Зелени разкази (ама _наистина_): електронно издание

Приятели (:

За да отпразнува 22 април, Ден на Земята, поредица „Човешката библиотека“ се разлиства с нова книга:

Зелени разкази (ама наистина)

корица на „Зелени разкази (ама _наистина_)

корица на „Зелени разкази (ама _наистина_)

Автори: Адам Ракунас, Александър Карапанчев, Борислава Славеева – Борея, Давид Мавродиев, Дейвид Брин, Димитринка Ненова, Калин М. Ненов, Камен Петров, Любомир П. Николов, Мария Белчева, Марта Радева, Миа Сердарева, Нели Цветкова, Светла Дамяновска, Сергей Другал, Сергей Комитски, Теодор Стърджън, Христина Панджаридис, Християн Трифонов, 2015

Преводачи: Елица Баховска, Калин М. Ненов, Мартина Неделчева, Светла Йосифова, 2015

Редактори: Адриана Пенчева, Весела Люцканова, Елена Павлова, Калин М. Ненов, Любомир Николов – Нарви, Невена Стоянова, Снежана Ташева, Христина Димитрова, 2015

Съставители: Валентина Димова, Елена Павлова, Калин М. Ненов, Невена Стоянова, Стоян Пешев, Христина Димитрова, Атанас П. Славов, 2015

Предговори: Христина Димитрова, Калин М. Ненов, 2015

Послеслов: Калин М. Ненов, 2015

Коректори: Калин М. Ненов, Христина Димитрова, Димитринка Димитрова, Саша Александрова, Илка Чечова, 2015

Технически сътрудник: Александър Карапанчев, 2016

Художници на кориците: Катерина Данаилова, Ели Апостолова, 2015

Оформление на кориците: Мартина Неделчева, 2015

Илюстрация: Васил Станев, 2015

Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2015

Издател: Фондация „Човешката библиотека“, 2015

Най-нова версия: 2016-06-29

За да ви пратим „Зелени разкази (ама наистина)“ във формат FB2, пишете ни на poslednorog -в- gmail.com дали я искате с корица 1 или с корица 2.

Файловете, както останалите ни електронни издания, са без дигитални (DRM) защити.

Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. (Ако се колебаете – препоръчваме 4 лева.) Всички приходи разпределяме между творческите участници – автори, редактори, съставители, коректори, художници и оформители.

Ако искате да ни подкрепите (да напоите поредицата, за да дава нови филизи 🙂 ):

„Зелени разкази (ама наистина)“ е плод на – и протегната ръка към – гражданското общество в България; резултат от усилията на група доброволци да почетат (по-четат 😀 ) усилията на други групи доброволци, грижили се за Земята през годините – и да вдъхновят следващи. Можем да достигнем следващи само ако вие също ни протегнете ръце.

И ни търсите на свой ред винаги когато се нуждаете от гърбове, глави, ръце, сърца…

Честит празник! 🙂

13 коментара за “Зелени разкази (ама _наистина_): електронно издание

  1. Здравейте, Боян! След справка с автора се оказа, че търсеният разказ за сляпото куче всъщност е монолог на един от героите в пиесата „Сънят на луната“. Текстът може да се намери по книжарниците или в библиотеките, в „Събрани съчинения в три тома“ на Сергей Комитски (изд. „Български писател“, 2018).

  2. Искам да намеря разказа на Сергей Комитски за сляпото куче, което обича… Моля, помогнете ми.
    Боян.

  3. По случай предстоящото издание (ще видите 😛 ) се сдобихме и с нова версия на антологията. 🙂

    Ако я искате, само ни драснете – както пише горе.

  4. Здравейте
    Като че ли най- ми хареса Светулчина Поляна. Дъха ми на „зрялост“ и това, което ми липсва като произведения не само тук, а и в другото, което съм чел е преходът от тук и сега то това отношение. Сега като се замисля това узряване май ми липсва не само в четенето 😀

    „pain is the awareness of life…“ чудя се доколко това ни е влязло в главите?
    Струва ми се, че има нещо дълбоко нередно или в това твърдение или в начина по който аз го възприемам…
    Относно хората върху земята и това, което те й причиняват.

    В представите ми се появява жена изпълнена с жизнерадост и сила и с мъдрост отвъд мъдростта и в хармония отвъд хармонията със себе си и това, което е около нея. И в един миг от всички „същества“, които живеят по и във нея, едни стават различни по такъв начин, че предизвикват … нещо като обрив.
    И полу-неразумната XD мисъл на някои от съществата живеещи в някоя от ситните пъпчици от обрива, че могат да увеличават обрива безкрайно е толкова арогантна и абсурдна за мен, колкото и тази на едни други същества живеещи в ситните пъпчици дето смятат, че сме едва ли не едра шарка и ей сегинка ще уморим приемника си …
    (тук да отбележа, че лицето ми е ухилено, а настроението ведро 😀 )
    Та мисълта ми беше за обрива 🙂 – нищо, което една хубава баня? Печене на слънце и т.н. да не може да оправи за миг, да?
    Обаче повечето обриви напук на общото мнение минават от само себе си. Нещото дето причинява обрива или отново влиза в хармония (по един от безкрайно многото начини като например да се превърне в източник на красиви татуировки 😉 ) или го няма.

    А в една друга книга пише, че всичко са илюзии (да включително обривите xD ) Обаче красотата породена от тези илюзии не е илюзия.
    Та само внимателно пожелание – да ви е красиво, хубаво и добре от това дето правите. Ако сте решили да спасявате нещо да се борите за нещо внимавайте. В изморения до смърт, изтерзания … в мъченика няма нищо красиво (от моя гледна точка). Някой ще каже как да не е красиво – красотата е в добре свършената МНОГО работа, в мъченика свети неговата чиста вяра … Кхъм хъм ще да ни се различават доста понятията за добре свършена работа и красотата на таз вяра тогава…

    Тез и други мисли ми се завъртяха в главата покрай четенето.
    Сполай за добрината дето ми сторихте като събрахте разказите и ми ги пратихте.
    Живи и здрави … и красиви 😛
    Aaa да и в хармония 😉

  5. За хартиеното издание: продължаваме да събираме поръчки. Просто ни пишете на имейла колко бройки искате. Ние ще се свържем с вас, когато наближим заветния тираж, оправдаващ отпечатване. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото