Книгите-игри, които ни промениха

От "Огнена пустиня" до "Пустинен огън"; от Blood Sword до Lone Wolf; от "Асасините на Персия" до... а да видим докъде. :D

Книгите-игри, които ни промениха

Postby Nameless » Thu Sep 01, 2011 12:03 pm

Хм, мисля, че трябва да има такава тема. Или само мен са ме променяли?

Пф... Не знам как да започна. Мога да кажа със сигурност, че една книга-игра е изиграла определяща роля в живота ми, огромна и жизненоважна роля. Мога да кажа със сигурност, че ако не бях попаднала на нея преди години, нямаше никога да стана това, което съм сега. Това е книгата, която съм препрочитала най-много пъти, преди само се чудех каква причина да си намеря, за да я препрочета. Знаех най-добрия начин да се спечели... Не - знаех всеки един начин да се спечели, загуби, знаех всяка част накъде води, можех даже да рецитирам някои места... Сигурно сте я чели. Сигурно за вас е била само някаква си книга-игра. Сама осъзнавам, че в нея няма велики истини и прочие, които биха могли да променят човек.
Как ме промени ли? Ами... Прописах. Да. Прописах. Исках да напиша също хубава книга-игра, толкова се бях запалила, че смятах с пропорции колко части със смърт трябва да имам, с късмет и т.н. Това беше преди около четири години, не съм сигурна точно кога. Оттогава не съм спирала да пиша. Не книги-игри. Много неща. Но знам откъде започнах. Не забравям. И миналата година, пролетта, също помнех, когато осъзнах, че имам шанс да се срещна с Любомир Николов. Тогава се срещнах и с Човешката. Ако не беше тази книга-игра, нямаше и да пиша тук в момента, нямаше да съм част от ЧоБи, нямаше... Мдам. Ясно стана.
"Нощта на Върколака". Нямам по-ценна книга. Няма и да имам.

А вас да са ви променяли?
Nameless Here For Evermore

Nameless
 
Posts: 810
Joined: Thu Jul 07, 2011 10:37 am
Location: Paradise Lost
Has thanked: 461 times
Has been thanked: 628 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Кал » Thu Sep 01, 2011 12:20 pm

Аз не съм случвал на книга-игра с толкова силна история и най-вече толкова ярки герои като "чистите" книги, които ваяха или доизвайваха човека Калин. Или може би не случих в подходящия момент... Но:

1) "Кървав меч", в българския му превод, промени - обогати - доста речника ми. Помня, че думи като "пилон", "миазми", "архивраг" и "какодемон" ги научих точно оттам.

А играта с монети в книга първа - "Златна спирала" - толкова ме беше зарибила, че в университета написах един Java Applet, който я играе с/у противник човек. Трябва да изровя кода и да го кача някъде тука... и да хихикам отстрани, докато трупате загуба подир загуба, майстори. ;) Все пак, за да имате аршин да се мерите: Имам един приятел - гениален програмист. Той успя да направи реми на 20-ата си игра и да я бие на 30-ата. Тогава се замислих дали не е време да пренапиша хевристиките с невронна мрежа... *Кал потъва в потайното си минало*

2) "Варварският бог", "Принцът на Алкирия", "Сонора", "Синът на пустинята" - и на мене ми се дощя да пиша след тях. Но понеже бях нископродуктивен, изписах само 50 страници от "Въображение", книгата-игра... които не мога и не мога да открия сега. Баси как ме е яд. :( :( :(

А още преди тях, тъпотиите (ретроспективно оценено ;)) от "Битки безброй" ме вдъхновяваха да правя игри по карта заедно с другарчетата в квартала и да ги "цъкаме" ката вечер. Специално в моята система битките се решаваха със:
а) за ерудирани хора - случаен въпрос от 100 възможни: например "С какво свири щурецът?" или "Как се нарича сплавта от мед и олово"?
б) за, ахъм, останалите - с шурикени...

Ееееех. :)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Тарикат ХХ ранг » Thu Sep 01, 2011 2:08 pm

Ей, злобице Евина, ще го запомниш ти това "някакви си" и ще ми го припомняш, дорде съм жив :P Но така си е, книгите-игри са нещо чудесно (впрочем, никога не съм го отричал). Просто няма нужда да се превземаме и превъзнасяме.

