Любимите компютърни игри

[mitseva]

Много интересно видео за работата по Hellblade: Senua's Sacrafice.

A 25 minute feature about how we worked with experts in the field of neuroscience and those with lived experience of voice hearing to create a truthful representation of psychosis in Hellblade: Senua's Sacrifice.

https://www.youtube.com/watch?v=31PbCTS4Sq4

[Кал]

Докато тестовете по Sindrel Song продължават, а тази тема линее...

Clarkesworld: Writing for Video Games: A Conversation with E. Lily Yu, Yoon Ha Lee, Robert Reed, Seth Dickinson, and Karl Schroeder

Не знам кого да цитирам по-напред...

(Но разработката на самата игра Destiny според Уикипедия е отличен отвратителен пример какво става, когато upper management takes the upper hand:

Destiny was criticized for its lack of story content, with many pointing to the disjointed narrative and shallow plot implementation.

)

[Radiant Dragon]

Spoiler

а тази тема линее...

Темата линее, щото резидентният геймър на форума (сиреч аз) is doing Major Stuff which demands Attention. Пък и... някак си ми е тъпо да споделям мнения, когато няма подходяща аудитория за тях. Пример: щях да споделя интереса+учудването си от факта, че ще има Baldur's Gate 3 и ще се прави от не кой да е, а от белгийците от Larian, ама това е доста странично от интересите на масата форумници тук...

(Но разработката на самата игра Destiny според Уикипедия е отличен отвратителен пример какво става, когато upper management takes the upper hand:

Destiny was criticized for its lack of story content, with many pointing to the disjointed narrative and shallow plot implementation.

Бе, мани го Destinity-то, то и без това е конзолен въздух под налягане. Нищо, че визуално е уау. Има къде-къде по-жестоки секири в triple A гейм индустрията: Prey 2 на Human Head Studios (ми, няма я), всичко след UT2007 на Epic Games, ММО-то Lego Universe, фиаското Darkspore на Maxis (сингъл плейър online-only action rpg, wtf??? И го няма вече, разбира се...), cancel-ираният проект Scalebound за Xbox, и тн. и тн. и тн.

Всичко това е само върхът на айсберга... сещай се колко е зле положението, щом чак "накараха" Ross Scot да им обяви открита война по Ютуб.

[Radiant Dragon]

Ето каква ще е моята награда за завършването на "Звездният път":

Golden Treasure: The Great Green

Вече почти не мислех, че след The I of the Dragon ще се появи игра, където централен и основен игрален елемент ще са драконите - поне преди аз да се намеся в индустрията - ама ето нá, превариха ме!
Сега отивам да си проверя статуса на банковата сметка...

Spoiler

NB: Това е CYOA (Choose Your Own Adventure) с time/resource management механики. Т.е. не каквото бих класифицирал като "компютърна игра" в строгия, елитистки смисъл на думата - добре де, признавам, просто се надявах на по-"завладяващ" и въздействащ жанр, но и така става.

Означава, че все още има място на масата и за мен.

[Кал]

Spoiler

Още една потенциална награда: Enemy Mine на Barry Longyear.

Ако още не си го чел, де.

[брръм]

Неотдавна пробвах Hellblade: Senua. Много силно начало, много ми харесва какво правят и показват с играта разработчиците - за който не знае, играта е пътуване през света на скандинавските митологии, през очите на героиня страдаща от умствена болест, ако не греша, психоза.

За мое лично съжаление, за да избегнат определения от типа на walking simulator, като основна gameplay механика използват пъзели с перспектива. Не съм почитател на повечето пъзели, и тези не са от тях, та се отказах около втория час.

В други новини, донякъде е интересно да видиш как се ражда нова насока за gaming индустрията, и да не ти е доста безразлична тази насока. След battle royale, който продължава да е доста популярен, новото най-горещо нещо е auto chess - жанр, в който грубо казано, играеш на шах с фентъзи единици, повечето от които от Дота 2. След като няколко месеца имахме само Dota Autochess, сега има две нови налични игри от този тип и още поне една се разработва. За по-добра информация, статията от долу

https://www.eurogamer.net/articles/2019 ... have-begun

[Radiant Dragon]

Auto chess-а, каквото и да е това, ще го споходи същата съдба като battle royale-то - експлозивен възход, който ще приключи като пръдня в изоставен соц строеж.

