Тема за коректори

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.
Ermалък
Posts: 40
Joined: Wed Jan 02, 2008 11:28 am
Location: Planet Earth

Помагало

Post by Ermалък »

Ч Л Е Н У В А Н Е


01. Пълна форма на определителния член се употребява в случаите, когато членуваната дума е съществително име от мъжки род или прилагателно име във форма за мъжки род при следните синтактични условия:
  • когато членуваната дума е подлог или съгласувано определение към подлога
  • когато членуваната дума употребена като част от съставно именно сказуемо или като сказуемно определение
02. Кратката форма се употребява във всички останали случаи.

Напр.: Ученикът пита учителя. Учителят изпитва ученика. Ученикът чете урока. Урокът се чете от ученика. Новият учебник е хубав. Това е учебникът ми по български език. Това е новият ми учебник.

Хубав пример за синтактичната обусловеност на пълния и краткия определителен член при имената представят следните две строфи от Н. Лилиев:
Тихият пролетен дъжд Тихия пролетен дъжд
звънна над моята стряха,слуша земята и тръпне,
с тихия пролетен дъждтихият пролетен дъжд
колко надежди изгряха!пролетни приказки шъпне.

Правописните грешки, свързани с употребата на пълен и кратък определителен член, произтичат главно от непознаване на граматиката и неспособност за бързо разпознаване на подлога (и сказуемното определение към подлога) в изречението, особено в случаите, когато сказуемото е изразено със страдателна форма на глагола,
напр.: Царят извънредно много държеше неговия авторитет да бъде уважаван. (Малкият принц) Патриотично ли е да се отрича македонския език? (Из печата) Прекият отговор трябва да бъде гръбнака на доказателствената част. (Из печата)
И в трите примера подчертаните думи неправилно са оформени с кратък определителен член.

Практическо средство за откриване на подлога или сказуемното определение на подлога в изречението (с оглед на правилното им членуване - с пълен член) може да бъде възможността за заместването им от именителна форма на личните местоимения, докато имената, които не са подлог или сказуемно определение към подлога в изречението (и съответно определената им форма се образува с кратък член), могат да бъдат заместени от винителна (обектна) форма на лично местоимение,
напр.: Ученикът преписва урока. <=> Той го преписва. • Младежът е хубав. <=> Той е хубав. • Ученикът е доволен от учителя. <=> Той е доволен от него. • Това е учителят ни по български език. <=> Това е той. • Оплаках се на учителя. <=> Оплаках се на него.

Полезни с оглед на правилното образуване на определената (членуваната) форма на съществителните имена от м. род могат да бъдат и следните практически съвети:
1) когато пред същ. име от м. род или пред съгласуваното с него определение (прилагателно име, числително или местоимение) има предлог, то не може да бъде подлог в изречението и следователно може да се членува само с кратък член,
напр. Крадецът е влязъл през прозореца;

2) когато членуваното същ. име (или именно съчетание) от м. род се свързва със спомагателния глагол съм/бъда (преди или след него), то се пише с пълен член, тъй като в тази позиция може да бъде само подлог или част от съставно именно сказуемо,
напр. Ученикът е научил уроците си; Това е ученикът, за когото говорим; Урокът е лесен; Това е най-лесният урок;

3) когато членуваното същ. име (или именно съчетание) от м. род се свързва в изречението с възвратна или с причастнострадателна глаголна форма и няма пред себе си предлог, то е подлог и може да има само пълен член,
напр.: Ученикът се радваше на успеха си; Успехът беше постигнат от ученика с много труд.
Испитвайте писанията. Ев.И.5:39
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Помагало

Post by Кал »

Специално за пълния член пълното (и просто :)) правило е:

Ако може да заместите членуваната дума/фраза с „него“ – пише се кратък член.

Иначе е с пълен.

Това ще ви помогне и в случаи като „Той целият се изпоти. Подуших го, целия.“, за които горните дългореки обяснения нищичко не казват.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Кал wrote:1. Пише се "от време на време", без тиренца.

2. "айде" няма нужда от апостроф отпред (" 'айде"), който да маркира
изпуснатото "х". Поради честа употреба формата "айде" се е наложила
като нормална (за разлика например от " 'амбургер" или "ма'ам").

3. В пряката реч "някого" казват само непоправимо увредените филолози
*въздъх, самосъжалителен* и други педанти *подкач*. Нормалните хора
казват "някой". Така че, преди да го поправяте - помислете кой от
двата типа е героят.


Кал wrote:On 6/5/11, Еви wrote:
> Разочарование за някой/някого... ;( Тогава да го правя ли грешно, където е
> правилно?

Да, прави го на "който" :) - стига героят да не е филолог, педант или
някой друг, който би говорил на "когото". Преценявате вие, за всеки
герой поотделно.

Коректорската работа всъщност включва и мислене, и въображение, не
просто знаене на правилата. Не е ли хубаво?

К)

П.П. Педантът тук, преди да ви прати имейла, провери в правописния
речник как се пише "поотделно" - слято или разделно. И се изненада,
ако трябва да съм честен...

Абе, и бая досадна може да бъде коректорската работа. :D


Кал wrote:On 6/5/11, Еви wrote:
> И дена/дни ли трябва да е грешно в пряка реч?
>

Пак зависи - от културата на говорещия, дали се лигави и т.н.


Кал wrote:On 6/6/11, Дени wrote:
> Здравей,
>
> Ето и първите ми въпроси:
>
> 1. Учебните предмети с малка или голяма буква се пишат? В случая имаме
> "'час по яркост" и после изброяване на други предмети

С малка.

> 2. Ти писа за удължените съгласни, че се пишат слято. При съгласните по
> същия начин ли е? "Ъ-м-м-м" да стане "Ъммм"

Както при гласните - по принцип слято. НО ако има заекване, прекъсване
за поемане на въздух - изобщо, някакви паузи - с тиренца.

В горния случай по-скоро е слято. (Не помня някой във "Въжето" да заеква...)

> 3. Ако някое изречение е много дълго и сложно (с много запетайки), да го
> разделям ли с точка на две по-прости? Или такава промяна не е в работата
> на
> коректора?

Не, това е за редакторите. :)

> 4. Тиретата в степените или полуслятите думи също ли да заменям с дълго
> тире?

Не - това са дефиси (къси тирета - аз им викам "тиренца"). Те са си
точно за такива случаи.


Кал wrote:Членуване на прякори:

Когато членувано име се появява като прякор или прозвище - Алеко
Щастливеца, Калин Ошашавения, Скитника и т.н., - то _винаги_ се пише с
кратък член. Дори да е подглог.

На някои места е трудно да се прецени. Например в "Последният еднорог"
решихме, че Червеният бик НЕ е прозвище, и го членувахме според
случая.

Ако се сблъскате с такъв случай, свиркайте - ще го решаваме на място.


Кал wrote:1. Когато на едно място се съберат две или повече еднакви кавички
(само затварящи или само отварящи), прието е да се остави само една.

Пример:
надпис, гласящ „Странноприемница „ВЕЧЕН СЪН““
трябва да стане
надпис, гласящ „Странноприемница „ВЕЧЕН СЪН“
(втората дублираща се кавичка се пропуска)



2. Кавички, ограждащи мисли или пряка реч: отварящите се слагат в
самото начало на мисълта, затварящите - накрая. Ако по средата се
вмъква непряка реч, тя се отделя от пряката само с тирета - БЕЗ
допълнителни кавички.

