В подготовка „За спасяването на света“: Малкото четене

Приятели,

Добре дошли в „Малкото четене“ – и в случая, надничане в  следващата книга в поредица „Човешката библиотека“!

Тя е антологията „За спасяването на света“ с 48 фантастични текста, всеки от които – на голяма тема, с важно търсене и силата да ни размисли, развълнува, даже… да ни промени?

Подготовката ѝ тече вече месеци, от миналата седмица имаме и избрана корица, вълнуваме се как ще стигне до вас. : )

Вие може да ни помогнете с предварителни поръчки и разгласа. А и като я опознаете – през откъсите, които публикуваме всяка седмица.

~ ~ ~

 – Академик Ерофеев и другите, не мога да ти обясня сега. Престоят в камерата възстановява аурата. Болести, съществуващи в полеви вид, изчезват. Клетките, развиващи се неправилно, като раковите например, се връщат към първоначалната си програма. Костите заздравяват учудващо бързо. Човекът, като цялостна система, се връща към изходната си програма. Оздравява.

– Каква е първоначалната програма при човека?

– Тази, с която се е родил – отвръща Кирова. Знае как да обяснява на глупави ученици.

– Има ли такава?

– Да, после се поврежда – бъгясва – нали така казвате – цикли. Човек става тъжен, мързелив, занемарен, депресивен, болен, като празна кутия, носеща остатъци от душа.

– Значи камерата е нещо като рестарт за човека.

– Не е пълен рестарт, защото не губиш съзнание. Но да, в общи линии рестарт на клетъчно ниво – продължава тя.

– Валентина – започвам и знам, че говоря повече на себе си. – Ще ми помогне ли? Има някаква обвивка, която искам да сваля от себе си.

– Да, трябва ти нещо такова. Всеки след двадесетата година има нужда от този рестарт.

– Какво по-точно да правя? – попитах и дори си приготвих лист да запиша. Отговор не дойде. Пак останах сам.

Из „В началото бе метрото“ – Любомир П. Николов (включен в „За спасяването на света“)