Особености на чобитския настрой за забавление чрез работа

[Dess]

Тоест ти сега виждаш още нещо за изясняване? Какво е то, за да изясним и него, и да приключим? В горното ти писмо други... препоръки/въпроси към мен не видях.

[Кал]

Остана едно последно нещо, по повод благодарностите:

Моля да не ми даваш акъл кого какво „да оставям“. Аз си се закачам с една формулировка на Люба (към която води линкът от „Несистемните и ирационални благодарници“). Който има нужда да разбере закачката, ще я разбере (или ще ми пита, както примерно често прави Люба).

Но по-неприятно ми стана от това, че фокусът в моето обръщение към „благодарниците“ не беше върху благодарностите. Защо беше нужно да се вторачваме в тях? На ниво „заяждане“ ли минахме? Ако да, да знам да се настроя (да не отговарям изобщо).

[Dess]

Аз ли се вторачвам?! Защо според теб ги слагам тия работи в скрит текст?

Да, признавам, не съм последвала линка, защото не ми се занимаваше – и сега няма да го последвам, защото не ми е до закачки. Ако предпочиташ, направо го изтривам тоя скрит текст и всички последвали коментари. Не желая да се заяждам, ни най-малко.

[Кал]

Аз съм читател, Слънце. Чета всичко – все едно дали е в скрития текст. И щом си го казала въобще, приемам, че е било достатъчно важно да се сподели. И механизмът ми за „реакция към кукички“ се включва автоматик. И ти пиша-обяснявам как ми се отразява на мен прочетеното. („Що говорим за проклетите благодарности, а не се съсредоточим върху липсващия контекст - и нуждата да се опознаем? За кого въобще я писах тая приказка?“ И други крясъци в главата ми.)

Пак повтарям: ако не искаш да активизираш обсесивността ми, въобще не ми подавай кукички. Пиши чернови в личната си поща, оплачи се от мен пред някой друг... ако аз не разбера, няма да ти реагирам.

А това, дето не ти се занимава да следваш линкове, вече почва да ни играе лоши номера... Моята реакция на „Не ми се чете“ е „Няма да ти пиша“. Насила хубост? Не.

[Dess]

Добре, изяснявам – за мен смисълът на скрития текст е да отдели важното от маловажното, и второто, един вид afterthought, да не отклонява от главното. Не е идеята да не се чете – а точно да не се вторачваме в него, и покрай „кукичките“ там да изпуснем онова, което всъщност искам да кажа.

За линковете безспорно си прав – но в определени моменти не желая да се задълбочавам, точно както не желая и да споря. Приемаме, че съм реагирала неадекватно на закачката ти, извинявам се и стига толкоз. Моят коментар в оня скрит текст също можеше да е с малко по-закачлив тон, и тогава навярно дори нямаше да изиграе ролята на кукичка. Отивам да си търся закачливия тон.

[Dess]

Кал – и всички Чобити – съжалявам. Обещах да се старая да не провокирам, а в последните дни правя САМО това. Без да искам, и без да целя да се карам с никого. Но не мога да се примиря с принципа „защото аз така съм решил, и вие трябва да го приемете; нямам време/желание/сили да споря.“ В моя свят нещата се предлагат и подлагат на обсъждане, не се спускат отгоре. Това е основополагащ принцип за всеки екип. Ако в ЧоБи не говорим за такъв екип, значи ЧоБи за съжаление не е моето място.

[Кал]

Дес – ако все пак се прежалиш да четеш постовете в този форум (колкото и да ти е неприятно...), ще намериш мои отговори на твърдението „защото аз така съм решил, и вие трябва да го приемете; нямам време/желание/сили да споря“.

Аз... няма да ти ги посоча. Не и този път. Уморих се. Наистина. Не мога повече...

Вчера търканията с теб за пореден път ми струваха час и половина бясно обикаляне из хола, между 12 и половина и 2 часа през нощта (Ани като пише такива неща, не ги драматизира)... и в резултат днес за пореден път главата ми не става за платена работа. (Та поне гледам да си наваксам с Чобиевата.) Това е цяла седмица, в която не успявам да се фокусирам да работя. Даваш ли си сметка какво би означавало да седна да обяснявам всяко решение и решенийце, през което минавам? Имайки предвид колко дебела е собствената ти глава, като си наумиш нещо? Тоест колко много думи ще трябва да се изприказват... без да е сигурно, че накрая резултат ще има? (Впрочем Хрис вече се отказа.)

Това наистина не може да продължи. Затова до края на тая седмица спирам да отговарям дори на важни въпроси. Нека всеки ползва времето за размисъл. (Няма да ти отговоря дори какви бяха сериозните ми причини да постъпя със списание „Осем“ по начина, по който постъпих. Бях си го snooze-нал за по-спокойното време на уикенда... но какъв уикенд? Какво спокойно време?)

Ако другата седмица размисълът не е довел до нищо градивно, мисля да си взема отпуска от Чобиевите дела до края на май. (Така и на теб няма да ти се налага да търпиш мен.)

[Dess]

Кал, горното само ми показва, за пореден път, че не ми е мястото тук.

След като присъствието и поведението ми те натоварва и те води до такива състояния, значи то повече вреди, отколкото носи полза. След като виждаш в него единствено инат, още повече.

