Любимите компютърни игри

Here be unicorns. И музика и филми, вдъхновени от човешките ни книги. И всичко, дето ви е на сърце, ама не може да се побере в ^такива^ тесни теми...
Post Reply
User avatar
брръм
Posts: 186
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 200 times
Been thanked: 97 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by брръм »

От 2011-а насам, понякога играя Fallen London, най-добрата браузер игра, която ми е попадала, а по това време бях пробвал доста.
Thirty years ago, London was stolen by bats.

Discover a dark and hilarious Gothic underworld where Hell is close, immortality is cheap, and the screaming has largely stopped…

Welcome. Delicious friend.
(взето от началната страница, като най-лесно описание за сега)

Сега съм в може би най-сложната верига от действия, които се опитвам да изпълня, новия endgame content (нов, т.е. в последните 6 месеца, през които се празнуваше 10тия рожден ден на играта), освен интересен, е и по-сложен от досегашния, и всичко е навързано в тази верига. Първата част от това празнуване бе палеонтологичното обновление. Та, веригата е следната:

1. Трябваха ми Unidentified thigh bone (предмет) - поне 5, като съм почнал да ги събирам по-добре 20, че имат доста употреба.
2. В лабораторията ми мога много бързо да ги идентифицирам, което дава интересни резултати и на успех, и на провал (мисля, че в момента шанса е доста по-голям да успея), но не това ми трябва. Трябва ми другата опция, а именно да ги замаскирам като Holy relic of St. Fiacre's (предмет)
3. След като направя поне 5 такива, трябва скелета, който съм почнал да сглобявам, да го довърша с тях, така че завършения скелет да има 5х theological implication (качество)
4. След като завърша скелета, трябва да го продам на определено NPC, за да получа освен други неща, и 5х Rumours of the Upper river (предмет), по една за всеки theological implication, който скелета е имал
5. Накрая, с тези rumours of the upper river, мога да привлека инвеститори, и да намаля corporate debt-a, който постепенно се увеличава при строежа на железницата между Лондон и Адът, в който аз и всеки друг играч стигнал до там сме на практика ръководители на проекта :D

(реално съм играл не повече от три години активно, през това време)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

My reviewlet of Ghosts in the Machine:

Here, the story that spoke the language of my own emotions was Shelley Du's "See You on the Other Side". I'll hurt a bit differently next time I play a JRPG.
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Ся, наистина би трябвало в момента да правя други неща... *кашлюк, кашлюк* обаче все пак така минаха 47 минути от живота ми:

The Actual Top 10 Games of 2017

С нов ъплоуд от Shammy. И не се заблуждавайте от заглавието - датата на ъплоуд е 29 юни 2020-а.

Кой знае защо, напоследък нещо все не съм съгласен - в различни степени - с ютубърите, които следя. Дали на тема семантика, дали заради divergent worldviews, дали защото отвлявено забелязвам дупки в техния житейски опит, дали просто защото огромната маса са забили в ежедневието американци... Или пък като ги опознавам по-добре (чрез творчеството им), аурата им на мистично съвършенство се разпада и забелязвам истинските личности сред отломките на рухналият публичен колос.

Както и да е. Ако искате саркастична коментаристика с известна доза мета есеистичност върху вечната тема "игрите като форма на изкуство", дайте скив. Специално Кал може би ще намери нещо, което да привлече вниманието му - а може би не.

Забавното е, че говорим за топ 10 на заглавия от 2017-а, а нито дума за игри като Torment: Tides of Numenera, или Divinity: Original Sin II, които обраха сума ти награди (и сам смятам, че не са лоши високопрофилни заглавия), обаче са включени разни triple-A artsy-fartsy проекти като Hellblade: Senua's Sacrifice и NieR: Automata. Мда, Shammy определено е с префърцунен вкус, вече съм убеден в това. :roll:
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
брръм
Posts: 186
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 200 times
Been thanked: 97 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by брръм »

По ред на номерата, игрите които ме интересуваха в това видео

- Pyre е рядка комбинация от жанрове, и същевременно, една от игрите с най-лошо съотношение "колко ми харесва концепцията: колко време съм й отделил". Genre tags: Visual Novel, Adventure, Sports, Lite RPG elements.
- Оценявам това което прави, и посланието което се опитва да предаде Hellblade. Някои хора в този форум са изказали силно положително мнение за нея, и се радвам за това. За съжаление, не се разбирам добре с повечето пъзели, и тази игра бе геймърския еквивалент на перпендикулярно рязане на вени за мен.
- Darkwood е страхотен survival horror. Буквално. Купих я, опитах я, беше ми твърде подтискащо-психарска, твърде добра в това което прави, refund-нах я. Както обикновено, ключа от тази палатка бе озвучаването. Малко като вица "Какво е смесени чувства? - Жена ти да ти каже, че твоя е най-голям в блока"
- Nier: Automata бе много хубаво преживяване също, но за да я оценя пълно ми трябва еквивалента на докторска дисертация по умствената нагласа и творчество на Йоко Таро. Нищо, това което видях във видеото ме поставя една стъпка по-напред, и току виж съм стигнал края на *този* куест, преди да се налага да го завещая на бъдещите поколения :mrgreen:
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

За Darkwood съм съгласен, че е супер играта. Великолепно направена, макар че финалът ѝ е доста мъгляв и малко попадащ в категорията downer ending. За съжаление, също като теб, аз хич не съм фен на хоръра и съответно само съм гледал рънове онлайн; самата игра ако реша да я играя лично сигурно ще ми припомни какво е да сънувам истински кошмари.

По повод NieR: Automata, мнението ми тук е коренно различно. И аз си мислех, че Йоко Таро е the hot stuff, само че след като "изгледах" повторно цялото стори на Drakengard 3 заедно с брат ми, нещата поеха в различна посока. Братът хич не беше впечатлен от привидната сюжетна многопластовост на тази игра и след като я подложихме на кръстосан анализ (аз в защита), стана ясно... че it's not that great. Впоследствие изгледах няколко видео есета-анализи на тема цялостното творчество на Таро и в частност NieR поредицата, а също така имах шанс да проследя по-голямата част от сюжета на Automata лично и... ами, не. Човека има развинтено въображение, спор няма, обаче голяма част от всичкото "ооо, толкова комплексно и дълбоко!" всъщност е дим и огледала. Щипка претенция тук, солидна доза ексцентризъм там, в добавка множество недомлъвки, разбъркваме добре с нарочно търсена слаба кохереностност - и налице имаме заглавие от портфолиото на Таро.

Обаче, понеже хората in this day and age са забравили/не знаят що е то премислен сюжет (а тая технология засега все още е най-добре развита в областта на художествената литература), затова целия интернет гърми: "Уауууу, това е супер философско и многопластово!" Which is kinda not. Или пък ако всъщност четат книги, четат само мейнстрийм/рандъм самиздати в Амазон и съответно пропускат истинските титани в областта на екстраполацията и/или феноменалните (но къде-къде по-фокусирани и вътрешно-логиково издържани) постановки на ултра-фантазни ситуации, персонажи и сюжети.

Да обобщя, че стана дълго: Йоко Таро е феномен(ален), само ако го разглеждаш в контекста на част от творческия спектър на човешката цивилизация. Иначе е просто overhype-нат талант.

Макар че... не са ли те всички [известни творци] такива?...
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Единствената игра потенциално мой тип, за която не знаех, беше Darkwood. А понеже нямам ясна хронология в главата си, не съм сигурен дали ми липсваше някоя друга освен Torment.

