Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част 2)

[mitseva]

Цяла седмица не съм пипала аутлайна. Не знам защо забих така, не е като да не запълних част от дупката, която имах след кулминацията.
Днес си разписах някои по-големи стъпки, които ми предстоят, и си поставих някои срокове. До 26 март съм планирала да приключа с аутлайна, магичната система и създаването на света, в който се развива действието. След това имам месец да напиша втората чернова.

Днес успях да свържа някои неща от втора част, което доста ме радва. Там историята я мисля отзад-напред, хаха. Въпреки, че знам началото долу-горе доста ясно.

Рапорт даден!

[Radiant Dragon]

Непрекъснато се самоизтезавам дали историята е достатъчно добра, дали имам таланта/опита да я разкажа добре. Обожавам всичките си герои, смятам, че историята е готина (ако успея да я разкажа добре). Тип история е, която аз самата харесвам да чета - обожавам survival истории и истории в които героите преминават през какви ли не брутални изпитания. Вярвам в историята си! Но това съмнение просто ме съсипва. Знам, че сигурно всички пишещи хора го изпитват, но от това не ми става по-добре. Да си го кажа в прав текст - страх ме е, че съм скучна и посредствена. Което е... ъъъъ... ами само по себе си е not big deal, но ме кара да се чувствам зле. Те така!
Край на мрънкането!

От малкото, което имам като *кхъм*професионален*кхъм* опит, наред с проучванията (тотално любителски), които направих през последните две-три години, установих следното: почти няма случаи когато дадена книга е написана изцяло от един човек. Писателят почти винаги е един, да, но в самият процес на създаването на една книга участват често-стигащо двуцифрено число хора: близки и роднини (к'ви бонуси е имал Реймънд Фийст в това отношение!), съвети от други писатели по време на сбирки/работилници, алфа читатели, бета читатели, редактори, фенове, странични хора от всякакъв тип. (Достатъчно е да видиш Acknowledgements на някоя книга и става ясна картинката.)

Затова, не се притеснявай чак толкова, че историята може да куца. Да, може да куца сега, обаче, ако нещата минат "по каналния ред", ще имаш достатъчно индивиди, които да умуват над нея и да дадат съответните предложения за подобрение.
(Ако пък нещата не минат по каналния ред, тогава има други инструменти, но там работата е малко по-пипкава - все едно като да летиш само по прибори нощно време/при буря.)

Ако вярваш в историята си, това почти винаги е достатъчно. За всеки влак си има пътници и всяко послание е предназначено за някого.
Rain-check anyway: Е, с подобно отношение няма задължително да станеш супер-знаменитост, но ако ти стига факта, че искрата ти като творец ЩЕ носи светлина някъде на някого по света, това е достатъчна сама по себе си награда.
Counter rain-check: Then again, като се има предвид какви, пффф, "шедьоври" са ставали best-sellers сега и в миналото, бих казал, че въпреки това you have a chance at it anyway.

Колкото до пишещите хора по принцип, разните примери, с които разполагам, все още ме хвърлят в недоумение. Особено мулти-талантите. Аз смятам, че съм имал плодотворен ден ако изпраскам дори две страници. Същевременно, разни там люде нашиват по 10хил. думи на седмица, пускат нова книга на всеки четири-пет месеца, с еднаква лекота композират, рисуват, storytell-ват, програмират... и пак им остава време за що-годе "нормален" живот.

(Това горното не го казвам, за да те откажа от писането; споделям го, за да отбележа, че всеки има своите трудности и пречки в живота, които трябва да преодолее. Но ти можеш се справиш - особено ако взимаш пример от героинята си, която е протагонист в настоящата книга, която пишеш. )

ПП. Тока спря за малко време, бях rage-нал, че съм си загубил поста - и съответно намислих нов, доста по-сбит (и малко по-различен) вариант за повторното пренаписване - па то взе, че Firefox възстанови таб-а с невъзмутимостта на английски иконом; това ме обърка тотално какво да пиша в крайна сметка, тъй че оставям този (оригинален пост) без редакция.