Спирам да взимам участие във всякакви обсъждания на нови неща. Ще се постарая да завърша инициативите, които вече съм започнала – новите страници в сайта, които вярвам ще са много полезни за новия облик, администрацията на „Изгрева“ и редакцията на „Вълшебниците“. През това време ще продължавам да поддържам ФБ страницата и кореспонденцията с блогърите, както досега. След това – ако някой друг пожелае, нека ги поеме.

Но няма смисъл да си взимаш почивка заради мен, в период, в който имаш желание и сили да се занимаваш с ЧоБи. Това само би навредило и на теб, и на ЧоБи, а това е последното, което искам. Аз съм тази, която „мъти водата“, и съответно тази, която трябва да се оттегли.

[Purple]

И двамата: не бързайте да вземате решения и да правите заключения. Определено не сте се разбрали и говорят емоциите ви, като не разчитате емоцията на другия.
Поговорете си пак на трезва глава, като се поосвободите от демоните.

[Dess]

Мару, благодаря за желанието да помогнеш. Боя се обаче, че в случая заключенията не са прибързани, защото са резултат от едноседмични сблъсъци по всякакви въпроси – буквално май нямаше случай да си разменим мейл, без да се спречкаме – предшествани от по-малко интензивни, но пак трупащи напрежение спорове. Т.е. целият този процес започна преди известно време, и сега ескалира.

До момента и на мен ми се щеше да мисля, че има начин да се намери верният път. Но също като Кал, на този етап и аз се уморих да го търся. Което значи, че един от двама ни трябва да се отдръпне, за да не спъва работата на ЧоБи. Както писах и по-горе, според мен по-добре би било този човек да съм аз. Не само защото аз в случая се явявам „конфликтната“ личност, колкото и да мразя тази роля, а защото ЧоБи над 10 години е оцеляла без мен... и още толкова ще оцелее. А ако принудя Кал да се отдръпне, в момент, в който той не чувства вътрешна нужда от това, само за да не си пречим – това не бих си го простила.

Да не говорим, че подобно временно отдръпване по никакъв начин не гарантира, че след края му нещо ще се промени. Защото сблъсъците ни, колкото и да са емоционални, имат по-дълбоки корени... и тези корени винаги ще са си там.

[Кал]

Скрит текст: покажи

Дес... май открих разковничето на проблема.

Сравни:

(...) Но не мога да се примиря с принципа „защото аз така съм решил, и вие трябва да го приемете; нямам време/желание/сили да споря.“ В моя свят нещата се предлагат и подлагат на обсъждане, не се спускат отгоре. Това е основополагащ принцип за всеки екип. Ако в ЧоБи не говорим за такъв екип, значи ЧоБи за съжаление не е моето място.

И писмото, което ти бях пратил на 24 април, по повод на презентацията на ЧоБи в Prezi:

(...) Може ли (...) да вземаш самоволно решение в последния момент? (Не можеш да си представиш колко побеснях тая сутрин...)

... Виждаш ли паралела? В доста отношения с теб си приличаме доста. Търканията почват, когато някой от нас (или и двамата) не си дадем сметка, че нарушаваме собствените си принципи. Или пък на другия му се стори, че го правим.

Слагам всичкото това в спойлер, понеже в момента – днес, тази сутрин – не то е важното. Важното, за което ще пусна следващия си пост тук, съм го хванал пак в същия имейл:

Хора, бързането убива. И в крайна сметка ни бави.

А преди да стигна до следващия пост, ми е важно да знаеш, че всичко, което ще прочетеш в него, не е причинено от търканията с теб. Не е. Ако носиш някакви вини – остави ги.

Има и друго – което не заслужава да бъде в скрития текст, затова ще го напиша извън.

Дес, ако ти – или друго дейно другарче – се отдръпне от дейностите на ЧоБи заради неразбирателства с мен, това няма да ме мотивира да продължа с дейностите си в ЧоБи. Напротив, по-вероятно на свой ред ще се оттегля за известно време, за да обмисля~усетя по-пълно какво се е случило – и какво искам да правя оттук нататък. (И да си ближа раните. ) Понеже и за мен отношенията са по-важни от свършените неща. Както обича да казва Ани, I'm a human being, not a human doing.

Това го пиша, понеже е важно да си го знаем принципно. Ако в настоящата ситуация не се случи, толкова по-хубаво.

И сега вече следва по-важното...

[Кал]

Мили Чобити (:

До края на май няма да участвам в нови задачи, свързани с ЧоБи – ще движа само онези текущи задачи, които са ми най-важни в момента.

В частност това означава, че:

– няма да отговарям на въпроси, които не са свързани с актуалните ми задачи. (Умишлено не правя списък на тези задачи; ако ме попитате нещо, а аз не ви отговоря до 2-3 дни, приемете, че не е в належащите ми неща.)

!!! Както и досега, въпросите, свързани с ЧоБи, ми пращайте само в poslednorog-a. Личната ми поща си я пазя за личен живот... доколкото ми остава такъв.

– няма да организирам работни срещи. (Но е възможно да участвам в тях.)

(За приятелски срещи съм все така отворен. Всъщност с това целя да ми остане повече време за тях.)

Причините са три:

1. Имам да наваксвам с платените поръчки, които ми се трупат. (Уха! )

Както отбелязах нагоре в тая тема, миналата седмица въобще не успях да върша платена работа. А сега с Ани и Стела минаваме през такъв период, че е важно да не се „олабвам“.

