999 типични грешки на писателя и преводача

[stanev]

Това е тема, паралелна на темата Съкровищница на красноречието. Това е черна тема, в която ще събираме примери за неточни, смешни, неправилни и пр. похвати при писане на проза, поезия или преводи, и ще се опитваме да покажем чрез контрапримери как трябва да изглежда текста.

NB: Осъзнавам, че за мнозина от вас като опитни преводачи некачественият превод често е обременен със закъснели хонорари, обиди, лоши чувства и т.п. Ще помоля да не ги изказвате тук - нека да не разводняваме темата с лични нападки към никого и да се придържаме към нормалните правила на човешкото общуване.

[stanev]

Англицизирането на българския език

В последните години в българския език се наблюдава засилване на процеса, известен като АНГЛИЦИЗИРАНЕ – заемане на английски думи и побългаряване на същите, както и на английски семантични и синтактични структури. Някои виждат причината за това явление в българските медии. Този процес – още наричан „англизация“ – е глобално явление, но в България той е взел една специфична форма, която го отличава от сходни езикови явления в българския език, като силното влияние на немския в сферата на техническите термини, или припознаването на руски думи като български. По тази причина е необходимо да се направи един очерк на процеса, който да спомогне за неговото овладяване, с цел не само обогатяването българския език, но и по-доброто разбиране на английския, който все повече навлиза в нашето ежедневие. За това разбиране ще говоря в т.3 по-нататък. По-долу следва списък на най-често допусканите грешки в превода от английски на български и обратно.

1. Shall и will.

Българските преводачи масово грешат при превод на английските спомагателни глаголи. Ососбено често се грешат и свободно се сменят близките по значение, но все пак различни глаголи shall и will.
Често явление при преводи са императивни форми от сорта на „Вие ще искате...“, „На Вас ще ви трябва...“, „Вие ще изискате...“ и пр. От такива фрази читателят може да заключи, че преводачът предварително е знаел какво мисли читателят, при това с абсолютна убеденост. „Вие ще искате“. Каква категоричност! Тя е недопустима за бъдещи събития както от гледна точка на езиковата, така и на елементарната логика. Препоръчваме на преводачите да погледнат долната таблица:
________________________________|_____shall_____|_____will_____
____1 л. Ед. Ч. ; 1 л. Мн. Ч._______| вероятност | категоричност
2 и 3 л. Ед. Ч. ; 2 и 3 л. Мн. Ч._____| категоричност | вероятност

I shall – Аз ще ( може би )
I will – Аз ще ( и още как! )
He shall – Той ще ( прековолно, с принуда )
We will – Ние ще ( вероятно )

По-удачно би било грубото, категорично „Вие ще искате да имате ( този продукт )“ да се предаде като „Ще Ви бъде необходим ( този продукт ), ако искате да...“ По-дълго, но по-елегантно. Тук е мястото да кажем, че докато думите и синтаксисът на английския език са лапидарни, българският е по-разказвателен, с по-дълги като брой звуци думи, и по-сложни изречения.

2. Вериги от думи ( конкатенация )

В английския език ( особено американската му версия ) има възможност няколко думи да се навържат заедно чрез тирета, като така се получават словосъчетания от сорта на

The-not-so-great-we-toldya-so-movie

,

което се превежда на български с невъзможна и неразбираема каскада от думи:

не-така-якият-нали-ви-казахме-филм

.

Подобни езикови чудовища, които не подлежат на тълкуване и звучат разплуто и без връзка между частите си, се превеждат по-удобно с изречения от сорта на „Този, както вече Ви казахме, не толкова добър филм“. Удобни са и синонимични словосъчетания като „както вече знаете“, „както Ви е известно“. Читателят обича да чете потвърждение на своята осведоменост и комплименти за своят интелект.

По принцип, българският език не търпи думи с повече от две тирета, които и сами са малцинство: например „жена-летец-изпитател“. Добре е броят на тиретата да е нисък.
Подобно паразитно явления са структури като „предстоящият да бъде лидер“ или „суперчетка за вашите зъби“.

3. The 3 P's

Английският език е един от най-добре изучените и проанализирани езици в света, гледан като писано яйце, особено от „Приложение А“ на „1984“ на Оруел насам, с литературни корени, отвеждащи до ранното Средновековие. Английската литература се счита за най-богатата в Европа. В процеса на създаването на съвременния книжовен английски са се откроили ТРИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРАВИЛА, известни на всеки английски ученик като „трите принципа на английския език“, или просто „the three P’s”:

Purity – чистота
Perspicuity - яснота
Precision – точност

Тези три принципа са в сила за всеки език, те са в основата на книжоената му форма, и действат в система, поддържайки се взаимно. Българският език би могъл много да спечели от английския опит:

• Когато на езика липсва ЧИСТОТА, той се размива, разделя се на диалекти, и хората от две съседни села не могатд асе разберат един друг. Чистотата на езика се охранява чрез щателен подбор и отсяване на диалектните, редките и остарелите думи, чуждиците и вулгаризмите, като целта е максимална ЯСНОТА на изговора и ТОЧНОСТ на комуникацията.

• Когато на езика липсва ЯСНОТА, той се обезсмисля. Говорим, когато искаме да съобщим нещо. Ако казаното е неясно, езикът се превръща в бърборене, кухи фрази и безсмислици. Яснотата поддържа ЧИСТОТАТА на изказа и ТОЧНОСТТА на посланието.

• Накрая, ако един език е лишен от ТОЧНОСТ, ЧИСТОТАТА и ЯСНОТА му са без значение. Точността съдържа литературните категории тема и идея. Бихме могли да говорим на всякаква тема, но без точност никой не би ни разбрал.

[Кал]

Васко, огромно благодаря за първата точка. Твоя ли е разработката?

Няколко уточнения:

1. Откъде е взета таблицата за shall и will?

(Имам някакви смътни спомени за тия разграничения, още от гимназията, но впоследствие толкова литература ми мина през главата – а в литературата тия разграничения се чупят даже целенасочено понякога, – че сега дори не съм сигурен има ли ги и къде са обяснени ясно.)

2. Строго погледнато, в българския правопис няма думи с повече от един дефис (тиренце). Има едно правило за проверка кога задължително се пише дефис между две думи: когато в членуваната им форма членът се добавя на края на втората дума. Ето защо министър-председателЯТ е с тиренце, а женаТА летец не е.

НБ! При „жената-летец“ може да се напише тиренце, с цел яснота. Но самата граматика не го изисква.

(Разбира се, правилата са, за да се чупят: книгаТА-игра и рок концертЪТ. Специално правописът на съчетанията, започващи с „рок“, „бизнес“ и още един куп „вносни“ думи, е абсолютна абоминация. Без извинение за чуждицата. Дано го логицизират малко в новия правописен речник, който чакаме догодина.)

Лично и лирично: Аз нямам против върволиците от думи с тиренца. Опитът ми с английския е, че те и там са приумица, измишльотина, закачка – особено тези с по над 3 тиренца.

[stanev]

Разработил съм текста преди няколко години, затова е допустимо да има грешки, още повече, че английския ми е по-слаб от майчиния.

Таблицата съм си я правил сам. Мислех да сложа картинка но хоста в един момент би изфирясал, така че предпочетох ascii-art. Темата се базира на една практическа наглийска граматика, която съм решавал на зрели години.

Най-важната част от разработката фактически е тази за трите P-та, която беше нова за мен.

Близо година след написването на разработката на един курс по творческо писане учителят изказа мнението, че англицизацията се дължи на медиите. Дотогава го отдавах на американизирането на ппланетата. Т.е. не е моя мисъл.

[Radiant Dragon]

Принципно точка 2 (конкатенацията) е относително ново явление дори в английския.
(нищо, че изникнало от там)
Всъщност, според мен, то е качествено ново езиково явление.
Което означава, че използването му в един или друг език, бил той български или
английски, е въпрос на лично предпочитание или търсен ефект, а не граматическо
или друго правило. (защото няма как да се изгради правило, за нещо, което преди
не е съществувало).
Тоест, как ще се третира този феномен занапред, езиковедите тепърва ще трябва
да решават; дали да си остане субкултурен жаргон или официален разговорен похват.

[Trip]

За мен много очевидно е "жаргон" и по-точно, стилистичен похват от неформалния регистър на речта - от същия порядък като метафората и сравнението.