До понеделник планирам да съм се преуморил от драматизма си и да си
взема почивка до края на май...
Шегата настрана, в момента наблюдавам колцина от нас ще се включат в
разговора в тази тема:
viewtopic.php?f=2&t=993. И ако числото
на заинтересованите/ангажираните остане малко като сега, наистина ще
си взема почивка, за да оставя време за размисъл – и на себе си, и на
обединеното Чобитство.
Това го казвам (и съм го решил) без грам емоция. Или поне когато бях
сигурен, че емоциите ми са се оттекли.
П.П. Нещо, което си дадох сметка, че другите трудно улавят у мен:
понякога минавам в режим „отстранен наблюдател“, който анализира
ситуациите и разказва за собственото си присъствие в тях, без да влага
емоция (освен ако нуждата от изясняване не я броим за емоция). Все още
не мога напълно да разбера защо други хора приемат този режим като
„враждебен“, „заслепен от емоциите си“ (...) или поне „безсърдечен“.
Ани ми е давала някои насоки защо може да бъда възприет така... но
имам нужда да разбера още.
(Нужди, нужди, нужди...)
Кал wrote:Ако не искаш изяснявания - не ми подавай „кукички“.
В пощата на ЧоБи Кал wrote:Обяснявам логиката да се оттегля от разгласата на „ФантАstika 2019-20“:
Когато аз помолих за подкрепа в разгласата на „Приказата...“ през май, единствените Чобити, които ми откликнаха, бяха Дес и Ради. Аз чаках... напомнях... чаках... чаках... накрая свих рамене и си казах: „Окей, явно всички си имат по-важни задачи. Аз също си имам важни задачи – например да осигуря добра разгласа на новото ни издание – и ще се фокусирам върху тях. А за другите ни дейности – например алманаха – ще оставя да се погрижат други хора.“ Принципът ми е да правя главно онова, което няма кой друг да върши (а е важно).
...
На практика, Наско, от месец май насам се намираме в абсолютно същата ситуация, покрай която навремето се отдръпнах от подготовката на алманасите: когато ти доста дълго време ме беше оставил да върша всичко около поредицата на ЧоБи самичък. Нали помниш какво обясних на скорошната ни среща в корейския ресторант? Когато някой остане единственият човек, който движи дадена (важна) дейност, логично е той да се оттегли от онези дейности, които ги вършат и други хора – за да не се „преразтегне“. Тази логика е чисто оптимизаторска.
В пощата на ЧоБи Кал wrote:(...) не ми прати(хте) медиен анонс с всички елементи, за които ви помолих.
Като го пратите, аз ще оставя тая задача [да пишем на въпросните три мейла] на Дес.
Пак там Кал wrote:Драги ред-екип,
Моля до сряда, 17-и, да ми кажете дали искате да обявим двете издания
на алманаха в блога ни в началото на по-следващата седмица:
понеделник, 22 юни.
В Гугългрупите ни Кал wrote:Мили ми (:
Първи ВАЖЕН извод от снощната среща: когато видите етикета „ВАЖНО“
(или „СВРЪХВАЖНО“), отделете време и мисловно пространство да обърнете
внимание на темата. Ако тя ви насочва да четете във форума – прежалете
се и четете там. (А междувременно ще пуснем едно проучване на какви
места ви е най-удобно да общувате писмено по сериозни теми. За устните
дискусии и живите срещи стана ясно, че всички искаме да си ги случваме
повече.)
И второ ВАЖНО: вие също ползвайте етикета „ВАЖНО“, когато прецените,
че вниманието ни наистина ви трябва.
Ето и звукозаписа от самата среща:
http://www.mediafire.com/file/qq0cbhdgd ... e.mp3/file
Благодаря за масираното присъствие – и за масираното усещане, че
-всички- имаме желание да си говорим и да се слушаме за нещата, които
са ни важни.
Продължаваме,
Кал)
П.П. Качвам това и във форума, понеже ако ни потрябва пак, е много
по-лесно да дадем един линк, отколкото да ровим за стари писма:
viewtopic.php?p=31210#p31210
On Fri, Oct 9, 2020 at 11:04 AM Kal wrote:
>
> И тъй:
>
> Фиксираме срещата за 10-и (УТРЕ!), от 20:30. Ще ползваме Google Meet – ето линк:
>
> https://meet.google.com/ezm-fxie-zgd
>
> За всеки случай имайте подръка слушалки и микрофон, за да преборим телефонията.
>
> Моля да не закъснявате, понеже имат да се кажат доста неща и да се
> задават въпроси, а на някои от нас им се налага да си тръгнат още
> преди 22:30.
>
> Форматът ще е:
>
> 1. Аз разказвам за натрупалото се у мен разочарование (припомнете си
> линковете долу).
>
> 2. Вие ми задавате въпроси и споделяте гледни точки.
>
> 3. Заедно мислим какво можем да направим оттук нататък.
>
> !!! За да ни стигнат тези 2– часа, е важно да не РАЗВОДНЯВАМЕ темата с
> други проблеми на ЧоБи. (Например как По-желаваме/не По-желаваме
> книгите в поредицата.) Оставете другите проблеми за отделни срещи. В
> това отношение ще модерирам „остро“ – извинявам се отсега на
> евентуалните „порязани“. (И Мару, ще съм благодарен да ми бъдеш гръб в
> модерирането. :)
>
> И отново да кажа – този разговор ми е изключително ВАЖЕН. Надеждата ми
> е той да върне част от мотивацията ми за общи ЧоБи дейности; и да
> улесни последващите разговори по такива теми. Простичко казано, да
> почувствам ЧоБи и хората във и покрай нея като дом и семейство, от
> истинските.
>
> До утре,
> Кал)
>
> On Mon, Oct 5, 2020 at 7:36 PM Kal wrote:
> >
> > Мили Чобити:
> >
> > От месец май насам у мен се трупат недоумение и разочарование покрай
> > неспособността ни да си говорим за принципите и ценностите, които ни
> > свързват в ЧоБи. Основният повод беше слабото участие на Чобитството в
> > това обсъждане:
> >
> > viewtopic.php?f=2&t=993
> >
> > Каня ви да си припомните и размишленията ми в точка 3 тук:
> >
> > viewtopic.php?p=29974#p29974
> >
> > Неколцина от вас споделиха, че този разговор за ценностите ни се
> > нуждае от устно начало – една или няколко живи дискусии – след което
> > (или успоредно) може да продължи във форума. Затова сега ви каня да
> > изберем дата за жива дискусия. Моля до четвъртък, 8-и, да се
> > отбележите в този Дудъл:
> >
> > https://doodle.com/poll/rm93wqpx6m9mbp8n
> >
> > Този разговор за мен е изключително ВАЖЕН – от него в огромна степен
> > зависи мотивацията ми да продължа да доброволствам в общите ни
> > дейности. Затова нека не го отлагаме; и нека се включим максимален
> > брой хора.
> >
> > Развързващ октомври,
> > Кал)
По ЧоБи листите Кал wrote:(...) Тъкмо тая събота си приказвахме с теб какъв е основният плюс на това, че всички в ЧоБи сме доброволци – а именно, че не сме ДЛЪЖНИ на никого за нищо. И в момента, в който нямаме сили да свършим/довършим нещо, сме в пълното си право да се оттеглим от него. А ако намерим сили да се извиним на въвлечените хора – прекрасно. Но това е само бонус. Жест на добра воля. Ако пък някой смята, че сме му длъжни... има един шаблон в черновите на poslednorog-а, казва се „Полу-автоматичен не-отговор“. Цитирам го целия:Съжаляваме, ако не получите отговор на писмото си навреме (или изобщо); в момента Човешката библиотека не разполага със свободни доброволци. Ако желаете да ни помогнете, включете се: http://choveshkata.net/blog/?p=5780
Екипът на ЧоБи
Каквото и да решите за това награждаване (изрично казвам „решите“, понеже аз нямам къде да го добавя в препълнената си паница с ЧоБи дейности), най-сърдечно ти препоръчвам да не участваш повече в тази подготовка. Като приятел към приятел. Като човек, който е прегарял емнайсет пъти, понеже е правил неща, защото се е чувствал „длъжен“. А като прегорим веднъж, си изгубваме силите да правим дори нещата, които НАИСТИНА сме длъжни да правим – примерно да сме опора на семействата си, да се държим адекватно с приятелите си, да си вършим платените ангажименти... вие знаете най-добре кои са вашите собствени.
И още: при такова продължително насилие над себе си се получава ето ^това^: насилие над процеса и, като резултат, насилие над другите участници в него. Кой печели? :(
Не пиша горното осъдително (опазил Космосът), а състрадателно. Имайте милост към себе си. И теглете майната на всяко половинчато усилие, което уловите, че правите. Ако усилието е ЦЯЛО, не вие ще влачите него, а то ще ви дърпа напред. Тая рецепта работи.
Бъдете,
Кал
Кал wrote:Уф... и другата рецепта, която работи:
Когато някой наш съекипник е тръгнал да върши дадена работа, а ние не искаме да вършим тази работа, нека не му пречим. Да не ставаме прът в колелата му. Много е гадно. :(
Ако има нужда да изясня смисъла на горното, поканете ме на жива среща.