Самите поръчки пък от един месец насам валят ли валят... It never rains but it pours.

2. Душевното ми здраве изисква да намаля броя дейности, с които се занимавам.

Това си е важно по принцип.

Великият чобитски събор ми събуди много ентусиазъм (и донякъде ме тласна в най-екстремната висока фаза на биполярното, която си спомням през последните десет години – досега никога не съм успявал да карам над един месец със средно 6 часа сън на нощ). Но такива „спринтове“ изстискват скритите запаси на тялото и пак ме плъзват към ниска фаза. Особено като се превърнат в „маратони“.

3. Искам да оставя на всички ни повече време (въздух ) да помислим за наистина важните неща, които ни събират в ЧоБи.

Вчера сутринта писах на един от Чобитите:

До понеделник планирам да съм се преуморил от драматизма си и да си
взема почивка до края на май...

Шегата настрана, в момента наблюдавам колцина от нас ще се включат в
разговора в тази тема:
viewtopic.php?f=2&t=993. И ако числото
на заинтересованите/ангажираните остане малко като сега, наистина ще
си взема почивка, за да оставя време за размисъл – и на себе си, и на
обединеното Чобитство.

Това го казвам (и съм го решил) без грам емоция. Или поне когато бях
сигурен, че емоциите ми са се оттекли.

П.П. Нещо, което си дадох сметка, че другите трудно улавят у мен:
понякога минавам в режим „отстранен наблюдател“, който анализира
ситуациите и разказва за собственото си присъствие в тях, без да влага
емоция (освен ако нуждата от изясняване не я броим за емоция). Все още
не мога напълно да разбера защо други хора приемат този режим като
„враждебен“, „заслепен от емоциите си“ (...) или поне „безсърдечен“.
Ани ми е давала някои насоки защо може да бъда възприет така... но
имам нужда да разбера още.

(Нужди, нужди, нужди... )

Та: Благодаря сърдечно на Лъч, Ал, Мару и Велко, които директно откликнаха на въпросите ми за (не)споделените ни ценности. Благодаря и на Дес, Миро, Вальо и Валя, чиито включвания ми дадоха косвена идея за отношението им.

Това обаче са общо 8 души, а на Великия чобитски събор бяхме 16-17. (Списъка с тези имена не го коментирам, понеже някои от хората там не са се обаждали от година+.) Иска ми се дам достатъчно време и на останалите да помислят и да се включат в темата.

Аз си тълкувам безучастието така: „Имам – в момента или по принцип – по-важни неща, отколкото да мисля какво ни е събрало заедно в ЧоБи“. (Загатнах го и в този пост.) Същевременно, слушайки разсъжденията ви в горната тема и наблюдавайки реакциите ви в други процеси, аз пък си дадох сметка, че за мен най-важното нещо – в момента и по принцип – е да разбера какво ни обединява в ЧоБи; къде се различаваме; кои различия мога да преглътна, кои – не. (Това е нещо като темата за партньорствата, но по-широко. ) Някои от вас държат на действието и не намират особен смисъл в такъв тип изяснявания (демек „думи, думи, думи“ ); аз не намирам особен смисъл да действам, когато не съм си изяснил защо – и с кого – го правя.

Дотук коментирах основно количествената страна на проблема - колцина от нас считат това обсъждане за достатъчно важно, за да му отделят време-сили. Искаше ми се да споделя няколко наблюдения и за качествената му страна – как се почувствах (препънах) от онова, което написахте (или прочетохте накриво – или въобще не прочетохте ) дотук... но този пост стана предълъг, така че ще ги оставя за друг път.

~

Ако имате нужда да обсъждаме нещо от горното, давайте. Но на мен ми е много по-важно да чуя гласовете ви по темата за ценностите.

Продължаваме... и продължавам да ви обичам (да не се обърка някой, ей! ),
Кал)

[divna3]

Кал, аз само за действието и мисленето, да се включа... При мен действието е водещо, дори... животодвижещо, макар да обмислям действията си, по моя си по-скорострелен начин. Ако потъна в размисли или си дам почивка, без да действам, само да мисля и да се чудя кое е правилно, кое грешно и къде е златната среда, ще се депресирам, ще ме хване летаргия и повече нищо, от така планираното в този момент, няма да мога да направя качествено. Ако не ми е задължение, няма да го направя въобще.
Точно така си прецаках личното писане... Почнах да обмислям къде не ми се получава, а сега не мога да пиша, въобще. Все още опитвам, де.
Силно интуитивна съм и съм забелязала, че когато действам, нещата в почти 95% от случаите, ми се получават доста добре. Какво, ако не действие е цялата ми работа с клуба? Там време за дълги полемики и мисли няма.
Другото важно при мен е, че аз трябва да се съобразявам с децата, с които работя - с всяко поотделно, а и с церия екип. Научила съм се да заглушавам някои свои принципи и гласове, за да продължи да ни има... Важно е да ни има, защото казанато отлита, а написаното остава - нещата, които пишем са добри и ценни, според мен.
Мисълта ми е, че се опитвам да опростявам част от нещата, да вървят леко и простичко, без излишни дилеми, защото и без това е трудно.
Ако трябва да съм честна, понякога ми е писвало от всичко това, но имам отговорност към събраните деца, към своето собствено, а и към бъдещетото, ако дойде... трябва да се стягам, да работя и да го правя така, че да ми харесва, затова залагам на действие... Дано да разбереш по-ясно гледната ми точка, защото сме много различни и е трудно

[Люба]

Ако не искаш изяснявания - не ми подавай „кукички“.