Да, "Нощта на върколака" беше хубава. Любо Николов изобщо си беше по-смислен от останалите автори.
"Кървав меч" ми беше любимата игра, разбира се. Впрочем, Златната спирала я играехме с истински жълти еднолевки в клас. Винаги някой бъркаше да открие с пет и автоматично падаше от по-опитните играчи, които го парираха с вездесъщото четири. Точно като в книгата. Поредицата обогати и моя речник.
"Сонора" беше отлична, вярно си е. Странно, че я пропуснах в топ тена си, който преди малко пуснах в книги-игри.нет.

Всъщност, ето го:

Ей го личния топ тен.

10.: "Легионът на отмъстителите" от Джордж М. Джордж. (Да, тук може да влезе и "Сонора" на Блонд & Уейн. Явно съм ограничен фен на научната фантастика, но тези двете ме кефят. Бележката тук е за "Легиона..." на Джордж. За "Сонора" би трябвало да включва няколко думи за злощастния убит заек, за яката червенокоса мадама с кубинките и за перфектните лафове. Искам да я препрочета.)
Това си беше страхотна игра, имаше атмосфера и напомняше "Междузвездни войни" не само заради илюстрациите на Евгений Йорданов (който ми беше предпочитаният художник на КИ и комикси), а и изобщо заради сюжета. Кефех й се, беше ме яд, че е толкова кратка. Има ли някакви продължения? Бих ги прочел/изиграл.

9.: "Градът на крадците" от Иън Ливингстън.
(Може би "тъпотия", но си имаше чар.) А може би и изобщо поредицата игри за Титан, но "Градът..." имаше най-забавна атмосфера. Порт Блексенд ми е любим фентъзи-град, като Анкх-Морпорк или Ланхмар. Илюстрациите на Маккейг бяха велики.

8.: "Варварският бог" и "Принцът на Алкирия" от Блонд & Уейн.
"Богът..." ми беше първата КИ. Страхотна история и възможност за обикаляне безкрай, ако не уцелиш вярното място. Въпреки грешните препратки беше наистина невероятна поредица. Жалко, че не съм чел останалите. А Слим беше любим втори герой, яд ме е, че умираше винаги.
(Впрочем, като заговорих за Блонд и Уейн, ми стана странно, че моят любими герой от българските книги-игри не влиза в личния ми топ-тен. Героят беше отец Валенс - за мен образът на свещеника-воин, на светеца по неволя, на калугера, който се чувства добре в света, е безкрайно привлекателен. Дали ще е свети Колумсил, брат Уилям от Баскервил, селският свещеник от Хам, отец Тък, брат Кадфайл, брат Жан Зъботрошача, Мъдреца от Каксос (от "Кървав меч"), Неофит Бозвели, поп Харитон, Жан дьо Ла Валет или отец Валенс - то е все тая. Арабията в расо е наистина моят герой, поради което на въстановки и LARP-ове често играя подобна роля. Имам и расо, ако е за въпрос. Тогава защо обаче "Олтарът на тъгата" и "Небето ви чака" не са тук? Те никак не бяха лоши. Може би защото бяха прекалено кратки. Но си харесвам тези книжки, не мога да отрека. И отец Валенс наистина ми е любим персонаж. Книгите-игри за него трябваше да са по-дълги.)

7.: "Замъкът на таласъмите" от Колин Уолъмбъри.
Колин по принцип ми е предпочитаният български автор на КИ (а и не само на КИ), а заради датата си на излизане, веселия картинкаж и абсолютно кодошлийската атмосфера "Замъкът" си остава класика. (Всъщност тук му е мястото да си кажа, че повечето книжки на Колин/Любомир заслужават отделно оценяване.)

6.: "Огнена пустиня" от Любомир Николов (Колин Уолъмбъри).
По някаква причина тази КИ много ме грабва. Може би цялата поредица за юнака от Старата гора е добра, но тази книжка ми е особено на сърце. Чисто емоционална работа, не мога да обясня защо. Може би заради трите различни начина да се стигне до целта, заради приятната приключенска обстановка, заради хубавата карта и илюстрациите на Станкев, заради веселите спътници на героя. Абе - бива я.