Разсъжденията на Shammy като цяло ме впечатлиха силно (макар че на моменти твърде препускаха, за да мога да ги проследя от едно слушане). Май за първи път си добавям анализ на видеоигри в листата Favorites. ;)

Вик, с теб (и Алекс) имаме да си говорим за истинските сили на Йоко Таро. Не се давете в блатото logic and consistency trump all. ;)
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Светът не спира да изумява, учудва и очарова:

The Uncensored Library

Проект на Reporters Without Borders, целящ да пребори цензурата в страни със силно ограничена медийно-информационна свобода като... разпространява информация чрез Minecraft.

Еха.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

One of the exercises in the Narrative Design and Writing for Games workshop had me produce the following:
[Player slides down into a large hall with no obvious exits. There're two NPCs arguing in the middle. Ask Art Director for descriptions. :P]
[If Player approaches them, one of them startles; the other just looks at Player.]
First NPC: "H-how did you get here?"
[Comes closer and circles around Player. Reaches to touch Player but stops short of doing it.]
First NPC: [turns to Second NPC] "Is there a Prophecy about ... this?"
[Second NPC smiles, says nothing.]
First NPC: "Oh. And you're just having fun, aren't you?"
Second NPC: [to Player] Welcome. You're probably as confused as Paz here."
[Paz grumbles under his breath.]
Second NPC: "We're here to answer your questions." [Beat.] "At least I am."
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Ross's Game Dungeon: Follow-up Episode #3

Хич не се подвеждайте по заглавието. Това си е чиста проба bait & switch.

От добрия тип.

Честно, Рос е брилянтно subversive по свой уникален начин. Уж говори за игри и доде се усети човек, вече е започнал да говори за световна политика, цивилизационни проблеми, прогностика и социална етика.

И това, според мен, е най-силната му страна като "гейм" журналист. Защото използва едно хоби, което днес е масово до степен на мейнстрийм тенденция (всеки цъка в 21-и век вече), за да уточни как ескейпизмът се вписва в реалността. Или как може да му влияе. И какви проблеми отразява това най-ново изкуство в нашата цивилизация.

Това е още едно видео, което горещо препоръчвам. Освен на Кал, защото Рос му е твърде бавен и разлят. ;)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Watch this unfold:

City of Hunger

(Recommended at the Nordic Fantastic Literature panel at the Worldcon.)
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

И сега специално предложение за феновете на solarpunk-а. ;)

Terra Nil: Reclaim the Wasteland - (Ecosystem World Builder)

Линк към самата игра:
Terra Nil
Цена - Pay What You Want.

Играта няма сюжет, so to speak, но е приятен оптимизаторски пъзел, всяка карта с три етапа на reclamation, като накрая всичко трябва да е почистено (да се премахнат следите от изкуствена намеса), за да бъде спечелена картата. Но дава доста храна за размисъл - един от коментаторите се изказа в стил "So, you are a techno druid using tech to renew the world?", а пък аз от своя страна взех спонтанно да компостирам short story-та and the like. :)

Най-забавното - концепцията е направена от един разработчик по време на game dev jam. Хеее!
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Ако ви е писнало от Goat Simulator...

Virtual Virtual Reality

Препоръчано в един от панелите на Уърлдкона.
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by frog »

Човек трябва и с глупости да се занимава понякога ;) Особено ако тренират бързина, наблюдателност, памет, разграничаване на звуци, малко съобразителност, много нерви (нервите са само в един от видовете задачи).

На чешки е от сайта на филма за чифтоядите, но ще ви кажа основните неща какво значат. Преди играта хвърлете едно око на трейлъра.
https://www.lichozroutifilm.cz/hraj-si
Само играта - https://decko.ceskatelevize.cz/flashApp ... 053756ad5c.
Чорапоядите се хранят само с чорапи, но никога не бива да плячкосват цял чифт. Това го правят само престъпниците. Ако вече сте взели единия чорап, трябва да го помните. Когато намерите някой, трябва да решите дали да го приберете. Взетите чорапи важат само за дадено ниво. Не се бъркайте с предишни нива.
Днес изиграх 11. Сега довърших и са май общо 15.
Има едно кръгло увеличително стъкло чорапоглед и с мишката го мъкнете по картинката, за да откриете чорап, който бива сигнализиран с бяло проблясване и прозвън(т)яване. Чорапите могат да са навсякъде, само във водата най-вероятно не.
Играете (Hrát) от името на главния герой Хихли:к/Хихльо. Чичо му Padre ви дава указания (Jak na to). Той е чорапен мафиотски бос.

Най-важните неща, когато Падре ви дава задача (в чешкия ударението е на първата сричка):
Chleděj lichou ponožku. [хледьей лихоу поножку] Намери единичния чорап.
Někde tu je pár ponožek. [ньегде ту йе па:р поножек] Тук някъде има чифт чорапи.

Похвали:
Paráda, Chichlíku, paráda! Jo, jo, jo! Jsi pašák! - УРААА!!! - Бащата МНОГО ви се радва на успеха :lol:
Takhle se mi líbíš! Jen tak dál! [такхле се ми ли:би:ш; йен так да:л] Така те харесвам! Продължавай в същия дух!
+ Ааа! Добре! Наистина се гордея с теб!
+ Ааа! Хихльо, красота! Давай, давай!

Uplet‘ mi ponožku! [уплеть ми поножку] Оплети ми чорап! - Това се разбира и от картинката, но не ми е ясно какъв е принципът, цъкам като бясна и тегля нагоре пресечната „точка“ на куките. Само този процес ме изнервя, ама много.

Това е. Надявам се да се забавлявате ;) От всички нива събрах 44773 точки. След всяко ниво изкарват текущия резултат + кои чорапи играчът (не) е взел и кои са !чифт!. Има поднива.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Ето една интересна перспектива върху (свръх)фокуса на гейм-индустрията и как всъщност се е стигнало до нея:

Why We're Wrong About Violence In Games

А пък години наред преди изброените примери сме имали много други такива, чиито фокус е бил тотално не-агресивен: Sim City, The Sims, Settlers, Myst, Colobot, безброй адвенчъри, куестове, платформъри и други...

Хората, които казват, че видеоигрите са кухи ендорфинови бомби пълни с безмозъчно насилие (тебе гледам, Наско ;) ), просто никога не са пожелали да се образоват по темата и говорят наизуст. Все едно аз да започна да нищя разни алабализми относно романтичните романи от 19-и век, или пък да давам "авторитетни" мнения за метъл музиката...
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Началото на Disco Elysium e фамозно добро:

Face of a superstar

Garte, the British barman
Spoiler
Waddaya mean, he ain't British? Only the British can wield so much sarcasm without dissolving in its acid.

...Waddaya mean, he ain't the barman? Wait *a mighty suspicious stare*--ya one of 'em smart-alecky Alecs?
Soul of a superstar

Не знам защо чак сега давам шанс на играта (и благодаря на Велко, че ми я припомни).
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

По принцип това хич не би било моят тип игра, обаче презентацията е мега-добра, а тематиката - дълбоко вълнуваща ме.

Haven

Ironically, "геймплей" клипа е този, който според мен най-добре предава усещането, атмосферата и цялостното преживяване на играта. Launch и story трейлърите са доста по-бледи за сравнение.