Тези "трендове" във високопрофилната индустрия са смешка - никой от тях не трае по повече от година, две максимум. Последната истинска "посока" в гейминга бяха crafting survival симулаторите - е просто гледай каква маса заглавия се изсипаха от 2014/2015-а насам, даже Tell Tale се пробваха в жанра с ЛЕГО игра(!). Преди тях бяха squad shooter-ите (те barely излязоха от категорията "въздишка"), по-преди бяха мобите, а в най-старо време, между шестата и седмата генерация конзоли царуваше "Негово Величество" MMO-то, като всичко тръгна от WoW на Blizzard и другите големи компании решиха "Ми, б*ли сме я креативността, дай да праим тва което носи пАри!" и така се почна... това преследване на "тенденции".

Паралелно с цялата тая простотия, разбира се, имаше го периода на "реалистичните" шутъри (където реализъм==кафяво-сива гама), които бяха на най-силна мода в периода 2007-2013-а година.

Изобщо, мани го triple A гейминга, истината в днешно време е при индитата... макар че и те се дънят достатъчно често, но основно от неопитност и социален аутизъм, а не от всепоглъщаща алчност. Поне обаче залагат на идеята, а в едно изкуство това е важното.

И честно казано... недей чети Eurogamer и разните му там производни. "Официалната" гейм журналя отдавна става само за посмешище, или да служи за свърталище на SJW троглодити.
Ето малко комедия:
Е3 2019 Supercut

[брръм]

Принципно си прав, но пак казвам, не е същото когато не си безразличен към поредната мода, и не е лошо да извлечеш поне няколко часа удоволствие от нея. А и 200к+ PUBG играчи във всеки момент, плюс незнайно колко фортнайт такива не са бройка за подценяване (т.е. можем да го ъпгрейднем от пръдня на насиране) . Ти и аз, и познатите ни, може да не се кефим на това, но компаниите като видят че се продава, и още такива неща ще правят. А конкретната статия бе само за инфо, и не носи печата на SJW bullshit

[Кал]

Decisions, decisions...

Tobias Cornwall: Pre-release! What do I need to do??

(...) aren't July and August the slowest months for games or any other online activities (at least in the northern hemispehere)? I'm part of a readers' community (that occasionally publishes books), and we've noticed that our online visitors during those two months drop by almost half. Only around mid-September do they start coming again in their regular numbers. Also, when I mass email my friends about important news (like, I don't know, the release of a certain Sindrel-based game ;), they respond less actively during the summer.

Would this "summer slump" apply to games too? If so, is it a good idea to wait for two more months before the Grand *ta-dah* Release?

[Radiant Dragon]

Would this "summer slump" apply to games too? If so, is it a good idea to wait for two more months before the Grand *ta-dah* Release?

About the first question: Yes, it is 100% applicable, I say even more so when it comes to games. The reasons could be multi-layered, but summer for the gaming industry is known as the Drought Season - nothing really interesting happens, and almost no new releases happen. (At least once upon a time; in today's non-scheduled, diverse world "the rules" may be slightly different.)

Regarding the second question, it pretty much depends on timing. Releasing in summer would mean less people would potentially learn about the game, yet less releases overall would mean less competition, especially from the AAA companies, which would mean more people actually pay attention due to information/marketing drought. And E3 is already over, which opens up the "shouting space". So it's really a balancing act, and ultimately up to the publisher and their chosen marketing strategy.

А иначе, имам една ЧУДЕСНА НОВИНА!!!

След години на мрънкане, закупуване на стар PlayStation 2, опит за подкарване на въпросния Плейстешън, изтегляне на емулатор, осъзнаване за нуждата от БИОС на съответния емулатор, намиране впоследствие на пиратски БИОС, настройване на емулатора, пускане на емулатора, провал на емулатора и накрая теглене на нова версия на емулатора, всичко това случващо се в разстоянието на тези дълги, смотани години, най-сетне УСПЯХ(!!!), успях да подкарам продължението на една от най-любимите ми игри на всички времена, Drakan: The Order of the Flame (би трябвало това да съм го написал в предишните страници на тази тема?), а ИМЕННО:

Drakan: The Ancients' Gates

Както са го написали на wiki-то на PCSX2, версия 1.4.0 - perfect emulation. ИСТИНА е, братя и сестри!