5.: "В лабиринта на времето" от Колин Уолъмбъри.
Тази късно я оцених. Всъщност скоро отново си я купих - от кашон. Илюстрациите на Никифор Русков страшно ме кефят: напомнят ми един куп осемдесетарски издания. Пък и нали всъщност това би трябвало да е първата КИ, написана на български. А и историята си я бива.

4.: "Завръщането на наследника" от Винсент Були.
Тактика, стратегия, добре уловен исторически фон, малко рицарска мистика и хорър-елемент. Страхотна книга, наистина. Не помня грешките, помня впечатлението. От нея научих името на Лоенгрин.

3.: "Сянката на Сатаната" и "Конникът на Апокалипсиса" от Колин Уолъмбъри.
Може би изобщо обичам исторически КИ. Тази малка поредичка беше абсолютно съвършена. Препоръчвам я. Особено вторият том с обсадата беше много впечатляващ.

2.: "Пътят на Тигъра" от Смит & Томсън.
Леко извратената и доста шарена обстановка в тия книги ми е много, много любима. Не знам дали е възможно да се изиграе честно - винаги съм я чел само за удоволствие. Особено се радвам, че тук открих първите два тома, непреведени у нас. Разбира се, финалът й е шокиращ, но все пак е на място.

1.: "Кървав меч" от Морис & Джонсън.
Е, то просто би било грехота да се обяснявам. Тези книги трябва да се наизустяват и да се играят по памет. Или да се четат напевно от амвоните. Особено трети и четвърти том са си направо литература. Краят на пети том е чак нахален, но е много запомнящ се :D Бих я играл и сега, стига да има с кого.


Колкото до "промяната" - това в моя случай би било неточно казано. Книгите-игри бяха важна част от детските ми забавления и от вкусовете ми. Наравно с конструктора Lego, с черешите, с ходенето по гората на село, с комиксите, с обикновените книги и т. н. Вкусът ми към фентъзи си беше налице и без книгите-игри, те само го засилиха. Разбира се, опитвал съм се да пиша и книга-игра, но най-ранните ми опити в дращенето датират отпреди изобщо да чуя, че има такова нещо.

В момента изпитвам антикварен интерес към голямата колекция британски книги-игри от 70-те и 80-те години (главно фентъзита), които са основата на цялото явление и у нас, и в Унгария. Любопитен съм както просто като фен, който иска да види целите фентъзи-светове Орб, Титан и Легенда извън частичните преводи у нас, така и като един вид любител на миналото. С удоволствие откривам общите корени на настолните игри, книгите-игри, LARP и MMORPG. Като запален ларпаджия и роулплей-ентусиаст, пък и просто като неразумен дечко се радвам, че мога да чета старите неща, които през 90-те все още бяха трудно достъпни тук. И виждам, че наистина само Любомир Николов и Богдан Русев са били на нивото на британските автори на книги-игри.
Last edited by Тарикат ХХ ранг on Thu Sep 01, 2011 2:18 pm, edited 2 times in total.

User avatar
Тарикат ХХ ранг
 
Posts: 76
Joined: Fri Aug 26, 2011 8:08 pm
Location: София
Has thanked: 18 times
Has been thanked: 77 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Кал » Thu Sep 01, 2011 2:13 pm

Никаква "злобица" не е сестричето. Виж как чинно ти благодари за споделянето. :D

А ти давай, давай линковете към Орб, Легенда и Титан. Направо тема им отвори...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Nameless » Thu Sep 01, 2011 2:15 pm

Ей, злобице Евина, ще го запомниш ти това "някакви си" и ще ми го припомняш, дорде съм жив Но така си е, книгите-игри са нещо чудесно (впрочем, никога не съм го отричал). Просто няма нужда да се превземаме и превъзнасяме.


Не съм злобица. :D

Разбрах те напълно, след като отговори на това в темата, както и се накефих много на трите неща от блога ти, за които беше дал линкове. Тук го използвах в смисъла, в който и ти - че за някои са просто хубави спомени и детски забавления, но за други имат по-голямо значение.