Ако искате повече инфо, скив store страницата в GOG:
https://www.gog.com/game/haven

Или Steam, ваш избор:
https://store.steampowered.com/app/983970/Haven/

Ще видя кога ще я изиграя играта, че в момента съм твърде слаб, за да поемам емоционални волтажи от такъв калибър.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
брръм
Posts: 186
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 200 times
Been thanked: 97 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by брръм »

Е, завърших днес Fallen London, както бях споменал тук - поне с главния си герой, който съществува някъде от 2010-а насам. Не съм сигурен дали има смисъл да поствам отделни текстове, извадени от контекст, до колкото въобще може да се говори за наличието на контекст, но ето някои текстове

Началото:
Here! Here, beneath this clinging grey cave-creeper...you tear it eagerly away. Beneath its withered tendrils, letters of the Correspondence are carved into the stone. They scorch your fingertips as you brush your hand across them. This one means accursed, in the sense of 'lost in a night which never sees starlight.' This one means revenge, in the sense of a cataclysmic collision. This is breath. This is its absence. And here, this has the superscript which indicates a name... but the name has been chiselled away. Yet you feel in your hungry bones whose name it was. Mr Eaten's name, you are certain, is a word in the Correspondence!

This has begun a storyline that will do you no good at all. Abandon it now.
Един от често използваните начини, за вдигане нивото на SMEN (Seeking Mr Eaten's Name), в началото:
The thirstless thirst

Drown each secret in wine. They scream like buried children. Drink them down; drink them deep. They will rise in you like the water below the well and flower like red spring. You are thirstier now. No. Hungrier.
Drown your secrets

(тук малко съжалявам, че нямам текста за момента, когато без да искам направих една медитация, която ми даде едно ниво в SMEN, но ми намали наполовина Watchful stat-a, щета на героя ми която ми отне няколко месеца целенасочени действия за да възстановя)

На около 1/3 от прогреса в този дълъг куест, героя трябва да получи Mr Eaten's Calling Card, за да може да продължи. Ето текст от там
Find the well, and all will be well. Find the well, and all will be well. But which well? You have roamed the recesses of London, seeking the filthy places. It must be beyond London's borders. Perhaps beyond the borders of waking life. You find mentions – glimpses – warnings – hints –

Someone has been here before you. The pages are daubed with ink or tinted with irrigo or they insolently flaunt their razored absences. The devotees of St Joshua, perhaps, or the Ministry of Public Decency, has excised the information you need. But one clue remains. The Deep Archives of St Cyriac's College, sometimes called God's Editors, were touched by a tainting caress. Find them. Enter them. Absorb what you require.
"I didn't think you would come again. It is you, isn't it? I prayed you would not. Here, then, if you must. Yes, down these steps.. You've brought the papers? All of them? My secretary will help carry them. We'll burn them, you know, when we're done. (Through here, beneath the sign of St Joshua.) The College frowns on the burning of books – and myself, I detest both the act and its meaning. And the smoke simply will not wash out. (Yes, that door. Push a little harder. It is rarely opened.) I won't ask you if you know what you're doing. I am confident you will not. Here is the Arbiter. He will count the papers you have brought. These rules seem arbitrary, I know, but he is the Arbiter, ha ha. And the Prelapsarian Conditionals will not be brooked. I will leave you. No, no I have no desire to meet you again. I pray you, let this be the last time."
"I was an hungred," the Arbiter says softly, "and ye gave me no meat: I was thirsty, and ye gave me no drink. That is the road to damnation for you. His peers gave him up for freedom. And the heathens feasted. Oh, how they feasted. We are no friend of that one. But the laws of Judgements, whose mask is God, are present even here beneath the earth. Lightly present, but present. And a reckoning, as the saying has it, will not be indefinitely postponed."

He leads you to a lectern at the back of the dim space. A book is chained with seven chains: silver, copper, iron and who cares, who cares, you are salivating already at the sight of its cover. You wait with trembling lips as he unlocks its cover. You restrain your urge to tear his spotted skin from his flesh as he leafs through.

"Here." He stands aside.

FINAL REVISED EDITION. NOT FOR PUBLICATION. The page... the page is gone! But here – something has been tucked into the space where it was. A calling card.

"The Midnighters," the Arbiter says with a weary smile that nearly has your teeth in him. "They will have their little jokes."
На около 2/3 - 3/4 от прогреса, героя трябва да отиде до Winking Isle, където да медитира над кладенеца, за да си дигне SMEN нивото от 29 до 70+. На теория мега якия lore, на практика ужасно скучен, luck-based grind който трае около месец в реално време.

Съвсем близко до края: Before you go NORTH, you have to go South first (the Mountain е, ако не греша, физическата еманация на Stone, едно от трите божества в света - благодарение на неговата огромна жизненост е много трудно някой наистина да умре във Fallen London, NPC или не.)
Someone has chewed these crude pocks from the Mountain's side. Set your feet in them, one by one. Climb the slope, carefully. Set your hands and your cheek against her side, and feel the warmth, like the sun in glass. (She's beautiful. But I don't regret what we must do. You don't, do you?) Ascend towards that blank dark spot, like a half-cleaned abscess in the Mountain's side.
"Polite scholars call it the Hollow." He smiles, and a bee crawls from his nose. "I prefer 'the Cavity'. My name is Nicator. Welcome. Would you care for some soup?"

His skin is black and flaking, as if charred by fire. His clothes are black too – something like snake-skin. His eyes are wide, his smile warm. Bees clamber over, within, around, humming with melancholy. It is difficult to tell if the smell is coming from the cave, or from him.
He looks around; his face clears. "Of course. You poor soul." He places the second bowl to your left. (Thank you.)

You gulp the soup. It's scalding hot. You can taste nothing but honey and rot.

"I know why you're here," the man in black whispers over the buzzing of his bees. "I'll teach you the Knock. It's not complicated, but opening the Gate will be the hardest thing you ever do. But then it'll be over. Listen carefully." He taps out the rhythms. Seven times seven. Seven times seven—
The man who calls himself Nicator grins. Bees crawl on his teeth. "You will have your revenge. And in so doing, you will bring light to the Neath. I am convinced, you know, that the White planned this from the beginning." He sighs in admiration. "Far-sighted. Illuminated! He knew what would happen. Have you ever seen what owl-chicks do, when they begin to starve? "
И завършека на това пътуване:

Will you go NORTH?
(To sea: one last time.)

If you are reading this, you are ready to complete the search for Mr Eaten's Name. Doing so will irrevocably and forever place your character beyond use. This is not a joke, or a trick, and there are no rewards beyond the completion itself. Consider carefully why you have come this far. Consider what it is you are seeking. Discuss it with your friends and enemies. Be ready.


NORTH
The waves, the airs, the zee-bats. Round the drowned delights of Low Barnet. (Listen for the Bell.) Whither. Codex. Palmerston. The Flukes know your name, but they do not call it. Dahut. Aigul. Wrack. You will die and be borne up, like light, like cirrus, like the corpse which bobs and rolls. You never had a crew. Stand alone on the bridge, as you begin to freeze. (We will freeze together.) North. North. NORTH.

Here is a black glass mountain, shuddering with lights. It circles you three times. If you still had a crew they would depart. Your ship cries out to it, and it cries back.

Here is the wall of ice at the end of the world, where you will end. Here is Void's Approach. Here is Avid Horizon. Here is the Gate. Your ship will founder here, and you will stride carelessly from its wreck, snowflakes unmelting on your skin. (Yes. Yes.)