ДА ЖИВЕЕЕ!!!

(Сега да се чудя кога ще довърша книгата си... )

[Radiant Dragon]

Дигитална археология през 21-и век:

Ross's Game Dungeon: The Cave World Saga

Ако бях по-прижелен в даскало в часовете по немски и бях зачел някоя и друга книга на този език както един от съучениците ми... бая разкопки щяха да могат да разкрият тайните си за мен.
Причините да стана полиглот се трупат. Сега само да ми падне възможността...

[Radiant Dragon]

Ето, това е. Превъртях Drakan: The Ancients' Gates.

Играта е... предполагам хубава, от гледна точка на факта, че е конзолно заглавие от началото на века. (Въх, тая фраза звучи толкова несвойствено...) За съжаление, като изключим наличието на (overpowered) магия, не мога да кажа, че се забавлявах на същото ниво или че играта ме грабна по същия начин, както беше направила предшественичката ѝ. Всичко като цяло беше с едно усещане за "сбърканост" - геймплей-а, техническото изпълнение, дизайнът, историята, дори персонажите, макар с повече полигони накуп, изглеждаха по-куци от "първообразите" си.

Само вижте този Arokh и го сравнете с този. Първият изглежда като total badass (но е добряк по природа!), а вторият има вид на beta-stage концептуален модел, макар да е почти с двойно количество "детайлност". Текстуриране и art direction винаги са много по-ценни от "X брой" полигони, помнете това пичове...

Spoiler

(На Рин цомбите ѝ също изглеждат по-малки, ама това са вече мъжки теми... )

Най-фрапиращо беше усещането на потопяемост в света на играта, или по-точно тоталното отсъствие на такова усещане в мое лице - локациите на теория симулират градове с минимум стотици души население или пък цели географски региони, но дефакто налице са по двама-трима НИП-ове на кръст и само шепа ландмаркове по картата, което тотално застрелвата в главата willing suspension of disbelief-а. Докато в предишното заглавие - The Order of the Flame - целият този по-скоро технологичен проблем беше избегнат гениално, по такъв начин че да make-ва sense в рамките на цялата история - там всичко се случваше в/около някакво дребно селце насред далечната пустош, където нямаше никаква цивилизация на десетки километри околовръст (с изключение на селото където стартира сюжета, само дето всички - освен главната героиня - биват заклани в началото), а наоколо върлуват банди озверели таласъми. Перфектното място, където един архизлодей на спокойствие да си прави тъмните ритуали, а героите да нямат никакъв backup и да трябва сами да напъват мишци за всичко. А тука в продължението - то не са градове, то не са армии, то не са могъщи магьосници... Е, а де, като ходих да изтрепя цялата армия демони в летящия град на лошите, 'що барем не ми дадохте една кохорта кръстоносци назаем? Тцъ-тцъ-тцъ...

Затова - добрата игра е не само тази, която се справя с техническите трудности/ограничения на своята епоха и поднася добър геймплей/история, а е тази игра, която така добре съчетава front-end декорите с back-end чарколяците, че да забравиш че си на игрална площадка, защото единението между код и илюзорна реалност е почти идеално хармонизирано... Anachronox е още едно деведесетарско/ранно-хилядолетно заглавие, което е пример за такова единствено между въображаемото и чисто вулгарното. (Думата е употребена в оригиналния ѝ смисъл, не жаргонния.)

[Кал]

Събота вечер. Какво правите във форума?

А. Чете ви се.

-> The Digital Antiquarian: A History of Computer Entertainment and Digital Culture by Jimmy Maher

Spoiler

Например: какво разказва Steve Meretzky за вдъхновението зад A Mind Forever Voyaging.

The impetus to start working on it was Reagan’s reelection. I was appalled that he was not only reelected but reelected in a landslide. Everyone was talking about what an absorbing medium computer games in general and particularly interactive fiction was because even when you weren’t playing you were spending all your time thinking about it. You were always working on puzzles. When you were playing you were absorbed in it 100 percent, and when you weren’t playing part of your brain was still working on it, thinking about it.

