stanev wrote:- Какво се е променило от времето на тези записис досега, което съответно не е отразено в тях ? ( Освен че вече не сме студенти )
Като принципи в превеждането – поне това, което владея аз – не много.
Като практики... въпросът е труден за кратичко обобщение. Мисля, че когато почнем нашата собствена практика (веднага след като видя въпроси от всички ви
) – ще се разбира лека-полека. И ще
продължаваме да променяме практиките. На тия работилнички това им е хубавото – че бавно ни ваят.
Усмивката е към една съседна тема в „Писателска работилница“.
- Кои са интересните текстове, които са подбрани за превод ? ( Това е по-скоро най-важния въпрос )
Най-интересните ще ви ги пратя в пакет, в началото на практическата ни работа.
Имам и още една идея как да съберем нови интересни текстове... но преди да тръгна да я осъществявам, искам да продадем няколко от вече преведените.
Чувствайте се поканени, по всяко време, да предлагате текстове, които според вас заслужават да се преведат. Особено ако вие самите се чувствате готови да ги преведете.
- Реалистично ли е за ВСЯКО издание на преведения текст да получаваме процент, или е просто пожелателно ? Какви са практиките, има ли хора, които получават пари така ?
Това на практика е схемата „И преводачът е човек, така де, автор“. И както авторът (поне теоретично) взима процент от всяка употреба на текстовете си, така е редно и преводачът.
Ще се стараем да бъде винаги, да. Аз съм изключително крут в отношенията си с автори, които подхождат към нас като към наемници (а не като съавтори). Влизат ми в черния списък много бързичко, а влязат ли веднъж там - успех с излизането.
-- как се разделя процента за хонорара когато преводачите са няколко ?
Според съотношението на свършената работа. Има доста ефективни начини за пресмятането му (по Word Count, коефициенти за сложност на задачата - например съставянето на терминологична банка/глосар към един текст не е много работа като обем произведен текст, но е много работа като проучване и мислене, затова се умножава с висок коефициент - и пр.). На първо време ви препоръчвам да го правим „на око“, като Senior Translators, хората с повече практически опит, ще помагат в разпределението на „дяловете“.
Един пример: The Assassination („Атентатът“) на Йоан Владимир е превеждан от двама преводачи, като всеки взе приблизително половината, и цялостно редактиран от двама редактори, единият от които го е редактирал няколко пъти. В момента „дяловото съотношение“ е: 8 процента за всеки от двамата преводачи, 4 процента за първия редактор, 8 процента за втория. Ако редакциите по текста продължават, то ще се променя съответно.
-- как се узаконява договорно процента, за да няма отмятане ?
Към момента работим с неформални уговорки, и с авторите, и помежду си. Иска ми се да продължим така и занапред.
Причината е един основен принцип в писането и книгоиздаването въобще. Тъй като основната „кражба“ при нас е плагиатството - а то е трудно до невъзможно за доказване, - нито един договор не може да опази правата ни, ако някой е решил да ги гази. Умният подход при такива „кражби“ е обратният: вдигането на шум (или даже скандал
), чрез което се повишава и нашата популярност. (Сещате ли се колко книги си вдигнаха рейтинга покрай „Шифърът на Леонардо“?) Имаме щастието да работим в една много различна от стандартния бизнес среда - такава, в която ситуациите win-win са възможни: и „крадците“ печелят, и тези, от които е било „откраднато“. Това важи и за нас като преводачи: ако някоя страна, която има „дял“ в един превод, се отметне от уговорката, безсмислено е да търсим права по съдебен път. Смислено е да вдигнем въпросния шум и да привлечем внимание към себе си. Сред хората, на които привлечем вниманието, като нищо ще се окажат и бъдещите ни работодатели, грешка на езика, съавтори.
Съзнавам, че само одрасквам повърхността с това. Което ме подсеща: четете тези ми отговори само като маркери. Набелязвайте си нови въпроси по тях. И ако се посъберат – те ще ни бъдат темата на първата жива среща.
- Каква е като цяло законовата страна на нещата ? Ще трябва ли да подписваме някакви документи, и ако да, какви ? Какви права и задължения имаме в качеството си на преводачи ?
Мисля, че с горния отговор изчерпах темата и тук. Простичко казано: Никакви документи. Права и задължения пред закона – също. Права и задължения в отношенията помежду ни – такива, каквито биха ни позволили да даваме най-доброто от себе си.
(Аз, ще се убеждавате неведнъж, отбягвам формалностите за сметка на творческите решения и действането според конкретната ситуация. Светът ни е твърде разнообразен, за да се мъчим да го вкараме в закони и правила.
Важното - онова, в което можем да бъдем постоянни - е добронамереността и честното отношение.)
- Всяко изречение ли ще се обсъжда както в аудиозаписите ? Доста време ще отиде.
Според желанието и възможностите.
В началото ще обсъждаме повече, докато си свикнем на начините на работа, и докато всеки открие кои хора му подхождат като редактори. (А редакторите открият с кои преводачи работят без излишни нерви.
)
После процесът се ускорява естествено.
Последен въпрос: Понеже владея и немски, бих искал да знам как стои въпроса с европейския пазар. С Кал говорехме на тази тема веднъж, Кал, немския вариант на превода си е набран и чака да го види някой.
Имаме ли тук човек със солиден художествен немски?
Въпросът е постоянно отворен, и не само за немския, а за всякакви езици.
- - -
Други въпроси?
)
