Основни грешки при работа с редактор
Пътят на книгата | Иван Богданов
Редакторът е задължителна част от процеса на издаване на книга. Дори и да сте опитен автор, външният поглед на емоционално необвързан с книгата човек има голямо значение. В зависимост от това колко сте добър, редакторът ще има различно количество работа.
Има голяма неяснота сред авторите какво точно прави редакторът и какво да очакват от него. Това създава множество проблеми, разминавания в очакванията и най-вече взаимни обвинения за несвършена работа.
Затова ще се постарая да опиша няколко от най-често срещаните грешки при работа с редактор.
1. Редакторът не е коректор.
Въпреки, че в процеса на работа се оправят голяма част от граматичните грешки в текста, основната задача на редактора не е корекцията на грешки. Затова е абсолютно неправилна нагласата – „Искам редактор, но една буква да не ми е пипнал, там да оправи най-много запетайките!".
2. Редакторът не е цензор.
Никой няма право да внася на своя глава поправки в текста Ви (изключая поправките на правописа). Това беше практика в не толкова отдавна отминалия соц, когато ти си даваш произведението за публикуване, а накрая само името ти е останало непроменено. Това, за жалост, продължават да го практикуват много хора, получили образованието си по онова време.
Редакторът има за задача да покаже къде има проблеми в текста, да предложи вариант за отстраняването, но задачата да промени текста е единствено на автора. Дори и да е очевадно, че вариантът предложен от редактора е по-добър, крайното решение принадлежи на автора.
3. Редакторът не е съавтор.
Честа грешка, започнала да се превръща все по-често в правило, е да се хвърли текста на редактора с думите – „Аз тук написах нещо, ти го оправи да стане бестселър!".
Съществува такава ниша на съавтори, които помагат (обикновено на големи имена) да напишат своите, най-често автобиографични, книги. Но това няма нищо общо с редакторската работа върху един готов текст.
4. Редакторът не е учител.
Често при редакцията на един текст се установяват липса на основни литературни и психологически знания на автора. И въпреки че усвояването им е важно за правилното развитие на текста, не е работа на редактора да Ви обучава в писането на диалог, развитието на герои и прочие, и прочие. За целта съществуват множество книги и курсове по творческо писане. Не можете да очаквате за стойността на един редакторски хонорар да получите пълен курс на обучение.
5. Редакторът не пише предговори.
Това е поредната останала от соцвремето практика. Затова голяма част от авторите искат „известно име" за редактор, очаквайки той да напише сериозен предговор на книгата и „да Ви отвори широко литературните врати". Да, това се прави, но само когато текстът е на достатъчно високо ниво. Не можете да искате например Евтим Евтимов за редактор, а да пишете в някакъв „модерен" вариант на свободен стих, неспазвайки нито рима, нито ритъм. Надали име от такъв ранг би се захванало да работи с Вас върху подобен текст, независимо от хонорара.
6. Редакторът не пише анализи (рецензии).
Много от авторите очакват да получат от редактора, освен всичко останало, и един подробен анализ на книгата си, с посочени плюсове, минуси, най-често допускани грешки и прочие, и прочие. Това принципно се предлага, но не е част от редакторския процес и е скъпа услуга, тъй като изисква много време и труд.
В тоя смисъл и не очаквайте, че ако разпратите книгата си на десетина известни имена, те веднага ще седнат и ще направят задълбочен анализ на текста Ви. Че е скъп и времеемък процес, вече пояснихме. Но подобен анализ изисква и отделяне на съответното време от страна на авторите, размишлявайки върху написаното, а не само махвайки с ръка – „тия нищо не разбират".
Какво всъщност прави редакторът?
Редакторът получава от вас готов текст, прочита го като първи, неангажиран емоционално със съдържанието му, читател, показва Ви слабите му места, предлага преработка на текста тук и там, поправя разбъркания словоред и работи заедно с Вас, докато текстът придобие вид, който удовлетворява и двама ви.
Принципно, можем да изберем и редактор, който не е на щат в издателството, с което смятаме да работим. Във всички случаи обаче, не избирайте човек, който Ви е близък познат. Той, освен че вероятно ще има емоционална връзка с написаното (малко автори успяват да не вградят собствени преживявания в текста), вероятно няма да е достатъчно строг, притеснявайки се да не Ви обиди.
2015-07-11
От тук:
http://www.bukvite.bg/colon.php?id=931
Вариант пратих вече. Тук липсва не за ваше упражнение. Просто няма нужда 
АКО пак ми даде текст 
) за You know better than that в „Последният еднорог“. Или там беше „Мислех те за по-умен“?
.