Пример:
„А с нас какво ще стане?!“ – мислено се запита Ани. – „Ако все пак той
се съгласи, дяволът ще ни убие! Ние не му трябваме.“
трябва да стане
„А с нас какво ще стане?! – мислено се запита Ани. – Ако все пак той
се съгласи, дяволът ще ни убие! Ние не му трябваме.“

Тук има и по-сложни случаи - когато вмъкната непряка реч е някакво
независимо действие, а не глагол, който описва самата пряка реч -
примерно:

"Брях!" Той се обърна. "А, няма никой..." - тук се слагат кавички и вътре.

Няма да задълбаваме в тия последните случаи - просто ги отбелязвайте,
ако се чудите, ще ги шетаме накрая.



3. Според правописния речник се пише "потискам". Според моята логика е
"подтискам". (Мога да обясня защо по-нататък. :) Ако решите да го
поправяте - нека е еднакво навсякъде. Аз нямам претенции.



4. Когато имаме "даже/дори/едва/именно/още/почти/само/тъкмо/чак/не" +
съюзна връзка ("защото/когато/където..."), (обикновено) не се пише
запетая.

Пример:
Събудихте ме още докато бяхте при Алекс Тревата.

Понякога се пише - според смисъла. Отново - ще ги (с)мислим заедно тия случаи.


On 6/7/11, Дени wrote:
> Здравей,
>
> Ето още въпроси :)
>
> 1. "На ти!" (все едно налагаш някого) с ударено а ли се пише и това á ли
> се използва?

Добре е при двусмислените случаи да се слагат ударения. (Но пък ако от
контекста значението е пределно ясно, няма нужда.)

В случая би могло да се изтълкува и като "да си говорим на ти" (е, не
е много вероятно, де...) - да Земем да му сложим пък. ;)

Не знам дали има норма за посоката на ударенията - дали да са надясно
(\), или наляво (/). В нашите книги ги правим винаги надясно.

Така че - Нà ти!

> 2. Има един герой Страхът. Как да го членувам? В момента е с пълен
> член, когато е подлог, а иначе е с кратък.

И той, като Червения бик, да се членува според случая.

(Някой ден даже ще намеря логическо обяснение защо така предпочитам... :D)


On 6/7/11, Еви wrote:
> Повторенията моя работа ли са?

Не, на редактора. (Освен ако са явна грешка - една и съща дума,
написана два пъти.)

Но ако много дразнят - слагайте отбелязка. Аз ще ги огледам.


On 6/7/11, Еви wrote:

> „Искал е да ни държи в напрежение, а после да ни сервира неща, съвсем
> различни от ТЕЗИ, които очакваме. Сега ще се справят само най-схватливите и
> ТЕЗИ, които умеят да се приспособяват към всичко!“
>
> „Искал е да ни държи в напрежение, а после да ни сервира неща, съвсем
> различни от ТОВА, което очакваме. Сега ще се справят само най-схватливите и
> ТЕЗИ, които умеят да се приспособяват към всичко!“
>
> ?

НЕ оправяме повторения, ако са:

- в пряка реч

- в мислите на герой

- и, както в случая, в дневника на герой

И в трите случая е много по-правдоподобно да ИМА повторения.

(А т'ва, че аз навремето мислех всяко изречение по 5-10 минути, преди
да си го напиша в дневника - редактирах го, видите ли, - си е само мой
проблем...)


2011/6/8 Дени:
>
> Здравей,
>
> Още няколко въпроса:
>
> Как се пише "от само себе си" - слято или така е правилно? Изречението е " Знаеше го някак от само себе си"

Както е изписано.

>
> За "Разтворете криле" нямам никаква идея дали "криле" е правилно или трябва да е "крила", или пък няма значение. Навсякъде в текста е "криле", но просто се зачудих кое е по-правилно.

Дублетни форми са. Равнозначни. :)

>
> Кога се пише "от тук" и кога "оттук"? Пример: "Минавах случайно от тук".

Ох...

Добре, няма да го увъртам: на тема "слети и разделени наречия" съм
тотално объркан. Сигурен съм, че е "от тук до там". И "махни се от
тук". Не, за това второто не съм...

Еви, ти можеш ли да извлечеш някакво разбираемо разграничение от ваш
добър българист?

Засега предлагам да ги оставяме както са си.

> Иначе, видях, че e правилно "оттук нататък". Така ли е?

Да.


On 6/7/11, Еви wrote:
> ... И освен това - 13 участника или участници?

Според една граматика: Като са одушевени лица, се предпочитало
нормалното множествено число ("участници").

Отново с уговорката, че в реч и мисли е позволено (почти) всичко.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

И един казус, който си заслужава отделен пост (ако не и тема):

Кал wrote:Въпрос за БАШ-разбирачи:

Как е граматически правилно?

"Търся някого, който да ме разбира."

ИЛИ

"Търся някой, който да ме разбира."

Ако посочите и доказателствен източник - цена няма да имате.

(...)

Пояснявам-усложнявам ;):

Ако фразата беше просто "търся някого", хич и нямаше да се чудим.
(Заместваме с "него" или "той", и всичко е ясно. :)

Проблемът е съчетанието "някого, който". Гложди ме подозрение, че
"който" влияе на предходното "някого" и предпочитаният вариант става
"някой, който"... но без доказателствен източник ще си остана само с
подозрението. :(

(...)

Въпросът е дали граматиката (или прагматиката) не е наложила "търся
някоЙ, който прави еди-що си". Знам, че в публикувани книги съм го
виждал така, знам и че "публикувани книги" не е мерило за
правилност... това, което не знам, е как е според официалните
граматики.


Внимание! Идва Решение!

Нашият Ангел взе инициативата в свои ръце и отнесе въпроса към тежката
артилерия:

http://pavlinav.wordpress.com/%D0%B5%D0 ... %81%D0%B8/

(Търсете Angel Ermand Petrov най-доле.)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Някои особености при коректурата на субтитри:

2011/9/26 Arayna Wolf:
> Сега да питам: вертикалните черти си стоят – те са нов ред, нали така? 

Да.

>  Също тиретата за пряка реч?

Не ги пипай – ако са къси (дефиси), да си седят такива.

(Късите тиренца спестяват малко място. Краткостта е от най-важните съображения при правенето на субтитри.)

> А ако се случи ударено и?

Специално при субтирите е прието винаги да се ползва „й". Другите символи доста програми не ги разчитат правилно.


2011/9/26 Arayna Wolf:
>
> ... навсякъде трябва да има тирета при пряката реч, предполагам?

Не. Тире се вкарва само пред реплика на ДРУГ герой, ако е в рамките на
същия субтитър (т.е. на втория му ред, след знака |).
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Кал wrote:1. Кавичките при прехода между авторова реч и цитирани мисли на героя.
Има ли тирета ВЪТРЕ, кавички не се пишат.

2. Запетайките между поредица от епитети. Правилото е: запетайка се
пише само тогава, когато между два епитета може да се сложи съюзът
„и“. Пример: Казва ли се „голямата И елфическа вакханалия"? Не.
Следователно се пише „голямата елфическа вакханалия“ – без запетайка.
Казва ли се „косматата И брадата джуджеса"? Да. Следователно се пише
„косматата, брадата джуджеса“.

