Продължаваме със следващите текстове, пратени ни от млади души за Копнежа за ученическо творчество: „Свободата и робството в нашето съвремие“ от Габриела Кючукова, „Тишина“ от Недка Боюклиева и „(Кажете ѝ, че съм добре…)“ от Бюрол Хайдар.

Свободата и робството в нашето съвремие

Габриела Кючукова, 17 г., ПГ ТХВП „Свети Свети Кирил и Методий“, Момчилград

 

Те са два различни начина на живот, две разбирания, две усещания, които всеки от нас познава. Различни понятия, но също така и неделимо свързани.

Всеки от нас се ражда свободен, но в същото време е роб на самия себе си и на държавата ни. Стремим се към свобода, но никога не сме напълно свободни, защото сме задължени на някого, ограничени или подчинени на нещо…

Законите на държавата – те са задължения и правила за всеки човек. На практика би трябвало да ни превръщат в свободни хора, но ние се чувстваме като в затвор. Понякога самият живот принуждава да бъдеш роб.

Искаме и се борим за свобода, да бъдем независими, но можем ли, постижимо ли е това?

Аз се чувствам свободна, защото правя това, което искам, защото имам право на мнение и избор, защото съм млада може би, но в крайна сметка трябва и да се съобразявам с толкова много неща и хора около мен. Това означава, че не съм изцяло независима? Възможно ли е да бъдем напълно свободни? Вътрешно – може би да, но в живота – не.

Никой не избира своята съдба, къде да се роди, как да живее, но всеки има право на мнение, мечти, право на личен избор – това също е, макар и мъничка, наша си свобода. Но така не робуваме ли на самите себе си? Когато се опитваме да работим и да постигнем реализация, благосъстояние, да печелим пари, добро име, известност, не робуваме ли на материалното?

Свободата и робството вървят ръка за ръка. Дали едното ще дойде преди другото, дали свободата ще успее да изпревари и победи робството, можем само да гадаем.

Дали ще можем да превърнем всяка своя мечта в реалност, да живеем без страхове, да имаме право на собствено мнение, да бъдем тук и сега в родината си като пълноценни граждани, а не някой да прави хиляди избори вместо нас? Дали ще можем?

Ние, българите, знаем много добре какво е да си свободен, генетично ни е заложено. Но дали ще успеем да постигнем баланса между онази, вътрешната наша си свобода и другата, чакаща ни отвън? Ще можем ли да освободим душите си? Ще намерим ли начин да съхраним и изразим себе си, или ще останем чужди към чувствата на несвободните? Ще преоткрием ли нея – свободата – в нашето съвремие?

~ ~ ~

Тишина

Недка Боюклиева, 17 г., ПГ ТХВП „Свети Свети Кирил и Методий“, Момчилград

 

Когато ти си тръгна в тъмнината,
след теб остана тишината.
Прегърна ме до болка самотата,
а обичта потъна във душата ми.
Защо? Защо се питам,
когато любовта е близо,
е всъщност толкова далече?
Защо и докога
несподелена ще е тя?
Не ми отвръща никой…
Тишина.

~ ~ ~

Бюрол Хайдар, 18 г., ПГ ТХВП „Свети Свети Кирил и Методий“, Момчилград

 

Кажете ѝ, че съм добре,
не искам да сме квит –
сърцето ѝ няма само да живее и да умре…
Животът ми е разбит.

Любовта е огън, който ни държи живи.
Търсим, гоним и чакаме този миг,
но усещаме бодлите му диви
едва когато раздялата пее своя хит.