[mitseva]

That was so sweet! Thank you!

Отчитам си доста голям прогрес само за няколко месеца. В началото не можех да кажа, че пиша, камо ли да кажа, че пиша роман. Беше "нещото" или "историята". Сега плямпам за романа наляво-надясно с тотален кеф.

Плюс това последните два дни напреднах доста добре с аутлайна и съм доволна от новите неща и колко по-пълнокръвно става всичко!

Всичко, което си ми написал, не е като да не го знам, но е хубаво да ми бъде напомнено. На моменти се чувствам като някоя шизофреничка с раздвоение на личността. Една част от мен мрънкоти и хленчи безобразно колко е зле всичко, а другата част е супер ентусиазирана и маа напред с бодра крачка

[mitseva]

Срокът, който си бях поставила мина, та е редно да се отчета какви съм ги замесила, втасала и изпекла.

1/ Готова съм с аутлайна (или поне така си мисля )
- имам 6 страници резюме какво се случва
- кратички резюмета какво се случва от гледната точка на главните герои - това ми беше изключително интересно, защото аз все мисля от гледната точка на Люба и ми беше супер яко да погледна и през очите на другите
- поработих малко повече върху героите и характеристиките им - горното определено ми помогна за това
- все още имам някои въпросителни за антагониста, които обаче не съм сигурна колко са съществени
2/ НЕ съм работила специално върху светостроенето и магическата система, но определено имам по-голяма яснота кое как.
3/ Разписвам си в една екселска таблица всяка сцена - оказа се много удобен начин да видя романа си "на длан"

Какво предстои?

Ще участвам в априлското НаНо. Сложила съм си цел 35 000 думи. По-съществената ми цел е да пренапиша всичко, което се нуждае от пренаписване и да доразработя неразработените сцени. Съответно до края на април да приключа със смисловата редакция, да мине през алфа четящи и после през другарчетата за редакции и рецензии. Искрено се надявам да не се наложи ново толкова крупно смислово пренаписване, а да работя само вече на доизкусоряване на звучене, динамика и стил.

Имам притеснения дали ще се справя с "гласовете" на героите и дали ще успея да разкрия харатерите добре. Изпитвам някаква несигурност дали съм помислила за всичко. По първата чернова имах коментар, че не си личи каква е Люба като характер - дали е сприхава и избухлива или напротив, спокойна и уравновесена. Аз си мислех че съм успяла да покажа каква е и този коментар определено ме хвърли в оркестъра.

[Dess]

Относно последното - не се шашкай, все ще има някой недоразбрал, дето иска да го водят за ръчичка. Според мен изхождай по-скоро от ЧНИ. Трудно ми е да повярвам, че баш главната героиня, през чиито очи се развива (по-голямата част от) действието, не е показала достатъчно ясно характера си.

И пак да кажа - трябва да си ужасно горда с целия този огромен труд. Имаш нещо завършено! Ако ще да е боза, ако ще сюжетът да е швейцарско сирене, ако ще героите да са cardboard cutouts (а съм сигурна, че случаят не е такъв... но дори и да беше!) - направила си първата голяма крачка. Не си се отказала. Сега остава само да продължиш - да надграждаш, да шлифоваш, да запълваш дупките... но най-трудното е минало.

Това от моя несъществуващ опит. Най-дългата ми завършена творба е разказ от малко над 2000 думи. Тъй че...

[mitseva]

Благодаря, Дес!

Най-дългата ми завършена творба е разказ от малко над 2000 думи. Тъй че...

Моите бяха все около 1000 думи. Та да, оценявам огромната работа, която съм свършила и с всеки изминал ден ставам по-доволна и щастлива от това, което правя.

