Приятели (:

На 27 април, в последния ден от осмия Фестивал на българското образование, се събрахме да наградим отличените автори в Копнежа за ученическо творчество. Ето как:

  • Тук трябваше да има звукозапис от награждаването – но и двата, които направихме, не стават за слушане. Ще се притече ли някой на помощ?
  • А тук – може би – ще има разказ от присъствалите. Ако на някого му се доразказва…
  • Поглед от Петър Атанасов в SciFi.bg (очаквайте!)

И ето кого:

Отличия от Фентъзи ЛАРП Център

  • Мая Стойчева и Михаела Белчева – за „Странните пациенти на доктор Комар Комаров“
  • Раян Иванов – за „Духчето Ото и неговите малки тайни
  • Мишел Коцева – за „С думи и струни за пътя“
  • Дени Костов – за „Разговор с риба“
  • Петя Богданова – за „Героите“ и „Подредбата на Вселената“
  • Веселка Цветанова – за „Душата на извора“
  • Мария Иванова – за „11 столетия + 7 часа разлика“
  • Ралица Радева – за „Дневникът на моята мечта“
  • Борислава Миткова – за „Да гаснеш бавно“
  • Венета Драгнева – за „Детска молба“ и „Любов“
  • Мария Стефанова – за „Призрачен свят“
  • Рая Йовчева – за „Писмо в бутилка“
  • Мартина Стоянова – за „Вълшебният остров“
  • Ивана Колева – за „Доброто и болката“
  • Ралица Петракиева – за „Спомени“
  • Вяра Дончева – за „Геометрични вълнения“

Отличия от електронно списание SciFi.bg

  • Веселка Цветанова – за „Душата на извора“
  • Ивана Колева – за „Доброто и болката“

Отличия от фондация „Човешката библиотека“и клуб „Светлини сред сенките

  • Алексия Огнянова – за „Аз, морето“
  • Алис Сандалова – за „Тайнствената книга“
  • Синем Смаилова – за „Глътка вода“
  • Габриела Динева – за „Звезден миг“
  • Мая Стойчева и Михаела Белчева – за „Странните пациенти на доктор Комар Комаров“
  • Мария Белчева – за „Щом любов нямам, нищо не съм“
  • Милена Милтенова – за „(Ти си моето тик-такащо безвремие)“
  • Мария Чонова – за „Ученичка“
  • Емилия Тосева – за „За какво мечтае гората“, „В гората“, „Ти си“, „Приказките на гората“ и „Аз обичам България“
  • Ивайла Тодорова – за „Чуждото е без пари“, „Някакво червило“, „Седем+“ и „Песен пята“
  • Роди Атанасов – за „Любовта към хората“
  • Християн Трифонов – за „Моят град – моето бъдеще
  • Глория Тодорова – за „Аз ще бъда“
  • Мария Янева – за „Васил Левски“

  • Мария Стефанова – за „Водата – извор на живот“, „Призрачен свят“ и „Най-голямото богатство“
  • Едже Солак – за „Мои детски мечти“, „Аз обичам Черно море“ и „Обичта, разбирателството и вярата!“
  • Мерал Тюлекова – за „Обичам“
  • Кирил Димов – за „Бог иска любов“ и „Мечта“
  • Гергана Богданова – за „Мое море“ и „Моите детски мечти“
  • Светослав Стоянов – за „Обичам морето“
  • Рая Йовчева – за „Писмо в бутилка“
  • Петър Вълчев – за „Литература – защо? И какво от това?“
  • Иванина Христова – за „Рапунцел и Снежанка“
  • Мина Кадиева – за „Честният момък“
  • Ева Диева – за „История за шоколадовия град с шоколадови хора“
  • Христо Пулев – за „Междузвездните братя“
  • Тодор Тодоров – за „Бързата работа – срам за майстора“
  • Стоян Николов – за „Междузвездни войни“
  • Илия Илиев – за „Приключението на хамстерчето Бен“
  • Илона Христова – за „Невероятното приключение на Ребека“
  • Жанина Чередник – за „Вълк и лисица“
  • Надежда Стойчева – за „Добрата постъпка“

