Вълшебната история на Чудаците

За чудесата, които се случват всеки миг, като приказките, които сътворяваме – най-истинските, случващи се всеки ден пред очите ни.

Носителят на светлина

20 март е. Навън времето се е поначумерило по мартенски и баба Марта сипе ту усмивки и слънце, ту малко дъждец.

В главата ми отеква чудна мелодия – проблясват мечове, чуват се стъпки, прошумоляват листа… В главата ми звучи вълшебна музика и вече съм там – при принц Ариан, принцеса Ния, злия магьосник, приказните гледки. Историята ще ме заплени! Още при споменаването на думата „гора“ в началото, когато магьосницата се приближава към принц Ариан, усещам вълшебство, примесено с екологична тематика. Някой изсича свещените гори. Древно пророчество е на път да се сбъдне. Носителят на светлината иде!

Събрали сме се на площад Славейков. Тъкмо идвам и виждам Христо, облечен в официални дрехи и усмихнат до ушите. След малко идват и другите от екипа, който се състои и от вълшебниците Катя и Ели.

Запътваме се към Хамбара, мястото, където е предпремиерната прожекция.

Когато отварям малката вратичка, сякаш попадам в страноприемница „Скокливото пони“, където от полегатите стълби светят и ми намигат пламъчета на свещи, а дървеният ковчег до вратата напомня за атмосферата на „Карибски пирати“. Вярно, пуши се и трябва да стоиш прав, но нищо не може да ти отнеме желанието да посрещнеш чудото.

А то е „Носителят на светлина“ – колективно дете-чудо на задружен екип от младежи от град Варна. И е фентъзи филм, на който предстоят изяви на филмовия фестивал за късометражно кино в Балчик и на много други български и международни конкурси. Творческият екип е работил с варненската група за исторически възстановки и каскади „Чигот“ и със студио „Две и половина“, където записват дублажа.

„Чудаците“ са заедно от 2 години, от началото на снимките.

Те се самоопределят като странно трио – единият пише, другият композира, третият фотографира…

За себе си Катя споделя:

Като режисьор, това ми е вторият сериозен проект в студентското кино. Първият беше филмът „Поп-метъл“, финансиран от програма „Младеж“. Освен това съм режисирала и една пиеса по случай честването на Айнщайн като учен на века. За мен винаги е било важно да мога да споделям с някого сътворяването на дадена история. Това много ми помага, не само защото в дискусията се ражда истината и възникват повече въпроси, но и ме зарежда с енергия и ентусиазъм, страст и порив, виждам много по-ясно дадена сцена, вече готова, заснета, жива… Ели много ми помага именно тук, оставяйки настрана фотографските й умения. От 14-годишни с нея творим и мислим заедно. Индивидуалният акт на написването на дадена история не е кой знае какво усилие, нито пък само хрумката.

Пътят също е определящ. Но може би най-важно е и с кого го вървиш, с кого се учиш и мечтаеш. Това е и чудото на чудаците. Умеем да мечтаем заедно. Е, не липсват и творческите спорове, особено когато някой се намеси в сферата на другия, но и това си има поучителните моменти.

Ели споделя:

Радвам се на красотата, която ни заобикаля. Обичам природата и тази близост с естественото ме провокира да показвам и на останалите чудесата, които аз виждам. Вече 4-5 години се уча как да им ги представям, било то чрез фотографии или кино-кадри.

Определено раздвояването между игра и снимане е трудно, защото са по едно и също време. По време на снимките на „Носителят на светлина“ научих страшно много за осветлението и се развих. В „бъдещите творчески планове на Чудак“ определено ще ме видите като оператор. Това е първият ми сериозен опит за снимане на филм. Преди съм асистирала в любителски проекти като Popcorn и съм фотограф и оператор на група за исторически възстановки и каскади Чигот.

От групата за исторически възстановки Чигот е и Медката.

Това, с което Ицо блесна във филма, освен главната си роля, разбира се, беше музиката.

Христо е незаменим по техническата част и заради образованието си. Той измайсторява фарта за филма, димките, част от мечовете, пророчеството, яйцето…

Музиката на филма е приказна и допринася за незабравимата атмосфера на пейзажите и природата.

Ето какво сподели Христо за нея:

С музика се занимавам от няколко години, а преди това съм имал наистина много хобита и инереси. Повечето от нях намериха своето място в работата по „Носителят на светлина“. Невероятно е да се пише музика за филм – тази музика е чиста емоция, която просто се преживява по време на целия процес на създаване на отделните чсти на саундтрака. Преживявам я аз, за да мога да предам усещането и на други и да я преживеят и те. Точно това е начина, по който пиша музиката си, често дори не знам какво ще се получи и какви мелодии ще звучат накрая. Знам само какво внушение търся.

С останалите неща, които правихме за филма обаче, не беше така. Преди да се заема с изработката на реквизита, особено на важни предмети от него, като Предсказанието и драконовото яйце, символизиращо стремежа към безсмъртие, внимателно подбирах материалите и начините за тяхната обработка, за да изглеждат възможно най-реалистично пред камерата. Най-голямото предизвикателство за мен беше подготовката на техническата част – пригаждането на осветлението и особено изработката на фарта. Проучванията и нахвърлянето на различни работни идеи за него, пресмятането на разходите и търсенето на материалите продължи месеци наред и накрая (не без помощта и на други хора) всичко проработи успешно, а по време на снимачния период сме снимали и на терени, на които не съм подозирал, че ще можем да поставим фарт. А с пиротехниката (най-вече с димките) искрено се забавлявах. За в бъдеще едва ли ще застана отново пред камера, освен за някоя много мъничка роличка или като статист в масовките. Мисля, че открих своето място, и то е някъде встрани от обектива. Не е като да няма какво да се прави там.

Следващият проект на екипа Чудаци се предвижда да бъде напълно професионален и пълнометражен филм на историческа тематика с фолклорни елементи. Очаквайте го в близките няколко години по чудашко темпо!

Планът им е да покажат, че въображението, смелостта, вярата и добрите напътствия могат да дадат умението да се прави грабващо кино в България. Има и хора, които могат да го правят – остава само творческа инициатива от страна на всеки. С общо желание и съвместна работа всичко е постижимо и колкото по-голямо е предизвикателството пред тях, толкова повече се радват на резултатите. Да бъде кино!

Вчера (15 април 2008 г.) беше и премиерата на „Носителят на светлина“ в Червената къща в София в рамките на прожекцията на български късометражни филми и дискусия с авторите „Кино в дълбочина 2008“. На въпросите на публиката след прожекцията отговаряха Христо и Катя.

Аз мога да пожелая на чудния екип да не спира да вдъхновява и да радва, защото най-голямото чудо е да носиш радост. А вие, Чудаци, го правите по вълшебен начин – с ентусиазъм, воля и желание.

Един коментар за “Вълшебната история на Чудаците

  1. Здравейте!

    Чудаците обявяваме – за тези които преглеждат статията тук, че датата на премиерата във Варна е 12.05.2008г. в Младежки дом (бул. Цар Освободител 25) от 19:30 часа. Ще се радваме да Ви видим там 🙂

    Поздрави
    Ели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото