Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #6

Ден преди празника на българската култура и книжнина ви срещаме с поредния автор от Копнежа за растящо творчество.

Тази участничка още в самото начало поставя тезата си – с която ме спечели от раз – че “Всяка книга – независимо дали ни е допаднала или не, оставя нещо в нас”.  Кое обаче е заглавието, за което тя е избрала да разкаже, прочетете в нейното есе:

 

Книгите, които ме промениха

Гамзе Хаджихюсеин, 14 г., СУ “Антим I” – Златоград

„Книгата е прозорец към света“ – това не е само поглед и път към света, а и към самия човек. Магичен свят, друга Вселена с повече приключения, която поражда различни емоции.

Напоследък темповете, с които се развива литературния свят, дават надежда за светло бъдеще на словото. Все повече стават младите и нечувани досега автори, които пишат книги. Всяка книга – независимо дали ни е допаднала или не, оставя нещо в нас, което променя искрица в мисленето ни. Книгите са склонни да променят и въздействат. Такава книга е „Розов изгрев след дъждовна нощ“ – художествен роман на двадесет и една годишната Изабел Овчарова, която едва на осемнадесет издаде първата си книга, успя да я класира на първо място в най-известните книжарници сред най-четени книги и спечели литературната награда „Иван Вазов“. Благодарение на нейната творба много тийнейджъри опознаха книгите и се докоснаха до магичния свят на литературата.

Романът променя всеки един, който се докосне до него. Историята на едно младо момиче с тежка съдба, което преследва сърцето и мечтите си, и емоционална среща с просто продавачка в сладкарски магазин карат човек да се замисли дълбоко за себе си, целите и хората. Написана е на достъпен език и е подходяща както за тийнейджъри, така и за възрастни, които имат нужда от увлекателна книга и може да се припознаят в книгата и да се поправят като родители. Всичко се развива в една кола, а накрая, когато свършиш да четеш, имаш чувството, че си обиколил света. Книгата те потапя в различни Вселени и всеки път, когато я затвориш, мислиш за нея, очите я търсят, а ръцете все към нея постягат, за да разберем какъв е следващият урок от тези странички.

Тази книга е нещо като учител, научава те как да се грижиш за чувствата, да цениш времето, хората, природата и цялата даденост. Най-интересното е, че докато четеш отделните страници, има музика, която да се слуша. Всъщност това са песните, които Изи е слушала, докато пише страниците от тази магия, която оставя следа у хората.

На мен лично ми въздейства и ме промени до такава степен, че ме накара да гледам на бедите по красив начин, защото във всяко нещо има красота, дори и малко. Научи ме да се боря, дори и целият свят да е срещу мен, когато чувствам – да говоря, защото емоционалността не е слабост. Да отделям време за важните хора и да не забравям да ги попитам как се чувстват, вглъбена в собствените си мисли. Доказа ми, че да се свържеш с природата е нещо много красиво, което успокоява и внася още повече красота у мен. Оцених срещите с непознати хора: всеки човек може да те промени, ако му дадеш възможност – тогава точно ти можеш да бъдеш спасител за него и да го избавиш от тъмните спомени. Някои хора са склонни да те обичат и малко по малко да изтръгват тъгата, а други вечно ще ни ненавиждат, но и те ще ни научат на много неща – дори и без да разберат, ни помагат. Учи ни как да се усмихваме и щастието ни да не зависи от друг.

Това е роман, който заслужава времето ни. Книга, която трябва да бъде запазена във времето и да може да се прочете от повече хора, защото тя е спасител. Много хора имат нужда да прочетат всичко онова вътре. Нека даваме шанс и на онези книги, които не са ни толкова впечатляващи. Магията е на края на книгата. Това е творба, която промени цяла Вселена и мен!