянето с творческия блокаж, първо правило, проверяваме дали сме почистили входящата тръба и колектора на нашата муза:
http://www.ted.com/talks/guy_winch_the_ ... al_hygiene
Нали, важно е да се работи с чисти ръце, както е казал чичо Троцки. Имайте предвид, че това по-горе е само върховият върх на айсберга от неща, които често довеждат (при натрупване) до творчески блокаж. (И да, казвам върх, а не връх. Причини давам при поискване)
Ще почакам едно денонощие, за да може всички да се запознаят с видеоматериала и да имат възможност да попрактикуват. След това ще продължа.
ПП. Постът смятах да е по-дълъг, но поради наличие на много работа при силно занижен продуктивен капацитет, преминавам към микро-постинг на парче. Плюс това опитът показва, че на нещо повече му се обръща внимание, когато държи хората в напрежение.
(Ако някой схване референцията, ще го черпя два лева, или бира Столично Вайс, по ваш избор)
И са' (или Исса, както се казваше един от боговете в Магландиум ), преди да започнем с техники за справянето с творческия блокаж, първо правило, проверяваме дали сме почистили входящата тръба и колектора на нашата муза:
http://www.ted.com/talks/guy_winch_the_ ... al_hygiene
Нали, важно е да се работи с чисти ръце, както е казал чичо Троцки. Имайте предвид, че това по-горе е само върховият върх на айсберга от неща, които често довеждат (при натрупване) до творчески блокаж. (И да, казвам върх, а не връх. Причини давам при поискване)
Ще почакам едно денонощие, за да може всички да се запознаят с видеоматериала и да имат възможност да попрактикуват. След това ще продължа.
ПП. Постът смятах да е по-дълъг, но поради наличие на много работа при силно занижен продуктивен капацитет, преминавам към микро-постинг на парче. Плюс това опитът показва, че на нещо повече му се обръща внимание, когато държи хората в напрежение.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Тъй, продължаваме.
Сега, след като сме извършили малко техническа поддръжка, минаваме към първата доза съвети за намаляване/отстраняване/предотвратяване на творческия блокаж.
Отново микро-пост "на парче" с три точки:
1. Творческият блокаж е като хашиша - той се усвоява от организма бързо, но се разгражда/преработва изключтелно бавно. Затова е много важно да се ползват превантивни мерки, защото те са най-ефикасни в борбата срещу творческия блокаж. Ако обаче все пак сме допуснали да се получи натрупване, какъвто по принцип е случая, вижте точка 2 за метод, който позволява временно да се "заобиколи" блокажът, докато се пречистите . Ако пък сте с добри навици по отношение на вътрешната (душевната) чистота, преминете направо към точка 3.
2. Никаква "консумация" на чужди творения преди творене - Когато четем книга, гледаме филм, играем компютърна игра, слушаме музика, съзерцаваме скулптура/картина, или четем за подвизите на някой исторически приключенец (напр. сър Франсис Дрейк) ние (или поне АЗ) неизменно влизаме в резонанс със съответното творение/творчество и в зависимост от степента на чувствителност/емпатия донякъде се СЛИВАМЕ с творението. Обаче къде е проблемът в това?
Обяснението е малко сложно, защото сега ще навляза в територия, където думите не са подходящо средство за предаване на информация. Бележка: следните неща са само ТЕОРИЯ, при това много вероятно непълна.
Всякоживо всяко същество, и в частност човекът, изначално притежава три (3) основни първични функции: преживяване, създаване, (само)усъвършенстване. Първата фунция винаги е включена по дефолт и НЯМА начин да бъде изключена, освен чрез "дръпване на щепсела" (па дори тогава няма баш гаранции, if you catch my drift). Втората функция е фунцкията на създаването, тоест творенето, при което крайният резултат е качествено ново НЕЩО (няма значение к'во). Третата функция е (само)усъвършенстването, тоест подобряването на онова, което ВЕЧЕ съществува, независимо дали сме ние самите, или наше предходно творение. Сега, особеностите на втората и третата функция е, че те са срещуположни/противопоставени/антиподни. Ще рече, че те взаимно се изключват и употребата на едното пречи на другото. ВЪЗМОЖНО е при силно просветени индивиди да се ползват и двете едновременно, 'ма туй е трудно и аз още не съм постигнал такова равнище, така че допускам този факт само на принципа на универсалността.
Та врътката е, че когато човек е в творчески блокаж, той е предразположен към "неактивност" по отношение на творческата си първична функция. Което (макар невинаги!) го прави по принципа на "природата не търпи празно" по-предразположен към третата функция (/само/усъвършенстването), защото това е естествено стремление на индивида: ако не може да твори, значи се нуждае от още развитие (усъвършенстване), за да стигне необходимо равнище на творец. Обаче в нашия случай ние сме "задръстени" и затова вътрешния ни инстинкт казва "Ами, тогава още усъвършенстване" и още, и още, ама в един момент везната се килва твърде много и от един иначе здравословен естествен механизъм се получава "спирала на смъртта".
Затуй подходете към процесите на творене/усъвършенстване като към хранителна диета - поддържайте баланс. Ако сте твърде "запушени", или "претоварени", намалете "дажбата" в едната област и увеличете максимално (според актуалните ви възможности) приема в другата област.
Което най-сетне ни довежда до самия съвет - Ако смятате да творите по време на творчески блокаж, в никакъв случай не се ангажирайте с други творения, най-малкото от същата категория. Минималният предварителен диапазон (поне за мен) в това отношение е минимум две седмици преди творене, а за по-добре е месец-два. Докато "постите" е допустимо да имате контакт с тангентиални неща, които нямат допирни точки с вашата област на творчество, или са много леки - например, ако пишете приказна фантастика можете да гледаде колежански комедии, или ако филмирате исторически военен екшън няма проблем да поцъкате The Sims.
ПП. Research-ът СЪЩО се брои за "(само)усървършенстване"! Така че внимавайте, докато се изучавате по дадена тема, да не "надградите" над целите си! Ако все пак сте хардкор перфекционист (като мен), поне гледайте намисленото творение да достатъчно издръжливо на "бой".
3. Потърсете вдъхновение в собствената си среда, или в нещо, което вече е направено - Наскоро ми хрумна, докато правех един мисловен експеримент, че ако в животът ми беше протекло едно спефично събитие, цялата ми житейска история след това можеше да прерасне в драматичен епос на 2.5 континента, от София до Хонг Конг, включващ бягство, престрелки, авантюризъм, интриги, геополитически сътресения и промени в целия световен ред. Фокалната точка на всичко това... беше хипотетичното ми решение да обера инкасо автомобил.
