В подготовка за „Момичето от квартала“: Малкото четене

Приятели (:

Както вече знаете, следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде колективната повест в стихове „Момичето от квартала“ на клуб „Светлини сред сенките“.

Динамичен, напрегнат и изключително откровен разказ за приключенията на група тийнейджъри през едно жарко лято. Ако искате да разберете какво мислят децата ви – директно от първа ръка, потърсете нашата книга, дори да сте вече родители!

 До 31 март подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

• хартиени бройки от повестта и колко – така ще преценим хартиения тираж;
• да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъси от повестта.

~

Ниа

Мъжете малки
кой е забелязал?
Мъжете малки
някой е наказал
със дързост,
безразсъдност
и желание
да не показват жалост и страдание.
А този черен път
така ме плаши.
Да, пътят черен,
той е доста страшен.
Летя натам,
летя към страховете си.
Летя надолу!
Ах, момчета, спрете се!
Не знаете,
че за едно момиче,
не знаете
доколко непривично
е да ви гони
и да ви настига.
На мен отдавна вече
не ми стига
да ме харесвате,
дори да ме обичате,
но не е лесно
и да си приличаме.

…

На косъм
измъкнахме се, като със магия.
На косъм
бяхме и съвсем не крия,
страха,
погнусата,
и суетата
едва не ми откъснаха душата.
Прекършена
във мен ще си остане,
прекършена
от много тежки рани
е вярата,
че имам капка власт.
И вярата,
че някой като Макс
ще ме спаси от скука, отегчение…
ще ми даде любов и приключения.
Момчетата,
те първи са във всичко.
Момчетата
не могат да обичат.

Кварталът

Не се филмирай още, малка Ниа!
Не се отчайвай още, но не крия,
че плановете ми се оправдаха,
момчетата дори не осъзнаха
как впрегнах ги във старите си мрежи.
Едва ли може някой да пререже
тез нишки от невидима интрига.
Мъглата на порока не се вдига,
щом легне върху нечие сърце.
Максим ще поведе, като овце,
тъй цялото си стадо от глупаци,
а ти ще си кобилка със капаци,
защото, колкото и да те плаши
дързостта и поривът му страшен
да се покаже и да се докаже,
ти ще направиш той каквото каже.
Така е, Ниа, моя Ниа малка,
подхвърлям шоколадова близалка
в ръцете ти, като ти давам време,
в което любовта да те превземе.
Ваканцията чука на вратата,
очаква те едно тъй жарко лято.

…

—

– Три пъти „пентакил“ за ден,
аз зная, майстор като мен
не ще намериш в този град,
известен мога и богат
да стана, но защо ме спират
да отида на турнира?
Там ще играя с Израел,
защото съм ужасно смел.
Слабаците играят с Тимо,
но и със Шако, мисля, имам
шансове да победя.
– Ох, не мога да следя
мисълта ти, мой човек!
Чувствам сериозен спек
да те слушам постоянно.
– И на мене ми е странно,
че колелото си обичаш,
все едно си със момиче.

– Хей, момчета! Как сте днес?
– Оле, Ниа, някой стрес
ще ни причиниш, човече!
Що не свиркаш отдалече?! –
Гого в пазвата си плю.
– Да, бе, Ниа, пу, пу, пу… –
Влади го изимитира. –
Той е „феймъс“ и обира
двеста лайка в ден, защото
снима се със колелото.

– „Феймъсите“ са трагични,
малоумни и безлични.
Сори, Гого, но така е,
хубаво е да го знаеш –
каза Ниа, но остана
отнесена и замечтана.
– Популярни са, не знаят –
бързо ще им дойде краят,
щом училището свърши.
И ако не са извършили
друго, само с тази слава
за какво ли те ще стават?! –
Вдигна Влади пръст в небето.
– Аз съм геймърче, но ето –
и рисувам, и спортувам.
– И се перчиш, ми се струва? –
докачливо вметна Гого.
– Фукам се, защото мога!
– Моля, спора глупав спрете!
„Феймъсите“ забравете,
че наистина не струват
даже да ги критикуват. –
Ниа се усмихна леко. –
Да се харесваме на всеки,
нужда нямаме, нали?
– От популярност не боли –
каза Гого, но се спря.
Разговорът позамря.
– Продавам се за двеста лайка!
– О, подслушваш ли ни? Майко!
Макс стоеше на балкона.
– Не изпускам ли купона? –
закачливо той попита.