Иначе това с характера съм 50/50 дали е вярно - съмнението ми произхожда по-скоро от това, че в този случай всяка стъпка ми е на практика първа, правя нещо, което не съм правила до сега. И съответно докато не мина през целия процес съм несигурна дали съм нацелила това, което искам. Разбира се увереността ще дойде с опита. Също така аз може да си мисля, че това което съм написала ясно показва еди-какво-си, ама то всъщност може да не показва абсолютно нищо. Те така... продължавам с бодра стъпка!

[mitseva]

Respect your first draft! It’s your child, just a little uncoordinated and unkempt. Don’t throw that baby out with the bathwater. The fact that you wrote it makes it significant. You must have been trying to say something, even though the manuscript may look like subliterate Sanskrit to you now.

CAROLYN SEE

Уважавай първата чернова! Тя е твое детенце, малко некоординирано, дезориентирано и неопитно, но си е твое. Не изхвърляй бебето с водата от ваната. Самият факт, че си написал тази чернова я прави значителна. Все нещо си се опитал да кажеш (дори може да си успял), въпреки, че ръкописът може да ти изглежда все едно е написан на неграмотен санскритски.

[Dess]

Spoiler

Не му е тук мястото, но Яна ще ми прости, че й спамя темата. Пусто професионално изкривяване, веднага се зачудих как идиомът за бебето и мръсната вода може да се предаде с нещо подобно на бг... защото на английски си е израз с преносно значение, все пак. Та... идеи?

(Ако не трябваше да се запази бебето, щях да предложа "не изхвърляй и орехите с черупките" или нещо такова...)

[Вики]

Spoiler

Не му е тук мястото, но Яна ще ми прости, че й спамя темата. Пусто професионално изкривяване, веднага се зачудих как идиомът за бебето и мръсната вода може да се предаде с нещо подобно на бг... защото на английски си е израз с преносно значение, все пак. Та... идеи?

(Ако не трябваше да се запази бебето, щях да предложа "не изхвърляй и орехите с черупките" или нещо такова...)

Spoiler

Не изхвърляй бебето с мръсния памперс?

[mitseva]

Spoiler

хахаха! И аз се чудех, но реших да не задълбавам, ами набързичко да преведа. Баш с бебе май си нямаме. Това с орехите ми харесва, а това с памперсите може да започнем да го въвеждаме.

[Radiant Dragon]

Spoiler

Моето предложение: "Уважавай първата си чернова! Тя е твоя рожба, пък дори да е малко некоординирана и рошава. Не изхвърляй детето си на боклука.[...]"

Смисъла се запазва, изразът става една идея по-"нашенски". Поне така мисля.

[mitseva]

Spoiler

Добро предложение.
С такива обсъждания си напомням защо не станах преводач (не с лошо го казвам).

И да не е съвсем спамърската... Да кажа няколко думи как върви - за момента върви доста мудно. Забила съм на третата сцена от първа глава (която е напълно нова). Не съм сигурна и за подредбата на сцените в тази глава (правя кратка ретроспекция - връщам се няколко часа назад за две сцени), но това е нещо, което мога да реша и по-нататък, след като всичко поотлежи и получа обратната връзка от алфа четящите.
Надявам се да съм се замотала защото бях болна и изморена последните дни и да вляза в ритъм скоро. Пък и 600 думи на ден са много по-добре от нито една, така че.. Придвижвам се полекичка напред.

[mitseva]

Плана ми не се получи баш както ми се искаше. На теория трябваше да ми върви лесно и леко, все пак съм разписала плана подробно, разбила съм го по сцени, имам написано доста... и вместо днес да пиша финалните неща, още се балтавя на шеста глава.
Едно от нещата, което открих, че ме бави, е че се опитвам да редактирам докато пиша. Поспрях се и потръгна, но се появиха други препятствия, които все още не съм идентифицирала. Няма да се оплаквам с лични проблеми и да ги обвинявам тях, че се мотая с писането. Макар че, кой знае... може и те да са виновни, доста ме изтощават емоционално.

