I Dreamed a Human Face. Progress reports.

[Trip]

Мисля в този пост да пускам свършеното по редакцията на английското Сънувах човешко лице, за да не се бавя още повече, отколкото вече се бавя. Така хем хората ще имат някакъв материал за сравнение/обсъждане, хем ще може, който иска, да ме ръчка тук. В следващи постове единствено ще съобщавам за ъпдейти по първия. (Е, и ще участвам в приказки по темата.) В удебелен курсив и скоби ще пускам спорадични коментари.

Ето го и текстът (началото е кратко, защото се оказа, че работата ми върви неособено бързо, с все сравненията, препрочитанията и т.н.):

The blue glow of the second sunrise was about to turn into a sunset. Shapeless shadows began a dance upon the ruins and with them came to life the dwellers of the old city. Joshua didn't know what they were; it was his first time here. (He rarely walked the same route twice.) So far the dwellers showed no signs of aggression. They peeked out from under thickly overgrown concrete slabs and gathered into small packs from time to time, not to attack but simply to indulge their instincts before scampering away in search of something more interesting. Joshua felt their curious eyes following his every step. (Странно ми се стори, че не ги вижда, а в предното изречение тия обитатели са описани как се движат и т.н. Всезнаещ разказвач ли е гледната точка?) Оnce he even glimpsed an entire figure, but couldn't see any particular mutations.

The rubble beneath his feet had been a main street. It was impossible to judge the height of the buildings on either side; long ago they'd slumped into amorphous piles – feeble vegetation mixed with pseudosoil. He came upon just one less ruined, stripped of everything valuable. Twice the sonar pinged and he stopped to mark new critical locations on the map. Later a huge hill of conrete blocked his way and he had to work round it. The other side was choked with creepers. Their colors were sharply brighter; here and there the green even sparkled. Beneath the surface, somewhere close, a glacier moistened the soil. There would likely be more dwellers here. For a while he wandered aimlessly, following a trail, looking for a clearing to spend the night, but the underbrush was thick. He started wondering if he should go back to the old city when unexpectedly he reached open ground.

For the last couple of days Joshua had squeezed through the jungle of lianas and air roots, fatigue settling in little by little. Endless snares of dry creepers, wire-strong, thrived even on the concrete ruins and barely allowed him a place to rest. Unfortunately, all this time the sonar, beeping, pushed him ever onwards. He couldn't always record the data, had to memorized them and it wore him down.

Now in the open everything promised to ease up. Before him spread a plain, bare and green, broken by hillocks – some small, some large, – and shallow faults, eroded rock and screes. The grass looked surprisingly fresh. Once a city had stood here too, but an enormous glacier underneath had left in its wake just a rolling landscape.

[Кал]

(Странно ми се стори, че не ги вижда, а в предното изречение тия обитатели са описани как се движат и т.н. Всезнаещ разказвач ли е гледната точка?)

Може да ти отговори само авторът.

Аз лично не бих се впускал в доуточнения с него - но ако имаш време, имаш и избор.

Редактираният текст изглежда страхотно. Като нов превод, ако трябва да сме честни.

[Trip]

Може да се каже нещо такова, да Ползвал съм другите два варианта по-скоро като отправни точки, колкото да не си затормозявам ума да мисли варианти от нулата - а и изходните преводи са достатъчно добри, за да няма нужда в доста случаи.

[Кал]

Ползвал съм другите два варианта по-скоро като отправни точки, колкото да не си затормозявам ума да мисли варианти от нулата

Само да обърна внимание на нещо принципно:

Ако задачата ви е да редактирате чужд превод, задачата ви не е да пренаписвате чуждия превод. В смисъл: да направите свой собствен превод на оригиналния текст. Задачата ви е да запазите всичко добро от чуждия превод (като много често ще ви се налага да проверявате дали вариантът, който другият преводач ползва, е удачен – когато вие не бихте се сетили за такъв) и да променяте само онова, което наистина е греда. В противен случай другият преводач се чувства недооценен, с право. И има риск от любимите на Уикипедия version wars, когато всеки дърпа към неговото си.

Това май трябва да го изкарам на по-видно място в някоя от общите теми с правила.

ЕДИТ: Готово – има го и в темата „Преводачески работилници“.

Специално за I Dreamed ти давам свобода да действаш както прецениш.

[Trip]

Може би трябва да обособим двата вида редакции - художествена и техническа - и да им дадем функционални определения (кво може и кво - не). Така с всяко задание ще си пишем какъв тип ни трябва за съответния текст и така.

[Кал]

[spoiler]Хубава идея. Аз се старая да давам указания случай по случай... да видим, лека-полека, колко типа редакция ще се обособят.[/spoiler]

[Trip]

[spoiler]Ами, за мен двата основни типа си стоят - "Имаш свободата да променяш по свое усмотрение оригиналния превод (че и оригинала)" - художествена - и "Следвай колкото е възможно по-плътно оригиналния превод" - техническа. Доуточнения и изключения може да се правят вече в контекста на някоя от тия двете категории [/spoiler]

[Dess]

Така, понеже и аз доста време се боря със същия текст и двата му превода, май е време да се включа... И да питам каква точно е ролята ми оттук нататък До момента бях прегледала около една трета от разказа, без обаче да си позволявам радикални промени - само бях използвала онова от превода на MNS, което ми се струваше граматически, лексикално и основно стилистически по-удачно, и тук-таме бях предлагала мои собствени варианти. Като планирах един ден, като завърша тоя колосален труд, да пратя цялата редакция към следващата инстанция...

