Драги уважаеми,

Човешката библиотека си остава предимно човешка, после „библиотека“, и чак накрая „книжарница“, обаче никога „издателство“, че прекрачва в обида :). То и „книжарница“ е доста гнъсно.

Отмина последният за нашата година фермерски фестивал на „Хранкооп“. Благодарим за гостоприемството! Много емоция, много нещо! И твърде малко продадени книги. Всеизвестно е, че не умеем да продаваме неща, които човек не желае да си купи. И понеже не сме книжарница, някой ги съхранява тия непожелани книги. На тесен таван, където отдавна няма място за себе си.

Отдавна не вярваме в рекламата. Принципно съществува, но… не е за нас и ние не сме за нея. Това е нещо като стигма, ама пък сме се убедили, че е факт. Ако не е от уста/ръка на уста/ръка, не важи („важи“ на чешки означава „тежи“, а при определени обстоятелства – „вземам под внимание“, „оценявам“, че и по някакъв начин „ценя, уважавам“).

Винаги ще сме на междата между каузите и ъъъ… „мръсното“ понятие „търговия“. С кауза са „КАЖИ“, търговци са занаятчиите с домашно изпеченото кафе – така бяхме разположени последния път. При „КАЖИ“ се говори много – това е част от активизма и без него не може. Трябва неуморно да се говори, разяснява, повтаря, дълбае. До успех! Пекарната за кафе (примерно етиопия с нотки кардамом и роза) също бяха неуморни. Ние обаче сме уморни. И ние искаме/се вдъхновяваме да подаряваме и имаме подаръчета, пък и много, но няма кой да ги, ъъъ… ами… заслужи. Ако физическите неща не струваха пари, нямаше да висим по пазари и фестивали да продаваме, щяхме като (следва категоризация) кришнари да дебнем с наръч книги край подлези и да разпространяваме словото. Много сме подарявали, стига вече! А и подаръците все по-рядко биват ценени. На фермерския фестивал безплатни книги има при палачинките.

Е, продължава да има хора, които идват на щанд, за да им бъде подарено нещо. Нормално е… макар и не баш. Дори някоя книга да се намира в книжарница, трябва да се говори за нея, за да бъде купена. Както и да е. Да се върнем на фестивалите и равносметъчното скупчване на бисери. Ясно, че ще бледнеят пред легендарността на софтпресните ;), но са си наши.

Най-първо да благодарим на всички хора, които ОТ ДУША И СЪРЦЕ си говорят с нас на тези събития!

Благодаря на жената, която ме пита защо не дишам една сутрин – веднага си смъкнах маската.

Благодаря на жената, която искаше да избере нещо за тийнейджъра си, но всъщност изпаднахме в консултация, понеже ме попита защо той вече не чете след „Хари Потър“. Не че нещо може да се сравни с ХП, де, но се опитах да измъдря какво да я посъветвам. Рекох да пробва да намери (авто)биография на някой/и от екстремните спортисти, които следи момчето, понеже в нашите Копнежи за растящо творчество хората много споделят за прочетени вдъхновяващи биографии на всякакви личности. Жената си тръгна обнадеждена! Участници в копнежите, вие помогнахте на едно семейство!!! Word of mouth.

Тъжно е как хора застават на щанда на „КАЖИ“ и започват упорито да спорят, че било добра идея коженото палто за дете примерно, ако животното не е страдало приживе. Ляга норката или чинчилата, умира доброволно от старост с усмивка на уста, замечтана в детенцето, което ще облече. Да, ама не!

Мога да ви декламирам още от симпатични съседни щандове – за баба Борди и дядо Скейто от града на скейтбордовете (изд. „Еко Кидс“ на Мария Мартин). За „ДАРоВЕДА“ – една от каузите/линиите на „Натуралистично“. Тази неделя ги нямаше и ни липсваха, а преди две седмици не остана време да си поговорим.

Можем да декламираме за другите, но има ли кой да декламира за нас? Не. Защото и ние не декламираме. На първото ни участие от декември 2019 насам – юли 2021, бях си намислила и декламирах умерено. В Стария Добрич не беше особено плодотворна почвата, но пак беше хубаво. Дълго разговарях на немски с германка, която живее близо до града. Купи си албума на Миро, въпреки че нито на компютър, нито в кола може да си го пуска. Взе си и „Хроники на глухарчетата“, макар че няма полза от езика, но усещаше, че трябва да вземе книгата „за някого“.

Една баба много искаше внучката ѝ нещо да си хареса, но момичето като възрастен натърти, че били зарити с книги. Подметнах, че имаме електронни. Бабата веднага изяви готовност, но не можела да се справи с програмата. Внучката я задърпа да си ходят и да не занимава хората със себе си…

Спряха се българи. От Германия. Нищо не взеха дори за едното си дете, защото още не можело да чете. Дъх не ми остана да питам не му ли четат…

А има хора, които идват, поглеждат, посочват, плащат. Хора с цел и на място ^_^. И не – не порицаваме онези, на които не им достигат средства. Много добре познаваме това чувство и състояние. [Някои хора уж само моментната липса на кеш ги спира, дори поисканият от тях Revolut не помага, иначе обезателно щели да си тръгнат с нещо. Да си вземат – да, ама истински да си харесат? Някои си харесват, ама пусти пари…]

Има хора, които помнят „Слънце недосегаемо“!!! Има хора, които наистина търсят „Ортодокс“ точно когато не съм заредила!!! Има Светлини сред сенките, които се познават в книга на щанда, но не си говорят с нас и просто си тръгват по пътя. Има академия за фокуси, трикове и други междуличностни вълшебства, които от съседния щанд виждат колегата си на корицата на „Харт“, с респектирани комбъли като чинии. Не той – те ;). Има хора, които твърдят, че са чували за „Разкажи ми приказка“. Kewl! Ама дали?