С горния пример показвам (и това аз го осъзнах чак на тия години, през 2015-а), че понякога, човек не се нуждае да се пресяга надлъж и нашир към безкрайния простор на идеите, правейки четириизмерни огънати лупинги в многопистовия трилентов лабиринт логиката, за да получи вдъхновение. Достатъчно е да включи magic if-а (google it), да реши, че счупената чаша тази сутрин всъщност можеше да е безценен артефакт и историята е налице.
Друг вариант е да погледне себеподобните на бъдещото си творение ('ма да внимава да не "блокира", както съм предупредил в точка 2); Какво им липсва? Какво може да се направи по-добре? Какво още не е показано на света? Много често, в света на творците (поне литературните) дадено творение е започнато по доста "тривиални" причини - на шега, заради облог, revenge writing, нужда от отдушник за душевни болки, борба със скуката и още много други. Не казвам, че това е процесът, чрез който се раждат шедьоврите, но това е ценен съвет, за тези, които искат да избегнат try-hard синдрома - just K.I.S.S. it, people. Keep it simple, stupid. Не започвайте от раз да строите космодрум; не се опитвайте да изкачите планината с една крачка. Само Никола Тесла е правел неща out of whole cloth и то защото май такава му е била "мисията". Ние останалите можем да станем като него, но задайте си въпроса: заслужава ли си? Ще ни бъде ли fun, ако щракнем с пръсти и всичко кацне в нашия скут? Къде тогава отива сагата? Какво става с произхода на легендата? Колко пъти сте пускали чийтове в някоя компютърна игра и кефът ви се е задържал повече от 24-часа?
(Отклоних се, сорка.)
В кратце - ако се чудите как да започнете/продължите/завършите нещото, което искате да направите, хвърлете един поглед на "pro-тата". Стъпете на техните рамене. Ако пък се окаже, че впоследствие предпочитате тяхното творение, вместо вашето, fair enough. Започнете друго творение. Вселената е безкрайна.
Следва продължение... по някое време.
ПП. Ник'во "микро" не е т'ва... ама как сам зачепквам толкоз грамадна тема, така се получва. 'Ай гювеч да ви е.
Сега, след като сме извършили малко техническа поддръжка, минаваме към първата доза съвети за намаляване/отстраняване/предотвратяване на творческия блокаж.
Отново микро-пост "на парче" с три точки:
1. Творческият блокаж е като хашиша - той се усвоява от организма бързо, но се разгражда/преработва изключтелно бавно. Затова е много важно да се ползват превантивни мерки, защото те са най-ефикасни в борбата срещу творческия блокаж. Ако обаче все пак сме допуснали да се получи натрупване, какъвто по принцип е случая, вижте точка 2 за метод, който позволява временно да се "заобиколи" блокажът, докато се пречистите . Ако пък сте с добри навици по отношение на вътрешната (душевната) чистота, преминете направо към точка 3.
2. Никаква "консумация" на чужди творения преди творене - Когато четем книга, гледаме филм, играем компютърна игра, слушаме музика, съзерцаваме скулптура/картина, или четем за подвизите на някой исторически приключенец (напр. сър Франсис Дрейк) ние (или поне АЗ) неизменно влизаме в резонанс със съответното творение/творчество и в зависимост от степента на чувствителност/емпатия донякъде се СЛИВАМЕ с творението. Обаче къде е проблемът в това?
Обяснението е малко сложно, защото сега ще навляза в територия, където думите не са подходящо средство за предаване на информация. Бележка: следните неща са само ТЕОРИЯ, при това много вероятно непълна.
Всяко
Та врътката е, че когато човек е в творчески блокаж, той е предразположен към "неактивност" по отношение на творческата си първична функция. Което (макар невинаги!) го прави по принципа на "природата не търпи празно" по-предразположен към третата функция (/само/усъвършенстването), защото това е естествено стремление на индивида: ако не може да твори, значи се нуждае от още развитие (усъвършенстване), за да стигне необходимо равнище на творец. Обаче в нашия случай ние сме "задръстени" и затова вътрешния ни инстинкт казва "Ами, тогава още усъвършенстване" и още, и още, ама в един момент везната се килва твърде много и от един иначе здравословен естествен механизъм се получава "спирала на смъртта".
Затуй подходете към процесите на творене/усъвършенстване като към хранителна диета - поддържайте баланс. Ако сте твърде "запушени", или "претоварени", намалете "дажбата" в едната област и увеличете максимално (според актуалните ви възможности) приема в другата област.
Което най-сетне ни довежда до самия съвет - Ако смятате да творите по време на творчески блокаж, в никакъв случай не се ангажирайте с други творения, най-малкото от същата категория. Минималният предварителен диапазон (поне за мен) в това отношение е минимум две седмици преди творене, а за по-добре е месец-два. Докато "постите" е допустимо да имате контакт с тангентиални неща, които нямат допирни точки с вашата област на творчество, или са много леки - например, ако пишете приказна фантастика можете да гледаде колежански комедии, или ако филмирате исторически военен екшън няма проблем да поцъкате The Sims.
ПП. Research-ът СЪЩО се брои за "(само)усървършенстване"! Така че внимавайте, докато се изучавате по дадена тема, да не "надградите" над целите си! Ако все пак сте хардкор перфекционист (като мен), поне гледайте намисленото творение да достатъчно издръжливо на "бой".
3. Потърсете вдъхновение в собствената си среда, или в нещо, което вече е направено - Наскоро ми хрумна, докато правех един мисловен експеримент, че ако в животът ми беше протекло едно спефично събитие, цялата ми житейска история след това можеше да прерасне в драматичен епос на 2.5 континента, от София до Хонг Конг, включващ бягство, престрелки, авантюризъм, интриги, геополитически сътресения и промени в целия световен ред. Фокалната точка на всичко това... беше хипотетичното ми решение да обера инкасо автомобил.
С горния пример показвам (и това аз го осъзнах чак на тия години, през 2015-а), че понякога, човек не се нуждае да се пресяга надлъж и нашир към безкрайния простор на идеите, правейки четириизмерни огънати лупинги в многопистовия трилентов лабиринт логиката, за да получи вдъхновение. Достатъчно е да включи magic if-а (google it), да реши, че счупената чаша тази сутрин всъщност можеше да е безценен артефакт и историята е налице.
Друг вариант е да погледне себеподобните на бъдещото си творение ('ма да внимава да не "блокира", както съм предупредил в точка 2); Какво им липсва? Какво може да се направи по-добре? Какво още не е показано на света? Много често, в света на творците (поне литературните) дадено творение е започнато по доста "тривиални" причини - на шега, заради облог, revenge writing, нужда от отдушник за душевни болки, борба със скуката и още много други. Не казвам, че това е процесът, чрез който се раждат шедьоврите, но това е ценен съвет, за тези, които искат да избегнат try-hard синдрома - just K.I.S.S. it, people. Keep it simple, stupid. Не започвайте от раз да строите космодрум; не се опитвайте да изкачите планината с една крачка. Само Никола Тесла е правел неща out of whole cloth и то защото май такава му е била "мисията". Ние останалите можем да станем като него, но задайте си въпроса: заслужава ли си? Ще ни бъде ли fun, ако щракнем с пръсти и всичко кацне в нашия скут? Къде тогава отива сагата? Какво става с произхода на легендата? Колко пъти сте пускали чийтове в някоя компютърна игра и кефът ви се е задържал повече от 24-часа?
(Отклоних се, сорка.)
В кратце - ако се чудите как да започнете/продължите/завършите нещото, което искате да направите, хвърлете един поглед на "pro-тата". Стъпете на техните рамене. Ако пък се окаже, че впоследствие предпочитате тяхното творение, вместо вашето, fair enough. Започнете друго творение. Вселената е безкрайна.
Следва продължение... по някое време.
ПП. Ник'во "микро" не е т'ва... ама как сам зачепквам толкоз грамадна тема, така се получва. 'Ай гювеч да ви е.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
ВАПРОСИЙ?!?
Понеже се очертава до края на вечността годината поне идните седмици да бъда ХИПЕР зает (кат' пътуване в космоса, ама без звездолет), задавам горното питане, защото малко се уморих да си дискутирам сам и ако интересът е слаб, да знам, че мога със чиста съвест да зарежа темата за N на брой време, като N>(доде пак ме барне простотия+свободно време). <--- Тая формула е грешна, ама мисля, че вие схващате формулировката.
Та, once again,
ВАПРОСИЙ?!?
Ваш,
Дрейк
Spoiler
Имаше един пич в Контрата, който се беше писал така и мощно думкаше със "бизона". С брат ми и до ден днешен го ползваме за inside joke-ове.
Та, once again,
ВАПРОСИЙ?!?
Ваш,
Дрейк
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Ад хок алгоритъм за интерпретиране на мълчание:
Обяснение А: Всичко е ясно.
Обяснение Б: Всички сме в творчески блокаж и не можем да си формулираме ВАПРОСИЙ...
Обяснение А: Всичко е ясно.
Обяснение Б: Всички сме в творчески блокаж и не можем да си формулираме ВАПРОСИЙ...
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
При обяснение А: Ок, супер, ама аз се надявах да чуя и вашите идеи по въпроса. Даже ти, Кал, си "доброволствал" да се включиш два-три поста по-нагоре. Нали, идеята е тази тема да стане един вид "писателска ложа", а не само да се говори за 1-2-3 конкретни неща.
При обяснение Б: Мкей, в този случай... *бори се със собствения си творчески блокаж*... В този случай ще гледам какво още мога да изровя по въпроса, включително не само ad hoc неща. (Защото моите досега са само такива :/ ) Обаче може да отнеме време, тъй като не просто много дини под една мишница, сега си имам работа с цял контейнеровоз, ама той е подвигнат на трупчета... да не говорим, че още от Таласъмията съм обещал да намина по-съдържателно през темата за комп игрите в другия под-форум.
SO STAY TUNED!
При обяснение Б: Мкей, в този случай... *бори се със собствения си творчески блокаж*... В този случай ще гледам какво още мога да изровя по въпроса, включително не само ad hoc неща. (Защото моите досега са само такива :/ ) Обаче може да отнеме време, тъй като не просто много дини под една мишница, сега си имам работа с цял контейнеровоз, ама той е подвигнат на трупчета... да не говорим, че още от Таласъмията съм обещал да намина по-съдържателно през темата за комп игрите в другия под-форум.
SO STAY TUNED!
Spoiler
В деня, в който намеря човек/хора от типа "хипер-небрежен мързел", какъвто съм аз, с който/които да си дрънкам на любими за мен теми, I'll be a happy dragon.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Spoiler
Ще се самоцитирам от един имейл, който пратих преди малко:
Но ми е безкрайно интересно да те чета. Бутонът „благодарност“ това отразява.
Та за контейнеровозите сме на една вълна.Има ли някакъв срок, в който ти се иска да пуснеш интервюто? Че точно
в момента жонглирам с петдесет неща и ми е трудно да дестилирам
смислени отговори...
Но ми е безкрайно интересно да те чета. Бутонът „благодарност“ това отразява.
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Spoiler
То и аз обичам да чета (примерно сега си чета това, вместо да пиша собствената си драконова сага), затова се сръдкам, че писането в тази тема в момента основно се изпълнява от мен.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Mokidi
- Global Moderator
- Posts: 351
- Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
- Has thanked: 129 times
- Been thanked: 173 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
ТВ-тропите е гениален сайт, изключително ценен не само за писатели, но и за читатели. Мисля, че, ако не ти е дал по-различен поглед към живота, вселената и всичко останало, тепърва предстои да ти даде.
Иначе по темата, сигурно ще ми остане в някой момент време да кажа и аз нещо повече, но няма да е точно сега. Аз, като рекордьор по творческо забиване, нито съм сигурна какво го предизвика навремето, нито благодарение на какво излязох от него... но мога да отбележа едно: докато човек не го преживее, гледа скептично на а) възможността да му се случи точно на него и б) изобщо си няма идея какво е.
Досущ като пушенето, извинявам се за сравнението.
Ако човек не е пушач, изобщо не може да си представи какво е това нуждата от цигара, нито защо, да речем, като си пушач, ще предпочетеш да умираш от глад, но ще си купиш цигари, а не хляб и пастет.
С творческия блокаж е същото - ако не си блокирал, изобщо не можеш да си представиш какво е текстът да не върви, нито защо, да речем, като си забил грозно, колкото и да се мъчиш, вдъхновението не идва...