Но за случаи като „едрата(,) брадата джуджеса“ не съм сигурен и аз...
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Еви wrote:Има два момента, Кале, с които обаче не съм съгласна:

Тя вдигна детето с една ръка и подкани домакинът/домакина да ги води. Май всички се нуждаеха от добра храна и почивка.
Нося нещо, което ще помогне на синът/сина ни да вижда света по-добре.


Поправил си ми и двата първи варианта на вторите, което не е така. Нали даже бяхме правили справка? "Домакинът" и "синът" са правилните, тъй като са подлози на подчиненото изречение.


Кал wrote:Това е друг сложен казус: кога една дума е подлог в подчиненото
изречение и кога – допълнение в главното.

И в двата случая езиковият ми усет „разпределя“ спорните думи като
допълнения в главното изречение:

1. „Тя подкани НЕГО“.

2. „То ще помогне на НЕГО“.

Сигурен съм, че тук може да спорим до вдругиден ;). Нека остане така.
а ако някой има по-ясно обяснение – да го изложи.


Goamaster wrote:В двата случая мисля, че трябва да е кратък член. Във втория случай няма никакво съмнение - предлогът "на" преди "сина" не оставя право на избор. В първия случай може да има леки съмнения, но според мен отново е кратък. И в двата случая допълнението в главното изречение е водещо.
Ето пример за обратното: "Остана само домакинът да се изкаже." Разликата, мисля, е ясна :).
Trip
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 43 times
Been thanked: 86 times

Re: Тема за коректори

Post by Trip »

Подчинените изречения въобще не важат за определяне на члена в тези случаи. Нито когато са с "да направя", нито когато са с ", който направи" и т.н.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Особеност на българската пряка и непряка реч:

Когато описвате действията на един герой веднага след реплика от ДРУГ герой, слагайте ги на нов ред. В 99% от тези случаи яснотата го изисква.

(Ако са на същия ред, с тире, подразбирането е, че репликата и действията принадлежат на един и същи герой.)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Помагало

Post by Кал »

stanev wrote:1. Имам колебания и несигурност кога трябва да пиша думи като "оттогава - от тогава", "дотук - до тук". Моля някой да ми изясни кога кое се пише и за някое просто мнемонично правило за да знам кое да избера. :oops:

Мнемонично аз поне не знам – тук се иска мислене, всеки път.

„От тогава“ обикновено бих го писал отделно. Заедно... хъм. Може би в изречения като „Оттогава не знам как да се пише това“? Когато е наречие за време?

Дотук добре. Но ако идем от там до тук?

(Когато усещането за движение е силно в изречението, двете думи се пишат отделно. Поне моите наблюдения са така.)

Защо не зададеш въпроса/потърсиш отговора направо при Павлина Върбанова? Почти съм сигурен, че вече е писала за това.

После да споделиш отговора и с нас, ей. :)

2. Имам и колебания относно глаголни окончания - не съм сигурен дали "пишат" или "пишът" и др. глаголи от този тип е правилно, защото гласната в края ми звучи като мешавина между двете и не мога да определя по усет. Моля някой да ми изясни кога кое се пише и за някое просто мнемонично правило за да знам кое да избера. :oops:

Глаголната наставка винаги е „-Ат“. По-просто от това – здраве му кажи. :)

И как се пише "презкуп за грош" ?

през куп за грош

Всяка дума си запазва самостойния смисъл. :)

Освен това, когато се редуват в едно изречения няколко различни по вид допълнения ( object ), коя е по-правилната или поне по-благозвучната последователност в българския, и съответно в английския?

Зависи от конкретния контекст. И в двата езика, да.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Как се вкарва отстъп за нов ред?

С Format -> Paragraph -> Indent (или еквивалента му в офис програмата ви).

НИКОГА с ръчно вкарване на интервали или табулатури!
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Ако на дадено място има многоточие, а аз смятам, че ще е по-добре да няма - мога ли да го оправя, или това си е вече редакторска работа?


Редакторска работа е.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Само за кавичките:
„Само бунтовниците излизат горе, но те вече са се прежалили... Там
няма въздух! Няма живот!”
трябва да бъде
„Само бунтовниците излизат горе, но те вече са се прежалили... Там
няма въздух! Няма живот!“
(затварящите кавички на български приличат на малки 6-ици).


Вътре в думи, като в „сърдù се“, гледаме да не слагаме ù – остава
„сърди се“, пък контекстът да подсказва. И без това е типографски
неприятно – а като е непосредствено до реална кирилишка буква, се
набива зловещо.


... като имаш „...дума“, слагай интервал след многоточието. Да стане „... дума“.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

„чуват само ако извикаш“ е без запетая, заради „само“.

„Тя чакаше шума/шумът в помещението да утихне“ – мисля, че и двете стават. Като е с пълен член, смисълът е „Чакаше КАКВО: да утихне шумът“ (приемаме го за подлог в подчиненото изречение). С кратък го приемаме за допълнение в главното – „Тя чакаше човека да млъкне = Тя го чакаше да млъкне“.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

„Ходом марш“ – ако можем да вярваме на коректорите в LiterNet - се изписва без запетая.

[spoiler]А самата статия на Николай Фенерски е... *търся семиотче със слисано многоточийно изражение*[/spoiler]
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Някои промени и тънкости в пунктуационните правила според новия „Официален правописен речник на българския език“ (БАН, 2012)

Част 1: Оформяне на текст с цитат (кавички)


127.1.1. Ако е оформен с шрифт, различен от основния, цитатът не се огражда в кавички.

Не се обръщай назад - казва професор Барозов в края на „Дивна“. - Бъдещето идва много бързо!

NB! Това правило важи и когато шрифтът е друга азбука: латиница, арабица и пр.
Не ми викайте fuck you – така са го измислили БАНерите.

127.1.2. Частите на цитат, разделен от пояснителен израз, не се ограждат в отделни кавички.

„Не се обръщай назад - казва професор Барозов. - Бъдещето идва много бързо!“
(НЕ: „Не се обръщай назад“ - казва професор Барозов. - „Бъдещето идва много бързо!“)

127.3.2. В края на цитираното изречение не се пише точка, ако след него има пояснителен израз, отделен с тире или запетая, или продължава авторовото изречение.

Професор Барозов казва: „Не се обръщай назад“ и хуква да спре бъдещето. С гърди.

НБ!
127.3.4. Когато цитираното изречение е включено в края на въвеждащото го авторово изречение и двете завършват с един и същ препинателен знак, се пише само един знак след затварящите кавички.

Барозов казва: „Не се обръщай назад“.
Чу ли Барозов да казва: „Чу ли какво ти казах“?
Гледай напред, вместо да ми крещиш „Не се обръщай назад“!

127.3.5. Когато цитираното изречение е включено в края на въвеждащото го авторово изречение и двете завършват с различни препинателни знаци, се пишат и двата знака съответно пред и след затварящите кавички.

Чу ли Барозов да казва: „Не се обръщай назад.“?
Ще полудея, ако още веднъж видя пример с „Не се обръщай...“!

НБ!
127.5.2.1 и 127.5.2.2. Ако в цитат е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необходима запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето). Допуска се и тя да не се пише.

„Не се обръщай назад – шепне Барозов(,) – там те чака един, дето е на път да лудне...“

127.5.3. Ако с пояснителния израз завършва първото от две или повече цитирани изречения, той се отделя с тире или запетая и завършва с точка. Следващото цитирано изречение се въвежда с тире.