I thought about how other media were constantly trying to get messages across, change people’s thinking. It seemed to me that interactive fiction could be an even more powerful medium for doing that. So that was my mission. I wanted to show people what a war-mongering, Christian-Right-pandering, environment-trashing, rights-trampling asshole Reagan was.

And of course the game was so successful that we’ve never had another President like that!

Б. Не ви се чете.

-> Memody: Sindrel Song - Trailer

[Radiant Dragon]

Ross Scott does it again.

Ross' Big Game List

Dark Planet: Battle for Natrolis и Project Eden са в списъка, така че знам а) с Рос имаме поне частично припокриване във вкусовете си и б) мога да свидетелствам, че неговият вкус е добър...

[Кал]

Бърз оглед на списъка му с ролеви игри не откри нито една, за която дори да съм чувал...

Чувствам се подтиснат въздигнат. До поредния хоризонт, от който се вижда цял нов свят...

[Radiant Dragon]

Тъй. В този списък, дето си филтрувал, виждам проблем:

- "RPG" е праснато буквално като чадър над няколко под-жанра - реално action RPG, Souls-like RPG (e.g. The Surge), rogue-lite RPG, "стандартно" cRPG и тн., всичките са в един кюп. Което е умерено подвеждащо... and not in a good way.

Иначе, в самото видео Рос си дава показателите, които го кефят в дадена игра и тези, които не го кефят; ако те познавам достатъчно добре, с Рос сте антиподи в известна степен по отношение на това какво търсите в една комп игра.
Бърза справка на Biased AGAINST списъка:
- melodramatic games;
- emotional, touching, or heartwarming games;
- anime-themed games

...и не обича turn-based games. WTF? There goes the whole 4x genre... my favorite, that is!

Then again, в списъка Biased TOWARDS имаме:
- Sci-fi societies;
- Grand spectacles

...тоест, все пак има нещо общо помежду (в/н)и, така че аз лично също съм на кеф.

[Кал]

От списъка с препоръки на Владо (Claymore) от Shadowdance попаднах на Papo & Yo, адвенчър/пъзел, който изследва отношенията между едно бразилско момче и неговия баща алкохолик и насилник чрез пътуване през ту реален, ту магически свят. Тъй де, магически реален.

Вижте за пример. Това не е най-пъстрата и визуално зашеметяваща сцена, но дава добра представа как бразилската фавела прелива в нещо друго.

А финалът (срещата с „шамана“ – впрочем „шаман“ означава и „лечител“) е изключително... смея ли да го кажа?... трезв. (И наистина, наистина тъжен.)

[Radiant Dragon]

Та по повод "Игри за Чобити", особено след споделенията на Кал за проекта на Tobias - "Memody: Sindrel Song", ето нещо, на което попаднах на рандъм:

Songbird Symphony - The Musical 【100% S Rank + FC*】
То си е нещо средно м/у Let's Play и speedrun, но историята е проследима. Геймплеят обаче... така де, сред вас може и да има ентуасти, ама щом Monster Boy and The Cursed Kingdom ми счупи пръстите, това съвсем ще ги доразмаже. Caveat venatus.

EDIT: Ех, heartwarming... любимият ми момент беше при пингвините.

[Radiant Dragon]

ОПА! ВЕЧЕ НЕ МИ ТРЯБВА PLAYSTATION 4!

Spyro™ Reignited Trilogy

Ако се появи случайно и в GOG, моментално ще метна 40 евра на корпоративните търгаши, дори при положение че съм фалирал тип.

[Radiant Dragon]

И докато Avaaz, WWF, Грета Тунберг и още един (мега)куп организации и личности се борят за физическото бъдеще на нашата планета и общество, един човек продължава своя (неохотен) кръстоносен поход в името на нашата homo ludens природа:

Dead Game News: France vs. Valve + maybe the rest of the world

Малко изненадващо е, но за пръв път не съм (100%) съгласен с позицията на Рос. Но дълбоко уважам неговите усилия, макар и към днешна дата да мога да го подкрепя единствено морално. Евала.

[брръм]

Ще бъде интересно този процес, по създаване на пазар за дигитални, употребявани игри (чувствам се странно да го напиша дори, дотолкова е избита идеята от съзнанието ми на потребител!) колко време би отнел, и какво би променил в цялостната екосистема на тази индустрия. Като цяло не съм се разтревожил особено, защото винаги можем да опрем обратно до пиратския залив.

