днес най-сетне пристъпих към тържествено четене на Еднорогата в ценния й човешко-библиотечен вариант. изчетох само 3 странички, което за мен е много нетипично, но това е защото се топлих обилно на лъчите на не едно живо описание и току спирах да се порадвам на някоя красива думичка… имам си цветни моливи и тия дни обичам лично да добавям към любимите си книжки, та рисувах и очертавах около интригуващите образи и думи… (нали не съм в Бг, та красотите на езика ни са се скрили в по-несъзнателните и не-ежедневни части от вътрешния ми свят, и е вълнуващо да ги преоткривам). та тия 3 днес бяха цяло богатство и очаквам с нетърпение следващите 3!
(Милена)
…топлени, топлещи…
Добро утро, Приятели! 🙂
Ех, че хубаво…
и контрастира със снега навън и с детето във всеки един от нас. Аз пък тъкмо си прочетох сутринта в “Падналите богове” на Дейвид Зиндел, това, което откривам и у Херман Хесе – любимият ми писател, да 😉 –
Божественото е съкровеното детско във всеки един от нас.
Бъдете!
С обич:
Габ
И за да е детско в душата и като си говорим за рисуванки еднорози –