Принципно (не лично) - абе, то много лесно да се каже, ама когато/понякога човек не знае кое е "кукичка" и се тръгват опитите да се откачи. Понякога и с по-сложни съпътстващи ефекти, обмени, недоразумения ...
Това не коментирам с цел да го обсъждаме. Само размисъл, щото от личен опит - кукичките са си ... ходи ги гони.
И най-лечебното в някои случаи е човек да отрязва малкото парче плат с кукичката, дето го е закачила, и да си продължи. Защото така може да възпитава/изпитва други свои аспекти и умения на духа.
Съответно - ще може да се забавлява (както гласи темата )

[Кал]

Моят фокус горе беше върху „изяснявания“. Нали знаеш какво се случва, когато човек си продължи по пътя да възпитава други свои аспекти, без да си е изяснил какво е „сбъркано“ в настоящите му?

А ако му се превърне в трайна стратегия, от един момент натам хич не води до забавления...

[Кал]

В края на май пратих до всички Чобити една лична молба. Сега я допълвам с нещо, което ми изкристализира покрай една разправия между мен и Ани преди малко (но се трупа в „работните“ ми отношения с най-различни Чобити от поне два месеца):

Смисълът на личната ми молба беше: вижте ме, чуйте ме. Не ме оставяйте с впечатление, че онова, което съм ви писал, изфирясва без следа. (Защо това е важно, не само в ЧоБи, ами във всяко отношение, което поддържаме, вярвам, че всеки от вас знае.)

От поне два месеца я допълва още едно усещане, което ме натъжава или ядосва, или отдръпва от общите ни дейности (реакцията ми зависи от какво друго ми се вихри в конкретния момент): усещането, че сума ти народ в тая Човешка библиотека знае повече и по-добре от мен. И е твърдо решен да ми го докаже.

Или, казано по-недраматично: усещането, че доста от активните ни Чобити ми нямат доверие, когато им връча задачка или ги помоля за услуга – нямат ми доверие, че съм премислил задачката внимателно; или че ако не съм им обяснил достатъчно (за тях) подробности, съм имал причини да съм по-лаконичен (причина номер едно: временемия) – но това не обезсмисля цялата задачка и не значи, че зад формулировката, която съм ѝ дал, няма сериозни съображения. Не вярват в „експертния опит“, който съм натрупал през тия петнайсетина години. Не вярват, че аз – също като тях – мисля по това, което правя/пиша. И навярно единствената разлика помежду ни е, че аз съм го мислил по-дълго време.

Вие как се чувствате, когато ваш съратник се съмнява в петнайсетгодишния ви опит? Или в способността ви да мислите активно – поне колкото него?

Аз – ето така: (Или се ядосвам; или се отдръпвам от съвместните ни дейности/отношения...)

П.П. Ако някой прочете горното като атака срещу някого, ще си взема отпуска от... всичкото поне до есента. С много

[Лъч]

Пък аз май напоследък хич не обичам да ми дават задачи. Закачам темата от думите ти, Кале, без да се закачам със самото казано.

Не знам дали да го водя особеност моя за действие (ако избягвам думата работа), или нова нужда от подходяща формулировка, но това някой да ме притегли в дейност - един вид да ме спечели за нея, ми е най-сладкото включване. Горе-долу наравно сладко с нещото, което още уча - да казвам "не, не искам" и "не, не съм съгласен".

Тая година в ЧоБи имам нужда да допринасям с готов "продукт" - нещо, което е осезаемо и което мога да възприема лесно, когато погледна мислено назад и се питам "А тия месеци какво направих в и за ЧоБи?".

[Кал]

Какво се случва когато моля (ли моля) за подкрепа, а ми мълчите (ли мълчите):

Обяснявам логиката да се оттегля от разгласата на „ФантАstika 2019-20“:

Когато аз помолих за подкрепа в разгласата на „Приказата...“ през май, единствените Чобити, които ми откликнаха, бяха Дес и Ради. Аз чаках... напомнях... чаках... чаках... накрая свих рамене и си казах: „Окей, явно всички си имат по-важни задачи. Аз също си имам важни задачи – например да осигуря добра разгласа на новото ни издание – и ще се фокусирам върху тях. А за другите ни дейности – например алманаха – ще оставя да се погрижат други хора.“ Принципът ми е да правя главно онова, което няма кой друг да върши (а е важно).

...

На практика, Наско, от месец май насам се намираме в абсолютно същата ситуация, покрай която навремето се отдръпнах от подготовката на алманасите: когато ти доста дълго време ме беше оставил да върша всичко около поредицата на ЧоБи самичък. Нали помниш какво обясних на скорошната ни среща в корейския ресторант? Когато някой остане единственият човек, който движи дадена (важна) дейност, логично е той да се оттегли от онези дейности, които ги вършат и други хора – за да не се „преразтегне“. Тази логика е чисто оптимизаторска.