[Radiant Dragon]

Аз отдавна плавам отново ексклузивно из пиратски води, главно като протест срещу съвременните практики в гейминдустрията. (И защото масата от днешните разработчици/компании са тотални кретени и защото бях burn-ат жестоко от купчината боклук, наречена Divinity Original Sin 2 - което беше и ще бъде последното AAA заглавие, дето купувам на премиерен ден.)

Според мен, Рос тук преекспонира. Пазар за игри втора ръка никога няма да доведе до проблемите, от които той се страхува, във всеки случай поне не в мащабите, дето си представя. Това ми напомня на приказките отпреди 15 години, когато всички викаха* "Ооо, пиратството е ужасно, то убива индустрията! Трябва да ползваме защитен софтуер на всяка цена!" и тогава CD Project взеха, че направиха Good Old Games... който по-късно го прекръстиха само на GOG и представлява днес най-големият виртуален магазин в света за софтуер без анти-пиратски защити...

*(Тъй де, те викат и до ден-днешен, но вече само стават за посмешище за мислещите хора. Ама овце все още колкото искаш има навсякъде...)

Мда, пиратсвото е толкова ощетяващо. Леле-леле. По-скоро хората си искат свободата, но има хиляди зомбита, дето все още не стоплят понятието "ethical consumerism"...

Та при Рос същата работа. Затова и не съм съгласен с него по този въпрос. Виж, за общата борба - тогава, дори да имам разногласия - твърдо заставам зад него.

[Кал]

Порция неделна медитация с:

Gorogoa

(Или: как шест години труд сюблимират в един час красота.)

[Radiant Dragon]

Мисля, че и преди съм дрънкал тук по този повод, но ако не съм, представям ви Arcen Games* - компанията, която аз смятам, че трябва да се води за еталон в game development индустрията.
*("c"-то се чете като "к")

Първо, малко поща:

AI War 2 leaves early access!

Chris here! By any sane metric I can think of, AI War 2 shouldn’t exist. And yet it’s more than I ever imagined it could be.

When we first set out to make this game three years ago, it was far less ambitious. Even that was going to be really hard. Somehow, in the process of falling down the stairs over and over again during this period, we wound up with a game that seems to be superior to the original.

This game shouldn’t exist, but it does, and I’m both proud and stunned.

The Secret? Community

The intro to this post runs the risk of sounding like I’m tooting my own horn, but it’s not actually about me. I’m not capable of making — even just designing — this game on my own. I don’t think anyone is, really.

The fact that this game exists isn’t a testament to me having some brilliant insight or a singular vision that I doggedly pursued. The reviews of the game are lovely, but give me entirely too much personal credit.

The state of this game is thanks to dozens of people critically thinking about this game — what this one and the original means to them and to others — and then a process of relentless, continuous, arduous iteration and improvement.

MVP Award: BadgerBadger

This section is long, and in some ways tangential, but if you read it you’ll understand why I’ve put it here so prominently. You have this guy to thank as much as me or Keith for this game existing.

Badger has been involved since the kickstarter, with questions and comments and key insights. For a lot of the first year, he was responsible for something like 80% of the bug reports and feature ideas on our idea tracker. When a lot of other people were just bouncing off the game and waiting around for Keith LaMothe and I to figure things out on our own — understandable, really — Badger was there providing really key insight and ideas.

But that was barely the start for him. After a while I was essentially like “so, do you just want source code access, given how much you’re doing here?” Because he had started doing some mods — nanocaust and macrophage, at the time, IIRC — and it was clear he would be less hand-tied if he had more access.

What happened next was essentially us getting a developer — volunteer, no less — who contributed as much to the design of the game as I did, in my opinion. Not only did he single-handedly conceive of and implement the nanocaust and macrophage, but he also did the dark spire and marauder impelementations, among many, many other things.

Some of the most brilliant and devious things that the AI has in this game compared to the first one? Badger. Some of your favorite UI detail screens, like metal flows? Badger.

Not to mention all the bugfixes, balance tweaks, and… just oodles more. This game wouldn’t exist in anything like the state it does now without Badger. Any credit for my “singular vision” on the game is doing him a major disservice, but he’s a quiet sort of guy when it comes to taking credit, so I wanted to take this chance to call him out in particular.

