Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #2

След кратка пауза  – за ефект – Малкото четене се завръща с произведенията на авторите от Копнежа за растящо творчество.  Авторката на това есе спада към по-зрелите участници, което мен лично ме зарадва – защото смятам, че книгата, на която е посветено, разгръща все повече скритото в страниците си с възрастта на читателя. А и самата книга също вече е на години – и съвсем скоро празнува рожден ден – на 6 април навърши 79 години! Досетихте ли се коя е?

„Малкият принц“

Добринка Гочева, 21 г, Американски университет – Благоевград

Книгата, която ме промени – „Малкият принц“, се харесва колкото на децата, толкова и на възрастните. От една страна, това е историята на един пилот, който попада на едно малко момче от друга планета не къде да е, а в пустинята. От друга страна, е една провокираща мисълта алегория на човешкото състояние. А не по-малко наслада изпитваме от илюстрациите на самия автор, които се съдържат в книжката.

Всички знаем какво развинтено въображение имат децата. Душата на едно дете е като фенер в сравнение с тази на възрастен. Те мислят извън кутията. Пилотът се опитва да нарисува овца на малкия принц, но на принца все не му харесва. Това е така, защото всеки човек вижда нещата по свой уникален начин. Не може твоята перфектна овца да е нечия друга перфектна овца. А и на повечето възрастни им липсва въображение – страх ги е да бъдат уникални. Да бъдат себе си.

Принцът казва на пилота, че живее на своя малка планета. Всеки от нас живее на своя малка планета, където всичко е много малко освен проблемите ни. Големите ни проблеми, които спрямо вселената изглеждат миниатюрни. Не е ли жалко как маловажните въпроси също са станали от голямо значение. Проблемите на човека са тези проклети баобаби. Ако не се отървеш от тях, докато са малки, те ще заемат цялата ти планетка.

Възрастните винаги ти казват да вървиш все напред. Но да вървиш само напред, няма да те отведе далеч, защото ще се върнеш на същото място рано или късно, ако геометрически ме разбирате.

С възрастта, малко по малко, човекът започва да разбира от малкия тъжен живот на принца, който се радва единствено на залеза. Но за да видиш залеза, трябва да чакаш. Така е с всички хубави неща – стават с търпение. Колкото по-малка е планетката ти, толкова по-малко трябва да си преместиш стола, за да видиш следващия залез. Колкото по-мъдър си, толкова повече започваш да се наслаждаваш на малките неща в живота. И с все по-малко усилие ставаш щастлив.

Когато си много тъжен, обичаш залезите, защото, когато си запленен от красотата на своята планета, се отърваваш от всякакви други мисли и започваш да се наслаждаваш на това, което е пред теб.

На една от планетите, на която гостува малкият принц, той чува от възрастния: „Имам важна работа“. Чуваш това, когато попиташ възрастните нещо, което ги разсейва от тяхната професия, стремеж, желания. Но в тези стремежи възрастните започват да забравят кое е най-важното: цветето, което обичаш и те чака на твоята малка планетка. Да знаеш, че има такова цвете на една от безброй планети, дава смисъл на цялото ти съществуване.

Това цвете може да има бодли, както хората си имат лоши качества. Розите например са много суетни цветя. И ние правим всичко възможно да им доставим всичко необходимо според нуждите им. Въпреки това ние ги обичаме заради тяхната красота. Някои цветя са обичани само заради парфюма и цвета си. Тези цветя са най-капризни и трудни за обичане. Ще трябва да се помирим с няколко гъсеници, ако искаме да видим пеперуди, нали?

Хората напускат своята малка планетка, за да посетят нечия друга. На планетата с възрастния, който се беше облякъл като крал, научаваме, че можеш да контролираш единствено себе си.

На планетата с възрастния, който носи шапка, за да може да благодари за комплименти с нея, научаваме, че имаш нужда от други хора, за да бъдеш нечий идол или да ти се възхищава някой. Какво означава за нас чуждото възхищение? Бъди самодостатъчен! Друг човек не може да ти нареди да бъдеш щастлив.

На планетата на пияницата авторът намеква за непосилните човешки опити на възрастните да забравят истината за съществуването си. Друг опит да забравиш истината е да притежаваш неща както възрастния на другата планета. Той притежава звезди така, както хората притежават пари. Притежаваш пари? Какво правиш с тях? Щастие с пари не се купува.

Може да си купиш роза, но тежко е да разбереш, че на света има милиарди рози точно като твоята. Обаче мисълта, че си прекарал време да я поливаш и да се грижиш за нея, я прави уникална. Подминаваш много хора на улицата, но само един от тях е твоята роза. Можеш да разпознаеш своя приятел измежду останалите само ако гледаш със сърцето си.

Тази книга ми показа защо повечето от възрастните са толкова странни. Техните алчност, нарцисизъм и трагедия ме натъжиха, но и промениха. Показа ми как да се справя с тях. Първо, не забравяй да се грижиш и помниш любимите си хора, защото те са най-важни. Второ, не забравяй, че не си единствена в самотата си на своята малка планетка – всеки е така. И последно, цветята, които са най-красивите неща на нашата планета, са ефимерни. Точно като мислите. Затова всичко трябва да се записва.