Заглеждали ли сте се в надписа най-долу на 4-а (понякога – 2-а) страница в книгите ни? (Някой чете ли ги въобще тия неща? 😀 )
Още в устава на Човешката библиотека (за който ще разкажем по-подробно в предстоящия алманах “ФантAstika 2009”) сме записали:
3. Да осъществява и популяризира издания, реализирани по начин, гарантиращ опазването на природните ресурси, и да си сътрудничи с други организации със сходни цели
А представянето на Човешката библиотека във “ФантАstika 2008” твърди:
…не обичаме онези хартиени книги, чието издаване отваря още рани в белите дробове на света ни – сече дървета, без да ги възстановява; не е устойчиво, както се казва сега. (…) затова пресяваме всички предложени книги през фино сито – да сме напълно убедени, че заслужават да се появят на целулоза.
Ако тръгнем в хронологичен ред:
“Последният еднорог” беше издаден на 100% българска рециклирана хартия. Ама колко е хубав на пипане… да? 🙂
После в България спряха да правят рециклирана хартия, подходяща за книги :((( – и “Бленуващите кристали” излязоха на нерециклирана (но минимално обработвана с химикали – затова жълтее така).
Междувременно ние питахме и разпитвахме – кое е по-щадящо за света ни, да внасяме рециклирана хартия отвън (при което замърсяваме въздуха с транспорт), или да намалим транспорта, като минем към българска хартия (ама нерициклирана). Наши приятели спецове ни препоръчаха първото. Затова “Да пробудиш драконче”, “Дивна” и “Слънце недосегаемо” са на вносна рециклирана хартия.
Вметка: Понеже са ме питали често – рециклираната хартия НЕ е по-евтина. Напротив, спрямо нерециклирана хартия с подобно качество е около 1,3-1,4 пъти по-скъпа.
Обаче… включваме ли в цената на нерециклираната хартия разходите на децата ни за възстановяване на Земята?
Алманасите “ФантАstika” отново са изключение. Тяхната хартия не е рециклирана – но там сме се ангажирали да отделяме 10% от приходите (средно 300 лева на алманах) за садене – и последващо обгрижване – на дръвчета. Първото масово садене, с бюджет 600 лева, се очертава през пролетта на 2010 година. Даже имаме място наум – гола земя близо до Кокаляне. Искате ли с нас? 🙂
(Впрочем вече участвахме в едно садене на Витоша – ето го.)
Стигаме и до минутката за (не)скрита реклама :DDD:
Ако още търсите дарове за празниците. И ако хората, за които ги търсите, обичат книгите. И ако цените, вие и те, грижата за света и за бъдещето ни, и вярвате, че дори начинът, по който се правят книгите, е част от такава грижа:
Значи книгите на Човешката билиотека може да са и вашите книги.
…С което ви казваме “Пълни празници! И още по-пълни човеци – догодина, навръх Коледа, всеки ден!”
Кал:)н
Сега пък да споделя обратното:
Тома Белев ми препоръча точно Forest Stewardship Council сертификацията (и ми разказа няколко примера за отнемане на сертификати от български лесничейства заради уж „пренебрежими“ нарушения).
PEFC не били добри, защото всяка държава сама решавала какво да включи като изисквания.
Forest Stewardship Council се излагат:
http://www.rainforestportal.org/shared/alerts/send.aspx?id=ran_ancient_forest_logging
Аз лично спирам да препоръчвам сертификатите им.
Остават PEFC, за които ermand даде линк по-нагоре.
За кое конкретно питаш какво предлагаме?
“нерециклирана хартия”
Всички еко-инициативи са обречени на провал, ако не са подплатени със значима печалба за производителя и потребителя. Грешна ни е системата, ориентирана към печалбата на всяка цена /не ефективността или полезността, които могат да се окажат страничен резултат, ако ги има, тъй като нерядко са измамни/…. Какво предлагате
Нека поговорим за това, ако не е подходящо тук, ако знаете място-посочете…..
Те го те: http://www.pefc.org/internet/html/glossary/4_1097_72.htm
А на мене всичките ми баби и дядовци са от селата. Дори не от малките градове. И се отопляват с “нерециклирана хартия”. От своите си гори – тия, дето ги стопанисват те.
Но все още търся връзката с “ефтиния пиар”…
А ти, другарю, що не дадеш някой линк? 😉
Той говори за всичките българи по селата и малките градове 🙂
За ciela: хартия от устойчиво управлявани гори от мрежата PEFC CHAIN OF CUSTODY.
Самата хартия е грапава, груба, дебела и жълтеникава, т.е. най-вероятно не е обработвана твърде много. (Виж си Мастиления лабиринт :))
Здрасти!
Ти от “всичките българи” ли си?
Какви рециклирани хартиии какви глупости пишете. Всички българи в селата и малките градове се отопляват с “нерециклирана хартия” – дърва от гората. Да не преиграваме с модерните “ЕКО” илюзии, и ЕфтиН пиар.
А книгите на “Сиела” с какъв сертификат са?
01. Изд. Ciela ползва сертифицирана хартия, най-вече в новите си издания
02. Изд. “Бяло Братсво” – “Свещени думи на Учителя” (малък формат) е на рециклирана хартия
03. Изд. “Колибри” – “Котка в коридора” е на рециклирана хартия
За тези се сещам на първо четене.
А междувременно да ви питам:
Знаете ли други български издателства/издания, които ползват рециклирана или сертифицирана (например от Forest Stewаrdship Council) хартия?
Аз се сещам за поне едно, но ми се иска да видя дали някой друг е обърнал внимание. 😉
Уф! Ще има поне още едно включване от нас – и то ГОЛЯМО – преди празниците.
Така че – не бързайте да ни отписвате! 😀