(Тук следва малко шерване на личен момент и прийчинг по тоя повод)
Иначе по темата, сигурно ще ми остане в някой момент време да кажа и аз нещо повече, но няма да е точно сега. Аз, като рекордьор по творческо забиване, нито съм сигурна какво го предизвика навремето, нито благодарение на какво излязох от него... но мога да отбележа едно: докато човек не го преживее, гледа скептично на а) възможността да му се случи точно на него и б) изобщо си няма идея какво е.
Досущ като пушенето, извинявам се за сравнението.
Ако човек не е пушач, изобщо не може да си представи какво е това нуждата от цигара, нито защо, да речем, като си пушач, ще предпочетеш да умираш от глад, но ще си купиш цигари, а не хляб и пастет.
С творческия блокаж е същото - ако не си блокирал, изобщо не можеш да си представиш какво е текстът да не върви, нито защо, да речем, като си забил грозно, колкото и да се мъчиш, вдъхновението не идва...
(Тук следва малко шерване на личен момент и прийчинг по тоя повод)
Spoiler
Като казах "рекордьор" - аз блокирах към средата на втория том на "Кръволоците" (въпреки че с кървава пот си довърших тома) и ударих 10-годишния юбилей с отскок и само едно завършено разказче ("Вкусно") за тия десет години и с две-три смислени, но ненаписваеми идеи за романи... От тая гледна точка, откакто (вече две години и кусур) съм излязла от блокажа, повече не приемам за даденост писането - ценя безумно много всяко написано редче и още повече всяко завършено нещо, и се моля да имам шанса да напиша нещо поне още веднъж.
Даже не е просто удоволствие писането, ами си е дрога.
Даже не е просто удоволствие писането, ами си е дрога.
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Напълно съм съгласен относно сравнението между писането/цигарите, защото по принцип raw творенето е най-превъзходното и удовлетворяващо нещо, което смятам, че някога може да се случи на човек. Не случайно е много по-трудно да се твори, отколкото да се руши. (Това според мен е основната причина Time Warp по Дискавъри навремето да "сгъне" толкова бързо.)
Иначе, по темата за TV Tropes, без тоя сайт никога нямаше да стана Разказвачът (с главно "Р"), какъвто съм днес. Raw Skill leveling-ът, който получих оттам е съизмерим единствено с морската писателска работилница на ЧоБи през 2011-а.
ПП: Плюс това, TV Tropes е доста добър сайт и за general science, ако човек си е научил урока от чичо Джобс.
(Наистина го хейтя тоз човек, ама въпреки всичките си недостатъци е имал истински божествени прозрения.)
Spoiler
Въпреки че при мен с писането не се получава баш така. Причината е, че аз съм наркоман от друг тип...
(И не, не става въпрос за цигари. То е... то е... е... а, бе, 10+ години се опитвам да открия какво е и до ден днешен дефинициите в собствената ми глава са мъгляви, а какво остава да го обясня с думи прости. Forget it.)
(И не, не става въпрос за цигари. То е... то е... е... а, бе, 10+ години се опитвам да открия какво е и до ден днешен дефинициите в собствената ми глава са мъгляви, а какво остава да го обясня с думи прости. Forget it.)
Spoiler
Даже бих казал, че в някои отношения надминава работилницата. Може би защото МоРаб 2011 беше повече "взимане" на новo умение, отколкото "вдигане" на ранга на вече съществуващо такова.
(Наистина го хейтя тоз човек, ама въпреки всичките си недостатъци е имал истински божествени прозрения.)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Така, мисля да поизтупам праха от тази тема.
Все още имам разни проблеми с писането. После обаче взех, че препрочетох тукашните постове, както и един конкретен пост в „Автори споделят“ - този на Стърджън относно "вътрешното писане".
Та реално погледнато излиза, че аз "пиша вътрешно" откакто прочетох The Last Dragon Chronicles през февруари-март 2016. (В същия период изгледах и Trigun на един дъх. Good times.) Обаче, от известно време, горе-долу от началото на есента, изпитвам силно желание да изкарам това "творчество" навън. Въртя го, суча го, мятам И Дзин като комарджия, дискутирам с майка ми (която ~1 година вече е професионален астролог) постоянно, мисля, чудя, чакам, ходя нервно напред-назад из хола, но все ми се иска да изкарам нещо на белия екран.
Следователно реших, стегнах се, седнах пред чисто новото си бюро (благодаря, Наско!) и предизвиках празния текстови редактор на дуел.
Крайният резултат? Над 40 000 думи, разпределени в четири различни "разработки", хвърлени в кофата през последната година, от които 15хил. само за ноември. (А NaNoWriMo-то изглеждаше толкова обещаващо...)
С две думи, пълен циклеж.
Обаче продължава да ми се пише. Продължавам да искам, да желая да изкарам това, което блести ослепяващо вътре в мен. Някак си чувствам, че моментът е настъпил, въпреки цялото това "запушване".
И тук реално иде цялата дилема.
Да продължавам ли да упорствам? Или... да чакам още?
Това обаче не е въпрос, насочен към вас, приятели. Той си е за мен.
Въпросът, насочен към вас, е: Колко интересно ви звучи следната сюжетна/свето-строителска комбинация -- космическа опера+трансхуманизъм+дракони. Това е последната версия, по която работя сега.
(Целя се в стола на Ian Banks, сега вече като е покойник. Just joking. Но scope-ът на идеите ми е горе-долу такъв.)
Все още имам разни проблеми с писането. После обаче взех, че препрочетох тукашните постове, както и един конкретен пост в „Автори споделят“ - този на Стърджън относно "вътрешното писане".
Та реално погледнато излиза, че аз "пиша вътрешно" откакто прочетох The Last Dragon Chronicles през февруари-март 2016. (В същия период изгледах и Trigun на един дъх. Good times.) Обаче, от известно време, горе-долу от началото на есента, изпитвам силно желание да изкарам това "творчество" навън. Въртя го, суча го, мятам И Дзин като комарджия, дискутирам с майка ми (която ~1 година вече е професионален астролог) постоянно, мисля, чудя, чакам, ходя нервно напред-назад из хола, но все ми се иска да изкарам нещо на белия екран.
Следователно реших, стегнах се, седнах пред чисто новото си бюро (благодаря, Наско!) и предизвиках празния текстови редактор на дуел.