Сега обаче виждам този трети превод, който действително звучи по-гладко от предишните два - и доста по-стегнато, в интерес на истината. Единственото, което си позволявам да критикувам, е на места твърде свободното боравене с оригинала. Не че резултатът е лош, напротив - но се боя, че някои стилистични промени, като например сливането на изречения (на няколко пъти) и "орязването" на (привидно) излишни думички, някакси променят темпото, звученето... обликът на текста, ако щете. А това за мен е много важно да се запази... Знам, че и на други места е обсъждано правото да разкрасяваме оригиналите (и щом самият автор ни е дал тази свобода, какво повече искам?), обаче... Тук по-скоро говори не инстинктът ми на преводач, а този на автор - макар и начинаещ. Защото какво влага един автор в творбата си, което прави този текст негов; кое е запазената му марка? Именно стила. Веднага се сещам за Хемингуей, защото неговият стил не ми е много по вкуса - но това значи ли, че трябва да го "поправям"? Естествено, тук не говорим за толкова характерен почерк, но въпросът е принципен, нали така?

Пак казвам - преводът на Trip ми допада, много даже. И признавам, че - особено на английски, но не само - едно описание не губи от експресивността си, ако тя е събрана в по-малко думи, точно обратното - само печели. И от тази гледна точка няма как да не го поздравя, че е окастрил излишното. Но понякога и то си има своя чар...

С две думи - въпросът е ужасно противоречив и не мисля, че има лесно и еднозначно решение. Но все пак - не трябва ли поне в случаи като този:
"През цялото време сонарът не беше спирал да се обажда и това си беше лош късмет."

Unfortunately, all this time the sonar, beeping, pushed him ever onwards.

да позатегнем малко юздите?

И последен коментар, вече от чисто граматическо естество. Струва ми се, че на места се следва твърде плътно българския словоред и на английски ми звучи малко неестествено. Например:

Shapeless shadows began a dance upon the ruins and with them came to life the dwellers of the old city.

Във втората част ми се струва по-логично подлогът да предхожда сказуемото, както е и в предните преводи - and with them the old city dwellers came to life. (Дали определението да е в препозиция или постпозиция не е толкова важно.)
По същия начин:

...but an enormous glacier underneath had left in its wake just a rolling landscape.

Не би ли трябвало след сказуемото да следва допълнението и после обстоятелственото пояснение? ...but an enormous glacier underneath had left just a rolling landscape in its wake.
Може би просто твърде скоро съм завършила и още не мога да се отърся от синтактичните правила, които толкова години ни набиваха в главите... Знам, че на теория художествените текстове не са длъжни да се съобразяват с тях - това също е въпрос на стил , и във втория случай съм склонна да се съглася, че граматически правилният вариант звучи по-тромаво. В първия обаче инверсията ми изглежда не на място.

Е, това е засега. Общо взето, чакам инструкции - да зарежа ли изцяло предните два превода и да съсредоточа усилията си върху пусканите тук предложения, или...?

[Trip]

Така, малко накратко -

На мен оригиналът (българският) не ми харесва, именно като боравене с изреченията и българската фраза. Освен това, редакцията, която правя - и на оригинала, и на предишните преводи, - е художествена, а не техническа. Поне така се разбрахме с Калин, като че ли.

Конкретно по примерите:

"През цялото време сонарът не беше спирал да се обажда и това си беше лош късмет."
Unfortunately, all this time the sonar, beeping, pushed him ever onwards.

Българското изречение просто не е добро. С това минало предварително време, с това "си беше", а и "лош късмет" - какво въобще значи това? Какъв лош късмет има в това, че сонарът се обажда? Единствено, както съм го изтълкувал аз, е именно unfortunate, защото не му дава да си почине. Не е някакво зловещо предзнаменование или нещо подобно.

Shapeless shadows began a dance upon the ruins and with them came to life the dwellers of the old city.

Всъщност, този вариант се среща масово в добре написаната художествена литература на английски. Наглед по-"правилно" звучащият английски вариант: "...the dwellers of the old city came to life with them.", чисто граматически, с нищо не е по-правилен от цитата. Да, английският синтаксис е по-ограничен от българския, но хич даже не е чак толкова ограничен. Колкото до old city dwellers, това определено не би бил моят вариант, защото подобен израз води до доста елементарна и затормозяваща двусмислица. Колкото до това кое кое трябва да предхожда, аз следвам принципа, че е за предпочитане последователността, която оставя по-малко място между подлог и сказуемо в потока на изречението. "the dwellers of the old city came to life" e по-разлято от "came to life the dwellers of the old city" и съответно - по-малко енергично. Освен това, чисто ритмически, "WITH them CAME to LIFE the DWEllers" e по-eнергично и фокусирано от доста хаотичното "WITH them the DWEllers of the OLD CIty..."