[Nasko]

Когато има проблем с несвършена работа, аз винаги си задавам въпроса: „Какво не съм направил аз?“ И винаги си озвучавам отговора: “Не съм направил това и това...“ И знам защо не съм го направил. Ако смяташ, че привършването на алманаха и проблемите около тиражирането му, са ме оставали „айляк“ кажи, да се чувствувам виновен, че не съм помагал за „Приказката“. Но никога не търся виновни сред другите. И сега просто искам да се свърши работата, като за целта ми пратиш три мейла.
Ако пък преценяваш че споменатите проблеми, ходенето на работа в музея, писането на „Краят на...“ 3, не е достатъчно запълнило времето ми, кажи.

[Кал]

Писмото, което ще цитирам сега, е пратено на Наско, преди той да напише горния пост:

(...) не ми прати(хте) медиен анонс с всички елементи, за които ви помолих.

Като го пратите, аз ще оставя тая задача [да пишем на въпросните три мейла] на Дес.

Ето още едно днешно писмо, на което до момента нямам отговор:

Драги ред-екип,

Моля до сряда, 17-и, да ми кажете дали искате да обявим двете издания
на алманаха в блога ни в началото на по-следващата седмица:
понеделник, 22 юни.

(А няма как да разпращаме анонс за алманаха, преди да сме обявили изданието в блога ни – нали така?)

С което вървим към другия ни принципен проблем: как да направим комуникацията си по-ефективна. Приемам препоръки.

[Nasko]

Искам да обявим алманаха в блога.
Смятам, че за анонс е напълно достатъчно са пишем:

„Излезе 10-ият юбилеен алманах за фантастика и бъдеще ФАНТASTIKA 2019-20 в 450 страници, 120 от които цветни. В него, освен петте отличени разказа от конкурса „Изгревът на следващото“ ще срещнете „Марсианската одисея“ на Стенли Вейнбаум и „Пътят на Абогин“ от Биленкин, нов разказ и статия от Николай Теллалов, обзори на китайска, израелска фантастика и ТВ сериали, поезия, живопис и хумор.“

[Кал]

Мили ми (:

Първи ВАЖЕН извод от снощната среща: когато видите етикета „ВАЖНО“
(или „СВРЪХВАЖНО“), отделете време и мисловно пространство да обърнете
внимание на темата. Ако тя ви насочва да четете във форума – прежалете
се и четете там. (А междувременно ще пуснем едно проучване на какви
места ви е най-удобно да общувате писмено по сериозни теми. За устните
дискусии и живите срещи стана ясно, че всички искаме да си ги случваме
повече.)

И второ ВАЖНО: вие също ползвайте етикета „ВАЖНО“, когато прецените,
че вниманието ни наистина ви трябва.

Ето и звукозаписа от самата среща:

http://www.mediafire.com/file/qq0cbhdgd ... e.mp3/file

Благодаря за масираното присъствие – и за масираното усещане, че
-всички- имаме желание да си говорим и да се слушаме за нещата, които
са ни важни.

Продължаваме,
Кал)

П.П. Качвам това и във форума, понеже ако ни потрябва пак, е много
по-лесно да дадем един линк, отколкото да ровим за стари писма:

viewtopic.php?p=31210#p31210

On Fri, Oct 9, 2020 at 11:04 AM Kal wrote:
>
> И тъй:
>
> Фиксираме срещата за 10-и (УТРЕ!), от 20:30. Ще ползваме Google Meet – ето линк:
>
> https://meet.google.com/ezm-fxie-zgd
>
> За всеки случай имайте подръка слушалки и микрофон, за да преборим телефонията.
>
> Моля да не закъснявате, понеже имат да се кажат доста неща и да се
> задават въпроси, а на някои от нас им се налага да си тръгнат още
> преди 22:30.
>
> Форматът ще е:
>
> 1. Аз разказвам за натрупалото се у мен разочарование (припомнете си
> линковете долу).
>
> 2. Вие ми задавате въпроси и споделяте гледни точки.
>
> 3. Заедно мислим какво можем да направим оттук нататък.
>
> !!! За да ни стигнат тези 2– часа, е важно да не РАЗВОДНЯВАМЕ темата с
> други проблеми на ЧоБи. (Например как По-желаваме/не По-желаваме
> книгите в поредицата.) Оставете другите проблеми за отделни срещи. В
> това отношение ще модерирам „остро“ – извинявам се отсега на
> евентуалните „порязани“. (И Мару, ще съм благодарен да ми бъдеш гръб в
> модерирането. :)
>
> И отново да кажа – този разговор ми е изключително ВАЖЕН. Надеждата ми
> е той да върне част от мотивацията ми за общи ЧоБи дейности; и да
> улесни последващите разговори по такива теми. Простичко казано, да
> почувствам ЧоБи и хората във и покрай нея като дом и семейство, от
> истинските.
>
> До утре,
> Кал)
>
> On Mon, Oct 5, 2020 at 7:36 PM Kal wrote:
> >
> > Мили Чобити:
> >
> > От месец май насам у мен се трупат недоумение и разочарование покрай
> > неспособността ни да си говорим за принципите и ценностите, които ни
> > свързват в ЧоБи. Основният повод беше слабото участие на Чобитството в
> > това обсъждане:
> >
> > viewtopic.php?f=2&t=993
> >
> > Каня ви да си припомните и размишленията ми в точка 3 тук:
> >
> > viewtopic.php?p=29974#p29974
> >
> > Неколцина от вас споделиха, че този разговор за ценностите ни се
> > нуждае от устно начало – една или няколко живи дискусии – след което
> > (или успоредно) може да продължи във форума. Затова сега ви каня да
> > изберем дата за жива дискусия. Моля до четвъртък, 8-и, да се
> > отбележите в този Дудъл:
> >
> > https://doodle.com/poll/rm93wqpx6m9mbp8n
> >
> > Този разговор за мен е изключително ВАЖЕН – от него в огромна степен
> > зависи мотивацията ми да продължа да доброволствам в общите ни
> > дейности. Затова нека не го отлагаме; и нека се включим максимален
> > брой хора.
> >
> > Развързващ октомври,
> > Кал)

