Съвсем в духа на август продължаваме със синьо-зелената (не, това не са политически намеци, имам предвид морско-екологичната тематика) вълна от Копнежа за ученическо творчество: „Молбата на кавказкото попче“ от Стефания Ангелова, „Цар Нептун“ от Кристиян Овалов и „Съветът на делфина“ от Габриела Николаева.

Молбата на кавказкото попче

Стефания Ангелова, 10 г. , СОУ „Н. Вапцаров“, Царево

 

Здравейте, аз съм кавказкото попче. Имах много братя и сестри, но всички ги хванаха. Аз съм късметлията в семейството и съм на свобода. Живея край бреговете на морето и често влизам в реката. Там правим състезания. Обичам състезанията.  И днес също бях на линия, на състезанието по бързина – бягане с препятствия. Препятствията бяха: миди, раци, мрежи и водорасли. На старта имаше десет участници. Знаете ли, че един състезател пострада още на първата пречка?  Замота се в найлоновите пликчета и изостана. На второто препятствие пострада друг участник – едно желязо проби перката на моя речен приятел – лупавеца. Добре, че аз не бях  сред пострадалите.

На последната обиколка се изсипа черен дъжд, който попчешкият род не беше виждал. Докато се оглеждах къде да се скрия, пред погледа ми всичко потъмня. Откъде дойде тая черна вода? После разбрахме.  От заводския канал.

Почти всички пострадаха – и зрители, и участници в състезанието. Сега са в морската болница. Много ми е мъчно за тях. Доктор Речко каза, че не всички ще оздравеят. Заради лошите хора някои обитатели се задушиха, други се натровиха.

– Моля ви, вразумете се! Не ни замърсявайте реките и морето. Помислете си какво ще стане, ако ние загинем.

~ ~ ~

Цар Нептун

Кристиян Овалов, 10 г. , СОУ „Н. Вапцаров“, Царево

 

Живял някога цар Нептун. Той бил бог на моретата и океаните.

Когато се разхождал по водната шир, наблюдавал дали няма войни, разлят нефт или варели с токсини.

Един ден на дъното видял потопен кораб, който носел варел със знака на смъртта. Разгневил се Нептун, свикал своята свита, разлюлял морето с грамадни вълни и изчистил водата от отровния товар. Хората разбрали своята грешка и обещали да не замърсяват морето, за да имат красиви плажове.

~ ~ ~

Съветът на делфина

Габриела Николаева, 10 г. , СОУ „Н. Вапцаров“, Царево

 

Аз съм делфинът Кали. Обичам да си играя на морска криеница с моите приятели. Когато дойде моят ред, аз се скрих зад водораслите. Но там видях нещо, което не познавах. Попитах рачето Кики какво е това.

– Боклуци.

– Но кой ги хвърля?

– Хората – ми отговори рачето. – Те обичат да хвърлят навсякъде и вятърът довява всичко при нас в морето.

Мислихме, мислихме, но нищо не измислихме. Накрая отидохме при цар Нептун за съвет. Аз обаче видях една мрежа и предложих да съберем боклуците.

Цар Нептун ни каза:

– Внимавайте, защото в тази мрежа може да се уловите вие.

Събрахме се всички риби и напълнихме мрежата с боклуците на хората. Накрая я избутахме на брега.

Нека хората да се засрамят от своите постъпки.