Раздумки на редактори

[frog]

Едно от нещата, които наистина биха ме отказали от списанието, е постоянното изнасилване с предикативната позиция на поясняващите йога думи.
Направо умирам всеки път. То не беше йога практика, й. център, й. студио, й. курсове, й. семинар, й. преподавател, й. терапия, й. асани...

Скрит текст: покажи

Това да не ви е тенис корт

Кое е спасило израза "Задълбочено навлизане в практиката на ащанга виняса йога на Олимпийската ривиера". Може би разликата между практика и практикуване. А може би няма разлика, но има опасност да се практикува ривиерата?

О. Има и йога настроение... Също:

Скрит текст: покажи

"Класическа Йога, Въздушна Йога, Йога за Бременни и за Деца"

А защо някой е "Йога преподавател и Рейки учител"?!

[Кал]

А какво препоръчваш като решение за всеки от тия казуси? Смисълът на тая тема е да събираме добри йога *ъъъ, това ще се окаже някой психовирус...* практики.

(Аз нямам проблем „йога“ да се ползва като „тенис“ или „бизнес“.)

[frog]

Някой ден ще се изкажа уж с препоръки. Освен ако тотално не съм се отчаяла!

Това списание няма ли си редактор?! И той кат' мен би трябвало да взема пари! Само дето явно спи! Сега няма да си хабя крачките да стана да видя кой е радектор. И някой ден ще спра да му оправям бакиите!!! И списанието ще е грозно! В крайна сметка не съм длъжна. Аз съм коректор.

Истинскатата доброта се проявява тогава, когато е налице правилно разбиране за това как да се помогне на другите хора, съчетано с твърдост на характера, даваща ни способността да се противопоставим на техните недостатъци.

Преди това:

Добротата е качество, изначално присъстващо на душата.

Скрит текст: покажи

Друг е въпросът с какво свое пишат "авторите".

[frog]

Това е силата, която дарява човека със способността да промени отношението си към обкръжаващия го свят.

Можело значи. Т.е. авторът не е пълен ид. Значи редакторът би следвало да е.
Ще почакам до края на статийката. Може нещо смислено да излезе.

О-хо-ХО!!! То било откъс от книга... Тях обикновено ги пускат ей така. Цяло чудо е, че са ми го дали да коригирам. Веднъж ми спестиха един такъв откъс и после в списанието нарочно го намерих, четох и съответно червих.

[frog]

Черпя с изречение Вариант пратих вече. Тук липсва не за ваше упражнение. Просто няма нужда

Описани са сериозни странични ефекти при приемане на масло от малки деца, които настъпват в рамките на няколко часа.

Преди време някои от поправките ми за списанието бяха сметнати като пищене. А аз никакви критични неща не съм писала до екипа. Просто съм си вършела коректорската работа и малко отгоре, когато вече те такива накъм редакторски работи ни моа да не ги видя.
Та... без да съм искала обяснение, казаха ми, че някои авторски текстове идват в такъв вид (демонстрираха ми - да, беше страшно), че все някакви грешки остават. Е... добре.
Не знам какъв редактор може да остави масло от малки деца, настъпващи. Определено се иска талант да се измъдри такова изречение.

[frog]

Не харесвам как пише... Сухо ми е, омотано ми е, не ме докосва, всички тия позовавания колко било некултурно и комерсиално в България...
Не знам точно как да се пише, но не се пише така!*
http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/26513
http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/26030

Иначе вестник "К..." не видях изрично да имат коректор. Това обяснява защо редакторката поправя правилни неща, плюейки върху моя труд да си проправям път през тия текстове...

Вариант: следващия път да откажа да пооправя текст, тя да го получи в целия му редакторски и коректорски блясък и текстът да излезе също бляскав, защото няма да се е справила с всичко коректорско. А после да скочим на мечка на вестника! Съгласни?

* Всъщност дадох някакви препоръки как да (не) пише. Препоръчах за лекота, стил и изразяване да чете подобни текстове. Макар че не знам останалите във вестника как са. Препоръчах по-кратки и незавъртяни изречения. Веднъж беше направил много сложна конструкция, защото отказваше да членува едно чуждоземско съществително... И безброй пъти казах да спре с тия забити натяквания каква е културната атмосфера в България. С констатации от тоя тип нищо не се постига. Всъщност постига се - hate. Върл.

[Кал]

Скрит текст: покажи

Хрс, само да вметна нещо съвсем нередакторско: Тежко чувство е, когато близък човек не приема творчеството ни. Така, както би ни се искало да го приема. А ние понявга сме склонни да сме МЕГАкритични към близките си – щото са ни „близки“ и всичко могат да понесат... да? Да, бе, да...

С Илча, слава Богу, и двамата си харесваме писанията без напъни и комплиментене. Но ако случайно не става – давай повече гювеч, когато можеш. Морковът по-силен е от сопата.

[frog]

Аз не съм искала да не му харесвам писането. Искам да ми харесва. Но не ми харесва. Защото усещам, че е дървено. Пише като академик. А не е това целта. Целта дори не знае! каква е. Представя си, че искат от него нещо сухо. А това е вестник. Макар и без коректор. Пише така, както си пише завъртяно и не особено четивно дипломните работи. Музикалният критик за разлика от академика трябва да е гъвкав - без заврян бастун.

Но ще ти кажа защо имам склонността да ненавиждам тези текстове. Защото постъпваше безотговорно и ми ги даваше в последния момент. Краткият не беше никак зле откъм поправки, но дългият... Да. Той смята, че е съвсем ок да ми ги даде в рамките на същата вечер или следобед и да ги ПОГЛЕДНА. А съм му казвала, че така НЕ СЕ ПРАВИ и НЕ СЪМ ДЛЪЖНА. Пък да не обяснявам как пищя, като му казвах да си оправи тиретата и кавичките (пляснах му едни кавички да си ги копира). Направо проглуши света. Те във вестника щели да си ги оправят. Success.
Но за проба може следващия път наистина да оставя бонуси в текста и да видя как ще излязат АКО пак ми даде текст

Скрит текст: покажи

А и за какво реципрочно отношение си говорим изобщо, когато грам не го вълнува ЧоБи...

[frog]

Аз се чудех защо Shadow Dance се брои за едно от особено читавите и културни фантастични места, пък то Жоро Пенчев бил син на видния бохемист и човек, любимия Владо Пенчев...
Но не това ми е мисълта.
А fb. Ми докладва, че първият споделил нещо си, пък вторият го коментирал.
Тази статия - https://dariknews.bg/novini/liubopitno/ ... ri-1380779.
Принципно на кого му е притрябвало в тоя контекст дори да си помисля за животното?! И да - дори не беше нужно да ми се намеква, че думата за зубрене е от руски. Интуитивно го усещах, щом се спомена език.

Проблемът е в ето това от материала:

Нищо негативно в комутацията.

Honestly... Commutation has nothing to do with connotation.

Това като издънката на надъхан говорител от публиката веднъж някъде. Думата евфемизъм беше наречена [ефменизъм]. Иначе правилно употребена.

[frog]

Моя съученичка психоложка. Не поддържаме връзка.

Помолиха ме да отбележа, че харесвам страницата ѝ. Right.

Понякога поглеждам какво има там.

Освен свръхвдъхновени и ултрапозитивни мисли + high heels, грим, неестествена коса, къси рокли и пози има и разни любопитни пожелания като "Имайте прекрасен ден". Колко по-изкълчващ езика е този израз от "Нека денят ви бъде прекрасен"?!
Btw, първият израз ми звучи почти насилствено към обдарения.

Ама 'се аз съм злобата, 'се от нищото...

Е, поне се надявам наистина да е помагала и да помага на хората. Ама е важно не само да си лъскав и думите ти да са шик, но и да са... грамотни.

А някъде на друго място видях друг "прелестен" англицизъм - да вземете всичкото време на света, което ви е необходимо.
Жалко, че не помня къде, но може би не си струва. Да разполагате, да се насладите и т. н.

И не е виновен горкият английски език*, че хората са мързеливи и немарливи. Английският е перфектен. И дебне дали вие сте перфектни.

* Набеждаван в елементарност, селяния (език на овчари), предизвикващ чуждопоклонничество и т. н. И понеже това за овчарите го беше изтърсил флюбен в немския... well, англиският език е пример за повече смисъл, събран на единица пространство. Това е ценно качество. Идеята може да се доразвие, но не това е целта.

В изнемогващия ми превод особено последните седмици унивам от безсилие по някои обикновени въпроси. Но поне ми минава мисълта, че най-вероятно оставям нередности след себе си.

[frog]

Простете просташкото ми негодувание и упоритост.

Използвате ли шантавата дума "изхождам" вместо "извървявам"?!

Изходих 20 км.

Вие ли изакахте 20-те км или им помогнахте те да се изчишкат?!

И ми цитират речник.

Eстествено, отнесох подигравки, когато казах, че не всеки глагол има свършен и несвършен вид. (Може би това го смесвам с разграничението, че глаголите за движение са различни видове - за посока, за процес...)
Другото естествено е, че е възможно да се влияя от чешкия в това си решение. Но обикновено е за добро.
Но това не променя реакцията ми към изхождането на километрите.

[Кал]

Изхождайки от някои други употреби на глагола, бих казал, че може би те обърква невъзвратността му в случая. Цялата ситуация усмихва, ТДСК.

(Не че като се изходиш, обикновено има възвратимост...)

[Лъч]

Просто не си свикнала да го ползваш за извървяване, Хриси.

Как ти звучи изречението "Изходих цялото разстояние от центъра дотук."? На мен - познато и добре.

Напоследък май прекалено често заместваме пикая/уринирам и акам/дефекирам с "изхождам се", та ни се е лепнало само в тази посока.

[frog]

Така. Значи случаят се решава не с (не)свършен вид или проста възвратност, а с трето нещо! (Не)преходност! Т.е. аз просто ходя - без да ходя нещо/изхождам нещо (без допълнение в изречението, щото не става) = непреходност, но вървя и извървявам нещо = преходност.

Е, вие смятате, че става. Big deal.
Аз мък мисля, че "изхождам се" вече не е разговорна дума (в оня речник е уж разговорна), а евфемизъм или политически коректна, т.е. официализира се. Това не мога да го твърдя за изхождането на разстоянието. На мен ми се струва баш разговорно.

[frog]

How bad and silly is that...

На място с претенция за развиване или подпомагане на млади писатели някои хора не правят разлика между поетичен и поетически; прозаичен и прозаически; лирически текст; прозаически текст; лиричен тон; прозаичен делник.

Е, довечера ще сме на "прозаично четене на Мартина Неделчева". На бас, че тя не иска точно това.

За лиричните души click here.

[Dess]

Благодарение на Хрис открих правилната тема, та да си кажа и аз мъката.

Чета доста сносен превод, лексикално много богат, чак си набелязва разни думички като "досущ" за бъдещо ползване. И изведнъж... се появяват недомислици като

Мислех, че си по-умен от това.

Направо ми иде да го напляскам тоя редактор!!!

И за пореден път се питам - тия преводачи на български не четат ли? Не ги ли усещат тия конструкции, че не може да се пренесат буквално?

Между другото, ок ли е да редактирам поста, за да добавям още подобни творения на същия преводаческо-редакторски екип? Че със сигурност ще изскочат.

Update 17.02: Ето и още един бисер на английския словоред, пренесен буквално:

... свещеникът още я наблюдаваше, лицето му изопнато от тревога.

В университета как само ни набиваха канчетата, че при подобна постройка на английски се подразбира връзката между двете фрази, а на български се къса... и следователно трябва да е "я наблюдаваше с изопнато от тревога лице".

В интерес на истината, текстът бъка от всякакви недомислици - преводачески, редакторски и дори коректорски, последните доста брутални. Но споделям само тези, които са ми се набили (като принципа тук), че иначе няма да ми стигне форумът.

Update 21.02: Пак принципен момент: колко излишни думи можем да набутаме в две изречения?!

Грешеше за едно нещо. Имаше и други хора, които бяха достатъчно глупави, за да бродят навън в нощ като тази.

То за това излизат по 500 страници тия книги...

+ Бонус въпрос: какъв според вас е оригиналът на това?

Ръмжейки като дъжд от чакъл

[Кал]

Хм... това подозрително ми напомня на един от вариантите, които обмисляхме (и дали не оставихме? ) за You know better than that в „Последният еднорог“. Или там беше „Мислех те за по-умен“?

(Естествено, че можеш да си допълваш поста. На мен ще ми е интересно да видя самата ти какви подобрения би предложила. )

[Dess]

Именно, аз бих казала "Мислех те за по-умен." (Без да знам оригинала.) Защото има ли "от това" накрая, читателят се пита: от кое, аджеба? От онова дърво ей там?!

А You know better than that ми е много любимо - особено като ми се падне за дублаж. Обикновено модифицирам според контекста... Но "Мислех те за по-умен" е супер вариант, май не ми беше хрумвал. Дано имам скоро време - и настроение - да чета и да допълвам. Че началните страници просто те заливат с герои и места, от които нищо не разбираш, и невинаги имам сили да се гмурна. А трябва...