[Кал]

Покрай организацията на едно награждаване:

(...) Тъкмо тая събота си приказвахме с теб какъв е основният плюс на това, че всички в ЧоБи сме доброволци – а именно, че не сме ДЛЪЖНИ на никого за нищо. И в момента, в който нямаме сили да свършим/довършим нещо, сме в пълното си право да се оттеглим от него. А ако намерим сили да се извиним на въвлечените хора – прекрасно. Но това е само бонус. Жест на добра воля. Ако пък някой смята, че сме му длъжни... има един шаблон в черновите на poslednorog-а, казва се „Полу-автоматичен не-отговор“. Цитирам го целия:

Съжаляваме, ако не получите отговор на писмото си навреме (или изобщо); в момента Човешката библиотека не разполага със свободни доброволци. Ако желаете да ни помогнете, включете се: http://choveshkata.net/blog/?p=5780

Екипът на ЧоБи

Каквото и да решите за това награждаване (изрично казвам „решите“, понеже аз нямам къде да го добавя в препълнената си паница с ЧоБи дейности), най-сърдечно ти препоръчвам да не участваш повече в тази подготовка. Като приятел към приятел. Като човек, който е прегарял емнайсет пъти, понеже е правил неща, защото се е чувствал „длъжен“. А като прегорим веднъж, си изгубваме силите да правим дори нещата, които НАИСТИНА сме длъжни да правим – примерно да сме опора на семействата си, да се държим адекватно с приятелите си, да си вършим платените ангажименти... вие знаете най-добре кои са вашите собствени.

И още: при такова продължително насилие над себе си се получава ето ^това^: насилие над процеса и, като резултат, насилие над другите участници в него. Кой печели? :(

Не пиша горното осъдително (опазил Космосът), а състрадателно. Имайте милост към себе си. И теглете майната на всяко половинчато усилие, което уловите, че правите. Ако усилието е ЦЯЛО, не вие ще влачите него, а то ще ви дърпа напред. Тая рецепта работи.

Бъдете,
Кал

Уф... и другата рецепта, която работи:

Когато някой наш съекипник е тръгнал да върши дадена работа, а ние не искаме да вършим тази работа, нека не му пречим. Да не ставаме прът в колелата му. Много е гадно. :(

Ако има нужда да изясня смисъла на горното, поканете ме на жива среща.

[Кал]

Още нещо, което държа да имате предвид:

(...) моля до второ нареждане да не разчитате на хората в Ядрото да вършат нещо, което ви се струва важно да свършим. В момента там активни сме останали само Хрис, Дес и аз – и всеки от нас изнемогва под задачите си. Ако държите нещо да се случи, включвайте се в случването му.

[Кал]

(...) Фокусът ми в следващото полугодие ще е върху представянето на
англоезичните ни издания (https://choveshkata.net/blog/?page_id=8419)
по света (да се чете: ходене по купища виртуални фестивали... и може
би един Еврокон в плът и кръв :D) + търсенето на платена реализация за
тях.

А покрай най-скорошното ми откровение
(viewtopic.php?p=32083#p32083) – и
поредица други откровения, за които основна заслуга има Ани :) –
по-лесно ще се пускам от проекти, за които усетя, че повече ми
изцеждат силите, отколкото да ми носят нови. И по-рядко ще се включвам
в обсъждания, които могат да минат и без моята мерудия (или грозде).

Но ще ви обичам все толкова... ако не и повече.

Забравих: Освен това в следващите месеци администрирам (заедно с Ки)
конкурса „Изгревът на следващото“.

А от октомври докъм февруари може би ще помагам с организацията и
администрацията на следващия ни Копнеж за растящо творчество. Ще реша
според заетостта си (и наплива от други желаещи да го свършат :).

[Mokidi]

Жоро (и Ради). Понеже тази инициатива тръгва от вас, струва ми се редно вие да си извършите проучванията, а именно:

1. Колко ще струва отварянето на банкова сметка? – сравнение на поне 3 варианта от различни банки, както правим с печатарските оферти.

2. Колко ще струва счетоводството, ако фондацията се регистрира по ДДС – и наема ли се някой от вас да отговаря за всички бумаги?

3. Какво предлага книжарницата: на каква цена ще продава книгата и какъв процент от печалбата ще остава за нея?

4. При какви условия ще се случва това? След горчив опит, ЧоБи вече НЕ дава книги на консигнация.

Вероятно има и още (доста), но това стига като за начало. В момента ЧоБи не разполага с хора, които да проучват горното и да се консултират с когото и да било. Тъй че ако желаете – заемете се двамата с Ради и ни пишете резултатите – в цифри. Ако и вие нямате време и/или възможност – идеята просто няма как да се осъществи. Благодаря ви и успех!