Но пък това по-бавно напредване ми дава възможност да се поразмисля за доста неща, над които не бях мислила. Идват ми подробности, които правят историята по-пълнокръвна и съм доволна... сега остава най-важното - все пак да ги напиша.

[mitseva]

Какви ги върша?
Тази шеста глава ми отне очудващо много време. Все пак съм доволна от крайния резултат. И постигнах нещо, което не съм правила до сега - сцена от почти 3000 думи. Уау! Не съм се пънала, сама си се случи.

Седма глава се пече. Междувремено написах два разказа за конкурси, започнах един, който остана на половина и редактирах четвърти. От единия разказ съм супер доволна. Стана много брутален (буквално! но то и такава беше целта). Така че определено не е било НЕпродуктивен месец. Имаше доста поредни дни, в които не съм сядала да пиша въобще. Както споделих и на работилницата на Дан, когато се случи така губя инерцията и наново трябва да набирам тяга. Но какво пък, изследвам си навиците, което е полезно. В момента работя в посока да си състав работещ график на ежедневието, така че да не се претоварвам и да имам време и място за всичко важно в ежедневието си. Първата част с НЕпретоварването е особено важна заради здравословни проблеми, който, уви, се влошават и от най-малки сътресения в системата/ежедневието. Ама дето се вика - да не съм бляла до сега. Въоражавам се търпение и особено внимание към себе си и действам напред. Добър урок за поставяне на граници и себеоценка.

Тия дни ми хрумна една силна сцена от втора част и ми се е запънала в главата. Та май докато не седна да я напиша няма да мирясам и да продължа по седма глава. Имам я написана наполовина, днес дано напиша втората половина и да се върна на текущата работа.

Отчет даден!

[Radiant Dragon]

При мен със "Звездният път" имаше един подобен период през септември 2018-а - бях изпаднал в поредния шок "Ой, т'ва никога не ще го напиша" (както се вижда в другата тема ) и след разговор с Кал, който ме надъха да не се отказвам, реших да си дам почивка от книгата и вместо това да рехабилитирам "писателските мускули" с кратка поредица от разкази в същата вселена, в която се развива и романа.

Е, получи се... частично. Единият от разказите го написах и смятам, че стана добре (макар брат ми да не го хареса) и даже го постнах тук, във форума. ("Gas Racers" темата)
Почнах вторият (общо 3-4) от планираните разкази и дрън! - греда. Защото се оказа, че лошо бях преценил сюжетният мащаб и повествованието рухна изпод собствената си тежест. Реших да изрежа 80% от нещата, оставяйки само най-същественото - сюжета - ник'ви арки, ник'во светостроене, ник'ви странични персонажи, като идеята беше да го завърша, пък после в бъдеще да го доразширя в повест. Е... така и не го завърших, а пък за другите не ми остана мерак.

Но пък се "разкърших" откъм желание отново да се върна към романа и с нов хъс се метнах пак в пералнята - при което последва най-тегавият период в работата ми над този труд досега.

Каква е идеята на този пост? Ами, предполагам искам да кажа, че понякога творческа "ваканция" може да е най-доброто, което да се направи за прогреса на даден ръкопис. Да, няма физически прогрес, но реално историята не е в застой - докато почива, авторът всъщност "компостира" върху сюжета, премисля к'во-що може да се подобри, мислено картографира ключови сцени и персонажи, гледа филми/сериали, играе игри, чете книги, които да надъхват и така нататък. (Поне в моя случай) Тоест, работата продължава, но в друга плоскост, която дава възможност на различни творчески импулси да регенерират за сметка на други, които поемат щафетата и междувременно обогатяват крайното произведение в други отношения.
(Които така или иначе стават по време на редакцията - I guess - но пък защо да не оптимизираме когато имаме idle time? Май логистичната ми страна твърде много напира в този момент.)

