Царска заръка

[Кал]

Тема за отзиви и откъси, и още, които са ви озарили от царската заръка на Николай Теллалов.

[Кал]

хубава приказка която вече препоръчах на приятели

[Лъч]

Признавам си без бой, че специално „Царска заръка“ нямах никакви сили да я коригирам. Там може да се поупражняваш още по-сериозно. )

Само да вметна: IDI Spell Checker? Това поне за простите неща върши чудесна отмяна.

[Кал]

Пробвай се. Ако върши работа – сподели.

[Лъч]

Щях да ти отговоря:

Sorry, ама съм на Linux...

ведно с мазните хилежи, ама Wine взе, че го подкара

Та, сега, какво да пробвам? По-точно - с кой файл да пробвам?

[Кал]

[spoiler]С най-новата „Царска заръка“ – мож я дръпна от шаблона с е-книгите на Теллалов в poslednorog-а.

Тия последните съобщения май са за темата на „Царска заръка“. М?[/spoiler]

[Лъч]

Програмата crash-ва като копирам текста в полето. Явно (Wine) не може да понесе толкова текст наведнъж. Все пак пробвах на няколко пъти да копирам последователни откъсчета в програмата и единственото, което откри бяха "грешки" във вида на тиретата, което аз отдавам на форматирането - все пак от .fb2 с Calibre я конвертирах първо в .rtf, а после и в .txt.

Ако може някой на Windows да копира наведнъж целия текст би било добре. Аз просто нямам нерви да мина цялата книга откъс по откъс, само за да я сложа в коректора...

[frog]

Установих, че ми действа успокоително нощем да чета "Царска заръка" - търсена обстановка, компания, думи.

[Кал]

Отзив от Евгений Попов (за цялата драконова поредица)

9 дни не можах да се наспя ,докато не изчетох и последния ред от серията за Дракончето .Сега вече знам , че имаме българки автори по-добри от Филип Хосе Фармър ,Робърт Джордан , Брандън Сандерсън .
Споменавам ги ,защото само тези според мен ,могат да се мерят с този шедьовър на Теллалов . Браво и благодаря !

[frog]

Дочетох си я днес. По-малко стряскащи работи за коригиране от Дракончето.

Иначе като цяло, хм, доста тирета, а почти липсват ~ аналогични скоби... Дали Т. я е написал така... Ако да, продължавам да имам проблем с повтарящи се и наслагващи впечатление работи. И будещи съмнение защо толкова ми се врат в очите тези тирета. Но... както и да е. Знам, че ми накъсват текста. Не за друго.

Spoiler

Щях да съм я дочела още през август, но К не пожела да ми я донесе без куриерски в единствения ден, в който бях в София за период от 3 седмици. Е, не е знаел, че за мое ползване ставаше дума. Реших да не вярвам, че случаят е бил универсален.

Единственият бонус от ситуацията е, че сега не цялата книга трябва да изчета от файл, за коригиране. А само... първите 2/3.

Мен не ме тормози това, че Верена я няма във втората книга. Елица и Витан малко ли са. И тоо Лъчезар.
"Иван-Асен ІІ"... мили... детски" спомени.

Чудя се какво би написал Т. за Сега. Ама се опасявам, че няма да е трогателно" като мутренските времена. А те не са и отминали.

Във всеки случай, предпочитам да чета за светкавично тичаща бяла фигура, отколкото да се сещам за светкавично тичащата боса Бела, погнала с къса тясна рокля първата си не-жертва след... трансформацията.

[Люба]

Отзив на Мария Алексиева от poslednorog-а:

"На моята възраст сигурно е смешно да четеш приказки, но момчето има невероятно чувство за хумор, стилът му е изчистен и обран, доставя естетическа наслада."