THE KING OF WAYS
Two vast winged shapes guard a gate of something like resin, smooth but uneven. It is deep gant – the colour that remains when all other colours have been eaten. Ice crusts over the crack between its valves. Approach, and your breath freezes, falls tinkling in shards from the air. It would be utterly foolish to touch the thing.

A merciless wind blows from everywhere to everywhere. It passes without effort through your bridge-coat, your flesh, your lungs. The dock lies empty.


A RECOMMENDATION. Past this point is mystery. Failbetter suggests that you do not give other players screenshots, content dumps, or any but the most enigmatic hints. Leave a little mystery in the world. We won't enforce this rule or sanction transgressions: it's up to you.

Да, ако Fallen London ви звучи интересно от това, което четете тук, и може би ще го играете в бъдеще, по-добре не четете следващите параграфи. Частично спойлери и за Sunless Sea.
Spoiler
Seven times seven. Seven times seven –
Your hands freeze and shatter, falling in shards of tinkling bloody ice.

A line of blinding white occurs beneath the gate and moves without haste to encompass it.

Well
Will we open the Gate?
Wounds
Wounds has increased to 7 - Agony and Desperation!



Choose your Question: what is forgotten?
He will be remembered.




The place where things change
Do you recall how we came to that place? And they sang of their lightnings and shapeful disgrace? And we tilted our vanes and ennobled our spires. They welcomed us then and commingled all choirs. And not enough, not enough. Not enough. Always the least, and now, nothing at all.

A Question -
What is forgotten?



Look into the stars
Stars float in the mirrored night of the waves. Watch them a while.



War beneath the world
These are real stars. They burn above the roof of the Neath, beyond the earth, in the spaces of heaven. Even so far away, even now, their eyes are upon you. Soon they will be upon you in earnest.

What is forgotten?
Fumble the candles to light. St Arthur's, black as the well. St Beau's, green as spring. St Cerise, the first blush. St Destin, nothing at all. St Erzulie, red as yes. St Forthigan, the prism. St Gawain.


What is forgotten?
Fumble the candles to light. St Arthur's, black as the well. St Beau's, green as spring. St Cerise, the first blush. St Destin, nothing at all. St Erzulie, red as yes. St Forthigan, the prism. St Gawain.


Now they come
Your candles, his Name, a light that is visible everywhere forever. From the corners of the void, from the wind-petals of the High Wilderness: his people. The space beyond the gate is marvellous with their wings.

Tell them what became of him
plan
Tell them what became of him
The bargain, the burial, the pool, the knives, the drowning, the well, the madness. A mean end for a thing whose vanes spanned space. They are listening to you. All of them are listening.


A funeral
The others will comb the sea, transgress the sky, plunder the earth. They will find each mote of Candles. He is a wound, an absence, a decay, but they will assemble his elements for the ceremony.

They shape his catafalque of cinder and devilbone. They set it to orbit an idle Judgement, one that is almost sympathetic. The greater Judgements are not informed. The celebrants are the smaller powers of the Chain: vane-merchants, vagabonds, radiants, axiles, the liberant pariahs and the corsairs of the Curve. They look upon the remnants of the Runt; they grieve; they will not forget.

There is very little left of you by then. His un-siblings take you up, up, and shape the last flickers of you. They set you at the head of the catafalque, to be a light and a memorial. The emanations of the High Wilderness bathe and dessicate you. You stiffen and do not move: but you illuminate. Eternal, indivisible, sessile as oak and dripstone. You are a candle.

You have completed the search for Mr Eaten's Name, asking the Question. There is nothing to be restored. You have planted a seed in bleak and urgent soil. But this character is finished, forever.


Well
stars


ILLUMINATE

"These are my children and this is my light. These are my words in the merciful night. This is the Sun whose commands run below, and the Feast of it all is the way we must go. The One who denied is love’s enemy but the enemy, love, is the last we shall see."
И това беше завършека на съществената част от моето пътуване във Fallen London, пътуване което започнах още през 2010-а някъде, и се завърнах ноември 2019-а там, пак заради SMEN. Alt-a, който още играя ми е интересно до къде ще стигне с неговата Амбиция (дълга сюжетна линия, със сериозни изисквания, и сериозни награди - има само четири такива, по една за всеки главен стат).


======================


До някъде се интересувах от Cyberpunk 2077. E, не много вече, след като излязоха първите ревюта. Според някои хора оптимизацията е лоша, ОК, тегаво, но не е толкова голям грях. Това, което някои пишат за геймплея, историята, света и неговата липса на реактивност, и колко rail-roaded е героя ми идва в повече, и няма да си я купувам, не и докато не падне поне до 20 евра..
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Продължавам с избрани моменти от Disco Elysium:

Faith (Fate?) of a Communist
Spoiler
Yeah ... crank up the weirdness factor(y?), comrade!
Of Balls and Men

This guy, too: he's too complex for you

Being a policeman is all about helping the people
Last edited by Кал on Sat Dec 19, 2020 2:18 pm, edited 1 time in total.
Reason: +
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Poetic justice* и реквием на цялата съвременна гейминг индустрия в едно видео:

overpromise, sell, underdeliver Cyberpunk 2077

Време е за следващият game market crash. От 86-а насам мина явно достатъчно време. То така или иначе светът загива...
Spoiler
*Игра, чийто сюжет е за борбата срещу корпорациите и техният ефект върху света... а резултатът е именно продукт на корпоративна политика through and through.
Spoiler
Калински, ако ти писне, скипни на 37:57; аутрото е истински аудио-визуален шедьовър, макар и downer такъв...
Едит: За незапознатите, ето малко контекст да схванете пропорциите на тази социална катастрофа:
1. CDProject Red до този момент бяха "последният мохикан" в корпоративния свят на развлекателната индустрия, като се стараеха да следват понятия като "етика", "морал" и "pro-consumer politics" в кръвожадния бизнес на 21-и век*
2. CDProject Group (основният консорциум) държат GOG**, най-голямата онлайн платформа за игри без DRM (digital rights management) софтуер, тоест истински притежавируеми игри. Изчезнат ли CDProject (или ако си опетнят репутацията безвъзвратно... както сега), почти 15 години борба в името на електронните свободи и правото да притежаваш играта си като реален продукт отиват в (к)анала на историята
3. Cyberpunk 2077 е от почти десетилетие в разработка; за толкова време, при реална работа, играта щеше да е три пъти свършена досега (само че работата не е била реална...)
4. Технологиите, които са обещани във всичките промоционални клипове, съществуват и са реално прилагани от десетилетия. Всичките до една: от свръхдетайлни и гигантски светове до впечатляващо адектватен изкуствен интелект. Вижте Daggerfall от 96-а, потърсете Beta AI-то на Half-Life 2, скивайте гениалната loading оптимизация на Project Eden, хипер-симулативният свят (за времето си) на Deus Ex... Технологията я има, има я от десетилетия. Само че всичко е дим и огледала... и хора като *****, дето си мислят, че като в игра Х вкарат шепа идиотски кът-сцени със "сюжет" и това е върха на сладоледа...
5. Казват, че изкуството често отразява битието на времето, по което е създадено. Е, сещате се значи какво означава това за нашето съвремие, когато най-хайпната игра от Skyrim*** насам се появява на бял свят в такова окаяно състояние, обкръжена от аура на заблуди, полуистини и преиначени факти... Неслучайно такова ни е и самото ежедневие. Now, if only people could see that...
Spoiler
*(като прочетох едно интервю на анонимен служител през 20... и 15-а може би?, разбрах, че началото на края е още тогава започнало, но нали знаете проклятието на Касандра...)
**(някога абревиатурата означаваше Good Old Games, после... виж горната звездичка; re-branding плюс "нов курс на действие" и останалото е история...)
***(The Elder Scrolls: Skyrim излиза през 2011-а и формулата е абсолютно същата... с тази разлика, че a) беше пусната от компания с много по-слаба репутация, б) от самото начало целеше печалба, не уважение/доверие от феновете и в) всъщност обещаваше много по-малко и респективно имаше по-малък discrepancy между рекламата и крайният продукт... което показва как нещата blow out of proportion с времето. Ха-ха, демонизираният от Маркс образ на капитала ще вземе да се окаже истина...)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
брръм
Posts: 186
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 200 times
Been thanked: 97 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by брръм »