Крайният резултат? Над 40 000 думи, разпределени в четири различни "разработки", хвърлени в кофата през последната година, от които 15хил. само за ноември. (А NaNoWriMo-то изглеждаше толкова обещаващо...)
С две думи, пълен циклеж.
Обаче продължава да ми се пише. Продължавам да искам, да желая да изкарам това, което блести ослепяващо вътре в мен. Някак си чувствам, че моментът е настъпил, въпреки цялото това "запушване".
И тук реално иде цялата дилема.
Да продължавам ли да упорствам? Или... да чакам още?
Това обаче не е въпрос, насочен към вас, приятели. Той си е за мен.
Въпросът, насочен към вас, е: Колко интересно ви звучи следната сюжетна/свето-строителска комбинация -- космическа опера+трансхуманизъм+дракони. Това е последната версия, по която работя сега.
(
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
-
- Лъч
- Posts: 2095
- Joined: Tue Aug 09, 2011 1:16 am
- Has thanked: 1234 times
- Been thanked: 254 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Вик, ако успея в рамките на годината да се настроя на читателска вълна, както и да я поддържам занапред у себе си, с удоволствие бих чел повече неща от теб, които си решил да седнеш и да излееш на белия екран, лист, пясък...
Покрай просто четенето като насищане, обогатяване, разтоварване и вдъхновяване, се научавам да стигам и до фазата с подкрепа на пишещия и в чисто материален план, както и с твореца като цяло - слушайки музика или черпейки образи от прекрасните творящи в момента хора. А, малко смесвайки теми (упси), колкото повече автори като теб въвличат читатели и фенове като мен в случващото се в сърцата и главите им, а дано и с повече живи събития, толкова повече се чувстваме свързани, май-май, да се подкрепим - и в чисто материален план.
Та, сега ти давам такава подкрепа - морална, дето се вика, да излееш това, което имаш нужда, за да може да го видиш в някаква форма и да познаеш себе си по-добре, пък ще се радвам да те подкрепя и в по-оформена материално форма в близък момент.
А за да остана верен на усещането си за непренебрегване и нуждата ми да си излея и аз, изливам, че тук (само във форума дори), в тази среда чобиева, имам много да наваксам (с четене, материална и нематериална подкрепа) за всичкото, дето ми дадено и ми се дава, дори през мълчаливи месеци (щото за немълчаливите колко може да се изпише... ). Ако почна да изброявам само написаните-споделени тук интересни за мен четива, които съм закачал, сигурно ще се самоизумя.
Тая нужда да изкараш, Вик, ако ѝ липсва форма, ти пожелавам да си я облече скоро и да ти даде възможност да я предадеш и на нас.
Покрай просто четенето като насищане, обогатяване, разтоварване и вдъхновяване, се научавам да стигам и до фазата с подкрепа на пишещия и в чисто материален план, както и с твореца като цяло - слушайки музика или черпейки образи от прекрасните творящи в момента хора. А, малко смесвайки теми (упси), колкото повече автори като теб въвличат читатели и фенове като мен в случващото се в сърцата и главите им, а дано и с повече живи събития, толкова повече се чувстваме свързани, май-май, да се подкрепим - и в чисто материален план.
Та, сега ти давам такава подкрепа - морална, дето се вика, да излееш това, което имаш нужда, за да може да го видиш в някаква форма и да познаеш себе си по-добре, пък ще се радвам да те подкрепя и в по-оформена материално форма в близък момент.
А за да остана верен на усещането си за непренебрегване и нуждата ми да си излея и аз, изливам, че тук (само във форума дори), в тази среда чобиева, имам много да наваксам (с четене, материална и нематериална подкрепа) за всичкото, дето ми дадено и ми се дава, дори през мълчаливи месеци (щото за немълчаливите колко може да се изпише... ). Ако почна да изброявам само написаните-споделени тук интересни за мен четива, които съм закачал, сигурно ще се самоизумя.
Тая нужда да изкараш, Вик, ако ѝ липсва форма, ти пожелавам да си я облече скоро и да ти даде възможност да я предадеш и на нас.
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
А, благодарско за подкрепата, Лъчо. Винаги ще помня колко много ми помогна твоят ентусиазъм докато пишех първата книга.
За запълването, изписването, изговарянето, протичането, общуването и преживяването, мисля, че Григор го е описал брилянтно - с тъй нареченият "Синдром на Висоцки". Откато съм запознат с дефиницията на явлението, винаги ги я използвам когато искам да обознача пред приятели и познати как в даден момент ми бушува вътрешния свят. Или като вляза в книжарница/библиотека/TV Tropes.
Врътката е, че идеите ми все още не са се изкристализирали докрай. Ето на́, тази вечер след casual сърфиране из Нета, бам! и ме осени прозрение, което сега вече втори час кара мислите ми да текат в ново русло, а старото такова упорства и предизвиква когнитивен дисонанс.
Оставам обаче оптимист, че ще намеря решението.
За запълването, изписването, изговарянето, протичането, общуването и преживяването, мисля, че Григор го е описал брилянтно - с тъй нареченият "Синдром на Висоцки". Откато съм запознат с дефиницията на явлението, винаги ги я използвам когато искам да обознача пред приятели и познати как в даден момент ми бушува вътрешния свят. Или като вляза в книжарница/библиотека/TV Tropes.
Врътката е, че идеите ми все още не са се изкристализирали докрай. Ето на́, тази вечер след casual сърфиране из Нета, бам! и ме осени прозрение, което сега вече втори час кара мислите ми да текат в ново русло, а старото такова упорства и предизвиква когнитивен дисонанс.
Оставам обаче оптимист, че ще намеря решението.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Mokidi
- Global Moderator
- Posts: 351
- Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
- Has thanked: 129 times
- Been thanked: 173 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Аз лично съм стигнала до два много важни извода, които касаят и поне няколко други от пишещите ми познати, следователно има вероятност да са до някаква степен общовалидни:
1. Ако един разказ или роман закъса лошо и не ще да се пише повече, има голяма вероятност проблемът да е на подсъзнателно ниво у автора - т.е. подсъзнанието усеща, че сюжетът се дъни или тематиката е нереалистично развита, или нещо друго. Струва си да се прегледа внимателно началото до точката на забиване, да се търси мястото на грешката и да се коригира оттам... или да се коригира в цялост, ако идеята е смислена, но изпълнението е закуцало от първия момент... Много рядко има и проблем от серията "не съм дорасъл" - невъзможност за техническо осъществяване на идеята.