Хубав уикенд,
Дес

П.П. Всички останали – не съм ви извадила от кореспонденцията, за да демонстрирам как се случват нещата в ЧоБи. Всичко е на изпитания принцип „Кой предложи, той заложи“. Благодаря за вниманието :)

Вмъкнах писмото на Дес за повече контекст към долното. -- Кал

~

По повод запитването на Жоро и дискусията по мейл листата, и по молба на Кал за увековечаване на творението ми, лепвам това тук:
Ще се опитам да обясня онова, което другите прескачат и което явно създава неразбиране у по-новите чобити:
ЧОБИ (по принцип) Е БИЛА ТАМ, КЪДЕТО МИСЛИШ ДА ХОДИШ.
1. Книжарниците взимат солиден процент от коричната цена, за да продават книги. Дори милите книжарници. В коричната цена на ЧоБи такъв процент не е предвиден.
2. Книжарниците не се отнасят мило с дадените им (особено на концесия) бройки. Имат навика да ги мачкат, мокрят, оставят да пожълтеят или направо ги губят. Или забравят да си ги отчетат. И т.н. Голямо издателство предвижда И такива разходи в коричната цена. В тази на ЧоБи не са заложени.
3. За да има банкова сметка и счетоводител, ЧоБи трябва да генерира достатъчен паричен поток - поне от рода на 300 лв. ЧИСТА ПЕЧАЛБА годишно, които да може да вложи в таксата за сметка и в заплащането на счетоводителя (ако е минимално). ТОВА НЕ Е ЗАЛОЖЕНО ПОНАЧАЛО в целите и задачите на ЧоБи. Разходите на ЧоБи са сведени до минимум в този смисъл. До живо месо.
4. Нуждите на ЧоБи от финансиране се поемат от доброволци от средите на ЧоБи. (Награди за конкурси, разходи за разни неща). Задачите на ЧоБи се изпълняват от доброволците й. Ако някой има някаква специфична задача наум и тя не се изпълнява вече - очевидно който пита, той и доброволства да провери условията и евентуално да изпълнява задачата. Измъкване с "ама аз само пея в хора"... така де.
Иначе разбирам какво мъчи по-незапознатите с функционирането на Чоби и какви очаквания имат, но ЧоБи е изцяло на доброволческа основа.
--
Край на поучителната лекция.

[Кал]

Няколко допълнения по точките на Еле:

1. Коричната ни цена предвиждаШЕ търговската отстъпка за книжарниците – когато тази отстъпка беше 30%. Затова имаме и Приятелска цена, на която даваме книгите на читателите, които директно ни потърсят; тя е горе-долу с 30% по-ниска от коричната.

2. Да, голяма част от книжарниците се отнасят немарливо към дадените им книги – и не поемат отговорност за похабените бройки. (Пример: Една идиотеса от Booktrading ни върна алманах със СКЪСАНА корица. Без дори да предложи да ни го платят. Опитвали ли сте да се разправяте с подобни хора? Аз – близо десетилетие.......) Ако калкулираме тези унижощени бройки, коричната ни цена трябва да стане по-висока. Това директно противоречи на мисията ни книгите ни да са максимално достъпни като цени. (А не 17 лв. за романче от 200– страници... ахъм.)

Затова вече НЕ даваме книгите си на консигнация. Освен на книжарниците, които са се доказали като коректни във времето. (Единствената „оцеляла“ до момента е „Български книжици“.

3. Счетоводството и банковата сметка имат смисъл да бъдат заложени като разходи (и сме ги плащали 10+ години), когато има приходи, които да ги оправдаят. Ако Жоро направи проучването, към което го насочи Дес, ще разберем има ли смисъл в конкретния случай.

4. Да! Да! И да!

(Казах ли „да!“? :D)

Лично аз съм търсил и продължавам да търся всевъзможни начини разходите за тия дейности да не се финансират само от даренията на групата „Вносители“ (която включва всеки от вас със стабилен приход). Например максимално голяма част от паричните награди на конкурса „Изгревът на следващото“ се покриват от продажбите на алманаха „ФантАstika“ (но когато тия продажби са слаби, пак се налага да молим Вносителите да кърпят положението).

Тук е моментът да поздравя Еле, чийто проект по фонд „Култура“ е първият ни сериозен опит да направим българската държава съпричастна към дейностите ни. ;) (Защо лично аз не кандидатствам по бг проекти, ще ви разправям на живо. Кандидатствал съм по европейски... и имаме цял скрит подфорум, който описва одисеите ни с тях. Ако ви е интересно, ще ви дам достъп да го разгледате.)

[Dess]

И продължаваме темата с още принципни положения. Не е зле да пращаме тук всички, ПРЕДИ да се заемем да ги издаваме:

ЧоБи НЕ е издателство в традиционния смисъл. Тя не произвежда „продукт“, не цели печалба и е нелепо да бъде сравнявана с частен бизнес. Идеята не е членовете да дават „едни пари“ и с това участието им да се изчерпва.

Идеята зад ЧоБи е всеки да се включва, според силите и възможностите си, в процеса на създаване и разпространение на книгите. Да, по отношение на разпространението има много какво да се желае. Но докато мислиш в термини като „инвестиции“ и „финансови потоци“, това няма как да се случи. Защо? Защото липсват ХОРА, които да задействат тези процеси, да ги поддържат и да отговарят за тях. И не, не говоря за счетоводител, а за свръзката с него вътре в организацията.