На 90+% съм съгласен, поне с тезата че Cyberpunk не беше готов за издаване, все пак ще се отдам на любимата си педантичност (педанщина? :D)
Време е за следващият game market crash.
Не, или поне, не и само заради Cyberpunk. Игровата индустрия е станала доста по-голяма и обширна от 86-а насам. А за загиването на света ще си говорим пак след 30тина години :lol:

Относно точка 1, поне според мен, това донякъде е било реален стремеж, донякъде маркетинг, и за съжаление, обективната реалност на това как се случва правенето на игри с висока стойност на продукцията (double/triple-A) тласка в обратна посока, срещу рискове.

Относно точка 2, доколкото знам в момента GOG оперира на незначителна печалба. Макар доста хора да сме се притеснявали в един или друг момент за притежаването на игрите си като реален продукт, моето успокоение по въпроса е, че изглежда винаги ще има пиратски заливи, и тем подобни.

Относно точка 3, по-малко е, в следствие на не толкова добро управление на проекта
Additional info: https://twitter.com/jasonschreier/statu ... 0481922050

Some tidbits that were cut from the piece: - Veteran devs from other companies were shocked at CDPR's free-for-all production. One example: if someone needed a shader, they'd make it, with no pipeline in place to determine whether someone had already made one w/ the same function

https://twitter.com/jasonschreier/statu ... 0481922050

One CDPR developer told their manager that they didn't want to work overtime, as their CEO had said would be OK. Fine, their manager said, but one of their other coworkers would just have to work extra hours to make up for them. Several other developers shared similar stories

https://twitter.com/jasonschreier/statu ... 7268414467

A few non-Polish staffers shared stories about coworkers using Polish in front of them, which violated company rules. Made them feel ostracized, they said... were their coworkers talking shit about them? Combined with crunch and low salaries, this led quite a few expats to quit

https://twitter.com/jasonschreier/statu ... 0481922050

Last year, when CDPR explained that it shares 10% of profits with staff, gamers and pundits assumed the devs would get rich. Adrian Jakubiak said he made around $400/month when he started as a tester in 2015. In 2018, as a junior programmer, he said he was making ~$700/month

https://twitter.com/jasonschreier/statu ... 8019791872

If you're wondering just how much Cyberpunk 2077 changed over the past decade: well, up until 2016, it was a third-person game. Features that were originally envisioned (wall-running, flying cars, car ambushes) were cut along the way (not atypical in game development)

https://twitter.com/jasonschreier/statu ... 6683026433

And if you're wondering why the police system in Cyberpunk 2077 is so janky: well, it was all done at the last minute. As is evident by the final product, it was unclear to some of the team why they were trying to make both an RPG and a GTA with a fraction of Rockstar's staff
Относно точка 4, имам спомен, че съм чел, че Half-life AI-a в някаква степен също е дим и огледала - и едва ли би могъл да се приложи за всяка игра. Общото между огромния свят в Daggerfall и хипер-симулационизма на Deus Ex, е че и двете са били възможни до някъде благодарение на не много напредналите тогава графики, и не е случайно, че по-новите игри от Deus Ex поредицата предлагат по-малко симулационизъм от първата игра.

В днешно време хората са относително добре настроени към Skyrim, защото са им останали хубавите спомени за забавните бъгове свързани с физиката на телата, или това как са катерили планини по половин час, преди да видят нещо ново/непознато/неочаквано. А общото между тази игра, и предната супер-хайпната такава след Skyrim - No Man's Sky - e, че и двете така обещаваха небето, земята, и всичко между тях, за да разочароват накрая. Разликата е, че Sean Murray, шефът на студиото, направило No Man's Sky, млъкна, и студиото им заработи по проблемите, и ги е пооправило в крайна сметка, доколкото знам. И Cyberpunk ще е в доста по-добро положение след половин-една година - мисля тогава да я пробвам, ако не забравя, от замундашоп.
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Велкич, изглежда, че от дърветата не виждаш гората. :|

But fine, let's have it your way.

Дуплика на твоята реплика:
Време е за следващият game market crash.

Не, или поне, не и само заради Cyberpunk. Игровата индустрия е станала доста по-голяма и обширна от 86-а насам.
Никога не съм казвал, че е време само заради Cyberpunk. Затова накрая направих този (неизчерпателен) изброителен списък. Индустрията очевидно не работи. Игрите (говоря за АА/ААА категорията) очевидно не са фън за масата геймъри, по думите на самите геймъри; това, че са conditioned-нати да ги купуват/играят година след година е друга тема. Но нещата като цяло не са окей. Ама никак.

Съответно, необходим е някакъв рестарт, а човечеството за съжаление до този момент се е научило да прави такъв на социално-обществено равнище само чрез/след мащабни катрастрофи. Затуй аз съм pro-market crash. Ако има алтернатива, 'ми супер, посочи я. (И не, инди сцената не се брои. Минаха 12 години от Braid, а "революцията" дреме тихо в ъгъла. Значи това не е формулата.)
А за загиването на света ще си говорим пак след 30тина години :lol:
...и този възглед е част от съзвездието от проблеми, които мъчат днешното общество.
Относно точка 1, поне според мен, това донякъде е било реален стремеж, донякъде маркетинг, и за съжаление, обективната реалност на това как се случва правенето на игри с висока стойност на продукцията (double/triple-A) тласка в обратна посока, срещу рискове.
Come on, get real. Не говори за "обективна реалност". There ain't no such thing. Ако трябва да търсим корена на причина, то това е процесът на корпоративизация - в момента, в който CDProject са отворили компанията си за външни инвестиции, е било началото на края. За справка - Дисни, TSR (компанията на Gary Gygax), Bioware, безчет други. Прекрасни идеи, убити от клиничния рационализъм на капитала.
Друг момент е, че CDProject, ако имаха и капка останал морал, трябваше да са наясно, че се борят срещу течението. Обществото не се променя като лежиш на плажа с коктейл в ръка. Промяната става с търпение, упорство и много, много лична загуба. Ако не са били готови на това, why bother support them and their mission in the first place, хмм?
Относно точка 2, доколкото знам в момента GOG оперира на незначителна печалба.
Данни, или си говориш наизуст. Печалбите им бяха проблемни, докато се стараеха да приравняват долара с еврото при ценообразуването. Метнаха ръкавицата, вдигна се шум, утихна. GOG е втората най-голяма онлайн платформа за видеоигри в света; да кажеш, че печалбата от това е незначителна е като да кажеш, че THQ фалираха навремето заради лоша поредица от нехитови заглавия, а не защото наляха 100+ млн. в мъртвороден проект за собствена конзола.
Макар доста хора да сме се притеснявали в един или друг момент за притежаването на игрите си като реален продукт, моето успокоение по въпроса е, че изглежда винаги ще има пиратски заливи, и тем подобни.
Отново, flawed thinking. Достатъчно е сегашните "мускетари" на пираството (които и без друго вече са шепа хора) да си вдигнат чукала вкупом, както направиха предшествениците им масово в началото на Denuvo епохата и край с дигиталния Age of Sail. Отделно, ако този тренд продължи принципно на социално равнище, тогава отиваш директно в ДГД-графата на "games as a (streaming) service". Виж няколко от видеата на Рос Скот, дето са линкнати по-горе в тази тема; той обяснява проблема достатъчно добре.
Относно точка 3, по-малко е, в следствие на не толкова добро управление на проекта
Това е заради сблъсъка на "старата гвардия" vs. "новата стража" в самата компания. Отново, яд ме е, че тогава още не пазех такива източници, но онова интервю, което прочетох преди години на бивш служител на CDProject говореше точно за тази проблематика - как ръководството, което е съставено от основателите, има една визия за бъдещето на компанията, а редовите служители, носейки техният идеализиран образ на поляците в главите си, мислят за съвсем други курсове и медотики на поведение.