2. Няма смисъл от насилствено писане - колкото и техники да се прилагат за задвижване на героите и сюжета, не е ли изпълнено 1...
Та бих те посъветвала именно това: да преразгледаш идеите и направеното, понеже реално компулсивното привличане на вече решените варианти е много силно, и да опиташ хладнокръвно да прецениш къде е проблемът. Понякога врътката е много малка, понякога - както при когнитивния ти дисонанс, много сложна...
1. Ако един разказ или роман закъса лошо и не ще да се пише повече, има голяма вероятност проблемът да е на подсъзнателно ниво у автора - т.е. подсъзнанието усеща, че сюжетът се дъни или тематиката е нереалистично развита, или нещо друго. Струва си да се прегледа внимателно началото до точката на забиване, да се търси мястото на грешката и да се коригира оттам... или да се коригира в цялост, ако идеята е смислена, но изпълнението е закуцало от първия момент... Много рядко има и проблем от серията "не съм дорасъл" - невъзможност за техническо осъществяване на идеята.
2. Няма смисъл от насилствено писане - колкото и техники да се прилагат за задвижване на героите и сюжета, не е ли изпълнено 1...
Та бих те посъветвала именно това: да преразгледаш идеите и направеното, понеже реално компулсивното привличане на вече решените варианти е много силно, и да опиташ хладнокръвно да прецениш къде е проблемът. Понякога врътката е много малка, понякога - както при когнитивния ти дисонанс, много сложна...
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Има и вариант 3.
Try hard синдрома.
Идеята какво желая да напиша ми е налице. Необходимата предварително прочетена литература за жанрова "триангулация" - също.
Обаче когато подсъзнателно се пъна от раз да сътворя нещо на ниво "шедьовър", без да съм извървял предварително кой знае какъв път...
Мда.
Колкото до преразглеждането - в мислите си съм някъде на м/у 7-а и 8-а ревизия на цялостната концепция на романа, една от които е в радикално различна посока.
Try hard синдрома.
Идеята какво желая да напиша ми е налице. Необходимата предварително прочетена литература за жанрова "триангулация" - също.
Обаче когато подсъзнателно се пъна от раз да сътворя нещо на ниво "шедьовър", без да съм извървял предварително кой знае какъв път...
Мда.
Колкото до преразглеждането - в мислите си съм някъде на м/у 7-а и 8-а ревизия на цялостната концепция на романа, една от които е в радикално различна посока.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Mokidi
- Global Moderator
- Posts: 351
- Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
- Has thanked: 129 times
- Been thanked: 173 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Ъм...
а) горепосоченото да е "не съм дорасъл": ситуации, когато ти е ясно какво искаш да напишеш, но не можеш да го осъществиш "на хартия" и да се получи шедьоврично ; чисто примерно - аз съм така с втората част на "Две луни", където (спойлер) хората трябва да се срещнат с живи извънземни, както и с една сага за робот-убиец, който придобива съвест.
б) горепосоченото да е "невярно мнение" - все пак в около 90% от случаите пищешите имат погрешно мнение за качествата на собственото си произведение, било супер-мнение за кофти произведение или обратното...
Или ок - щом искаш, нека бъде Try hard, макар че според мен го интерпретираш погрешно - особено при условие, че правиш количество радикални ревизии на концепцията.
Методика, която поне аз намирам за полезна, е разбиването на плана на ключови сцени и отработването им отзад напред, като имаме предвид, че тези сцени - 10-15 за роман, не повече (само най-големите) трябва да имат усилващо се въздействие в течение на сюжета. Последната задължително трябва да се оценява с 9 или 10 по десетобална скала, за да остави романът ярко впечатление у читателя. Предпоследната - да е 9 или 8, и тъй назад до втора и първа, които трябва да са някъде 3, да речем. Ако предвидена ключова сцена, след като я резюмираш, според теб не стига нужната за мястото си в сюжета оценка, значи трябва да се преразгледа (самостоятелно или заедно със съседните).
Много често с този метод "изскачат" неочаквани от автора слаби места и/или предварителната представа за романа/разказа се подобрява с няколко степени.
П.С. Тия дни ще почвам да чета "Залога".
а) горепосоченото да е "не съм дорасъл": ситуации, когато ти е ясно какво искаш да напишеш, но не можеш да го осъществиш "на хартия" и да се получи шедьоврично ; чисто примерно - аз съм така с втората част на "Две луни", където (спойлер) хората трябва да се срещнат с живи извънземни, както и с една сага за робот-убиец, който придобива съвест.
б) горепосоченото да е "невярно мнение" - все пак в около 90% от случаите пищешите имат погрешно мнение за качествата на собственото си произведение, било супер-мнение за кофти произведение или обратното...
Или ок - щом искаш, нека бъде Try hard, макар че според мен го интерпретираш погрешно - особено при условие, че правиш количество радикални ревизии на концепцията.
Методика, която поне аз намирам за полезна, е разбиването на плана на ключови сцени и отработването им отзад напред, като имаме предвид, че тези сцени - 10-15 за роман, не повече (само най-големите) трябва да имат усилващо се въздействие в течение на сюжета. Последната задължително трябва да се оценява с 9 или 10 по десетобална скала, за да остави романът ярко впечатление у читателя. Предпоследната - да е 9 или 8, и тъй назад до втора и първа, които трябва да са някъде 3, да речем. Ако предвидена ключова сцена, след като я резюмираш, според теб не стига нужната за мястото си в сюжета оценка, значи трябва да се преразгледа (самостоятелно или заедно със съседните).
Много често с този метод "изскачат" неочаквани от автора слаби места и/или предварителната представа за романа/разказа се подобрява с няколко степени.
П.С. Тия дни ще почвам да чета "Залога".
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Да, възможно е дефиницията ми да се припокрива с някоя от твоите. На този етап точно това е част от проблема - още нямам достатъчно опит, за да мога лесно да отличавам кое какво в какъв момент е.
Методиката, която предлагаш, ми звучи много интересно - като методът на снежинката, само че наобратно. Определено ще направя едно тестово кръгче и ще видя как ще се получи.
Иначе един метод, който аз съм използвал/сега ползвам, е да разпиша предварително мета-сюжета на романа - което включва как са се изградили мотивациите на персонажите, какво се е случило/заплело преди началото на историята и как се е стигнало до първоначалната ситуация, която читателят познава като Пролог/Глава 1.
