Хайде малко да освежим и тая тема...
Горещо препоръчвам:
Cross Ange: Tenshi to Ryuu no Rondo
...или за по-кратко Cross Ange.
Всъщност още преди два месеца имах бруталното удоволствие да се запозная с това аниме. Сега обаче, след като онзи ден приключих повторното му гледане с непредубедена публика, която беше също толкова възторжена колкото и аз, мога свободно и с чиста съвест да изсипя суперлативите си.
В рамките на 25 епизода от тази завършена история се съдържат много екшън, хипер драма, поредица обрати, съпътствани със социални коментари върху свободата и последствията на избора, стагнацията на обществото и носенето на отговорност. Плюс песен. Точно така, ПЕСЕН! Която при това има ключова роля в сюжета! Ето нещо оригинално, а? И има още. Много още. ЕТО:
- Саундтракът изобщо е на максимална висота. Интрота, аутрота, драматични арии, kickass battle tracks - всичко
кърти! Музикалната режисура прави поне половината от изживяването.
- Историята е епична и като мащаб, и като реализация - като сюжетни дупки почти липсват. Всичко рано или късно бива пояснено, или поне загатнато с достатъчно податки за да може съсредоточеният зрител да досглоби пъзела. Структурата на сюжета всъщност доста наподобява класическо "високо фентъзи" - всичко започва отначало и полека, като залозите и темпото непрекъснато се вдигат, действието ескалира, докато накрая... накрая борбата е за всичко. Буквално. (Е, не чак за цялата вселена, де. But close enough.)
- Персонажите също не са оставени на заден план. Добре развити, с динамични отношения помежду си, скрити аспекти, the works. Публиката която беше с мен на второ гледане сподели, че била впечатлена от това колко много взаимодействат герои(ни)те помежду си и как постоянно им се сменят отношенията в зависимост от развоя на събитията.
- ДРАКОНИ! Че как иначе!?
А обратът, свързан с тях, е супер зашеметяващ. Жокер:
Soylent Green. (Акронимът им също е забавен.)
Естествено, нищо не е съвършено и анимето си има своите кусури. Основният е тоталният fanservice - който е винаги, навсякъде, във всеки епизод. Но! Като изключим разни чисто визуални решения и централният running gag на сериала, цялата тази, кхъм, преекспонираност на cast-а е
вплетена в самата
история. Което осмисля нещата, освен за тоталните пуритани. Друг проблем е, че към края темпото става малко
прекалено забързано, което налага известна компресия на сюжета - според мен (и публиката) всичко щеше да е идеално ако имаше още два-три епизода, за да разгърнат по-свободно определени части от историята.
Като цяло, това са основните оплаквания. Всичко останало са бели кахъри.
BOTTOM LINE - УНИКАЛНО ДОБРО АНИМЕ. Уникално добро произведение на изкуството изобщо. До степен аз и публиката да дискутираме, че вероятно ще мине време преди да попаднем на нещо толкова вдъхновяващо.
::Acknowledgements::
ОГРОМНИ благодарности на
Мару (Purple), която ми изпрати преди гореспоменатите два месеца
Anime list 101 по пощата, който съдържаше още и
The Ultimate Anime Recommendation Flowchart. Благодарение на нея открих тази скъпоценност, макар и първоначално това да не беше замисълът ми.
Както писах в моя отговор:
В пощата си Вик wrote:Flowchart-ът, дето си ми изпратила, може да бъде доста подвеждащ. ^^
Понеже търсех тия дни нещо по-неангажиращо, маршрутът ми мина така: Action/Adventure ---> PURE FUN ---> How stupid it can get? ----> Cross Ange: Tenshi to Ryuu no Rondo
Е, изгледах го и сега все още си бърша мозъка от стените...
Мда. Вие си ме знаете.
Колкото по-качествено е творчеството, толкова по-умопомрачен ставам след това. Но туй е друга тема.
) – още от първата серия; 2) съвсем сериозно. Даже май твърде сериозно... като започнаха да ми се повтарят ситуации, го изоставих. Но дава добро емоционално възпитание за гимназисти. Предполагам не само японски. 
