Добро утро!
Така, да видим дали мога прясно събудена да се изкажа малко по-смислено по любимата ми тема.
Идеята ми да се спомене нейде ърбън фентъзи беше, че поне на мен ми е писнало, когато се обсъждат митологичните същества в дадена книга, някой да почне да обяснява, как не били такива каквито ги е описал автора... Имам много пресен спомен от един куиз, където имаше въпрос как се убива вампир. И задаващите куиза се беха запънали, че "не, само с ясенов кол и туй то!". Аз съм привърженик, че в крайна сметка, авторите са именно такива - автори на художествена литература, измислящи свои светове и правила в тях. Не са етнолози и не пишат докторати на тема "Вампирите у Бимбинистанските вярвания". Та за мен няма значение дали вампирите блещукат, или всъщност са пухкави, розови, набедени от капиталистите същества, стига света да е интересен и устойчиво създаден. Та от тази гледна точка заявявам, че ще обсъждам и давам мнението си за горните "твари", само откъм художествената им стойност и личния ми вкус, а не спрямо "истинските" такива твари според етнолози и пр. Да не говорим, че съм склонна да следвам логиката на Хамилтън, че не е важно с какво ще унищожиш сърцето на вампира - с кол или с пушка помпа - с дупка колкото юмрук в гърдите би трябвало да си си свършил работата... И като цяло си падам по всякакви светове и художествени митологии, стига да са логически издържани, дори откъм свръхестествена физиология.
Снощи малко преди да си легна се замислих, дали "Дракула" на Стоукър се води ърбън фентъзи. От гледна точка кога е издадена книгата, мисля че си е съвременна (поправете ме ако греша).
Снощи съм забравила да спомена вампирите в "Академия за вампири" на Ришел Мийд. Макар да е юношеска литература, според мен поредицата има много причини да бъде прочетена от феновете на ърбън фентъзито и вампирите като цяло. Авторката много приятно "обновява" вампирите с балкански и славянски привкус, а героите и отношенията им са достойни и за книга за възрастни. Жалко само за последната книга от поредицата, която ме разочарова.
От друга страна, в поредицата "Домът на нощта" вампирите имат много потенциал, но идеите са зле реализирани до степен Юбер Мери Сю.
Вампирите и върколаците в друга поредица - "Странни ангели" на Лилит Сейнткроу също много ми допадат. Това е една от най-мрачните младежки ърбън фентъзи поредици, които съм чела. Има си трески за дялане, но като цяло харесвам свърестествения елемент вътре.
Падам си и по "Чикагските вампири" на Клоуи Нийл. Поредицата е доста по-лековата, написана с език и стил характерен за чиклит, но не влиза в жанра "вампирски чиклит" - да има и такъв. Аз лично харесах поредицата, света и героите на книгите. Препоръчвам, ако понасяте и малко по-леки четива.
Харесвам идеята за вампирите в поредицата "Синя кръв" на Мелиса де ла Круз. Но не и изпълнението. За бога, не четете тези книги!!!
И все пак преплитането на вампирите и библейските митове винаги ми е било забавно.
Откъм върколаци, снощи отбелязах любимия си върколак Кити. Но забравих напълно за върколаците на Кели Армстронг. Много, много зрели книги, с интересна митология, същества, свят и герои. Към тези две авторки бих добавила и Патриша Бригс, с поредицата си за Мърси Томпсън. И изобщо - приятно е, освен безбройните вече юношески книги, да има и малко истории за по-възрастни читатели(герои). И може би тук е моментът да сложим някаква граница м/у ърбън фентъзи, свръхестествен романс и откровеното свръхестествено порно. Нямам нищо против никой от тези жанрове и те имат свое място в библиотеката ми. Просто са различни - и като стилистика, и като читателска аудитория... Аз все си мисля, че самото ърбън фентъзи в "чистия" му вид има достатъчно почитатели и сред двата пола. Виж останалите два жанра клонят повече към дамската аудитория, макар да мога да посоча и изключения.
Малко се отплеснах. Темата е доста обширна. А аз май съм запецнала да си изброявам любимото. Извинявам се, ако съм досадила. Хайде ще изчакам, за да видя в каква посока ще се завърти разговорът...
се пише основно от жени и, като цяло, основно ЗА жени. 
, от качествените неща в хартиен вариант аз лично си падам по Хамилтън - "Анита Блейк, ловецът на вампири".
Шегувам се де.
е било отдавна убито у западняка там, където църквата е изкривила страховете му през своята призма. Българинът си е, все пак, езичник по душа и христианската му вяра е много по-различна то тази на западноевропейците. Църковните му навици, ако щете, си остават по-различни. И до днес.