[mitseva]

Преди малко дочетох "Shadow of the Tomb Raider: Path of the apocalypse" и искам да споделя някои впечатления. Чудех се всъщност дали да не е в редакторската работилница, понеже обсъждаме в момента от коя гледна точка да се разказва историята, но тук ми се струва по-удачно.

Първо малко предистория - книгата е замислена (или поне така се твърдеше) да запълни "белите петна" в събитията, които се развиват в третата част от ребуута на играта - Shadow of the Tomb Raider. Нищо подобно... Всъщност се попълваше едно бяло петно в нищожен/незначителен отрязък в началото на играта.
Ужасно съм разочарована! Събития развиващи се в рамките на около 2 часа в един пещерен комплекс разтегнати в цял роман. РАЗТЕГНАТИ! УЖАСНО! МНОГО! Всичко описано с твърде излишни подробности, че стана толкова досадно и отегчително. Избутах до края буквално на инат. Блякс! Имаше около 10 гледни точки. Напълно излишно и разфокусиращо. От страна на "добрите" бяха три (прилично), обаче от другата страна бяха 6-7 (напълно излишно - имаше само един наистина интересен герой, а "шефа" им беше отвъд постен и плосък). И имаше едно безумно дебнене в тая пещера, направо ми се изпилиха нервичките. Цялото това нещо спокойно можеше да се побере в един по-дългичък разказ или новела. Даже най-добре в комикс, както направиха със случващото се между трите игри.

Сравнявам сега и с "Tomb Raider: The Ten Thousand Immortals" на Дан Абът (spin-off на събитията след TR 2013), която четох наскоро. Ееее, там си се изкефих на макс! Историята се разказваше само от гледната точка на Лара, ритъма беше идеален за екшън, готина фабула с различни места и разнообразни случки, интересни антагонисти. Муцка от всякъде! Само на едно място едно преследване с коли леко ми досади, ама мен по принцип са ми досадни такива неща, така че повредата силно вероятно да е била в моя телевизор.

Измрънках, похвалих, отивам да приспивам децата!

[mitseva]

Основни грешки при работа с редактор

Пътят на книгата | Иван Богданов

Редакторът е задължителна част от процеса на издаване на книга. Дори и да сте опитен автор, външният поглед на емоционално необвързан с книгата човек има голямо значение. В зависимост от това колко сте добър, редакторът ще има различно количест­во работа.

Има голяма неяснота сред авторите какво точно прави редакторът и какво да очакват от него. Това създава множество проблеми, разминавания в очакванията и най-вече взаимни обвинения за несвършена работа.
Затова ще се постарая да опиша няколко от най-често срещаните грешки при работа с редактор.

1. Редакторът не е коректор.

Въпреки, че в процеса на работа се оправят голяма част от граматичните грешки в текста, основната задача на редактора не е корекцията на грешки. Затова е абсолютно неправилна нагласата – „Искам редактор, но една буква да не ми е пипнал, там да оправи най-много запетайките!".


2. Редакторът не е цензор.

Никой няма право да внася на своя глава поправки в текста Ви (изключая поправките на правописа). Това беше практика в не толкова отдавна отминалия соц, когато ти си даваш произведението за публикуване, а накрая само името ти е останало непроменено. Това, за жалост, продължават да го практикуват много хора, получили образованието си по онова време.

Редакторът има за задача да покаже къде има проблеми в текста, да предложи вариант за отстраняването, но задачата да промени текста е единствено на автора. Дори и да е очевадно, че вариантът предложен от редактора е по-добър, крайното решение принадлежи на автора.


3. Редакторът не е съавтор.

Честа грешка, започнала да се превръща все по-често в правило, е да се хвърли текста на редактора с думите – „Аз тук написах нещо, ти го оправи да стане бестселър!".
Съществува такава ниша на съавтори, които помагат (обикновено на големи имена) да напишат своите, най-често автобиографични, книги. Но това няма нищо общо с редакторската работа върху един готов текст.


4. Редакторът не е учител.

Често при редакцията на един текст се установяват липса на основни литературни и психологически знания на автора. И въпреки че усвояването им е важно за правилното развитие на текста, не е работа на редактора да Ви обучава в писането на диалог, развитието на герои и прочие, и прочие. За целта съществуват множество книги и курсове по творческо писане. Не можете да очаквате за стойността на един редакторски хонорар да получите пълен курс на обучение.
5. Редакторът не пише предговори.