Разбрахме се? :)
Nameless Here For Evermore

Nameless
 
Posts: 810
Joined: Thu Jul 07, 2011 10:37 am
Location: Paradise Lost
Has thanked: 461 times
Has been thanked: 628 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Тарикат ХХ ранг » Thu Sep 01, 2011 2:41 pm

Напълно.

Момент, ето линкове:

Двете колекции британски книги-игри в Пиратския залив. В момента Пешката и аз ги сийдваме.
Едната е Fighting Fantasy, тоест "Битки безброй", а другата - качените някога в Underdogs класически поредици. Underdogs, уви, вече ги няма, но тази колекция е качена и в Abandonia. За съжаление не е съвсем пълна. Липсва например "Градът на крадците", която си изтеглих отдругаде.

Действието в повечето книги на Иън Ливингстън от "Битки безброй" се развива в света Титан.
Една от тях - в Орб. В Орб се развива и действието на действително култовата поредица "Пътят на Тигъра" (Колекцията на Underdogs предлага и първите два тома от "Тигъра", непреведени у нас). Светът Орб е изключително шарен в културно отношение - защото всъщност е просто скалъпен като сетинг за D&D-сесии от авторите си. На практика голяма част от NPC-персонажите в "Тигъра" имат за прототипи приятели на авторите.
В Легенда се развива действието на "Кървав меч". Има и други книги, чието действие се развива там. Това е интересен опит да се създаде фентъзи-свят, сглобен не просто с помощта на, а изцяло от големи кръпки из античните и средновековните митове. За съжаление, в колекцията на Underdogs не намирам приключенията в Елесланд (страна в света Легенда, отговаряща донякъде на средновековна Англия), към които съм много любопитен.

Тук ги няма преводните книги-игри, публикувани у нас в малък формат от "Плеяда". Няма я и поредицата Choose Your Own Adventure (част от нея излезе у нас като "Ново поколение книги-игри"). Има обаче някои приятно изненадващи неща като трилогията The Cretan Chronicles, която горещо препоръчвам.

За щастие, поне част от доста интересната поредица Fabled Lands е вътре.

Отделно от това имам на френски език правилата за настолни игри, най-вече за типа dungeon crawl, съставени от Дейв Морис, съавтор на "Кървав меч".

Струва си човек да се зачете в имената на авторите: Стийв Джаксън (двама на брой с това име), Иън Ливингстън, Джейми Томсън, Марк Смит, Дейв Морис и Оливър Джонсън. Тези типове влизат в различни съавторства помежду си, развиват Титан, Орб и Легенда (като сетинги за КИ, ролеви и настолни игри) и експериментират доста с бойните схеми, със създаването на типове герои, с отборната игра, с литературния и културния фон на приключенията. Има и други стабилни автори, не толкова популярни у нас. Някои дори са превеждани, но не са добили тази слава, която имат изброените. Струва си да се прерови нетът за всичко от тях. Действайте :)

---------

П. П. Между другото, имам и "Кървав меч" на френски: "L'épée de Légende". Английският е красив език и за мое учудване доста от авторите на книги-игри го ползват добре (особено в "Кървав меч" и "The Cretan Chronicles"). Но на френски всичко звучи още една идея по-изискано (дори само поради факта, че словоредът е по-сложен и че я има възможността героите да си говорят на "ви"). Точно както и иначе доста постничкият филм "Мъглите на Авалон" става една идея по-добър (сиреч поносим), когато го гледам с френско озвучаване. Силно препоръчвам на всеки, който ползва френски, да си потърси колкото може повече книги-игри на този език. Разбира се, те ще са преводни от английски. Но си струва. Прави атмосферата някак по-наситено средновековна.
Оттук могат да се изтеглят някои неща на френски: Le forum des Terres de Légende. Заглавията на книгите обаче често са променени във френските преводи. Бих казал, че и това е предимство.

User avatar
Тарикат ХХ ранг
 
Posts: 76
Joined: Fri Aug 26, 2011 8:08 pm
Location: София
Has thanked: 18 times
Has been thanked: 77 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Тарикат ХХ ранг » Thu Sep 01, 2011 10:07 pm

Извинявам се за двойния постинг.