Пък и да цитираш само един източник за толкова много твърдения е... не особено стабилна тактика. Достатъчно е тоя пич (дето на всичкото отгоре просто спуска някакви си туйтър постове) да бъде компроментиран по някакъв начин и цялата аргументация пропада с неговото реноме. Бих коментирал едно по едно всичките изказвания, но чувствам, че това ще е exercise in futility, така че ти решаваш на кого да вярваш. Тук се проявява моята собствена слабост, че аз съм почти изцяло интуитор вместо монитор, съответно ми е непривично да изсипвам тонове факти, за да си покрепя тезите, но... не съм дошъл да водя flame war, а само да споделя мнение. Ако сме на различни мнения, ок; такъв е живота. Въпросът е какво правим, когато житейските ни философии взаимно си пречат...
Относно точка 4(...)
Не, графиката няма нищо общо. Ако наистина се работеше в посока графика, досега щяхме да сме с фотореалистични игри, за сметка на всичко друго. Не, проблемът е много по-прост - провалът на човешката природа.
Ето един коментар, който съхраних навремето. Беше свързано с едно видео на тема game development, обаче не помня заглавието. Още едно доказателство, че аз се аргументирам по-различно от повечето хора - за мен е важна есенцията на проблема, не страничните емпирични проявления (по които изглежда хората масово се вторачват).
Както следва:
The field of game development has an absolutely huge artist to coder ratio. Talented artists from all fields are not hard to find, but talented coders? They just don't exist (largely because the pay is much better elsewhere than game development), and the way programming is taught these days really doesn't help either.

The root of that is Object Oriented Programming. It was originally developed as a way to simplify the structure of the most complex of computer programs, to make their continued development manageable by the coders of the time, but instead it has been applied to all programming from the most basic levels, as a way to reduce the level of coding skill required to actually write programs. The result is that we have a generation of University taught programmers who understand only Object Oriented Programming, but not other forms.

Object Oriented Programming is a system optimised to make up for lack of programmer ability to understand the task at hand, and one of the consequences of that is that it adds a lot of abstraction between what the code is doing, and what the actual processor and memory of the computer are doing. You simply can't optimize properly unless your code is in a form that properly represents both memory and CPU cycles. Compiler optimizations are only going to go so far.

OOP may be fine for business application programming, where you rely on quantity of coders rather than quality, and you don't really need the highest performance out of the available hardware, but in gaming you are dealing with minimum framerates, acceptable loading times, and network latency. You need to optimize for the hardware, not the coders.

In the early days of 3D multiplayer gaming, they managed this through writing in assembly language, only one step up from the raw machine code you'd find in a binary executable file, as that was the only way to milk every last drop of performance out of the available hardware. That's what allowed Quake to run fast enough to be 3D, when Doom had only simulated it, with no looking up or down, and all of the objects and creatures in the map were 2D sprites (google the name Michael Abrash, who was the assembly language coder for Quake, he wrote several books on its use for optimization). When GL and DirectX came along, they allowed code access as close as possible to the GPU hardware, but over the years both have added more abstraction and layers, relying - just like business - on improvements in hardware, to make up for diminishing coder skill.

OOP can be used for a very large part of game programming, but the simple fact is it does not make optimisation easy, should be applied only where needed, instead of using excessively deep class hierarchies, that only serve to obfuscate how programs work. While Id Software used OOP on their early games, from the source code they've released, it can be seen that they used very shallow class hierarchies.

Many game studios are realising that other programming paradigms, like Data Driven Programming, where the aim is to structure data so that it can be processed efficiently, or Entity Component Systems, which provides a structure far more applicable to the needs of games than OOP's strict hierarchies, are the way forward. Blizzard has been using ECS in Overwatch, and they claim that it has made the whole development process much simpler.

Meanwhile we have a lot of studios, with a lot of artists, and - quite obviously from their almost total failure to fix bugs or optimize - very few programmers actually capable of developing games, because their education was limited to OOP aimed at business application coding, which is supposed to be 'maintainable' by the kind of low-skill cubicle farm programmers universities churn out. And of course if a coder does have a higher level of skill than that, then they could find a much higher paying job than coding games.

Really, gaming needs programming degrees aimed at gaming, and it needs to pay the people who have them significantly more than the OOP only coders we currently have, in recognition of the higher skillset needed to work outside of the simplifications of OOP.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Дами и господа, играта преживяването, което спаси света тази седмица:
Spoiler
(Така де. Спаси моят свят. Докога? Няма значение. Никога до този момент не ми е идвало толкова искрено вътрешно желание да пея.
Wandersong

Нямам какво повече да кажа.
Spoiler
Е, има, ама и така става.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Препоръката на Вик за Haven ме вдъхнови да я изгледам – в ето този монтаж на Joshiball:

https://www.youtube.com/watch?v=vK84qO5uc1c

Любимите ми моменти са в:

1:17:38
1:31:50
2:10:05
2:14:18
2:33:36
2:34:38
3:17:25
3:33:16
3:33:48
3:44:30
3:50:55
3:58:39
4:17:03
4:17:35

(Подкрепям с две ръце и другите три игри, които Вик препоръчва в канала на Андро.)
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Охо-хо-хо-хо! :D :D :D

Deepest Sword

Въпреки провокативното заглавие, играта е SFW/kid-friendly. Шегите - не. 8-)
(То цялата игра е една своебразна заигравка.)
Spoiler
Пълното заглавие на видеото е "Deepest Sword: Get Size-Shamed by a Dragon for Your Inadequate Sword Length in this Sweet lil' Game!". Now you know. ;) Пък и за доказателство, че това е един огромен sexual innuendo скеч - разгледайте end game screen-а накрая. :lol:
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Поздрав за всички фенове на сцената с козата в „Невидена река“:

Far from Noise
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

My notes from The Digital Antiquarian collection:

Vol. 2: 1980

Check The Prisoner.

Vol. 3: 1981

:) "Sex Comes to the Micros" + Softporn

:) from "Infocom: Going It Alone":
Just as Microsoft was also doing at this time, PS began to reshape themselves, leaving behind their hacker and hobbyist roots to focus on the exploding market for VisiCalc and other business software. They began doing in-house development for the first time, rolling out a whole line of programs to capitalize on the VisiCalc name: VisiDex, VisiPlot, VisiTrend, VisiTerm, VisiFile. The following year PS would complete their Visification by renaming themselves VisiCorp, en route to disappearing up their own VisiBum in one of the more spectacular flameouts in software history.
Vol. 4: 1982

Check Choplifter.