На 26.10. по листите на ЧоБи Кал wrote:(...) моля до второ нареждане да не разчитате на хората в Ядрото да вършат нещо, което ви се струва важно да свършим. В момента там активни сме останали само Хрис, Дес и аз – и всеки от нас изнемогва под задачите си. Ако държите нещо да се случи, включвайте се в случването му.
На 18.09. по листите на ЧоБи Кал wrote:(...) Фокусът ми в следващото полугодие ще е върху представянето на
англоезичните ни издания (https://choveshkata.net/blog/?page_id=8419)
по света (да се чете: ходене по купища виртуални фестивали... и може
би един Еврокон в плът и кръв :D) + търсенето на платена реализация за
тях.
А покрай най-скорошното ми откровение
(viewtopic.php?p=32083#p32083) – и
поредица други откровения, за които основна заслуга има Ани :) –
по-лесно ще се пускам от проекти, за които усетя, че повече ми
изцеждат силите, отколкото да ми носят нови. И по-рядко ще се включвам
в обсъждания, които могат да минат и без моята мерудия (или грозде).
Но ще ви обичам все толкова... ако не и повече.
Забравих: Освен това в следващите месеци администрирам (заедно с Ки)
конкурса „Изгревът на следващото“.
А от октомври докъм февруари може би ще помагам с организацията и
администрацията на следващия ни Копнеж за растящо творчество. Ще реша
според заетостта си (и наплива от други желаещи да го свършат :).
По листите на ЧоБи, Dess wrote:Жоро (и Ради). Понеже тази инициатива тръгва от вас, струва ми се редно вие да си извършите проучванията, а именно:
1. Колко ще струва отварянето на банкова сметка? – сравнение на поне 3 варианта от различни банки, както правим с печатарските оферти.
2. Колко ще струва счетоводството, ако фондацията се регистрира по ДДС – и наема ли се някой от вас да отговаря за всички бумаги?
3. Какво предлага книжарницата: на каква цена ще продава книгата и какъв процент от печалбата ще остава за нея?
4. При какви условия ще се случва това? След горчив опит, ЧоБи вече НЕ дава книги на консигнация.
Вероятно има и още (доста), но това стига като за начало. В момента ЧоБи не разполага с хора, които да проучват горното и да се консултират с когото и да било. Тъй че ако желаете – заемете се двамата с Ради и ни пишете резултатите – в цифри. Ако и вие нямате време и/или възможност – идеята просто няма как да се осъществи. Благодаря ви и успех!
Хубав уикенд,
Дес
П.П. Всички останали – не съм ви извадила от кореспонденцията, за да демонстрирам как се случват нещата в ЧоБи. Всичко е на изпитания принцип „Кой предложи, той заложи“. Благодаря за вниманието :)
По листите на ЧоБи, Кал wrote:Няколко допълнения по точките на Еле:
1. Коричната ни цена предвиждаШЕ търговската отстъпка за книжарниците – когато тази отстъпка беше 30%. Затова имаме и Приятелска цена, на която даваме книгите на читателите, които директно ни потърсят; тя е горе-долу с 30% по-ниска от коричната.
2. Да, голяма част от книжарниците се отнасят немарливо към дадените им книги – и не поемат отговорност за похабените бройки. (Пример: Една идиотеса от Booktrading ни върна алманах със СКЪСАНА корица. Без дори да предложи да ни го платят. Опитвали ли сте да се разправяте с подобни хора? Аз – близо десетилетие.......) Ако калкулираме тези унижощени бройки, коричната ни цена трябва да стане по-висока. Това директно противоречи на мисията ни книгите ни да са максимално достъпни като цени. (А не 17 лв. за романче от 200– страници... ахъм.)
Затова вече НЕ даваме книгите си на консигнация. Освен на книжарниците, които са се доказали като коректни във времето. (Единствената „оцеляла“ до момента е „Български книжици“.
3. Счетоводството и банковата сметка имат смисъл да бъдат заложени като разходи (и сме ги плащали 10+ години), когато има приходи, които да ги оправдаят. Ако Жоро направи проучването, към което го насочи Дес, ще разберем има ли смисъл в конкретния случай.
4. Да! Да! И да!
(Казах ли „да!“? :D)
Лично аз съм търсил и продължавам да търся всевъзможни начини разходите за тия дейности да не се финансират само от даренията на групата „Вносители“ (която включва всеки от вас със стабилен приход). Например максимално голяма част от паричните награди на конкурса „Изгревът на следващото“ се покриват от продажбите на алманаха „ФантАstika“ (но когато тия продажби са слаби, пак се налага да молим Вносителите да кърпят положението).