Днес по едно време си разгледах колекцията на Underdogs, изтеглена от Pirate Bay и установих, че поредицата Dragon Warriors на Дейв Морис, "The Lands of Legend", е тъкмо играта, развиваща се в сетинга на "Кървав меч". Това са шест тома с фентъзи ролева игра, в игрово отношение по-близка до D&D, отколкото до КМ. Шестият том, "The Lands of Legend", съдържа тъкмо приключението в северната страна Елесланд, спомената и в КМ, а някъде из другите томове на поредицата се появява Тобиас де Вантери, фанатичният магистър на Качулатите рицари (а прочетох в някакъв външен източник, че въпросната мрачна персона е и дук на града Вантери в Шобрет).

Нямаше как да не споделя :)

User avatar
Тарикат ХХ ранг
 
Posts: 76
Joined: Fri Aug 26, 2011 8:08 pm
Location: София
Has thanked: 18 times
Has been thanked: 77 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Lachdanan » Thu Sep 01, 2011 11:53 pm

Тобиас ми е фаворит в поредицата КМ. Петте части ги цъкахме в родната казарма с още двама чешити. Като ги изиграхме, решихме да си направим custom made герои, като приравним характеристиките им до герои от съответен ранг. Аз си избрах Тобиас де Вантери, фанатично тъмната му страст към праведност ме грабна. Запазих заклинанията му и го приравних към воин от трети ранг по характеристики. Охохох, как мачка тоя ми-ти тамплиер/хоспиталиер! После си измислихме и нови приключения, останалата войска ни гледаше странно, но се запирахме в мойта китна канцеларийка и изпушвайки килограми забранени психотропни вещества, се впускахме в нови и нови приключения. По това време все още не знаех, че прави роъл плей сесия, макар и в много първобитен вид.
Кървав меч си беше уникален. Мултиплеър братче! Тогава единственат мулти игра за четирима, която бях виждал беше Gauntlet 2 Image
Започнах да я чета със смесени чувства. Дразнеха ме масата стилистични грешки, както и безумния превод. Смешни ми идваха и невероятните миксове на митологии и транскрипции на имена (тогава много се палех по митологиите, направо спях с Мифы народов мира). Въпреки това, поредицата си беше приключение без край. Преди няколко месеца гледам синовете си, направили си самоделен борд гейм, търкалят зарове и от чутите реплики явно пътешестват из Легенда. Туй то, викам си, http://www.youtube.com/watch?v=PSSDUKrzGt4 , не съм се изгубил безследно.

Не ми се иска да редя книгите в някаква класация, защото почти всяка от тях ми е била скъпа и съм я доразвивал във фантазиите си. Въпреки това, фаворит винаги ми е бил Любомир Николов. При него имаше една наивно-оптимистична вяра, че ако си добър човек, ще прокопцаш. Не знам, да се сърдя ли на Любо, ама ми отне бая години, докато вдена, че това минава само в неговите книги. Кал вече писа обстойно за възпитателната функция на авторитетите и аз напълно споделям виждането, че трябва да се прокламират определени морални норми. Неморалните норми, така или иначе ще си проправят път сами.

Не харесвах Майндкрайм. Ама аз съм си такъв, опак човек. Другите, като харесат нещо и аз викам - ядец! Книгите му ми идваха безвкусни, механично съставени. Все едно да сравниш жив човек и киборг, ужким са еднакви, но в единия душата липсва.

Много се кефех на веселяшките изцепки на Блонд и Уейн. Несериозното им отношение към всичко, включително книгите-игри, напълно се вмества във виждането, че животът е твърде кратък, за да се взема насериозно. Утре от България, през Прага, Осло и Ставангер до мен ще стигнат прочутите Асасини и ще им дръпна мини рецензия, като ги прочета.

Джордж ми идваше много детски, май съм му чел само две неща. Древното зло и продължението му. Пишеше по детски, но за разлика от Колин нещо не му достигаше да заинтригува едно телесно порастнало дете, като мен. Сега си давам сметка, че би бил идеален автор за децата ми - възраст 9 години.