Growing Volunteer Developer Corps

So, Badger is not remotely the only person I need to call out as being absolutely indispensable.

RocketAssistedPuffin has also been involved heavily for the last year plus, and has taken over huge numbers of things that I never would have had time for. After I implemented the new tech system one way, he’s the one who figured out how to make it substantially more balanced. Most of the voluminous “balance change” sections on the release notes are from him working with other players or just reasoning things out himself.

Puffin has also had a ton of ideas on how to make things better in all sorts of sections of the game, and there was a period of about three months late last year where he and Badger were basically doing ALL the development on the game and I just pushed out releases of what they were doing. I was going through a really painful divorce and had a ton of anxiety and couldn’t face work, and these two kept things alive and improving.

But it never stopped there. Those new tutorials you like? Puffin. I wrote the bulk of the “How To Play” in-game wiki sections, but the most basic and understandable ones for new players were… again, Puffin. I’m excellent at writing encyclopedic entries that fill you in on huge numbers of details, but he’s the one who distilled “what’s the most central stuff you need to know, as briefly as possible” so that people can actually get into the game in any reasonable timeframe. Compare his work here to the tutorials I did in the original game, and it’s night and day.

And I’m still selling Puffin short, frankly, because he’s done so many things over such a long period that I can’t remember it all now.

More recently, we’ve had folks like WeaponMaster and Asteroid joining in and adding lots of bugfixes and quality of life improvements that I never would have had the time to do myself. Things like hovering over galaxy map links to see information on them were Asteroid. Endless tricky bugfixes were WeaponMaster. I’m selling them both short, but the release notes are filled with things that they either implemented or suggested or both.

And it doesn’t stop there. Quinn stepped in an made a bunch of additions. Keith laid the original groundwork for the entire game simulation and multithreading (he was the main programmer and designer for the first year and a half, and actually on staff during that time).

And there were so, so many others. And more each month!

Volunteers Beat Modders, I Think

I’m pretty free with the source code access, because I’d rather have a consolidated community of people helping rather than a bunch of mods that you have to hunt down and find.

So a lot of the folks that have turned into volunteers are what would have been modders on most other games. They would have made their own thing that you had to install and then wonder about the cross-compatibility of.

This game does have a ton of moddability, and for anyone who wants to “just” be a modder, that’s absolutely fine with me. But for a lot of the mods that are getting the most love, I’m happy to share source code access with those folks so that they’re in no way hobbled, and so that their work can go out as additional content that every player can find via in-game options without having to hunt through Steam Workshop or whatever else.

It’s an unorthodox approach, but a lot more team-oriented and lets us do quality control on each others’ stuff, “mods” included, which is a big win. If someone wants to steal the source code for this game, they can just decompile it like any other game for the most part. I’d rather put my trust in people and see things flourish rather than retain a stranglehold out of fear or pride.

What Did I Actually Do, Then?

All of this help from others let me focus on some of the really tricky architectural and design problems, which led to things like us even being able to HAVE a simulation of this size, and to have it perform as smoothly as it does.

I got to build lots of mechanics that other people then actually turned into specific units. It also gave me time to focus on some really nagging problems that just made the early versions of the game… unpleasant.

If I hadn’t had the time to think and talk to people about all those things, we never would have seen all the game evolve this way; I would have been mired in content development and other items just to get the basics out for the game.

The original design for this was something that Keith and I put together as a pair, but it only worked out so well. It was a good foundation, but needed… a lot of help. We both pushed that forward a lot, until the money situation got to the point where he (and all the other staff, eventually) had to step away, and I carried on “alone” (but with all those volunteers).

There came a couple of major turning points where I was reflecting on why I was so unhappy with this game as it existed, and listening to the various gripes that playtesters had, and then I was able to spend a month or three implementing something drastically new.

Fleets are the most notable of those, and they were initially met with a lot of mixed feelings and distaste because only part of my idea was there on the first public launch of those. Only in the last month or so has that feature completely come into its own, and that also had a lot to do with continuous feedback from people in early access telling me what they needed and what they did and didn’t like.