Vol. 5: 1983

Check Suspended.

-> the discussion of Infidel

Vol. 6: 1984

Check The Hitchhiker's Guide to the Galaxy--e.g. for:
In the session I played before writing this article, something else happened in the midst of the poetry-as-torture-device. Suddenly this long piece of text appeared, apropos of nothing going on at the time:
It is of course well known that careless talk costs lives, but the full scale of the problem is not always appreciated. For instance, at the exact moment you said "look up vogon in guide" a freak wormhole opened in the fabric of the space-time continuum and carried your words far far back in time across almost infinite reaches of space to a distant galaxy where strange and warlike beings were poised on the brink of frightful interstellar battle.

The two opposing leaders were meeting for the last time. A dreadful silence fell across the conference table as the commander of the Vl'Hurgs, resplendent in his black jewelled battle shorts, gazed levelly at the G'Gugvunt leader squatting opposite him in a cloud of green, sweet-smelling steam. As a million sleek and horribly beweaponed star cruisers poised to unleash electric death at his single word of command, the Vl'Hurg challenged his vile enemy to take back what it had said about his mother.

The creature stirred in its sickly broiling vapour, and at that very moment the words "look up vogon in guide" drifted across the conference table. Unfortunately, in the Vl'hurg tongue this was the most dreadful insult imaginable, and there was nothing for it but to wage terrible war for centuries. Eventually the error was detected, but over two hundred and fifty thousand worlds, their peoples and cultures perished in the holocaust.

You have destroyed most of a small galaxy. Please pick your words with greater care.
It incorporates an invalid input I had tried earlier, an attempt to look something up in the in-game version of the Hitchhiker’s Guide using syntax the game didn’t much like. The little story is funny, especially if you haven’t recently read the novel version of Hitchhiker’s; it’s lifted verbatim from a passing riff near the end of the book, with only your invalid input replacing the novel’s version of Arthur’s comment that “I seem to be having tremendous difficulty with my lifestyle.” More interesting to me, however, is what it represents conceptually. In incorporating a spurious input into the story in this way, it represents a sort of breaking of the fourth wall — a fascinating development in light of the fact that Infocom had spent a great deal of effort building said wall in the first place. By the time of Hitchhiker’s they scrupulously distinguished between what I’ll refer to as diegetic commands (things that cause things to happen in the storyworld) and non-diegetic — or, if you like, utility — commands (things like “SAVE” or “RESTORE” or, indeed, invalid inputs that don’t affect the storyworld). For instance, time passes in the story and the turn counter advances only in the case of the former. Infocom’s goal had long ago become to separate the undesirable challenge of interacting with the parser from the desirable one of interacting with the storyworld. Now along comes Adams to muddy it all up again. The difference, of course, is that early text adventures confused the layers of interface and simulation because they didn’t entirely know what they were doing. Adams and Mereztky break the formal rules the way artists do — consciously.
Vol. 7: 1985

Check A Mind Forever Voyaging--e.g. the discussion of AI in part 3:
“The theory behind our process was to make the programming of the machine as similar to the ‘programming’ of the human mind as possible. We would simulate EXACTLY the life experiences of a human being from the very first day of its life.

“Naturally, it was easier said than done. We had to design inputs that would precisely simulate every human sense. A cluster of five computers, each one nearly as large as PRISM itself, would be needed simply to monitor and control the simulation. Here’s an example of how this soliptic programming process works:

“It’s the earliest stage of the process, and the simulation cluster is feeding PRISM all the impressions of a six-month-old human infant. The visual is providing an image of a set of keys dangling in front of him. The aural is providing the jangling sounds. In response to this stimulus, PRISM decides to grab the keys with what his senses tell him is his tiny fist. The visual shows the tiny fist moving into view toward the keys, and then the tactile begins sending the hard, smooth, and jagged feel of the keys. Just one of a million examples that make up a single day’s worth of experiences. (...)”
(...) The basic idea here is (...) that incredibly complex systems, even what we call consciousness, can emerge from the most primitive of building blocks, like a bunch of tiny neurons that can each be either on or off — or a bunch of electrical bits inside a computer that can each be in one of the same two states. We may not be able to program intelligence, but we should be able to grow it like a baby by exposing a sufficiently powerful computer to stimulus.

Or maybe not. With all due apologies to Aristotle and Thomas Aquinas, it must be said that a human baby is not a tabula rasa. She comes into the world with her pump already well primed, with lots of, if you like, programming already in place. A good example is the process of language acquisition. As Noam Chomsky has persuasively argued, babies emerge from the womb with intellects keenly honed, with lots of programming already in place, for picking up language. This ability then atrophies as early as age five. This explains why we never quite know any language as well as our mother tongue; why it’s the only one we can speak without a trace of an accent; why people like my wife who grew up with two (or more) languages are so unbelievably fortunate; why people like me who need to learn new languages later in life and aren’t preternatural linguistic geniuses like, say, James Joyce often find it to be a lifelong struggle that they can never entirely win. What equivalent can a would-be intelligent computer muster to this biological firmware? And without this nature to prime the pump, how can nurture do its thing?
-> Ultima IV, for the discussion of the virtues system:
The way that you build (or lose) mastery of the various virtues is by far the most interesting mechanic in the game, the core thing that makes Ultima IV Ultima IV and the core reason for the game’s stellar reputation today. As you go about your business in its world, Ultima IV is quietly monitoring your actions. If you cheat the blind magic-store proprietor by sneakily paying her less than you should, you lose Honesty; if you’re square with her, you gain it. Running away from enemies costs you Valor; standing and fighting gains it. Giving blood to the healer gains you Sacrifice; refusing costs it. Giving money to beggars gains you Compassion; refusing them… well, you get the picture.
Chester Bolingbroke, better known as the CRPG Addict, was another Brian.
I wrote each [virtue] with its definition on an index card and every morning I shuffled the cards and chose one at random. That one, I did my best to practice for the day. If honesty came up, I was careful to tell no lies throughout the day. If it was sacrifice, I looked for ways to do something charitable.

Not many, I suspect, would admit to deriving what amounts to their religion from a computer game. But I had rejected conventional religion even as a pre-teen. I balked at Judeo-Christian doctrines that seemed both haphazard and arbitrary: meticulous rules about food and dress, but none about the need to actively seek out and destroy evil (my interpretation of “valor”); commandments against adultery and sabbath-breaking, but none against assault and slavery. Ultima IV, on the other hand, offered a comprehensive and completely nondenominational — secular, even — system of virtue. It fit me like a glove.
There were hundreds of thousands of kids just like Brian and Chester. Ultima IV caused its players to set aside their angst and their irony and try to improve themselves in school lunch rooms and family dinner tables across the land. It was far from the first game with artistic aspirations, far from the first to want to be about something more than escapism; 1985 alone also brought Mindwheel, A Mind Forever Voyaging, and Balance of Power. But those admittedly more philosophically sophisticated efforts appealed mostly to a different, older audience; the average age of the average Infocom buyer was north of thirty, while very few kids indeed had the wherewithal to corner a Macintosh long enough to play Balance of Power even had they been interested in the vagaries of geopolitics. Part of the magic of Ultima IV was that it had been created by a kid just like the ones who mostly played it, raised on Dungeons and Dragons and Star Wars, more comfortable with a movie than a novel. Richard Garriott spoke their language, came from the same place they were coming from. Ultima IV, the last of the one-man-band Ultimas, still stands as the most personal expression he would ever create. When he said that ethics matter, that we have the power to choose our values and to live according to them, it resonated because it reflected, as art should, his own lived experience.
-> the discussion of space colonization in the comments below Project: Space Station, Part 2: The Dream--starting from:
“But there is a larger argument that humanity *needs* to be pushing Out There, needs to slip the bonds of Earth at some point or we’re all going to go stir crazy and eventually kill each other off completely on this crowded little planet.”