(Макар да ми е доста полезен, този метод все още е недоказан - нямам завършен роман, стъпил на него. Плюс това е ползван само два пъти, но и в двата случая резултатите за мен бяха смайващи...)
Относно "Космически залог" - пожелавам приятно четене. Ако ли не, чакам критика.
Методиката, която предлагаш, ми звучи много интересно - като методът на снежинката, само че наобратно. Определено ще направя едно тестово кръгче и ще видя как ще се получи.
Иначе един метод, който аз съм използвал/сега ползвам, е да разпиша предварително мета-сюжета на романа - което включва как са се изградили мотивациите на персонажите, какво се е случило/заплело преди началото на историята и как се е стигнало до първоначалната ситуация, която читателят познава като Пролог/Глава 1.
(Макар да ми е доста полезен, този метод все още е недоказан - нямам завършен роман, стъпил на него. Плюс това е ползван само два пъти, но и в двата случая резултатите за мен бяха смайващи...)
Относно "Космически залог" - пожелавам приятно четене. Ако ли не, чакам критика.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Mokidi
- Global Moderator
- Posts: 351
- Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
- Has thanked: 129 times
- Been thanked: 173 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
За методиката давам гаранция, че върши работа, при това (уж) не само за мен; между другото, демонстрирала съм на писателска работилница с Кал, в реално време как се "пробива" по нея изпаднал в дупката сюжет (твърдо затънал по т. 1 по-горе). Т.е. разписах си сцените, констатирах къде "не работи", върнах се малко назад да сменя тактиката, разписах наново... и получих повест
Твоят метод ми звучи като подготовка на светоизграждане по метода на Шекли (или беше Зелазни, мм?) с отрязването на излишната предистория, но поне при мен има голям шанс да доведе до избайцване на нова идея... което е лош резултат.
--
За "Залога" - както обикновено мизантропично крива и бръщолевеща точно каквото й е на акъла, бих казала, че снощи с мъка издрапах първите петдесет страници и утре ще се опитам да дам шанс на още поне двайсет-трийсет. Замисълът е интересен; динамиката е екстра , ИСКАМ да прочета тази книга. ИМАМ големи очаквания за нея. Искрено се надявам или да си си стъпил на писателските крака по-нататък, или аз да се увлека достатъчно, та да спра да забелязвам недостатъците - или най-добре и двете. Да речем, че книгата ужасно много страда от липсата на редактор.
Обикновено причините за въпросното страдание са две (финансова и "любов към продукта"), и двете не са сериозен повод тази книга да излезе в този си вид.
Надявам се да не съм те засегнала много с това си мнение и наистина се забавлявам с приключенията на героите, но... Създал си як, живописен свят. А това е страхотно.
Твоят метод ми звучи като подготовка на светоизграждане по метода на Шекли (или беше Зелазни, мм?) с отрязването на излишната предистория, но поне при мен има голям шанс да доведе до избайцване на нова идея... което е лош резултат.
--
За "Залога" - както обикновено мизантропично крива и бръщолевеща точно каквото й е на акъла, бих казала, че снощи с мъка издрапах първите петдесет страници и утре ще се опитам да дам шанс на още поне двайсет-трийсет. Замисълът е интересен; динамиката е екстра , ИСКАМ да прочета тази книга. ИМАМ големи очаквания за нея. Искрено се надявам или да си си стъпил на писателските крака по-нататък, или аз да се увлека достатъчно, та да спра да забелязвам недостатъците - или най-добре и двете. Да речем, че книгата ужасно много страда от липсата на редактор.
Обикновено причините за въпросното страдание са две (финансова и "любов към продукта"), и двете не са сериозен повод тази книга да излезе в този си вид.
Надявам се да не съм те засегнала много с това си мнение и наистина се забавлявам с приключенията на героите, но... Създал си як, живописен свят. А това е страхотно.
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Хич не съм засегнат. Напротив, ще ми е интересно да чуя(прочета) кои точно са елементите/проблемите, които ти създават отрицателно впечатление за романа.
Бих искал да сравня критиката ти със "собствените ми бележки", тъй да се каже.
Въпреки че честно казано... ако си мъчила цели петдесет страници, едва ли по-нататък ще ти бъде по-леко; темпото на сюжета и изборът ми на изразни средства не търпят кой знае каква промяна (да не кажа никаква). Единствено към 14-та глава вдигам мизата на "залога", but that's about it.
Бих искал да сравня критиката ти със "собствените ми бележки", тъй да се каже.
Въпреки че честно казано... ако си мъчила цели петдесет страници, едва ли по-нататък ще ти бъде по-леко; темпото на сюжета и изборът ми на изразни средства не търпят кой знае каква промяна (да не кажа никаква). Единствено към 14-та глава вдигам мизата на "залога", but that's about it.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Премествам конкретните обсъждания на романа в темата за „Космически залог“.
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Spoiler
Кал, знам, че не обичаш "off-topic" темите, но конкретно that's the point специално на тази нишка.
/rant
Отделно, моят отговор на Mokidi относно светостроителната проблематика на Стелария мисля, че покрива изискванията и на този пасаж:WATO wrote:Не на последно място, не случайно съм споменал темата да стане нещо като "ложа". Сиреч, обстановката да е по-неформална, но не изцяло чат-тема, а по-скоро дружески think tank. Плюс това, аз никога не съм циркулирал из "редовния" форум на ЧоБи (който ми е твърде "кланов" по вкуса), затова искам да създам някакъв малък пристан тук, където някога написах цял роман с помощта на колцина читатели.
Специално за предните два поста не държа да се цъка undo, но в бъдеще предпочитам каквото се избърборва тук, да си остава тук, независимо от релевантността си. Ако пък случайно пристига информация, свързана с други теми, то нека тя да се копира/линква, не направо да се "изнася".WATO wrote:При мен идеята на тая тема е друга: да обсъждаме нашите идеи и похвати в писането, независимо дали сме ги "взели" отнякъде, или сами сме си ги разработили. Също така, това да е място, където човек да може да си изкаже личните предпочитания и възгледи относно писателските конструкти, като например, тропите.
/rant
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Малко гадно е, когато на човек му се трупат непрекъснато творчески идеи, а пък не успява да реализира нито една.