...but an enormous glacier underneath had left in its wake just a rolling landscape.

Отново, следвам принципа, че смислово близките части на изречението трябва да са синтактически близки. "In its wake" се отнася до дейността на ледника, обвързано е тясно със сказуемото, затова предпочитам да не поставям тоя rolling landscape между двете.

The landscape has left where? -> In its wake. идва преди The landscape has left what? -> Just a rolling landscape.

Освен това в горния вариант малко от малко се пунтира логиката на самото събитие. You have the glacier, you have its path, its wake, and finally what's left in its wake.

Та така.
А какво си завършила? Гимназия или филология? Щото във второто не се набляга на набиването на правила в главите, поне в моя опит.

[Кал]

Емо – ти нали беше писал всъщност, че „взимаш първото“? Понеже „първото“ беше разказът на Алвин, "Every Single Infidel", не "I Dreamed a Human Face" – което го взе Деси.

Съжалявам, че не сверих с темата със задачите, за да се намеся по-рано. И разчитам на вас да се обаждате навреме, като стане нещо такова.

Аз си взимам няколко дни отпуска от преводаческите работилници, понеже съм на ръба на burn-out. Разчитам да се разберете помежду си – нали ще можете?

[Trip]

Ха, видях какво е станало - понеже не беше толкова скоро, съм запомнил погрешно. Взел съм първия текст, ти си ми казал, че ти се е щяло да съм взел втория и оня ден съм останал с убеждението, че именно него съм взел... Аз така или иначе съм пипал само тия 4-5 абзаца, така че все едно нищо не съм свършил - нека Деси си работи, аз ще погледна инфиделеца.

[Dess]

ОК, благодаря за бързата реакция, продължавам си тогава, както си знам. Пък относно това:

На мен оригиналът (българският) не ми харесва, именно като боравене с изреченията и българската фраза.

Аз просто не бих се захващала с текст, който не харесвам... точно за да не се получат такива конфликти между моето и авторовото виждане. Защото ако превеждаш стил, който ти е близък, се стремиш да го запазиш максимално - понеже вярваш, че си струва. И не се налага да прибягваш до поправки Но в случая явно всичко се дължи на недоразумението, де.

За синтаксиса приемам, че имаш по-свободно виждане, а и очевидно си изчел повече добре написана художествена литература на английски от мен... така че млъквам А за гимназията и филологията - и двете съм завършила, второто в СУ... и не останах с впечатление да имат особено напредничави възгледи по отношение на граматиката. Явно не съм попаднала на когото трябва

[Trip]

Ами, в английската филология специално са доста либерални в литературно отношение
А това какъв ти се струва словоредът е въпрос наистина на това какво е чел човек:

Стандартният словоред в английския е SVO, но в повечето изречения на този език - ако съдържат някакво обстоятелствено пояснение, а в художествената литература почти винаги съдържат, - е най-удачно то да е най-отпред. А при това положение вече спокойно може да го следва сказуемото и след него - подлогът. А защо би било най-удачно обстоятелственото пояснение да е отпред? Защото ми се струва, че е по-лесно четимо, ако авторът въведе обстоятелствата, при които се случва нещо, преди да съобщи какво се случва и кой го случва. "In the black room sat two men and watched one another."


А иначе професионалното отношение към превода включва да се заемаш и с текстове, които в оригинал не те кефят Щото в противен случай не трябва да участвам тук - от всички налични текстове единствено евентуално някои на Калин и Янчо Чолаков биха ми били близки.

[AllyVRK]

Ами, в английската филология специално са доста либерални в литературно отношение
А това какъв ти се струва словоредът е въпрос наистина на това какво е чел човек:

Стандартният словоред в английския е SVO, но в повечето изречения на този език - ако съдържат някакво обстоятелствено пояснение, а в художествената литература почти винаги съдържат, - е най-удачно то да е най-отпред. А при това положение вече спокойно може да го следва сказуемото и след него - подлогът. А защо би било най-удачно обстоятелственото пояснение да е отпред? Защото ми се струва, че е по-лесно четимо, ако авторът въведе обстоятелствата, при които се случва нещо, преди да съобщи какво се случва и кой го случва. "In the black room sat two men and watched one another."

за либерални прав си, но не мога съвсем да се съглася съвсем за мястото на обстоятелственото пояснение - няма такова нещо като най-удачно. подобно на българския, всичко зависи от това къде авторът иска да сложи акцента в изречението. в горния пример - ако е на факта, че мъжете са били in the black room, тогава товя ще е най-отпред. ако обаче иска да акцентува, че са били двама, ще каже "two men sat in the black room and watched one another." ако е на факта, че са се гледали, и стаята въобще не е важна, ще каже "two men sat and watched one another in the black room"
това поне по моя скромен опит де.