ПП. Пък и горната теза май бачка предимно за outliner-и - при gardener-ите не знам какво да се направи, когато са в downtime. Аз лично все още не знам в кой лагер спадам, но факт е че засега съм шизофреник пълен, защото "Космически залог" го написах 85% органично, докато "Звездният път" е обратният случай - почти всичко беше разчетено, планирано, "снежирано" и обмислено - с идеята накрая да бъде само "сега сядам и пиша като робот", обаче ядец...

[mitseva]

Ей така вървят нещата...

Spoiler

Седма и осма глава са готови. Колебая се за две от сцените в тях, мисля да се върна към тях в края на седмицата.

[Radiant Dragon]

Spoiler

Т'ва последното супер много ме разсмя... защото е абсолютно вярно.

He sauntered jauntily across the gaudily-decorated chamber, carefully checking inventory for the enabler device of his getaway vehicle. = He crossed the bright room, searching for his car keys.

[mitseva]

Не бях писала от 4 юни.
Днес счупих каръка по случай рождения ден на Люба. Отпразнувах го с бонбони от белгийски шоколад и малко писане (две сцени, произволно напред в историята).
Та...

Честит рожден ден, Люба!

[mitseva]

Ето го и юлския Camp NaNo. Очаквах го с вълнение, не че имам особена причина за това. Но и след дългата писателска суша, отново пиша с вълнение и мерак, та може би заради това.
Този път целта ми не е брой думи, а колко време ще работя над романа. Целта ми е да отделям по 2 фокусирани часа на ден за редация и дописване. В това време включвам и времето, което ще отделя за пренасяне и подреждане на записки (стотици!!!), светостроене (имам още за доизясняване), аутлайн (ако се наложи пак някаква промяна). Проучванията няма да ги броя, че там се забравям и няма да е релевантно.

Хубавото е, че средата на месеца ще съм на четиридневен писателски ритрийт. Да се надяваме, че предимно ще пишем, а не само да се търкаляме по шезлонгите на по бира и сладки приказки. Вероятно и почти целия месец ще съм сама без деца, съпружие и служебни ангажименти. Въобще перфектните условия да се съсредоточа върху Люба.

Пожелайте ми (по-голям) успех, отколкото през април! Да се разкъртя от кеф и писане, минимум както през ноември.

***
Бележка под три звездички: хрумна ми още една идея за нещо, което е поне за новела. До тук имам ТРИ! идеи нароени от един нахвърлян набързо фенфик, същия от който тръгна и Люба. Не пиша достатъчно бързо и това е!

[mitseva]

Това е много в мой стил, за това си го слагам тук за напомняне, когато имам нужда:

Kat Yeh wrote:
"Some people say write what you know—I say write what you feel.

After all, if there’s one thing we all know, it’s how we feel. Don’t feel like writing today? Write about that. Somewhere in your story, there is a character who doesn’t feel like doing something (A cloud that doesn’t feel like making rain. A detective who doesn’t feel like solving their case.) Same with being bored or frustrated or anxious or just sad. Your emotions are your strongest writing allies. And when you write from a place of real feelings, your reader will feel it, too."

[Radiant Dragon]

Spoiler

'Начи, 'зимам си бележка - като съм уморен, всички персонажи ще ги описвам колко са уморени, пък ако ще даже току-що да излизат от спа центъра.

Иначе, мен лично най ме кефи обратното - когато историята ме провокира да изпитам емоция в момента на (на)пис(в)ането ѝ.

[mitseva]

Spoiler

хаха! Това може да е много забавно. Излиза от спа и пак уморен - жива драма си е това. Може би страда от бърнаут?! Спа-спа, ама не е спрял да мисли за проблемите си и още повече се изтощил...

Иначе, мен лично най ме кефи обратното - когато историята ме провокира да изпитам емоция в момента на (на)пис(в)ането ѝ.