В моя случай, сякаш нещо е застанало на пътя между сферата на въображението и способността за превръщането на нещото в реалност. Нямам проблем с генерацията на впечатляващи (за мен, де!) концепции - обаче стане ли дума да започна да ги оформям в някакъв завършен вид, целият ми фокус се сгромолясва трагично.
Примерно, ето сега какъв ми е списъка с идеите, на които съм решен да им отдам сериозно внимание:
#. Следващата ми книга - трансхуманистична космическа опера с дракони, акцентираща върху въпроси, които ме глождят от десетилетие(+) насам;
#. Визуален роман по Pokemon - само че таргет аудиторията са възрастните фенове на франчайза, с ноар-сюжет и опит за "реалистичен" поглед върху сетинговите конструкции;
#. Story-driven кампания на Battle of Wesnoth - това лято попаднах на user-made кампанията "Brave Wings" и историята, макар простичка, ме докосна достатъчно, че да пожелая да ѝ направя неофициално продължение;
#. Пост-апокалиптична бордова игра - дизайн-копие на Armageddon Empires (комп игра), само че с изчистени правила, адаптирано за настолна игра и ситуирано в собствен сетинг;
#. Rogue-like(lite) компютърна игра - отново дизайн-копие, този път на Sword of the Stars: The Pit, само че с разширен scope на геймплея, премахнати глупости (според личните ми предпочитания) и по-задълбочени perma елементи.
Та, всеки от горните проекти е напълно достатъчен да ми запълни времето изцяло и нещо по-важно, да ми предостави поле за професионална изява. (Нещо, което леко ме измъчва през последните година-две)
Само че не мога да стигна доникъде с който и да било от проектите.
Гррр, бая ме е яд, че прозренията в живота ми идват с темпото, с което идват.
Great Cosmos, can you, like, be a little bit more prompt, please?
Май засега ще си остана само с медитацията и въздишките.
И опитите за промяна... вътре. I guess it's better than nothing.
/END RANT
В моя случай, сякаш нещо е застанало на пътя между сферата на въображението и способността за превръщането на нещото в реалност. Нямам проблем с генерацията на впечатляващи (за мен, де!) концепции - обаче стане ли дума да започна да ги оформям в някакъв завършен вид, целият ми фокус се сгромолясва трагично.
Примерно, ето сега какъв ми е списъка с идеите, на които съм решен да им отдам сериозно внимание:
#. Следващата ми книга - трансхуманистична космическа опера с дракони, акцентираща върху въпроси, които ме глождят от десетилетие(+) насам;
#. Визуален роман по Pokemon - само че таргет аудиторията са възрастните фенове на франчайза, с ноар-сюжет и опит за "реалистичен" поглед върху сетинговите конструкции;
#. Story-driven кампания на Battle of Wesnoth - това лято попаднах на user-made кампанията "Brave Wings" и историята, макар простичка, ме докосна достатъчно, че да пожелая да ѝ направя неофициално продължение;
#. Пост-апокалиптична бордова игра - дизайн-копие на Armageddon Empires (комп игра), само че с изчистени правила, адаптирано за настолна игра и ситуирано в собствен сетинг;
#. Rogue-like(lite) компютърна игра - отново дизайн-копие, този път на Sword of the Stars: The Pit, само че с разширен scope на геймплея, премахнати глупости (според личните ми предпочитания) и по-задълбочени perma елементи.
Та, всеки от горните проекти е напълно достатъчен да ми запълни времето изцяло и нещо по-важно, да ми предостави поле за професионална изява. (Нещо, което леко ме измъчва през последните година-две)
Само че не мога да стигна доникъде с който и да било от проектите.
Гррр, бая ме е яд, че прозренията в живота ми идват с темпото, с което идват.
Great Cosmos, can you, like, be a little bit more prompt, please?
Май засега ще си остана само с медитацията и въздишките.
И опитите за промяна... вътре. I guess it's better than nothing.
/END RANT
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
- Radiant Dragon
- Global Moderator
- Posts: 813
- Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
- Location: Локалната супер-реалност
- Has thanked: 367 times
- Been thanked: 626 times
Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Тъй, днес си прекарах чудесно! =)
И понеже Кал се похвали - ? - как зорко следял кой-кога-какво-защо в този форум, този пост ще послужи за един вид технически тест.
(Недоизмислен такъв, ама к'во да се прави...)
Всъщност, идеята ми е, че по днешната тема за страховете така и не можах да си изкажа най-активният ми в момента страх - този, дето засяга професионално-творческата ми реализация.
Да напиша, кат' един обикновен тъп ръб, един тъпо-ръбов роман. >_<
Вече 2,5 години, шест предишни опита и три сетингови концепции ме мъчи екстремното притеснение, че каквото и да напиша, финалният резултат ще "смуче".
А всичко уж започна от простата идея за revenge writing, или мотивацията ми да "покажа" на една кифла, която днес цял ден не ѝ отгатнахте alt history поредицата, как се прави TRUE STORY WITH DRAGONS!!! tm.
Пфу...
Наноримо чука на вратата, а Великият Космос се кикоти на 110% като форсиран до дупка roflcopter, показвайки ми днес това видео, което идеално ме осмива:
https://www.youtube.com/watch?v=dmsjyVpPOOI
*Мрън...**Мрън...**Мрън...**Мрън...**Мрън...*
И понеже Кал се похвали - ? - как зорко следял кой-кога-какво-защо в този форум, този пост ще послужи за един вид технически тест.
(Недоизмислен такъв, ама к'во да се прави...)
Всъщност, идеята ми е, че по днешната тема за страховете така и не можах да си изкажа най-активният ми в момента страх - този, дето засяга професионално-творческата ми реализация.
Да напиша, кат' един обикновен тъп ръб, един тъпо-ръбов роман. >_<
Вече 2,5 години, шест предишни опита и три сетингови концепции ме мъчи екстремното притеснение, че каквото и да напиша, финалният резултат ще "смуче".
А всичко уж започна от простата идея за revenge writing, или мотивацията ми да "покажа" на една кифла, която днес цял ден не ѝ отгатнахте alt history поредицата, как се прави TRUE STORY WITH DRAGONS!!! tm.
Пфу...
Наноримо чука на вратата, а Великият Космос се кикоти на 110% като форсиран до дупка roflcopter, показвайки ми днес това видео, което идеално ме осмива:
https://www.youtube.com/watch?v=dmsjyVpPOOI
*Мрън...**Мрън...**Мрън...**Мрън...**Мрън...*
Spoiler
Някакви съвети?
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022