Това е поредната останала от соцвремето практика. Затова голяма част от авторите искат „известно име" за редактор, очаквайки той да напише сериозен предговор на книгата и „да Ви отвори широко литературните врати". Да, това се прави, но само когато текстът е на достатъчно високо ниво. Не можете да искате например Евтим Евтимов за редактор, а да пишете в някакъв „модерен" вариант на свободен стих, неспазвайки нито рима, нито ритъм. Надали име от такъв ранг би се захванало да работи с Вас върху подобен текст, независимо от хонорара.


6. Редакторът не пише анализи (рецензии).
Много от авторите очакват да получат от редактора, освен всичко останало, и един подробен анализ на книгата си, с посочени плюсове, минуси, най-често допускани грешки и прочие, и прочие. Това принципно се предлага, но не е част от редакторския процес и е скъпа услуга, тъй като изисква много време и труд.
В тоя смисъл и не очаквайте, че ако разпратите книгата си на десетина известни имена, те веднага ще седнат и ще направят задълбочен анализ на текста Ви. Че е скъп и времеемък процес, вече пояснихме. Но подобен анализ изисква и отделяне на съответното време от страна на авторите, размишлявайки върху написаното, а не само махвайки с ръка – „тия нищо не разбират".


Какво всъщност прави редакторът?

Редакторът получава от вас готов текст, прочита го като първи, неангажиран емоционално със съдържанието му, читател, показва Ви слабите му места, предлага преработка на текста тук и там, поправя разбъркания словоред и работи заедно с Вас, докато текстът придобие вид, който удовлетворява и двама ви.

Принципно, можем да изберем и редактор, който не е на щат в издателството, с което смятаме да работим. Във всички случаи обаче, не избирайте човек, който Ви е близък познат. Той, освен че вероятно ще има емоционална връзка с написаното (малко автори успяват да не вградят собствени преживявания в текста), вероятно няма да е достатъчно строг, притеснявайки се да не Ви обиди.


2015-07-11
От тук: http://www.bukvite.bg/colon.php?id=931

[Dess]

Редактирам разказ с една водеща гледна точка. Обаче от време на време героят например е в една стая... а ние виждаме какво се случва в съседната. В такива ситуации можем ли да въведем втора камера - или по-добре да оставим вратата открехната? (Аз съм по-скоро за второто. Но не съм убедена дали по-нататък няма да срещна сцени, където е неприложимо.)

За протокола, разказът е "Урокът" на Калина Александрова.

Update след изчитане на целия текст: По-нататък солиден отрязък от разказа се води от друга гледна точка и смяната там е неизбежна. Така че за да не стане тотален гювеч, мисля да оставя само тези двете. Дано авторката не е против малко (дребни) промени

[frog]

Няма да забравя, как в "Аватар: Ръководство за целяване на Пандора" на Инфодар бях втрещена от един превод – от английски. Виждам думата "пермалой" и изпадам "в див ужас": *перма + лой. Не знам дали съм си отбелязвала кой е преводачът/редакторът идиот, дето да позволи трнанслитерация на неологизма perm-alloy as it is. "Пермасплав" също може да бъзне някои читатели, ама сигурно и за първата част на думата нещо може да се измисли, за да се предаде значението.
__________________________________
Другото нещо е от сега от fb. Една умна жена, ама не се е усетила какво пише.

Лайнапът за онлайн версията на ... Festival. На живо е по-заразно, по нета - по-достъпно.

ЛАЙНА ПЪТ. И не не е "лай на път".
Да беше оставила думата изписана на английски... или поне с 2 бр. "ъ" + едно тире там преди опред. член...

HERE IS THE LINE-UP FOR OUR ONLINE FEST!

Ми по-заразно ше е с тия лайна, да.
__________________________________
https://cs.wikipedia.org/wiki/Ztohoven е:
- z toho ven, което с погрешен падеж си мислех, че озночава "вън (с) това" - демек подходящо за нашите протести
- [sto] hoven - сто лайна

The Ztohoven name is itself a Czech-language pun, and can be read either as Z toho ven ("The This way out"), or Sto hoven ("One hundred shits"). The group translates the name into English as "Out of shit".

Но и This way out става за протестите. Останалото е на 100%, валидно.

[Dess]

Коригирах книга, уж минала редактор и коректор, но коректурата беше отчайваща – дефиси за пряка реч, всякакви идиотски кавички, грешни запетаи и пълен член, и пр. Въпросът е, че на места давах и редакторски предложения, като в долния случай:

Само 15 от събеседниците ми споделиха, че биха започнали работа в наша фирма, и то само ако се убедят, че в нея има социална култура, нормален трудов договор, добра работна атмосфера и най-вече, че няма да изпълняват длъжността „пенкилер“, което наистина е масова практика у нас.

Естествено, длъжност „пенкилер“ няма, с кавички или без. Аз предложих „момче за всичко“, но авторът настоя да е „човек за всичко“, за да нямало дискриминация. Та, при положение че става дума за устойчив израз, дискриминация ли е?! Другото също се среща с това значение, твърди Гугъл, но на мен не ми звучи особено добре.

[Gev]

Дес, според мен е - на принципа, че и на английски, примерно, mankind или the [history/legacy/whatever] of man са приети думи/изрази, но никога няма да ги срещнеш в сериозен академичен текст в днешно време. Ако някой настоява да ги ползва, звучи като динозавър. Пък и ако някой от тези 15 събеседници е жена (доста вероятно), "момче за всичко" съвсем не се връзва. Нещо като "мом(и)че за всичко" би ли свършило работа? Не е най-елегантното решение в това и без това предълго изречение, но поне ще реши проблема с евентуалната дискриминация. "Човек за всичко" и аз не съм срещала.

[Dess]

Гев, проблемът за мен е, че „момиче за всичко“ също няма, точно както няма и „човек“. Просто ми звучи... странно, неестествено. В момента се мъча да си представя как бих нарекла жена на тази „длъжност“... и не ми идва нищо наум. Но си мисля, че ако аз бях сред интервюираните, спокойно бих казала „Не искам да съм момче за всичко“, без да се почувствам по-малко жена.

Доста е странно всъщност... Бих заменила „мъж на място“ с „човек на място“, ако става дума за жена, но самото „жена на място“ ми звучи доста странно. Може би са си някакви мои лични възприятия )

Интересно обаче, английският израз jack of all trades използва ли се за жени (или при неопределена аудитория като в случая)? Все пак, преводът е почти буквален.

[frog]

"Човек за всичко" е псевдокоректно говеждо hovno, поругаващо културно-исторически реалии. Все едно да се санира част от нацисткия курорт "Прора", за да могат разни идеали евтинко да си летуват там.

Пенкилер не е живо същество. Но явно е: https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%9F%D ... 0%95%D0%A0.

Ако ще се сменя и ще се адаптира "... за всичко", може "ратайче за всичко". Да е пълна унизителната робия.

[Gev]

На мен "момиче за всичко" ми звучи нормално? Jack of all trades абсолютно се използва за жени и никога не съм се замисляла, че де факто Jack е мъжко име (въпреки че шефката ми на работа й викаме Джак, на кракто от Джаклин). Та може би ти си права за "момче за всичко". На мен пак ми се струва неестествено да се нарека "момче" в какъвто и да е контекст, но не бих се нарекла и "пенкилер" - обаче явно тук аз съм в грешка според горния линк.

[frog]

Отношението към "момче за всичко" спрямо себе си е строго индивидуално. Ако човек по разни фронтове живее спартански (me), не му пречи да се нарече с "момче". А пенкилерът просто е твърде остарял за употребата като човек, не знам каква е възрастта на автора. Но не бих ползвала нещо само защото го има в речник. Бих го ползвала единствено по убеждение/опит, а тоя автор явно действа точно така, независимо че сигурно много малко хора са срещали тая дума за човек .

[Dess]

Хрис, чак след твоята справка изобщо ми хрумна да проверя – и се изумих, че това значение присъства във всички онлайн речници, а аз категорично бях чувала "пенкилер" само за лекарство/решение за всичко. Чак малко ме е срам сега, че с такъв замах го поправих!

Иначе авторът е между 40 и 50, мисля, и книгата е предназначена за аудитория от 20 нагоре, да речем (бизнес самопомощ). Трябваше да направя проучване кой използва "пенкилер" в този смисъл.

[Dess]

Just a tidbit (друга книга на същия автор, с друг редактор, но все така небрежен):

Борбата с отслабването е създала много пазарни ниши...

Сега, не че подценявам анорексията и борбата с нея, ама тук се има предвид „борбата ЗА отслабване“, „борбата срещу напълняването“ и т.н. Толкова ли са слепи тия хора за детайлите?