На мен по принцип ми е сравнително лесно да влизам под кожата на героите и да изпитвам емоциите им, та не ми е кой знае какво предизвикателство. Иначе горното ме кефи като упражнение, за моментите, когато не ми се пише.
Днес когато го прочетох, тъкмо бях насред сцена, в която много резонираше с личната ми емоция. Посмях се.

[mitseva]

Тъй... отчет... Кратък...

Пиша - всеки ден.
Кога повече, кога по-малко, но за сега успявам с НаНо-вския план да отделям по 2 часа на ден (за щастие в някои дни и повече).

Четирите дни на писателския ритрийт (как по ангелите да преведа това чудо на бг?!) минаха супер. Писахме, бърборихме и си изкарахме чудесно. Много се забавлявахме най-вече. Надявам се скоро да успея да направя един блог-пост по темата с малко снимки.

За беда вчера едно от пишещите другарчета ми пусна една муха, пардон - идея в главата и сега сън не спя да се чудя как да я изпълня. Sneek-a-peek - в историята има намесени общи минали животи на някои от героите. Идеята е тук-таме да има разни flash backs от тези животи, които те иначе не помнят (за сега). Бях използвала нещо подобно в първата чернова и само с Люба - на едно място тя разказва за един сън-спомен, но би било интересно да включа и останалите от дружинката. Само още не съм измислила как.

Иначе нещо важно, което направих на ритрийта - преструктурирах си плана. Доста сцени отпаднаха или бяха обединени с други (нещо излишно съм надробила нещата), та вече имам 32 глави планирани. Преди бяха 37. Може би ще има още пресяване нататък, има струва ми се още няколко "празни" сцени/глави, които ще отпаднат. За сметак на това забелзязвам, че съм започнала да пиша по-консистентно/оплътнено, което може само да ме радва. Е, има моменти където все още само съм маркирала нещата с кратък диалог да речем, но на етапа, на който съм си е повече от нормално. Ще ги обличам в плът по-нататък. Гледам максимално да се придържам към идеята, че в момента следвам златната нишка и пиша скелета - плътта, органите и лицето ще добавям на следващите етапи.

[Radiant Dragon]

[...]Четирите дни на писателския ритрийт (как по ангелите да преведа това чудо на бг?!)[...]

То и на оригиналния му език понятието е изкривено от основния си смисъл, тъй че би могло да му се каже "отстъпление" или нещо от сорта. Аз бих го превел като "писателски редут" - а) запазва се близкото звучене; б) "редут" означава укрепен хълм, тоест писателят отива някъде да "варди" концентрацията и времето си, ползвайки ги само за писане (както реално се разбира смислово - от мен - на английски);

Колкото до идеята ти за разписване на скелета и после добавяне на end-user fluff-а - супер! Повечето писатели, за които съм чел как тече творческият процес и тези, на които лично съм им beta read-вал, баш тъй го раздават. Изобщо, това май се приема за дефолт сред аутлинерите, в тон с цялостната схематичност на техния подход.

(При мен... бях пробвал така, ама не ми върза. Аз май съм психологически неспособен да пиша "недовършен" текст. Вероятно защото ще се окажа някакво странно животно между органичен и систематичен писател, ддз...)

[mitseva]

Благодаря за идеята! Харесва ми "писателски редут" Мисля да го имплементирам в лексиката си.

Това "скелетно" писане на мен ми помага да не се забивам излишно в неща, които просто в момента НЕ стават и им трябва време да ги напълня/обмислям. Бях писала по-назад, че именно това доста ме бави - когато се пъна да направя епизод/сцена/глава до "съвършенство" и... ни вървя напред, ни откъса се получава и става една манджа с грозде.

Наскоро една уж проста сцена я дъвках една седмица - писах, трих, променях концепции (за щастие не само по нея работих де) и накрая стана, нали съм упорито магаре. От една страна съм супер удовлетворе от крайния резултат, от друга само си мисля "колко време загубих" (пълна глуспост де, ма карай). Ако не беше важен преход в историята, вероятно щях да я зарежа в първоначалния разпокъсан вариант и да я оправям на следващо четене. Та гледам да балансирам някъде между "just keep writing" и изпипването.

[mitseva]

Издухах го тоя Camp NaNo много доволно.
Равносметката:
- 31 дни ежедневно внимание над романа + 3 дни бонус от август (идеята да си продължа рутината с ежедневното писане)
- 22 513 думи написани за 3874 минути (в тях влизат и редакции, както и работа по сюжета)
Готова съм до 10-та глава, което е долу-горе 1/3 от историята + имам писано по глави и сцени напред на безразборен принцип (хрумне ми нещо и го надрасквам, да видим като стигна до там как ще напасвам и дали въобще).

По тази чуденка:

За беда вчера едно от пишещите другарчета ми пусна една муха, пардон - идея в главата и сега сън не спя да се чудя как да я изпълня. Sneek-a-peek - в историята има намесени общи минали животи на някои от героите. Идеята е тук-таме да има разни flash backs от тези животи, които те иначе не помнят (за сега). Бях използвала нещо подобно в първата чернова и само с Люба - на едно място тя разказва за един сън-спомен, но би било интересно да включа и останалите от дружинката. Само още не съм измислила как.

Успях да вплета идеята и мисля, че много добре се получи. Комбинация от сънища и спомени на живо преплитащи се с реалността. Доволна!

[mitseva]

Днес имам повод - работя по проекта точно от една година!
В чест на годишнината завърших 12-та глава.
Предишната глава ми беше сладко изпитание. Имах да пиша любовна сцена. Никога не бях писала до сега толкова подробна и толкова дълга. Отне ми няколко дни, но съм изключително доволна от резултата.

[Radiant Dragon]

Супер, честито!

И браво за любовната сцена. На мен това предизвикателство все още ми стои на дневен ред. Скоро е възможно да се престраша да го пробвам, ама...

Spoiler

...като нямам опит irl засега предпочитам да го раздавам по-отдалеко.

Дерзай по пътя към победата.

[mitseva]

Сърдечно благодаря за подкрепата!

По другия въпрос...

Spoiler

...не че в irl съм цъфнала и вързала по темата (въпреки, че съм любител на кинка), та чак аз си се изненадах колко добре ми се получи.
Ама докато не пробваш, няма да разбереш дали ще ти се получи или не. Много се чудих колко explicit да я направя. Накрая реших да се оставя на течението и при нужда да режа и да си оставя нещата в стил YA роман. За щастие няма да се наложи да режа, мисля, че нацелих добре баланса. хихи!

[mitseva]

Не съм писала по проекта от 16 септември. Това всякак погледнато си е повече от месец. Решила съм остатъка от месеца да се въздържам умишлено и да се гмурна отново в романа по време на Нано. Ентусиазирана съм определено и мисля непрекъснато какво се случва в останалата половина от първа част.
Мисля, че ме събори усещането, че от пестеливост съм отишла в другата крайност - да съм твърде подробно и да имам твърде мното ненужни сцени и обяснения, които на мен са ми интересни, но не допринасят за историята. Напомням си, че еми голяма работа, по-добре така, после само режа.
Надявам се в останалите десетина дни до ноември да успея да се посъбера и да си върна куража да продължа. Искрено искам да допиша тази история до край и да я приведа в някакъв приятен за четене вид. Твърде много обичам героите си и даже малко се чудя, дали това не ми прави лоша услуга и ме ослепява откъм преценка дали си струва да продължа да влагам усилия. Но ако не друго, то поне трябва да завърша тази част, дори повече да не го пипна тоя проект след това.

Много неща за отработване ми излизат покрай този творчески процес. Къде успявам да ги отработя, къде не съвсем.

Междувремено работя по хорър разказ (дано не се разсъхне като предишния ми опит) и откъс от един от другите си проекти - "Виолончелото".