Yes, that’s the argument right there, and unfortunately, though it’s beautiful and wondrous, it’s false. As you note, it’s not rational; it appeals to the pre-rational imagination. And it bothers me that there exists an organised movement (somewhat less organised, but still passionate) that takes it as a tenet of faith. Because almost every part of it is not only wrong, but dangerous to believe. It exists in diametric opposition to a sane awareness of ecology, limits to growth, and the global viewpoint that’s the only way we’re going to survive the pressures of the next few centuries.
-> Carmen Sandiego
(...) Carmen Sandiego offers a remarkably progressive view of knowledge and education for its time. At a time when schools were still teaching many subjects through rote memorization of facts and dates, when math courses were largely “take this set of numbers and manipulate them to become this other set of numbers” without ever explaining why, Carmen Sandiego grasped that success in the coming world of cheap and ubiquitous data would require not a head stuffed with facts but the ability to extract relevant information from the flood of information that surrounds us, to synthesize it into conclusions, and to apply it to a problem at hand. While drill-and-practice software taught kids to perform specific tasks, Carmen Sandiego, like all the best edutainment software, taught them how to think. Just as importantly, it taught them how much fun doing so could be.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Кал wrote:Иии...

MARDEK
След като навъртях 150+ часа носталгия/новооткривателство, ето какво споделих в Steam:
Since there're dozens of informative reviews out there, I'll just share a few of my favorite moments from the game. Some genuinely make me wonder: Was this really written by a teenager? ^_^

Sslen'ck
I find this concept of 'gender' the most droll of all. It ssseemsss to colour almossst all of your interactionsss, based on whether the 'gender' of each conversing party differsss or isss the sssame... I notice you persssonally have difficulty talking to the... what wasss it, 'fee nail' onesss?
Mardek
Uh... do I?!
Sslen'ck
Indeed. It perplexesss me. You sssee, we reptoidsss have no concept of gender, asss each of usss can breed with any other of our ssspeciesss. I imagine it mussst be horribly limiting, to form a bond with an individual, only to be unable to mate with them asss they are the sssame *gender* as you? Your choicess would be limited to thossse who necessssssarily are different by their very nature.


The Antilife
The gods are not usually judgemental. However, guilt is a strong emotion. People are their own judges, and there are some who die full of guilt due to leading a life full of evil that they never really accepted.
These poor, tormented souls congregate at a place known as the 'Antilife'; a limitless black void of despair which is used for contemplation, seeking atonement.
The duration that they spend in this abyss is all up to the individual soul. They spend as long as they need there, and for some, this can be an eternity.
The Antilife is overseen by GALARIS, the Evereaper, who keeps a watchful eye over all who arrive. He doesn't punish them himself, but makes them quite aware of how bad their actions were by intensifying their negative emotions like fear, regret, and so on. To speed up the process, it seems.


(The party travels through the woods and into a cave. Partway through the dungeon, they meet four people dressed as heroes.)
Mardek
Well, we're soldiers! Who are you?
Bartholio
Ja, we are Adventurers! Heroes! We are here on an important Quest!
Deugan
To find the Shaman and stop the monsters, right?
Bartholio
Eh? What's this about the Shaman? And monsters?
Vennie
Oi berleev the Shaman's moiybe gone missin' er summat, roit? An' that loik... monsters're overrunnin' Canonia er summat!
Bartholio
Oh. O-kay. Nein, though! We are not here for that, whatever it is! We are here for a Crystal! We heard that there was one in this area. We are Questing to find it!
Emela
Heh. The Water Crystal, right? You're in completely the wrong place, y'know.
Bernard
That pretty youngun's right, she is.
Bartholio
Nein! The Crystal is in the Canonia region, and this is the only dungeon! It must be in here!
Aalia
wen r we guna get 2 da cristal!!! D:
Bartholio
Certainly soon! We just need to get past these petty soldiers!
In fact, why are we bothering to talk to them at all? We may as well talk to the gruuls!
Deugan
Hey, are you comparing us to random monsters? What makes YOU any better?
Bartholio
We are Heroes of Goodness and Justice! Warriors of Light! We quest for the Crystals!
I am Bartholio, strongest arm in the lands and skilled master of the blade!
Vennie
Oi'm Vennie, fastest feef you evah did loi oiys on, innit? But Oi 'ave an 'eart o' gold, oh yes Oi do!
Aalia
im Aalia and im a princess an i liek ponys and hot boyz and puppyz ad wht mgc. nd helpin pplz lol ^_^
Bernard
And I'm Bernard.
Bartholio
Together, we are the World's Saviours!!
Deugan
That doesn't sound nearly as impressive as I'm sure you wanted it to.
Bartholio
You mock us, soldiers? Then ready your weapons! You are merely obstacles in our way, and we will get past you and to the crystal! BATTLE TRANSITION FADE THROOOOOUUUGH!

(Guess which character's my favorite. ;)

Bonus: all of Solaar's dialogue

Plus this choice bit from Akhmed Wobblescimitare's intro to his play:

I'm sure you're all familiar with the Dark Cloud Incident from a few short years ago? You must be. It was a momentous event, a chage of the highest degree! What's a 'chage', you ask, with much curdled frustration? Why, 'tis a word I just made up to describe the sheer chagery of the event! I do that, you know.

The play itself will forever hold a special place in my heart. <3 ;) But my favorite narrative parts, hands down, are the dreamstones and the insights they bring into the characters. These four in particular are like a primer in interpersonal communication and the perils of keeping silent ... besides being supercute :):
https://figverse.fandom.com/wiki/Dreamstone/4
https://figverse.fandom.com/wiki/Dreamstone/5
https://figverse.fandom.com/wiki/Dreamstone/6
https://figverse.fandom.com/wiki/Dreamstone/7
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Първите два откъса, които си споделил, са феноменални.

В случая с Тобиас, баш на място си тежи поговорката "Бог взел и Бог дал"...

Имам предвид - уау.
Spoiler
"Дойдох" във форума по друг повод, обаче сега пак ще си тръгна с храна за размисъл за цяла нощ...
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by frog »

Ако някой е изпуснал играта на Google с котето, дето ходи като побъркано да върши поръчения :lol:, понеже е много добричко, ако пожелае, моля заповядайте: Champion Island
https://www.google.com/search?q=google+ ... e&ie=UTF-8
https://www.google.com/doodles/doodle-c ... -august-24

Изиграх каквото можах с изключен звук. Запазва текущото състояние и човек може да си продължи. Най-интересни ми бяха игрите с катеренето, ама там е и най-трудно.

Важно: Ако обещавате прекалено много неща, помнете какви са били :lol:
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Животът е една голяма игра.

When You Die

Не знам дали накрая ще има такъв статус екран, обаче New Game+ опцията ме зарадва.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Post Reply

Return to “... и Вселената”