„Ти се обърна назад,/ - въздъхва Барозов. – Сега вече почва лошото.“
Last edited by Кал on Tue Mar 03, 2015 11:52 pm, edited 1 time in total.
Reason: добавка към 127.1.1.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Част 2: Запетая в простото изречение

НБ! Според правилата:
79.3.5. Пише се запетая пред съюза или, когато е втора съставка от двойните съюзи ли – или, дали – или.


Само че: ние възприемаме следното специфично правило (house rule) в коректурите ни:

Пишем въпросната запетая само ако частта след втория съюз е просто изречение (съдържа глагол – или глаголът е пропуснат, но се подразбира). Например:

Дали ще го приемете, или ще ни наречете „идиоти и невежественици“, е ваш личен избор.

Но НЕ пишем запетая в останалите случаи. Например:

Дали ще го приемете или не, е ваш личен избор.
Дали ще приемете него или някое друго правило – също.

80.2. Обособените части на изречението, въведени с макар и, сиреч, т.е., или (в значение на т.е., сиреч), като и др., се отделят със запетаи от останалите части на изречението.

Някои хора, като, ъъъ... повечето, се затрудняват да разграничават кога „като“ значи „например“ или „в качеството/състоянието си на“ и кога е сравнение, т.е. ненуждаещо се от запетая. Сравнете:
Като дете, обичах да разкъсвам енциклопедиите на баба и дядо.
Като дете се радваше любимата ми, подскачайки и пляскайки с ръце.
С обособеното, или присъединително, „или“ мисля, че ще ви е по-лесно: огражда се със запетаи, когато значи a.k.a. ;)

80.3. Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разположена непосредствено след него обособена част.

И уверени в правотата си, елиминирахме запетаята горе.
Не се замислихме много-много, а залисани да ви убеждаваме, сигурно сме изпуснали нещо по-важно.

81.1. Със запетаи се отделят вметнатите думи и изрази, които в други случаи могат да функционират като части на изречението. Такива са: от една страна, от друга страна, първо, второ, трето, обратно, напротив, изглежда, да речем, да кажем, значи, разбира се, между другото, естествено, за съжаление, честно казано, казано по друг начин и др.

Правилото, изглежда, има логика. (Срв.: Правилото изглежда логично.)
Ние, значи, сме съгласни с него. (Срв.: Това значи, че ние сме съгласни с него.)
Това, естествено, подлежи на преосмисляне. (Срв.: Това е естествено, за всеки свободомислещ човек.)

:?: Няма пример за употребата на „моля“. :!: Аз пиша запетая, когато е „моля“ + местоимение или поясняваща дума: „Моля ви, мислете самостоятелно“, „Коленопреклонно моля, не допускайте да ви промиват мозъка“. Не пиша запетая, когато е самичко: „Моля простете за асиметрията“. вече го ограждам със запетаи във всички случаи.

81.1.1. Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разположен непосредствено след него вметнат израз, който изисква отделяне със запетаи.

От една страна, разбираме влиянието на печатарските технологии върху това и подобните правила, но от друга, съжаляваме, че така симетрията се губи.
Това е, първо, нелогично, второ, по-трудно за запомняне, и трето, естетически дразнещо.

81.2. Не се отделят със запетая думи и изрази, които се използват само като вметнати в изречението. Такива са: всъщност, впрочем, може би, наистина, според мене, обаче, например, действително, по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в края на краищата и др.

НБ! Всъщност „наистина“ и „действително“ спокойно могат да „функционират като части от изречението“ – т.е. да изискват запетаи, по правило 81.1. Това е наистина тъпо недоглеждане от страна на авторския колектив на речника – и действително сериозен пропуск.

Тоест пишем:

Наистина, трябва да се внимава, като се сглобяват такива списъци. (Срв.: Наистина трябва да се внимава... = Трябва да се внимава наистина...)

Не съм много убеден и за „според мене“.

НБ! „Уви“ е междуметие – и по правило 83., за междуметията, някои частици „с емоционален характер“ и частиците „да“ и „не“, се отделя със запетаи.

82.1. Когато след обръщението има частица, запетаята се пише след частицата.

Читателю бре, как ти издържат нервите да изчетеш толкоз правилa наведнъж?

84. Присъединителните конструкции се отделят със запетая.

Сега вдигаш вежди, и с право.
„Присъединителна конструкция“ е непрозрачно понятие, и то – от най-непрозрачните.
Мразим ги, като си пишат така правилата, при това много.
Но някак ще ги натамъним, плюс това въпреки нелогичния избор на изписването „натаманим“.

(От „тамън“ идва тая дума, учени глави,* и немислещи... :/)

- - -
* Запетаята е по правило 84.
Last edited by Кал on Sun Jun 10, 2018 3:45 pm, edited 4 times in total.
Reason: актуализирам „моля“
User avatar
Светлоока
talebærer
Posts: 222
Joined: Wed Aug 17, 2011 9:51 pm
Has thanked: 6 times
Been thanked: 22 times

Re: Тема за коректори

Post by Светлоока »

„Дали ще го приемете или не, е ваш личен избор.“

Добре, обаче в частта „или не“, въпреки че глагол липсва, такъв се подразбира – и той е същият като в първата част на изречението – „Дали ще го приемете...“
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Същото важи и за „Дали ще приемете него или [ще приемете] някое друго правило“.

Няма един най-правилен отговор – важното е като решим да го правим по определен начин:

а) да знаем пред самите себе си защо;

б) да сме консистентни.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Част 3: Запетая в сложното изречение

[spoiler]В речника на БАН има грешка/противоречие в пример към правило 86., стр. 79:
Да се влиза в сградата след 22.00 ч. е възможно само с пропуск.

Според правило 88.9. преди „е възможно“ трябва да има запетая. Според мен – не. И дотам ще стигнем. ;)[/spoiler]

Интересни изводи от примерите към правило 86.:

– „При положение че“, „при условие че“ и „освен когато“ са сложни съюзи, тоест запетайката се изписва само преди тях.

:( За съжаление, никъде в речника не откривам списък на сложните съюзи.

:?: Няма правило за изписването на „ето(,) че“. :!: По типографски съображения препоръчвам да се пише без запетая.
:?: Няма правило и за „добре/лошо/жалко/еди-какво си(,) че“. :!: Тук приемам, че са равносилни на конструкцията „добре е/беше/стана, че“, затова препоръчвам да се пишат със запетая.
:?: Няма правило и за „нищо(,) че“. :!: Тук и аз се обърках вече – на какво е равносилно това? „Няма нищо, че“? Или си е самостоятелно? Пишете го без запетая сега, пък ще му мислим...

:!: Казусът „взе(,) че/та“:
Не е споменат в речника.
Вътрешното ни правило е да не пишем запетая.
Обосновката: „взе че се хвърли“ по смисъл е равностойно на „се хвърли“. „Взе че“ изпълнява ролята на натъртване – на граматическо ниво то няма никаква функция. Аналогичната му повелителна форма е „Вземи/Иди се хвърли“ – от „Вземи/Иди да се хвърлиш“ – което също няма запетая.

Приятели са, които винаги ще ти протегнат ръка.

–> Въпреки изпуснатата част (например „хората“), запетайката се запазва.

Смущение от пример към правило 87.:
„Винаги, когато е спокоен, човек мисли по-трезво.