[Кал]

Отзив от Anelia Dobreva в Goodreads:

За мен "Да пробудиш драконче" и "Царска заръка" са една книга. Първата е въведението, което ни запознава с главните герои на поредицата "Драконче", а втората е скок във вселената на Николай Теллалов. Защото поне според мен основната му цел е именно да създаде една пълноценна приказно-фантастична вселена, населена със същества от българската митология и българската реалност от 90-те години.

Историята изглежда подобна на тази в предишната книга - момиче среща необикновено момче, влюбват се и после се появява екшън елементът. Но при Теллалов човек не може да подхожда с прекалено твърди очаквания. Този път героите са различни. Също толкова добре развити, но не всички са толкова симпатични, а за някои ще трябва доста да почетете, преди да си формирате мнение. А и действието е доста повече отколкото в "Да пробудиш драконче". Почти правата нишка на Радослав и Верена тук започва да се преплита с нови герои и различни истории.

Става интересно. Дотолкова, че за пръв път от поне 15 години се хванах да дочитам "само още една глава" докъм 2 ч. през нощта. Няколко нощи поред.

Разбира се, има шанс книгата да не ви хареса, особено ако не си падате по понякога мудните лирично-философски отклонения или се дразните на неспособността на някои герои да мислят логично. Но има шанс и да се влюбите в нея, ако дадете на автора време да ви даде всички парчета от мозайката на историята, защото той наистина умее да оставя бели петна почти до последния момент.

А като приключите, прочетете всички послеписи и дръжте "Пълноземие" под ръка. Може да ви се прииска да продължите веднага, защото "Драконче" не е толкова поредица, колкото един роман, издаден по стечение на обстоятелствата на четири части.

~

Отзив от Нина Иванова в Waonderbook (вкл. и на английски)

[Dess]

Ето и моя отзив. Цели 10 вечери я влачих, а Дракончето прочетох за 2. Та това е показателно.

След „Да пробудиш драконче“ нямах търпение да се върна отново при Верена и Дичо... и може би точно затова „Царска заръка“ не успя да ме спечели напълно. Липсваха ми и те, и отношенията им, и закачливо-сериозните им разговори...

Тази част върви по-спокойно, по-философски, надгражда атмосферата и гъмжи от исторически препратки. За жалост Витан, със своята принципност, скованост (добре де, и архаичен говор , не ми беше баш по вкуса. А като добавим и манията му за величие... Тъкмо започна да се очовечва, и книгата взе, че свърши.

Зако беше любимият ми персонаж тук, сигурно защото през цялото време се чувстваше изгубен, препил и не на място. Как да не се идентифицира човек?

Също както и в предната книга, финалните страници изобилстват от екшън, което ми дойде добре след доста обяснителното и протяжно на места повествование. Подозирам обаче, че по-заинтересуваните от история ще останат във възторг от разходката през вековете – просто мен ме улучи в неподходящ момент.

Като цяло оценката ми клони към 3.5 (от 5) звезди, но закръглям, защото това е само брънка от веригата – и мисля, че бих могла напълно да я оценя, чак след като прочета – и осмисля – цялото.

[frog]

нямах търпение да се върна отново при Верена и Дичо

Често срещана грешка. Ами... варе чака Верена и Радослав, моля те. Все пак всяка книга е за себе си в тази -логия.
To си е казано, че втората книга разказва за приятелите на георите от първата и че Верена се издирва - няма я. И че и Радослав е изчезнал.

[Dess]

Добре де, моя грешка – не съм чела анотации, затова започнах с нереалистични очаквания.

Факт е, че на други героите тук са допаднали повече от тези в първата книга. Разни читатели, разни впечатления.

[frog]

Поглеждай друг път какво има в блога. Все пак колкото и да е кратък текстът от задната корица, все е нещо.
https://choveshkata.net/blog/?page_id=2678

[Кал]

Един от най-големите успехи на Дес през последните месеци и кампанията ѝ за връзка с книжни блогъри е вниманието, което Нина (Топчо-чан) оказва на наши издания.

Ето нейните размисли за „Да пробудиш драконче“ и „Царска заръка“.