Проблемът не е (само) в липсата на някакъв начален капитал, който да се инвестира – проблемът е, първо, в принципа на работа на книжарниците и отказа на ЧоБи да вдигне цените си до степен те да избиват процента на разпространителя, както вече писа Еле. И второ – ако приемем, че се намери книжарница с достъпен за нас процент – за да бъдем финансово изрядни, както сам казваш, трябва НЯКОЙ да поеме организацията на финансово-документалната страна. Докато ЧоБи не разполага с такъв член, това не може да се случи. Но никой от нас не е ДЛЪЖЕН да го върши.

Само моля, не сравнявай ЧоБи с останалите издателства. Тя не е нещо повече или по-малко – тя е нещо изначално друго. Целите и принципите ѝ на работа са коренно различни. Не казвам, че са идеални и че функционира без грешка – съвсем не. Но докато очакваш от нея да „продава“ (не дай си боже да генерира печалба), няма как да не останеш излъган в очакванията си. Разбира се, винаги си свободен да потърсиш друго издателство, което по-точно да отговаря на нуждите ти – защото ЧоБи няма да се превърне в такова, само за да ти угоди.

Извинявам се за пространните обяснения, но ми се сториха важни и нужни. Добре е всеки автор, пожелал книгата му да стане част от ЧоБи, да е наясно с тези неща предварително.

[Кал]

Към казаното от Дес (под което принципно се подписвам с две ръце) имам две ВАЖНИ добавки:

1. В едно определено отношение ЧоБи ПРИЛИЧА на останалите издателства (или въобще фирми): Стремим се тя ДА НЕ Е НА ЗАГУБА. Именно оттам сме стигнали (след близо 15 години проби и грешки!) до настоящия статус, в който нямаме банкова сметка и нямаме счетоводство – понеже сме установили, че в последните години те ни вкарват в загуба.

Същевременно оставаме отворени към нови обстоятелства, които да ни убедят да променим статуса си. Задачата, която Дес по-рано предложи на Жоро, е опит да проверим дали тези нови обстоятелства съществуват. Може пък банките да са станали по-благи с таксите си междувременно; може пък Жоро да има идея – и СИЛИТЕ ДА Я ОСЪЩЕСТВИ ДОКРАЙ (!!!) – как през книжарниците да продаваме толкова книги, че поне 300 лева от чистата печалба (след приспадане на унищожени бройки, транспортни разходи, времеви разходи на Куриерите ни за зареждане, „вредни“ за нервите да се разправяш с немарливи книжари – и още, и още, и още...) да отива за банкова сметка и счетоводство.

2. Това, което Дес обяснява, е изключително важно за ВСИЧКИ в ЧоБи – независимо с какви роли участваме (автори, редактори, коректори, дизайнери и всички други по списъка тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=30 – или просто съмишленици). Дес, Еле, Хрис, аз отделяме от времето си, доброволно и безплатно (!), да го обясняваме – тоест да ви обучаваме – с надеждата че когато нас ни няма, ще има кой да се грижи за същите идеали. (Или за още по-смислени. Или дори докато още сме си тук... Ех, пак се размечтах. :)

От друга страна, с външни хора – включително авторите, които сме издавали (Момчил, Григор, Миро, Мария, Християн...) – не сме длъжни да си обясняваме тия подробности. (Макар че аз, с моя пуст оптимизъм ;), продължавам да го правя. Особено ако видя, че дава резултати (Момчил... ъъъ... ъъъ... споменах ли Момчил?).)

Простичко: Участието в ЧоБи – освен всичко друго – ви предоставя безплатно обучение.

Какво ще правите с това обучение, може да прецените само вие.

[Кал]

След два дни размисъл по горния разговор – и години подобни ситуации преди това – стигнах до следното:

Една огромна разлика между хоризонтални организации като ЧоБи и вертикални (напр. мнозинството фирми) е, че всеки нов участник автоматично получава възможността да участва във взимането на решения и случването на процеси наравно с другите. (От писмата на Жоро останах с впечатление, че той не е знаел това.)

Хоризонталността обаче влече още една особеност: Че всеки нов участник има личната отговорност да се (само)образова достатъчно добре за актуалните процеси и състояния, преди да предлага нови процеси или промени в настоящото състояние.

В противен случай неговите предложения и действия: а) биват игнорирани от останалите (което, като всяко усещане за нечутост, води до отдръпването му от организацията); или б) заставят по-опитните участници да отделят от собственото си време, за да го образоват (което води до фрустрации при тях и конфликти; важно е да имаме предвид, че в хоризонталните организации участниците или са доброволци, или в огромна степен сами решават къде да влагат времето и усилията си – тогава усещането, че чужди действия ни заставят да пренасочим време/усилия към тема, която не ни е най-приоритетна в момента – или въобще не ни е присърце – неминуемо ражда напрежение).

Простичко:

1. ЧоБи ви дава възможност да правите всичко от самото си включване в нея.

2. За да не вкара вашето „всичко“ другите Чобити в стрес, първо се постарайте да научите възможно най-много за тяхното „всичко“ – или поне за онези вече натрупани знания и опитности, които имат отношение към вашите предложения.