  • Мартина Стоянова – за „Вълшебният остров“
  • Драгомира Паскова – за „Измамата на малкото зайче“
  • Теодора Драгова – за „Рожденият ден на Лъвчо“
  • Леда Михова – за „Червейчето Рони“
  • Валентин Василев – за „Изгубеният град
  • Цветомила Попова – за „Подаръкът“
  • Ивана Колева – за „Доброто и болката
  • Ралица Петракиева – за „Спомени
  • Ивелина Василева – за „Леденият дракон“
  • Никола Пейков – за „Черна птица
  • Цветан Ганев – за „Асансьор към небето
  • Венета Чавдарова – за „За границите,хаоса и справедливостта“
  • Елена Лютова – за „(Гори и не престава да гори…)“
  • Александрина Иванова – за „(Това съм аз…)“
  • Деница Марчевска – за „За любовта накратко“
  • Вяра Дончева – за „Геометрични вълнения“
  • Лиляна Тодорова – за „Хамлетъ
  • Нелина Карабова – за „Благодаря
  • Гергана Тодорова – за „Репликите“
  • Вяра Богоева – за „Моето училище“
  • Виолета Богданова – за „(Нито веднъж…)“

Отличията са изброени в реда, в който получихме текстовете. Копнежът не съревновава авторите едни с други (за това си има конкурси ;)) – той отличава всички, чието вълнение и старание са ни впечатлили.

Лека-полека ще публикуваме тук ония отличени текстове, които авторите пожелаха да споделят и с вас.

Благодарим на всички участници за усмивките, писъмцата (особено за милите… макар че и от другите имаше какво да научим :D) и за ударната доза вдъхновение, че следващата вълна идва. Хайде пак! 🙂

Благодарим и на съмишлениците ни от „Професионален форум за образованието“, които за пета година ни сътворяват възможност да участваме в образованието: свързващо, равностойно, градящо умения… образование, каквото си мечтаем ние.

А аз благодаря лично на Лъч, Еви, Или, Вик, Наско, Снежи, Хриси и Ицо, които подготвяха, пренасяха, пазителстваха, представяха и ми припомняха, че ЧоБи значи „заедно“.

И на онези от вас, които чуха молбата ми и ми разказаха как виждат-усещат грижата за природата и за държавата – за всичко, което е наш общ дом.

~

Ето и тазгодишното участие в Копнежа – за любителите на цифри:

(Всички числа са с точност +/- 3.)

Брой участници: 132
Брой творби: 267

По родни места
Казанлък: 19
София: 19
Бургас: 18
Костинброд: 12
Разград: 7
Царево: 6
Момчилград: 4
Пазарджик: 4
Русе: 4
Варна: 4
Полски Тръмбеш: 3
Видин: 3
Хасково: 3
с. Бенковски: 2
Стражица: 2
Карлово: 2
Перник: 2
с. Николаевка: 1
Попово: 1
Силистра: 1
Харманли: 1
Асеновград: 1
Троян: 1
Петрич: 1
Търговище: 1
Севлиево: 1
Сливен: 1
Враца: 1
Шумен: 1
Добрич: 1
Стара Загора: 1
Пловдив: 1

По възраст
7-10: 38
11-14: 31
15+: 63

Училища с най-много участници
СОУ „Никола Вапцаров“, Царево
1 ОУ „Васил Левски“, Костинброд
ПГ ТХВП „Св. св. Кирил и Методий“, Момчилград
клуб „Светлини сред сенките“ към ОДК „Св. Иван Рилски“, Казанлък
ОУ „Георги Кирков“, Казанлък
ПМГ „Акад. Никола Обрешков“, Разград
СОУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“, Русе
ОУ „Св. Климент Охридски“, Бургас
42 ОУ „Хаджи Димитър“, София
19 СОУ „Елин Пелин“, София

~

А накрая…

(… помните ли го, края?)

Приказката разказва, че някога странстваща задруга от народа на Чобитите попаднала на тайнствени свитъци с древна мъдрост. Уви, вековете не били пожалили пергамента – половината от записаното било изличено, недостъпно за смъртни очи. Поумувала задругата, поусмихнала се задружно, пък занесла половинчатите свитъци на Събора на омъдряването, где се сбирало голямо и мало (особено мало) от близо и от далеч. И им предложили, на сбраното голямо и мало (особено мало), да довършат древната мъдрост, като черпят без страх и свян от своята си.

И ето какво произтекло…

Разказва приказката, че задругата Чобити още умуват и се усмихват. Особено се усмихват…

 

Снимки: Илка Чечова, Ралица Петракиева