We also had a number of points during development where we just couldn’t escape certain performance problems, because there were suddenly battles that were an order of magnitude larger than the first game (which was itself the largest strategy game simulation of individual units that I’m aware of on the market until this sequel). So I got to focus on a whole bunch of crazy improvements and data structure inventions and even GPU shader tricks in order to make all this stuff work.

Without the rest of the community helping, there’s no way I could have had time to work on all that sort of thing, even in three years of development. A game of this scope shouldn’t run this well — it shouldn’t be possible — but it is because I was given the gift of time by so many others.

A Decade In The Making

It has been 10 years to the day since the first AI War came to Steam, and it’s been 3 years of developing this sequel.

We didn’t do any work on any AI War games from late 2014 through late 2016, but the rest of that time has been spent at least partly working on the original game or this sequel.

From version 5.0 of the original game through version 8.0, Keith was pretty much the sole developer on that while I focused on other things. He built out a ton of creative and clever things that made a return in this game, and also pushed the concept of what the AI could be — adding in some traditional decision-tree style logic in places in addition to the more decentralized-style AI that I had come up with back in 2009. That one that originally made waves on slashdot and reddit and hackernews and so on.

I’ve worked as the producer and design lead on this sequel, among my many other roles, and so the fact that there seems to be a “singular vision” is hopefully a sign that I did a good job in that role. But the degree to which this is a product of dozens of people’s work, over an extremely long period of time, really can’t be understated.

That’s what I meant all the way back at the start. This sort of thing shouldn’t have happened. It’s just so… unlikely. A ton of people came together over a decade and helped make something unlike anything else on the market.

That’s before even getting into other major (former) staff contributors like Daniette “Blue” Shinkle doing the vast majority of the art and coming up with the way-prettier style of ship that evolved AFTER the kickstarter, the awesome score by Pablo Vega, and 25 voice actors who did a fantastic job as various humans and the AI.

And good grief, I’d be remiss not to mention Erik and Craig and all the other folks at Indie Bros, who helped manage so many aspects of this game, as well as often doing work like helping clean up voice lines, etc.

A Few Common Questions

If you’re interested in what is coming in the very short term, there’s a post for that.

Similar if you want to know what the plan is for multiplayer.

For kickstarter backers (or anyone else who is curious), there’s an FAQ as well as roadmap of stuff for the next few quarters relating to kickstarter stretch goals.

And I just have to once-again plug this awesome After Action Report by zeusalmighty.

My Deepest Thanks

I never wanted to make this game, because I didn’t think I could. The original AI War seemed to be the high water mark of my career, and I spent a lot of time trying to make peace with that. But when the market shifted in 2015 and 2016 and finances started getting tight, it became clear that returning to the game that started it all was what made the most sense.

Thanks to all of the kickstarter backers for believing that we even COULD build this game. Keith and I felt like we could do something that would make you happy, but probably not something that would top the original. It took two extra years of development and an enormous village of people to make THAT a reality. So thanks to everyone for their patience and support during that time.

I also want to say a big thanks to everyone for their understanding during my divorce, which happened shortly after entering Early Access for this game. That made everything so much harder, and took me out of commission for a full three months or so where I just couldn’t work much. I had to learn how to be me again, and come to terms with being a dad with shared custody rather than a full-time father, and all of that was incredibly hard.

But the good news is that, as has happened with this game itself, a lot of things in my personal life have turned out unexpectedly, improbably well in the last year. After deciding to date again (after 18 years off the market, wow), I wound up meeting the woman who is now my fiancée surprisingly quickly (all things considered). Kara and her daughter have made my entire world so much richer than I realized it could be, and my son finally has the sister he’s wanted for so much of his life.

I feel incredibly fortunate, and a lot of my ability to get back to work and not crumble under the weight of anxiety and expectations for this game were thanks to Kara’s support and presence. The reality of her life as a doctor and surgeon also helps to kind of put my own work into perspective, sometimes, in the best way.

However this turns out financially, and despite my anxieties about my future as a game developer, I’m incredibly proud of what we’ve all created together, and I feel surrounded by all the right people both at work and outside of work. This has been the hardest three year period of my life, but the end result has all been worth it.

Thanks to everyone, and I hope you enjoy the game — both what it is now, and what’s to come.