Тук е моментът да поздравя Еле, чийто проект по фонд „Култура“ е първият ни сериозен опит да направим българската държава съпричастна към дейностите ни. ;) (Защо лично аз не кандидатствам по бг проекти, ще ви разправям на живо. Кандидатствал съм по европейски... и имаме цял скрит подфорум, който описва одисеите ни с тях. Ако ви е интересно, ще ви дам достъп да го разгледате.)
В отговор на последващо писмо от georg777, Dess wrote:ЧоБи НЕ е издателство в традиционния смисъл. Тя не произвежда „продукт“, не цели печалба и е нелепо да бъде сравнявана с частен бизнес. Идеята не е членовете да дават „едни пари“ и с това участието им да се изчерпва.
Идеята зад ЧоБи е всеки да се включва, според силите и възможностите си, в процеса на създаване и разпространение на книгите. Да, по отношение на разпространението има много какво да се желае. Но докато мислиш в термини като „инвестиции“ и „финансови потоци“, това няма как да се случи. Защо? Защото липсват ХОРА, които да задействат тези процеси, да ги поддържат и да отговарят за тях. И не, не говоря за счетоводител, а за свръзката с него вътре в организацията.
Проблемът не е (само) в липсата на някакъв начален капитал, който да се инвестира – проблемът е, първо, в принципа на работа на книжарниците и отказа на ЧоБи да вдигне цените си до степен те да избиват процента на разпространителя, както вече писа Еле. И второ – ако приемем, че се намери книжарница с достъпен за нас процент – за да бъдем финансово изрядни, както сам казваш, трябва НЯКОЙ да поеме организацията на финансово-документалната страна. Докато ЧоБи не разполага с такъв член, това не може да се случи. Но никой от нас не е ДЛЪЖЕН да го върши.
Само моля, не сравнявай ЧоБи с останалите издателства. Тя не е нещо повече или по-малко – тя е нещо изначално друго. Целите и принципите ѝ на работа са коренно различни. Не казвам, че са идеални и че функционира без грешка – съвсем не. Но докато очакваш от нея да „продава“ (не дай си боже да генерира печалба), няма как да не останеш излъган в очакванията си. Разбира се, винаги си свободен да потърсиш друго издателство, което по-точно да отговаря на нуждите ти – защото ЧоБи няма да се превърне в такова, само за да ти угоди.
Извинявам се за пространните обяснения, но ми се сториха важни и нужни. Добре е всеки автор, пожелал книгата му да стане част от ЧоБи, да е наясно с тези неща предварително.
Кал wrote:Към казаното от Дес (под което принципно се подписвам с две ръце) имам две ВАЖНИ добавки:
1. В едно определено отношение ЧоБи ПРИЛИЧА на останалите издателства (или въобще фирми): Стремим се тя ДА НЕ Е НА ЗАГУБА. Именно оттам сме стигнали (след близо 15 години проби и грешки!) до настоящия статус, в който нямаме банкова сметка и нямаме счетоводство – понеже сме установили, че в последните години те ни вкарват в загуба.
Същевременно оставаме отворени към нови обстоятелства, които да ни убедят да променим статуса си. Задачата, която Дес по-рано предложи на Жоро, е опит да проверим дали тези нови обстоятелства съществуват. Може пък банките да са станали по-благи с таксите си междувременно; може пък Жоро да има идея – и СИЛИТЕ ДА Я ОСЪЩЕСТВИ ДОКРАЙ (!!!) – как през книжарниците да продаваме толкова книги, че поне 300 лева от чистата печалба (след приспадане на унищожени бройки, транспортни разходи, времеви разходи на Куриерите ни за зареждане, „вредни“ за нервите да се разправяш с немарливи книжари – и още, и още, и още...) да отива за банкова сметка и счетоводство.
2. Това, което Дес обяснява, е изключително важно за ВСИЧКИ в ЧоБи – независимо с какви роли участваме (автори, редактори, коректори, дизайнери и всички други по списъка тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=30 – или просто съмишленици). Дес, Еле, Хрис, аз отделяме от времето си, доброволно и безплатно (!), да го обясняваме – тоест да ви обучаваме – с надеждата че когато нас ни няма, ще има кой да се грижи за същите идеали. (Или за още по-смислени. Или дори докато още сме си тук... Ех, пак се размечтах. :)
От друга страна, с външни хора – включително авторите, които сме издавали (Момчил, Григор, Миро, Мария, Християн...) – не сме длъжни да си обясняваме тия подробности. (Макар че аз, с моя пуст оптимизъм ;), продължавам да го правя. Особено ако видя, че дава резултати (Момчил... ъъъ... ъъъ... споменах ли Момчил?).)
Простичко: Участието в ЧоБи – освен всичко друго – ви предоставя безплатно обучение.
Какво ще правите с това обучение, може да прецените само вие.
Users browsing this forum: CCBot and 0 guests