Върдж, уви не съм чел. Когато тя започна да пише, мен вече ме въртеше друг водовъртеж и книгите-игри започваха да събират прах по етажерката. Преди няколко години из нета попаднах на нещо нейно (май). За един тип, койт подхвъркваше от планета, на планета в търсене на някакво съкровище. Беше приятно четиво, но ми увисна малко претупано.

P.S. Ще простите правописните грешки на един изтощен старец, ама на лодка из Северно море - толкоз!

Lachdanan
 
Posts: 56
Joined: Sat Aug 13, 2011 6:49 pm
Has thanked: 36 times
Has been thanked: 58 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Тарикат ХХ ранг » Fri Sep 02, 2011 8:23 am

В армията не съм бил, инак всичко друго ми звучи напълно познато и съответно му се кефя - включително с предпочитанията към авторите, полезния наивизъм на бай Колин и съставянето на собствено приключение. На нас в класа не ни стигаше акъла да го направим по КМ, но го правехме по други начини.
User avatar
Тарикат ХХ ранг
 
Posts: 76
Joined: Fri Aug 26, 2011 8:08 pm
Location: София
Has thanked: 18 times
Has been thanked: 77 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Радо » Sat Sep 03, 2011 7:07 pm

В армията толкова игри съм изиграл за единица време колкото никъде другаде :)
Но това е тема за друг разговор...

Така сте се скрили с тази тема че чак сега я намирам.

В моя случай нямаше как книгите-игри да ме променят отваряйки ми очите за литературата - вече бях чел много, много приказки и детски книги и бях преминал към руска фантастика (от ония малките книжки в библиотека Галактика ако си ги спомняте), като приключенските поредици на Карл Май и Жул Верн също не им прощавах. Имаше и списанието комикс Дъга , пък и вече се бяха появили първите гаражни клубчета с компютри Правец на които игрите ни изглеждаха като с реалистичноста на Аватар.

Радо
 
Posts: 55
Joined: Tue Aug 23, 2011 2:51 pm
Has thanked: 24 times
Has been thanked: 40 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Lachdanan » Sat Sep 03, 2011 8:35 pm

Радо wrote:вече бях чел много, много приказки и детски книги и бях преминал към руска фантастика (от ония малките книжки в библиотека Галактика ако си ги спомняте), като приключенските поредици на Карл Май и Жул Верн също не им прощавах. Имаше и списанието комикс Дъга , пък и вече се бяха появили първите гаражни клубчета с компютри Правец на които игрите ни изглеждаха като с реалистичноста на Аватар.


Как ще не си спомняме библиотека "Галактика" на издателство Г. Бакалов, по-късно ИК Галактика?! Мама беше редактор там и от фантастичната поредица нямам пропуск. Но издаваха не само руски автори, а и Бредбъри, Шекли, Азимов. След като прочетох "Недокоснат от човешки ръце" от тази поредица, започнах да търся Робърт Шекли, както жадният търси вода, но в онези години открих само няколко разказа в сп. Космос (е, това, Дъга и Наука и техника за младежта ги бях накъсал от четене!) и един негов сборник на руски "Паломничество на Землю".

Lachdanan
 
Posts: 56
Joined: Sat Aug 13, 2011 6:49 pm
Has thanked: 36 times
Has been thanked: 58 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Радо » Sat Sep 03, 2011 9:04 pm

сп. Космос беше някакво апокрифно при нас. Един приятел баща му имаше бройки но се гледаха само на място у тях, без право да ги вземаш че не се знаеше кой ще си направи фунийки от тях.
При мен забавното беше че бях чел Къртицата и Червей под есенен вятър (най-ранната версия на темата за матрицата на която съм попадал) на Любо Николов преди да му чета Огнената пустиня. Която бтв не ми хареса кой знае колко поначало, пък и ми я откраднаха в училище тъй че не я помнех Истинския пробив беше със Замъкът на таласъмите за който съм бягал пет километра когато се чу че са пуснали бройки на една сергия. Дотогава само бях слушал как един съученик който се беше сдобил с нея четеше на глас пред класът. Изобщо в провинцията разпространението беше под всякаква критика - една камара книги има които дори не знаех че съществуват допреди да попадна във форума в началото на годината, други знаех че съществуват само по надписи но никой не ги беше виждал (Кървав Меч 1 например).
Не мисля че по онова време съм вниквал дори и на 20% от книгите които съм чел , нито че съм имал някакви критерии - гълтах всичко наред.