Very Best,
Chris

И сега, когато имаме фонов контекст, ето ви и едно много интересно АМА* (Ask Me Anything):

AMA: I am Chris Park, founder of Arcen Games and lead dev on AI War 2. Ask me anything!
*(Което, към момента на писането на този пост все още тече; събират се въпроси за последен рунд отговори утре.)

И тъй. Горд съм, че подкрепих кикстартъра на AI War 2. Може би никога няма да видя завършени In Case Of Emergency, Release Raptor и Stars Beyond Reach. Може би Крис наистина ще бъде принуден да напусне индустрията - както му се е наложило да разпусне малкия си, но превъзходен екип. Не съм фен на всичките заглавия от каталога на компанията, много от игрите имат дизайнерски кусури, но всичките до една са интересни, иновативни и предлагащи нещо различно - Skyward Collapse, Bionic Dues, A Valley Without Wind, The Last Federation, Starward Rogue и други. (Но нямат задълбочени истории. Сори, Кал. ) А създателите им са отворени, открити, изпълнени със страст и желаещи хората да се забавляват и вдъхновяват от изкуството, което правят.

Едно е ясно - в интерактивната развлекателна индустрия, а и в живота изобщо, ни трябват повече хора като Крис Парк.

[mitseva]

Наскоро погледа ми привлече една красота наречена Gris на Nomad Studio - https://nomada.studio/
Изглежда разкошно и историята ми се струва интересна:

Gris is a hopeful young girl lost in her own world, dealing with a painful experience in her life. Her journey through sorrow is manifested in her dress, which grants new abilities to better navigate her faded reality. As the story unfolds, Gris will grow emotionally and see her world in a different way, revealing new paths to explore using her new abilities.

GRIS is a serene and evocative experience, free of danger, frustration or death. Players will explore a meticulously designed world brought to life with delicate art, detailed animation, and an elegant original score. Through the game light puzzles, platforming sequences, and optional skill-based challenges will reveal themselves as more of Gris’s world becomes accessible.

GRIS is an experience with almost no text, only simple control reminders illustrated through universal icons. The game can be enjoyed by anyone regardless of their spoken language.

Надявам се скоро да успея да си я взема.

[Radiant Dragon]

Знам че всички днес са на вълна избори, тн., тн. и тем проч, така чеее просто ще оставя това тук:

MO: Astray (10/10 Gameplay, 0/10 Marketing; ALL BOSSES / No Damage / Good Ending)

...пък вие си преценете дали ви хваща окото.

Да, това е вид "спийдрън", но точно този ютубър показва често и основната сюжетна арка на игрите, дето превърта. Конкретно тук историята си е напълно "сглобяема", следователно видеото може и да се приеме за по-съкратена версия на "Let's Play".

Малко липсва завръзката, но ако сте на зор, знаете какво да гугълвате по-натам. Far out!

[Кал]

За любовта и чистенето:

Rumu

(Благодаря за находката на Screen Therapy.)

[Кал]

Contrast, подобно на Papo & Yo, съчетава зашеметяващо изобретателни пъзели с трогателна история за бащинството. Само че тук бащите са двама, а детето се опитва да ги догони, не да избяга от тях.

Или поне да ги спаси...

[Кал]

The Outer Worlds, новата RPG на Leonard Boyarski и Tim Cain, е приятна, но нереволюционна. Ако не сте запознати със сюжета и механиките ѝ, долното сигурно няма да ви е забавно. (И да предупредя: пълно е с безсмислено насилие.) На мен ми висна челюстта от него... и после ме обля смях на вълни, от коментарите + fun facts:

Being a PSYCHOPATH in The Outer Worlds

[Radiant Dragon]

Наскоро се присетих за една игра, която имаше немалка роля за вдъхновението ми по написването на "Звездният път".

Dragon's Wake

Давам линк към Стийм страницата на играта, вместо walkthrough/let's play в Тубата, защото самата игра е доста минималистична, но с много силен "заряд", който лесно си проличава дори от официалното ѝ инфо. Плюс това, цялата история може да си я сглобите само ако разгледата storefront-a и ачийвмънтите.

Пича който я е направил в момента тъне в неизвестност (или поне аз не съм го проследил); преди две-три години имаше някакви планове за продължение, но оттогава е радиотишина. По принцип това е един от проектите, в който бих имал интерес да участвам, ако/когато си подобря по-трайно личното състояние.