:?: Излиза, че „винаги“ не е в списъка от уточняващи думи или изрази, за които важи правило 90. (вижте надолу).
:!: Аз лично това не го вярвам. И затова ви предлагам да изпишете горното изречение „Винаги когато е спокоен, човек мисли по-трезво“.

88.2. Когато да-изречение е разположено между частите на друго просто изречение, краят на да-изречението се отделя със запетая.

Коректорите са склонни да се концентрират върху подробности, и понякога не успяват да мислят по-широко.
[spoiler]Или да мислят въобще. :twisted:[/spoiler]

:!: Проблемното правило
88.9. Когато да-изречение се намира пред пояснявано от него изречение, двете изречения се отделят със запетая.


Лично аз нямам проблем, когато подчиненото да-изречение е допълнително ( = отговаря на въпроса „какво?“ спрямо сказуемото в поясняваното изречение). Такива са двата примера в речника:
Да те обичам, аз копнея.
(Какво копнея? Да те обичам.)
Да сте много щастливи, ви желаем!
(Какво ви желаем?)

Проблемът ми е с подчинени сказуемни изречения: такива, дето отговарят на въпроси „кой, какъв?“ спрямо сказуемото в поясняваното изречение. Например:

Да те обичам е най-простичкият избор на света. (Какъв е изборът?)
Да сте много щастливи е естествено, щом се обичате. (Кое е естествено, щом се обичате?)

Към момента вътрешното ни правило в такива случаи е да не слагаме запетая след да-изречението. Точно в момента тече обсъждане между коректорите ни – ако то ме накара да размисля, ще отбележа промяната тук.

89.2. Когато просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между частите на друго просто изречение, със запетая се отделя краят му.

Чудя се докога ще издребняваме, и се опитвам да се съсредоточа върху по-смислени въпроси.

90. Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза или съюзната дума, въвеждащи второто изречение, стои отрицателната частица не или уточняваща дума или израз (даже, дори, дълго, едва, единствено, именно, много, малко, особено, поне, само, тъкмо, чак, твърде дълго, твърде скоро и под.)

Споменавам го само понеже нейде в дълбокото още ми досмъдява.
Споделям го с вас не защото всичките сте коректори, а защото сте ми другари.

:?: Ще ми се да видя примери, в които „твърде дълго“ и „твърде скоро“ се съчетават със съюз.

91.2. Пише се запетая между две прости изречения, ако началото на второто изречение започва с и и първото просто изречение пояснява второто.

Докато се успокоя, и ме прегърнаха.

92. Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е въведено с относително местоимение и пояснява сказуемото от първото просто изречение.

Било каквото било.
Поздрав за Еви:
Посочете който искате човек тук!
(Едно към едно от речника.)
Ще грабна каквото ми падне, и ще удрям където сваря!
Ще млатя когото си искам – нали тъй, имото?
А вие бягайте колкото сили имате...

93. Не се пише запетая между два съюза, които следват непосредствено един след друг и въвеждат различни прости изречения, при условие че първият съюз е неударен и едносричен.

И ако накрая някой е оцелял, лично ще му подам ръка.
Не за да му я стисна, а за да му помогна да се изправи.
И после да го халосам с ей тая бухалка – да не си мисли, че ако се е измъкнал веднъж, ще му провърви и втория път...

93.1. Ако първият от двата съюза е многосричен, съюзите се разделят със запетая.

Защото, ако оцелелите тръгнат и да се хвалят, що за авторитет ще поддържам?
Не, по-добре бягайте бързо сега – въпреки че, ако сте ми от най-свидните, поне няма да ви изпраскам в главата...

:idea: Тия „асиметрии“ в правилата на практика идват от печатарския процес. Печатарите, по една или друга причина<ЛИНК>, никак не са обичали струпвания от запетайки. И са си извоювали от граматиците запетайките да отпадат в такива случаи. А вие сега страдайте, зубрете ги тез правила... :twisted:

94. Не се пише запетая между неударен едносричен съюз у разположена непосредствено след него обособена част.

= правило 80.3.

94.1. Многосричен съюз и разположена непосредствено след него обособена част се отделят със запетая.

... Има си хас.

95. Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разположен непосредствено след него вметнат израз, който изисква отделяне със запетая.

= правило 81.1.1.

95.1. Със запетая се отделят многосричен съюз и разположен непосредствено пред него вметнат израз, който изисква отделяне със запетая.

... Нещо друго ли чакахте?
Last edited by Кал on Tue Mar 05, 2013 9:00 pm, edited 2 times in total.
User avatar
Светлоока
talebærer
Posts: 222
Joined: Wed Aug 17, 2011 9:51 pm
Has thanked: 6 times
Been thanked: 22 times

Re: Тема за коректори

Post by Светлоока »

Тука и за мене имаше поздрав. ;)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Част 4: Слято, полуслято и разлятоделно писане

53.4. Сложни съществителни имена (предимно със съставки от чужд произход), в които подчинената основа е съществително име, свързано с главната основа без съединителна гласна, се пишат слято по традиция.

балетмайстор, вакуумапарат, голмайстор, емайллак, киносалон, радиопредаване, тестпрограма, тонрежисьор, фрезмашина, щабофицер, яхтклуб


53.4.1. Сложни съществителни имена, чиито съставки (първата или и двете) са от чужд произход и не се употребяват като самостоятелни думи в езика, се пишат слято.

айскафе, бекстейдж, бодибилдинг, боксофис, джакпот, джемсешън, джубокс, киберпространство, копирайт, тийнпоколение :?: , туроператор, уебстраница :?: , кросоувър, лайфстайл, маунтинбайк, мейнстрийм, ноутбук, прелйбек, праймтайм, саундтрак, сноуборд, стендбай, стийпълчейз, таймаут, трейдюнион, феърплей, хотдог, шорттрек, шоурум


:?: слагам при думите, чиито съставки или вече се ползват като самостоятелни думи, или скоро ще започнат да се.

53.4.1.1. Когато съставките на такива сложни съществителни имена се употребяват и като самостоятелни думи, се допуска те да се пишат разделно.

бизнесадминистрация и бизнес администрация, бънджи( )скокове, гей( )парад, джаз( )концерт, евро( )зона, кафе( )машина, офис( )оборудване, ретро( )изпълнение, ски( )състезание, стерео( )уредба, тенис( )турнир


Виж и 55.2.

53.5. = 55.2.1. Сложни съществителни имена, в които подчинената основа е съкратено прилагателно име (предимно от чужд произход), свързано с главната основа със или без съединителна гласна (или завършващо на гласна, която изпълнява ролята на съединителна), се пишат слято.

-> Тук влизат „аудиосистема“, „демозапис“, „компактдиск“, „порноиндустрия“, „радикалдемократ“, „турбогенератор“.

53.5.1. Когато първата съставка в такива имена се употребява и като самостоятелна дума, допуска се те да се пишат разделно.

видео клип, етно музика, поп изпълнителка, спа хотел, фолк певец


53.7. Сложни съществителни имена, образувани от имената на литературни герои, употребявани като съществителни нарицателни имена, като цялата нова дума се пише с малка буква и слято.

донжуан, донкихот, байганьо


53.9. Думи, образувани от съкращения от чужд произход, употребявани като съществителни нарицателни имена, в които се назовават чуждите имена на буквите.

джиесем, джипи, джипиес, дивиди, диджей, есемес, пиар


53.10. Слято се пишат сложни прилагателни имена, в които подчинената основа предхожда главната, образувани от словосъчетания от прилагателно и съществително име.

-> Тук влизат „военностратегически“, „генноинженерен“, „жилищноспестовен“, „източноправославен“, „конституционномонархически“, „мастиленоструен“, „музикалноисторически“, „съдебномедицински“.

53.13. Сложни прилагателни имена, в които главната основа предхожда подчинената, образувани от словосъчетания от прилагателно и съществително име, се пишат слято.

литературнохудожествен (от художествена литература), научнопопулярен (от популярна наука), ракетноядрен (от ядрена ракета), стиловоизобразителен (от изобразителен стил), църковнонационален (от национална църква)


Според правило 53.20.1. „издъно“, „накуп“, „насън“, „наум“, „подръка“, „поначало“, „предвид“ се пишат слято (обикновено).
:) Ура! Голямото мислене кога се пишеше „пред вид“, а кога „предвид“; кога „на ум“, а кога „наум“ отпада!

Но!
53.20.1.1. Когато съчетанието от предлог и съществително име не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Срв.:
Тогава само тази книга ми беше подръка (т.е. само нея можех да използвам) и Той водеше под ръка старата жена.

Тя изсипа учебниците си на куп.
Всичко това ѝ приличаше на сън.

Според правило 53.20.3. „залудо“ се пише слято (защото ударението е върху предлога... това никога не съм го произнасял правилно, явно).

54.1.4. Когато пред сложните съществителни имена, които се пишат полуслято, се добави трета основа, тя се пише разделно от останалата част на сложното съществително.

заместник министър-председател, заместник началник-управление


54.1.7. Сложни съществителни собствени имена с подчинена основа лъже- и псевдо-, свързана със съществително собствено име, се пишат полуслято и всяка съставка започва с главна буква.

Лъже-Ивайло, Псевдо-Демиан

54.1.8. Когато като подчинена основа в сложното съществително име е използвано название на буква или самата буква, която е изписана, то се пише полуслято.

алфа-стабилизатор, гама-лъчи, ку-код; α-стабилизатор, γ-лъчи


54.1.9. Когато като подчинена основа в сложното съществително име е използвана буква, представляваща съкращение на прилагателно име, то се пише полуслято.

е-подпис, е-фактура, м-бизнес, м-сервиз (е – за електронен, м – за мобилен) (но: имейл, айпод)


54.3 = 53.14.1. Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания на лично и фамилно име, се пишат полуслято (и с главна буква за всяка съставка).

Димитър-Димова (творба), Емилиян-Станев (разказ), Иван-Фунев (портрет), Стоян-Михайловски (химн), Радой-Ралинова (епиграма) и т.н.


53.15.2. Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания на притежателно прилагателно от лично име и приложение пред него, се пишат полуслято (като личното име запазва главната буква).

професор-Петрова (хипотеза), министър-Иванов (проект), дядо-Стоянов (имот), чичо-Георгиева (снаха)


54.3.1. Сложни прилагателни имена, образувани от собствени имена, включително названия на титли и звания [се пишат полуслято] (всяка съставка се пише с главна буква).

Бай-Ганьов, Хаджи-Димитров, Патриарх-Евтимиево, Поп-Минчова


:( Никъде в речника не откривам правило, изясняващо кое се води „название на титла“ или звание“ (т.е. изисква главна буква в началото), а кое – не (и се пише с малка буква).

:?: От примерите към правило 54.6. за полуслято изписване на сложни прилагателни имена не ми е ясна логиката при „енергийно-суровинен“ (не е ли от „енергийна суровина“?).

:!: Едно правило, което твърдо няма да спазваме, е
54.10.1. Когато числителните имена са изписани с цифри, между тях се пише тире.
5 – 6 (години), 10 – 15 (крачки)

Вместо това в такива случаи ще пишем дефис (късо тиренце), без интервали:
5-6 години, 10-15 крачки.
Някой сеща ли се защо?

54.1.5. Когато пред словосъчетания се добави друго съществително име, то се пише отделно от останалата част.

заместник генерален секретар, заместник главен прокурор, заместник програмен директор


55.2. Наименования с подчинени съставки от чужд произход, наложили се като самостоятелни думи[, се пишат разделно].

бинго зала, блок шрифт, боулинг център, гей клуб, гол линия, домино ефект, допинг контрол, дроб сарма, екшън план, имейл съобщение, интернет страница, кънтри певец, латино танци, лифт карта, паник бутон, паркинг място, парти център, пиар акция, покер машина, рали маратон, риалити шоу, рок изпълнител, сити център, соло изпълнител, тас кебап :?: , тахан халва, топ листа, фен клуб, фешън прическа, фитнес център, фолк певец, чалга култура, чейндж бюро, шах турнир, шкембе чорба, шоу програма


:( В речника не откривам изчерпателно правило кога е допустимо слятото писане на такива съчетания (по правила 53.4.1.1. и 53.5.1.) и кога – не.

55.2.2. = 53.5.2. Съчетания, в които подчинената част е съкращение, се пишат разделно.


-> Тук влизат „ДНК фактор“, „жп линия“, „GPS устройство“, „CD плейър“, „DJ парти“, „SIM карта“.

По правило 55.3. разделно се изписват съчетания от типа на „завеждащ отделение“, „ръководител движение“ и „директор продукция“.
:?: Защо „началник-управление“ е изписано полуслято в примера към правило 54.1.4.?

55.5. = 53.9.1. В чужди съкращения, които се употребяват като собствени имена, чуждите имена на буквите се пишат разделно и започват с главна буква.

Ай Би Ем, Би Би Си, Си Ен Ен, О Ем Ви


55.6. = 53.17.1. Разделно се пишат съчетания от наречие и прилагателно име (причастие), когато не представляват смислово единство.


-> Включително „прясно боядисан“, „свободно падащ“, „безследно изчезнал“, „национално отговорен“.

:?: Не ми е ясно защо и дали винаги „световноизвестен“ се пише слято. (Както е дадено в пример към правило 53.17.)

55.7.1. = 53.16.2. Когато съставното числително име е включено в съчетание, всички думи в съчетанието се пишат разделно.

трийсет и три годишен (но: 33-годишен)

53.19.1. Когато съчетанието от предлог и наречие не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Срв.:
Тя свали чантата си от горе, от шкафа и Отгоре, върху книгите, лежеше новата ѝ чанта.
Те все още се оплакват, че живеели на тясно, в едностаен апартамент и Той изведнъж се почувства натясно, в неудобно положение да се защитава.


55.9. = 53.19.2. + 53.20.4. Разделно се пишат изрази като:
от горе до долу, от тогава до сега (но: от горе надолу, от ляво надясно, от сега нататък), от време на време, от край до край.


:?: Няма пример за изписването на „на дълго и на широко“ / „надълго и нашироко“.

56. По изключение полуслято се пишат по традиция някои чужди думи и изрази под влияние на графическото им оформяне в съответния език.

виз-а-ви, ноу-хау, па-дьо-дьо, прет-а-порте, тет-а-тет (но: аламинут, анблок, анфас, априори, апропо, вабанк, дежавю, инвитро, нонстоп, откутюр, парекселанс; де юре, де факто)


:?: Няма правило за вида изписване на частиците „по“ и „най“ с местоимения: по-друг / пò друг? по-инакъв / пò инакъв?
:!: По аналогия с прилагателните имена, при нас ги пишем полуслято: по-друг, по-инакъв.

59. Удълженото произнасяне на отделна гласна или съгласна се отбелязва с повтаряне на буквата, написано слято, за да отговаря на изговора.

ааа, беее, меее, мууу, пссст, ууу, яаа


103.3.[Тире се използва з]а означаване на отноешения между понятия, обекти и др. (когато е пропуснат съюзът между тях).

закон на Бойл – Мариот
взаимовръзката ЧоБи – Фантазия
магистралата Калавулда – Тверон

[spoiler]Представяйте си, че дефисите са тирета, да? ;) Все още не разбирам защо форумът не позволява нормално тире.[/spoiler]
Last edited by Кал on Fri Sep 13, 2013 10:09 am, edited 2 times in total.
Reason: + правило 103.3.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Част 5: Разни

:?: Не откривам правило, което уточнява дали пишем „кафяви“ или „кафеви“. Като цяло – не откривам списък на думите с непроменливо „я“.

19.2.3. Бройната форма се употребява след числителни бройни имена, числителни за приблизителност и след думите за количество колко, колкото, толкова, няколко(то).

2 пътя, 3-4 случая, двайсетина варианта, толкова и толкова опита

19.2.3.1. Използва се обикновената форма за множествено число, когато с думите колко и толкова не се изразява количество.

Ох, колко примери ме чакат за мислене...
Толкова бунтове и промени – а аз тук граматиканствам...

19.2.3.2. Ако между числителното име (или думата за количество) и съществителното име, което може да има бройна форма, стои съгласувано определение, бройната форма се запазва.

При чикирнайсет различни типа дефиниции за „държавничество“ – естествено, че няма да стигнем до едни и същи изводи.

19.2.4. Съществителните имена, назоваващи лица, имат само обикновена форма за множествено число след числителни имена и думите за количество колко, колкото, толкова, няколко(то).

трима човеци (* стандартната форма е „души“ ;)), няколко ученици

19.2.5. Съществителните от м.р. на съгласна, които функционират със значения както на предмет, така и на лице, имат бройна форма само в значението на предмет, например тип (лице и предмет), редактор (лице и компютърна програма), референт (лице и предмет), репродуктор (лице и уред), репрезентант (лице и предмет), саундмейкър (лице и предмет), офицер (лице и шахматна фигура), поп (лице и карта за игра).

Веднага се сещам за двама типове, които ще ми се заядат в новия запис при Григор.

19.2.6. Съществителни имена, образувани от числителни, като двойка, тройка, десетка, стотица и т.н., както и съществителни имена от типа на милион, милиард, дузина, чифт не изискват бройна форма на употребените след тях съществителни имена за м.р. от нелица.

десетки хиляди литри, стотици витражи, тройка попове, чифт кецове

28.5. Допуска се буквата s в края и в средата на имена от английски език да се предава със с или з.
Дикенс и ДикензDickens, Чарлс и ЧарлзCharles; Голсуърти и ГолзуъртиGalsworthy


31. Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригиналната си графика.
Yahoo и Microsoft отново се намират в преговори.
Компанията YouTube е основана от трима бивши служители на PayPal.


32.1. [При предаването на собствени имена от чужди езици на български г]лавните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преведените и частично преведените собствени имена, както и на случаите, посочени в т. 32.3 и 32.4.
Булон сюр Мер – Boulogne-sur-Mer, Жана д'Арк – Jeanne d'Arc, Лаго ди Комо – Lago di Como, О'Лиъри – O'Leary, ...


32.3. С главни букви се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от чуждото собствено име.
Бин Ладен (но: Осама бин Ладен), Ван Гог (но: Винсент ван Гог), Дьо Гол (но: Шарл дьо Гол), Фон Майенбург (но: Мариус фон Майнебург)


32.4. С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с Мак.

Макдоналдс, Маккинли

32.6.1. Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно.
Екс ан Прованс – Aix-en-Provance, Херк де Ста – Herk-de-Stad, Ростов на Дон – Ростов-на-Дону

:?: Не е ясно кои думи се водят „служебни“.

32.6.3. Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съюза и.
Хосе Ортега и Гасет и Хосе Ортега-и-ГасетJosé Ortega y Gasset


38.6. С главна буква се пишат имената на следните културно-исторически периоди: Античност, Възраждане, Просвещение, Ренесанс, Реформация, Романтизъм, Средновековие.


38.7. С главна буква се пишат имената на географски области и райони, образувани от други собствени имена.

Русенско, Казанлъшко, Черноморие, Лудогорие

-> Някои примери към правило 39.2.: „Пипи Дългото чорапче“, „Устав на Организацията на обединените нации“.

39.3. Когато съставно собствено име е перифразирано или съкратено, началната главна буква се запазва.

39.3.1. Когато съставно собствено име е съкратено до едносъставно собствено име, то също се пише с главна буква.

До Просветното министерство съм ходил точно веднъж – да си легализирам дипломата от Италия.
А в Здравното въобще не съм бил – даже не го знам къде е.
Като ни писне на кофата, ще щурмуваме Службата за езикови справки и консултации (или беше Служба „Езикови справки и коснултации“), и жална им макя...

41.12. Имената на езиците (естествени и изкуствени) [се пишат с малка буква.]

-> Включва „есперанто“, „паскал“, „джава“.

41.15. Наименованията на специалности и професионални направления, когато не са придружени от категоризираща дума[, се пишат с малка буква.]

41.15.1. Наименованията на учебните предмети [също].

английска филология, англицистика, маркетинг и реклама, фонетика на японския език; предмет български език и литература

42.4. Имената на марки, породи, сортове и др., употребявани за назоваване на предмети, продукти, екземпляри[, се пишат с малка буква.]

Робърт Фробишър плъзна пръсти по клавишите на ерарда.
Да, бе, разбрах: белият мерцедес те преследва. В живота...
Понечих да посегна към маузера... и се събудих.

42.5. Думите античност, възраждане, ренесанс, романтизъм, просвещение, средновековие [се пишат с малка буква]:

42.5.1. Когато не са първа част от съставни собствени имена.
Българско възраждане, Ранно средновековие, Италиански ренесанс, ...

42.5.2. Когато не са използвани като собствени имена.

Човешката библиотека е в постоянен ренесанс – да?

-> Някои примери към правила 42.7. и 42.9.: „адамова ябълка“, „брауново движение“, „евклидова геометрия“, „морзова азбука“, „питагорова теорема“, „ахилесова пета“, „дамоклев меч“.

51. С главна буква се пишат съществителни, прилагателни имена и местоимения, които се отнасят до Бог с изключение на случаите в т. 50.1. (sic; всъщност е 51.1.)

Тоест и Светият Дух, и Светата Троица изобилстват от главни букви.

51.1. Във фразеологични съчетания съществителните Бог и Господ се пишат с малка буква.

Не дай боже да ги напишеш с главна!
Един господ знае какво ще ти стовари връз главата.

-> Интересни примери към правилата за пренасяне на части от думи на нов ред (65-66.): пре-дучилищен/пред-училищен, ра-зиграя/раз-играя, град-ски/градс-ки, пред-стои/предс-тои, ръковод-ство/ръководс-тво/ръководст-во, тран-скрибирам/транс-крибирам/транск-рибирам, студен-тство/студент-ство/студентс-тво/студентст-во, зо-ология/зоо-логия
:!:
майс-ки (не: май-ски)
– това определено няма да го спазваме.

67. Инициалните съкращения не се пренасят.

-> Тук влизат „ЮНЕСКО“, „УНИЦЕФ“, „НАТФИЗ“ и т.н.

:?: Примери към правило 68.:
Един гледа сватба, друг
– брадва.

Не става ясно дали е задължително тирето да бъде на долния ред – или просто допустимо.

72.1.1. Съкращенията на мерните единици от международната система SI се изписват без точка и на кирилица, и на латиница.

м/m (метър), кг/kg (килограм), км/ч / km/h (километър в час), В/V (волт), Вт/W (ват), мин/min (минута), сек/s (секунда)

72.2.1. Ако в едно словосъчетание са съкратени всички думи, се допуска между тях да няма шпация.
м.р. и м.р., ед. ч. и ед.ч., пр. Хр. и пр.Хр., д. т. н. и д.т.н., т. нар. и т.нар., и т. н. и и т.н.


72.3. При съкращаване на сложни думи (със слято и полуслято писане) съкращението се оформя с точка и дефис между частите им.
чл.-кор., лит.-крит. (литературнокритически), сев.-изт. (североизточен), сел.-стоп. (селскостопански), ...


73. Личните имена и някои други думи се съкращават по повече от един начин.
г. и гр. – град, г. и год. – година, с. и стр. – страница, в. и вр. – връх, б. а. и бел. авт. – бележка на автора, б. м. и бел. моя – бележка моя, р-л и р-тел - ръководител, лейт. и л-т – лейтенант, о. и о-в – остров, в. и в-к – вестник, с/ка и с-ка – сметка, ...


110.2.1. При отбелязване на дати, когато името на месеца е изписано с букви, и при означаване на години[, не се пише точка].
22 септември, 24 май, 3 юни т.г.
681 г.


112.5. Вътре в изречението след междуметия във функция на сказуемо [може да се употреби удивителен знак].
И те бух! във водата.


114.10. Допуска се употреба на дефис при обединяване на думи от свободно словосъчетание в смислова и графична цялост.
Самият индивидуален живот е едно такова пребиваване в социалността, в живеенето-с-другите.


131.3.3.1. Ако в изречение от пряката реч е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необходима запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето).

– Струва ми се – промърмори той, – че направо се улях с тоя пост...

131.3.3.2. Допуска се да не се пише запетаята, уговорена в т. 131.3.3.1.

:!: В книгите на ЧоБи предпочитаме този вариант. Заради симетрията.

135.2.5. Не се удвоява затваряща скоба, когато заграденият в скоби израз завършва с друг израз в скоби.

Това правило никак няма да се хареса на някои хора (като програмистите (особено онези, завършили наскоро).

... La comedia finita. Ваш ред е да питате, да се възмущавате, да предлагате.
Last edited by Люба on Sat Jul 18, 2015 2:22 pm, edited 2 times in total.
Reason: Кал: +правила 131.3.3.1. и 131.3.3.2. Люба: Отбелязвам, че в горния пост е допуснат неправилен правопис на "оливам се". Горното "уливам" следва да се чете и практикува с "о" начално.
Лъч
Лъч
Posts: 2095
Joined: Tue Aug 09, 2011 1:16 am
Has thanked: 1234 times
Been thanked: 254 times

Re: Тема за коректори

Post by Лъч »

Кал wrote: 135.2.5. Не се удвоява затваряща скоба, когато заграденият в скоби израз завършва с друг израз в скоби.


Това правило никак няма да се хареса на някои хора (като програмистите (особено онези, завършили наскоро).


Отврат!!! :evil: С това издание на речника имам чувството че само са се начесали кой където го е сърбяло и са пуснали сърбялника да дразни други хора... ( :!: А дори не съм изчел всичките примери/правила :!: (поне не в този, последния коментар (защото предните някак успях да ги издържа (въпреки цялата недоизпипаност от страна на Учените люде))))
User avatar
negesta
Posts: 737
Joined: Thu Jan 03, 2013 6:53 pm
Has thanked: 811 times
Been thanked: 388 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by negesta »

Лъч wrote:
Гората, изникнала срещу общия им, уплашен гръб, срастнат подир сепването, беше стара, сенчеста и дъхава колкото Средновековието. ---> тук правилото за това кога се пише "сраснат" и кога "срастнат" не го проумях май.



Трябва да е без 'т' - "сраснат (гръб)": от глагола "срасна се", който е от свършен вид (т.е. – действието се представя като завършено, и оттам – "сраснат" е резултат, а резултатът не може да е "несвършен").

Но се пише "срастващ се" (което се възприема вече като процес). Идва от "сраствам се" - глагол от несвършен вид, който представя действието като протичащ в момента процес, а не като резултат.
Лъч
Лъч
Posts: 2095
Joined: Tue Aug 09, 2011 1:16 am
Has thanked: 1234 times
Been thanked: 254 times

Re: Тема за коректори

Post by Лъч »

Много ти благодаря, Нев! Понякога (както в този случай) като чета обяснение за някакво правило, простички думи/фрази като "глагол от несвършен вид" и "глагол от свършен вид" ми говорят почти нищо. А ми е нужно само обяснение по леко по-различен начин, за да видя смисъла. :)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Моля без спам в темата. Пишете по същество. :)

(Гугъл е вашият речник винаги подръка.)

П.П. Илче, оставям те да си поупражняваш модераторските/потребителските умения: изтрий излишното.
Лъч
Лъч
Posts: 2095
Joined: Tue Aug 09, 2011 1:16 am
Has thanked: 1234 times
Been thanked: 254 times

Re: Тема за коректори

Post by Лъч »

Въпрос по това:

Кал wrote:Елина, здравейте!

Хартиените бройки на „Тринайсетте цвята...“ – заради безкрайно малкия тираж :/ – струват по 15 лева едната, плюс евентуалните ни Куриерски разходи (3 до 6 лева), ако ви ги доставим на място или ви ги пратим по пощата. Склонни ли сте на такава цена?


Според новия речник учтивите форми не се ли водят по правилото, че ако думата (глаголът) завършва на "л", се добавя едно "и", а във всички останали случаи окончанието се съгласува с рода на подлога?

Тоест, не би ли трябвало да бъде: Склонна ли сте на такава цена?

Или, това правило е изменено вече? На нас поне така са ни го обяснявали в училище.

Сещам се и за един пример, който не знам как се вписва в това, което написах току-що, но все пак го чушвам ей тук:

Господине, Вие пишете ли добре?

и
Господине, (Вие) писали ли сте добре?

и
Господине, (Вие) писахте ли добре?
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Тема за коректори

Post by Кал »

Трябва да е „Склонна ли сте“. Примерите ти са корект(ур)ни. ;)
Лъч
Лъч
Posts: 2095
Joined: Tue Aug 09, 2011 1:16 am
Has thanked: 1234 times
Been thanked: 254 times

Re: Помежду ни (чат-тема)

Post by Лъч »

Абе, Кале, взех че се зачудих от едно писмо в пощата, където беше отговорил на една дама с учтивото "...ви...", как да процедирам, пишейки учтиви форми на разни хора, при положение, че май правилото беше, че се слага главна буква (Ви, Вашите...)? Не питам от заядливост, а от чудене, че ми е едно леееко странно да говоря и пиша с учтивости.

Въпроса е и към останалите, разбира се. :) И понеже е по между другото, го шляквам тук. (извинете за дългия спам :D)
Post Reply

Return to “Писателска работилница”