Радо
 
Posts: 55
Joined: Tue Aug 23, 2011 2:51 pm
Has thanked: 24 times
Has been thanked: 40 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Кал » Thu Oct 13, 2011 5:13 am

Във форума на Голямото четене някога се завихри тема "Децата и четенето". И неизбежно стигнахме до...

Selena wrote:
Stasi wrote:Здравейте, аз съм една четящя майка на едно нечтящо деветгодишно дете. Все още немога да намеря начин, по който да накарам синът ми да чете. Наистина съм пробвала всичко, дори и категорични забрани на любимите му занимания. За съжаление постоянно "удрям на камък". А примера в къщи е налице. Аз и баща му четем и ценим хубавите книги. Детската класика е в библиотеката в детската стая. Дори наскоро вечер започнах да чета детски книги на глас, на моето пораснало дете. Но интерес- никакъв. Къде бъркам? Не е възможно вината да е само във времето, в което живеем. И... какво наистина да направя, за да започне синът ми да чете, да оцени книгите като такива, като едни нови и прекрасни светове.
Предварително благодаря на сички, които ще прочетат за моето терзание и може би ще ми отговорят.

Синът ми е по-голям от вашия, но също е от компютърно поколение. Когато е бил малък, на какви ли не хитрости се пусках, за да го пристарстя към четенето (то се оказа, не е толкова просто,колкото с пушенето! майтап, визиращ една друга тема). Разбира се, че четях на децата от момента на раждането им, може би! Но тук трябва индивидуален подход, особено към момчетата, които обичат електронни игри! Намерих тогава книжленце от серията "книги-игри" (ама търсете качествени, като "Господарят на зверовете", да кажем). Първо започнах сама... не да чета, а да играя: понеже главният герой там е точно съм аз, читателя. Голяма жена съм, ама ми беше мнооого забавно! После предложих на малкия! Така го завладя, че нито спал, нито ял, докато не изпробвал всичките варианти! после сам започнал да търси книгите от тази поредица, после започнал да отсейва некачествени автори. Сега е пристарстен читател и то на сериозната, класическа литература! Освен това професионално се занима с компютри, програмирането и приложната математика и е луд чатър: едното (второто и третото) не пречи на другото! ;)


kalein wrote:Я! Книги-игри! Онова, което ме отказа от томовете с класика в библиотеката на баба и дядо! :D

Препоръчвам топлите книги-игри на Любомир Николов (най-известен у нас като преводач на "Властелинът на пръстените"): "Таласъмите се завръщат", "Проклятието на замъка Муш-мурок", ... ей, забравил съм ги вече. :( Също така - хумористично-героичните на тандема Ейдриън Уейн-Робърт Блонд (които са и най-добрите стилисти в жанра): "Сонора", "Патрул за Ада", "Варварварският бог" и "Принцът на Алкирия". Като пораснат малко - да си намерят "Кървав меч" (от който навремето научих думи като "миазми" и "пилон").

Друго - запалените геймъри да си търсят куестове, в които има много диалози. Пример: Planescape: Torment, Fallout (...ама трябва вече добре да са овладели английския :/). Не знам да има български куестове... срааааам, срам. :(

И - разбира се - да идват по такива форуми и да пишат! И покрай писането и попрочитането на другите постове - ще развият не само грамотност, ами и умения за общуване, и приятелства, пък даже и някоя книга може да забършат, ако им я препоръчат връстници, не ония капути родителите... ;)

Иска ми се и детските библиотекарки, с които се запознах на Панаира, да споделят опита си... но те дали четат този форум?

П.П. Stasi, реакцията на сина ви е абсолютно адекватна, като повечето реакции на децата. :) Ние, големите, почваме да губим връзката...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby stanev » Mon Dec 12, 2011 6:44 pm

За мен книгите-игри са минало. Бяха ми интересни, когато компютърните игри не бяха още на мода и не бяха с нужното качество. Но откакто за пръв път съм пипнал WarCraft не съм поглеждал назад. Отвреме-навреме преглеждам илюстрациите, защото Е. Йорданов е голям, Димо също. Иначе, като литература - минало бешало, да почива в мир.