Има хора, които дори в „Бленуващите кристали“ виждат мегдан за любимите си кристали, минерали, скъпоценни камъни.

Има хора, които ме питат нямам(е) ли БИБЛИЯ, БИБЛИЯ, БИБЛИЯ. Не – само „Аз, грешният Иван“, „По пътя към…“, „Ной“.

Има и други подобни хора – влече го думата да си купи „Ортодокс“, но е „доста скъпа“. Ама, както уверява на всеки щанд, ще отиде да пробва да си обмени паундовите монети. Бил от Англия, говорел български само заради нас… the way extraterrestrials speak our tongue & look the way we do. Отказа да си вземе „Групата от ада“ – имало демон на корицата. „Демони“ съм я наредила отдолу на трилогията да не заема допълнително място, че такова няма. Поне на тая корица няма демон.

Две поредни презнедели деца ме питат за книгата на Хари Потър. Ще взема и аз да я потърся!!!

Така. Трябва да разберем и еврейската библиотека къде се намира. И какво да правим с двайсеттомника на Иван Вазов, който ни се дублира вкъщи. Все въпроси като за александрийска библиотека.

Една жена си купи точно „Сезоните на нашите кризи“. Точно нея.

Поклон пред Ники, личния ни върл колекционер на всички алманаси!

Как да обясним колко е хубава „Черният куфар“ въпреки корицата и предпечата? И че само първата част на „Аурелион“ не ще ви стигне – няма защо боязливо да вземате само нея без поне II, ако не и III. Описуемо ли е съдържимото в трилогията за бялата стъкленица на Мина, и особено в третата част, която може да се чете самостоятелно? Подлежат ли на адекватна препоръка „Зелени разкази (ама наистина)? Какво пък, дето „Невидена река“ се четяла с музикален албум? Или че „Бленуващите кристали“ е трилър, пък „Непоискано добро“ – антиутопия? За „Дивна“ някой смее ли нещо да каже? А „Играта“ кой би я чел такава, каквато е? Ами дето „Харт“ започва като „Шахтата“? Нямаше свършване „Дупка в небето“… за разлика от „Момичето от квартала“ и недокоснатите „Докосвания“.

Получихме The Celestial Way на Drake Vato и изрично окичих щанда и с думата ENGLISH. Като се заредиха едни англоговорящи, италианци… whatnot… На малко хора им личи, че не са българи, и заговарям на български. След установяване на грешката поздравявам и на английски и се оказва, че сме дотам (не като с германката в Добрич да си приказваме „с часове“). Аз и на чешки мога, а ако се напъна – на полски, немски, руски, испански, па и hakuna matata*… Ще видите вие, като занеса двуезична детска картинна библия, Great Expectations, нигерийски роман, Wole Soyinka, Kipling, детски стихчета с мечтателни силуетни и старовремски илюстрации, Adrian Mitchell, Adrian Mole, „Шумът на върбите“, Bridget Jones, Native American writings, The Coral Island, The Secret Garden, Jack London, Твилихт, изкопано какво ли още не, български пиеси и Ран-Босилекови приказки, преведени на английски, антикварната английска библиотека от Германия (сега е моментът „ДА НАПРАВЯ ПАРИ“), само Harry Potter не си го давам! От барселонски втори употреби съм го събирала.

Благодарим на Белин и на майка ѝ, които на третото застояване пред щанда и след съкровено и магнетично влечение към The Celestial Way я взеха за Белин! Това беше първата и знаково съдбовна продажба на книгата!

Благодарим на засега незнайното момиче, което на 14 ноември вечерта, докато вече опаковах да си тръгваме, застана до щанда и се поинтересува какво имаме. Търсеше фентъзи, извадих „Аурелион“ и Мина. Пита за английски, измъкнах Celestial. Бай Калин сподели за писателските работилници и „конкурси“ – за Копнежа за растящо творчество, после и за романите за „Изгревът на следващото“. На мига последва целеви въпрос докога е срокът… за романа.

Благодарим ви, безценни и незаменими хора! Това сте ние, това сме вие!

Поизстинах в неделя, но се видях с хора, с които иначе трудно се засичам. Организаторите просвириха почти цял албум на „Месечинка“ като за настроителен фон… Честито! Концертът им пропадна преди време. Feelin’ Good, Michael Bublé. Enjoy the Silence. Chan Chan. [Само Shania Twain беше излязла с нещо, което директно минава за чалгия, ама па не го помня, за да го пресъздам.]

Всичко това, а и каквото евентуално съм пропуснала се е случило само за шест неколкочасови събития, които дори не са толкова дълги, колкото панаир на книгата.

* Благодаря, Валери Колев от ЦИЕК. Благодаря за Mbegu ya ajabu, за Jambo bwana. Благодаря за котенцата и дори за споделението, че не помня дали в Кения, Танзания или по-скоро не Мозамбик от вегетарианец си станал отново невегетарианец, понеже месото било по-евтино от зеленчуците… Страшна ми се стори тази реалност на принудата.

Благодаря за „глаголическата“ сричкова амхарска азбука. Добро упражнение срещу алцхаймер.

Няма да ни чуете и видите на всеослушание да пишем за „нашите“ хора, които вече ги няма. Загубата на всеки човек… е загуба на всеки човек. За това не се говори, а се мълчи с поглед в очите. Или навътре, в земята. Затова РАЗ-ДА-ВА-МЕ електронни книги – книгите са приятели, тях никой не може да ни ги отнеме. Приятелите също никой и нищо не може да ни ги отнеме. Четете и се множете! В против-овес на редиците, които оредяват.

хрстн