Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #7

В този мрачен и дъждовен (поне на някои места) ден е ред на есе за една морска и буреносна книга. Вижте какво споделя за книгите, филмите, пътуванията и търсенията една от най-младите участнички в Копнежa за растящо творчество:

Да намериш своето място

(Книгата, която ме промени)

Хелин Хасанова, 13 г., Провадия, I ОУ “Христо Смирненски”

Чувала съм, че четенето може да променя човека, но не знаех, че и аз ще се променя. Както пише Роалд Дал за една от своите героини: „Книгите я транспортираха до нови светове и я представиха на невероятни хора, които живеят вълнуващо. Тя пътува с кораб с Джоузеф Конрад, отиде до Африка с Ърнест Хемингуей и до Индия с Ръдиард Киплинг. Пропътува целия свят, докато седеше в малката си стая в английско селце“. Книгите наистина пренасят човека на друго място. Място, пълно с вълшебства, с положителни и отрицателни герои. Същото се случва с мен всеки път, като прочета книга, в какъвто и жанр или стил да е: от фантастика до криминални, приключенски и психологически романи.

Някои хора мислят, че чрез филмите се усвоява по-бързо информацията. Вярно е, в тях има повече динамика, яркост, по-лесно е да се гледа, отколкото да се чете. Но според мен е по-хубаво да прочетем книгата, отколкото да гледаме най-напред нейната екранизация. Защото чувството е много по-вълнуващо, завладяващо, интересно и увлекателно. Когато четеш, ти се превръщаш в съавтор на писателя: представяш си местата, времето, лицата, жестовете, движенията на героите…

Чрез четенето можем да си обогатим речника и да се научим правилно да се изразяваме и да говорим. Както пише Стивън Кинг: „Книгите и филмите са както ябълките и портокалите. И двете са плод, но имат напълно различен вкус“. Ето защо аз избирам да разкажа за моя любим Пърси не какъвто са го видели създателите на филма „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“. Ще напиша за създанието на моето въображение, за което ми помогна американският писател Рик Риърдън.

И така: книгата, която силно ме впечатли и развълнува, е „Похитителят на мълнии“ на Рик Риърдън. Разказва се за едно на пръв поглед обикновено момче с дислексия и дефицит на вниманието на име Пърси Джаксън. Но той е далеч от обикновеното. Скоро детето ще разбере, че е син на Посейдон, който е един от 12-те oлимпийски богове. Зевс обвинява Пърси, че е взел мълнията му, и праща всякакви чудовища. Но Пърси не е откраднал мълнията и заедно с най-добрите си приятели Анабет Чейс и Гроувър ще докажат, че е невинен.

Най-вълнуващото в книгата е това, че те кара да се тревожиш за любимия си герой и да се страхуваш дали ще намерят кой е откраднал мълнията на Зевс.

Аз не предполагах, че синът на Хермес – Люк Кастел, е крадецът, защото той помогна много на Пърси. Още от началото го приобщи към другите полубогове и сякаш че разбираше какво чувства приятелят му, след като майката на Пърси беше отвлечена от Минотавъра. Беше близък за него, колкото Гроувър и Анабет. Но Люк беше станал враг на братовчед си само за да се съюзи с Кронос и да стане най-силният и най-могъщият сред полубоговете и боговете. Според мен той не трябваше да се поддава на Кронос. Трябваше да постъпи като Пърси, да го игнорира и да предупреди боговете и полубоговете за пристигането на титана.

Както и да е, важното е, че Пърси победи своя зъл братовчед и бе признат от боговете.

Поуката от книгата е, че всеки може да намери мястото си. Пърси от самото начало знае, че е по-различен от другите деца на неговата възраст, но е на път да си изгради комплекси. Едва когато отива в летния лагер за полубогове, се чувства на мястото си. Същото е и в истинския живот: всеки човек има точно своето място някъде. Обичам този роман, защото той е сред книгите, които ме научиха да не се поддавам на отчаяние, да не се подтискам, когато мисля или постъпвам различно от другите, а да търся своето място.

Аз живея в малко градче, на петдесет километра от голямото море. Обичам да пътувам със семейството си на изток. Струва ми се, че там е моето място, защото обичам срещата с развълнуваната безкрайност, която се открива пред очите ми, щом застана на брега. Но още повече обичам пътуването с помощта на книгите: те разкриват пред мен наистина безкрайни и вълнуващи светове дори когато не излизам от малката си стая в малкия краен квартал на нашия малък град. Всъщност, когато чета, се чувствам точно на своето място.