То и пазара си го каза де.
User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Trip » Tue Dec 13, 2011 3:02 pm

Мен определено ме промениха Кървавите мечове - спомням си как на седем-осем получих първата и дни наред повтарях "Има 40 страници правила! 40 страници правила!" Също така, както се оказа, получих в готова форма нещо, което въображението ми бе правило опити да роди година-две преди това (след като прочетох първата си книга-игра евър, не помня вече коя).

Футболните циклежи на Майндкрайм и още един-двама други ми подсказаха, че принципно съм податлив на циклене, доста кофти навик, който и досега не мога да изкореня и понякога ми спира социалното функциониране за дни наред.

Стратовете допълнително ми отвориха въображението, особено Лорд Дракон (така ли беше?) на Дж.М.Дж. и на Елена билдърските игри. Даже се чудя дали вторите няма да са ми все така интересни, но пък май че имам на компа Civilization 3 (без циклеж, без циклеж, без циклеж....)

А иначе мен още ме "променя", може би, идеята за книга-игра с истинска литературна стойност и интерес, в която човек да напредва благодарение на читателското си внимание, а не на зарчета, нещо като едно от онези text-based adventures от близкото минало, само че без писане на команди. Наскоро научих, че големият Томас Диш е писал такова за Electronic Arts през 87-ма. Но понеже не знам нищо за игрови схеми, не виждам как ще тръгна да си въплъщавам идеята.

Trip
 
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 52 times
Has been thanked: 98 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Meloman No 1 » Sat Feb 11, 2012 5:44 pm

Няма книга, която да не променя личността. Книгите-игри влияят положително на умствените способности и развиват съобразителността и
оттам способността за вземане на значими решения при често тежки обстоятелства. Съдбата на героя зависи единствено от читателя и отговорността за успешен завършек на конкретната мисия не пада от плещите му до самия край.

В първия разказ от този великолепен жанр, в който съм се потопил и сега, а именно "Пълнолуние" от Майкъл Майндкрайм съществуваха доста перипетии (появата на двата типа коли), предизвикани умишлено от автора с цел подобряване на уменията за мигновен анализ на обстановката и търсене, съответно откриване на най-благоприятния изход от нея. Изпращането на Мери в толкова късен час също изискваше доста обстойно премисляне, но в крайна сметка смелостта трябва да надделее над сигурността.

Поуките от творбите, в които участваме самите ние, са много и твърдя, че компютърните игри не са способни да се сравняват по никакъв начин с книгите-игри в това отношение.

Meloman No 1
 
Posts: 8
Joined: Mon Nov 14, 2011 1:12 pm
Has thanked: 1 time
Has been thanked: 6 times

Re: Книгите-игри, които ни промениха

Postby Darth_Sparhawk » Sun Jul 13, 2014 4:52 pm

Кал, съгласен съм за "Нощта на Върколака"! Невероятна книга, много добре написана, с изключително силна история, много хубави персонажи и - нещо, което хората са позабравили - невероятни илюстрации! Мисля на Иво Иванчев, прекрасни :D
Иначе аз харесвам почти всички КИ на Любомир Николов - Замъкът на таласъмите, Огнена пустиня, Гората на демона, Господарят на зверовете, Трите камъка на съдбата, Светилището на Хиперборея, дори Пъклената кула. Само пародиите с Таласъмите не ми харесаха :cry: Бяха ми като Батман & Робин спрямо оригинала :|
Иначе харесвах много Господарят на Мрака и Древното зло от Джордж М. Джордж, Свръхразум на Бъртрам Устър, серията за Варварския бог и Принца на Алкирия от Блонд & Уейн, като цяло ми допадаха английските книги-игри - Кървав Меч, Пътят на тигъра и Битки Безброй и разпусках с американските, особено Огледалната планина и Тъмницата на ужаса. Като цяло обожавах книги-игри, под техния знак мина детството ми :)

User avatar
Darth_Sparhawk
 
Posts: 14
Joined: Fri Dec 16, 2011 9:31 am
Location: Sofia, Bulgaria
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 12 times


Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests