Федора под лампата [aka КОСМИЧЕСКИ ЗАЛОГ]

[Radiant Dragon]

Ей така ли?

Пхахаха!
Лъч, това е право в десетката.
+1

Изглежда няма как се съкрати, без да се застъпят нечии авторски права.

[Кал]

Няма авторски права върху думите от нормалния речников фонд на един език.

[Jane Undead]

И може да има по няколко книги с едно име, нали? Поне песни знам, че може.

[Кал]

Абсолютно.

[Radiant Dragon]

По принцип за авторски(те) права АБСОЛЮТНО не ми пука. (И съм склонен да нарушавам чуждите такива с мярка)

Истината е, че не ми се иска да съкращавам заглавието, защото не ми се ще да е ЧАК толкова хитово (пък и условието, че не трябва да е фокусирано върху страничен елемент остава). "Последният ординарец" тематично няма да е точно заглавие, защото сюжетът към края излиза извън рамките на чисто планетарния театър на действие и... нека кажем, че ме е било яд когато някое заглавие на книга ме е подвеждало и затова не искам и аз да правя същото. (Особено ако е само за рекламата. Аз не съм Дан Браун, имам си лично достойнство.)

[Кал]

Аз предложих краткото на принципа „излишните думи - вън“. „Тайната на еди-кво си“ ми звучи като:

а) заглавие на научнопопулярен текст;

или

б) клише, от най-досадните.

Един читателски поглед.

[Radiant Dragon]

Аз предложих краткото на принципа „излишните думи - вън“. „Тайната на еди-кво си“ ми звучи като:

а) заглавие на научнопопулярен текст;

или

б) клише, от най-досадните.

Един читателски поглед.

Ще се има в предвид.


ЕДИТ: И тъй, и тъй минавах през форума, а понеже вече взех решение, да го оповестя официално - приема се предложението на Кал книгата да се казва "Последният ординарец". Да, ще бъде леко подвеждащо, но поне ще продава по-добре. (надявам се)
Ура по този повод! *party*

[Radiant Dragon]

ВАЖЕН ЪПДЕЙТ (фанфари зад кадър)

От няколко дни насам най-сетне започнах да си редактирам книгата. Вече съм "ремонтирал" четири глави.
Работата върви бавно и с мъка (поради други причини, не защото не знам какво да правя), но имам надежди, че скоро (скоро, скоро... месец-два ) ще съм готов най-сетне с този проект!

[Radiant Dragon]

Стигнах до най-тежката част от редакцията - написването на цяла една нова глава, която ще служи за мост между смените в темпото на романа в началото и края.
Също така, тази допълнителна глава ще представлява плацдарм за развитие на характера на второстепенните персонажи - които са доста анемични и двуизмерни. Е, след редакцията сигурно пак ще останат двуизмерни, но се надявам поне анемичността да е премахната.

Възможно е доста да буксувам тук и заради това да изпусна самопоставените ми срокове. (Не че ще е за първи път.)
Но се надявам всичко да мине гладко и "Последният ординарец" да се сдобие с още една вълнуваща глава, макар и самостоятелна. (Главата ще разказва за типична вечер в Черния пазар, където обаче персонажите ще замесят неочаквна бъркотия. А може би не? Не се знае...)

[Jane Undead]

Като я напишеш, прати я насам.

[Radiant Dragon]

Такаа, нов ъпдейт най-сетне!
Всъщност защо пиша това? За кого го пиша? Май за мене си... Е, поне да си поклатя краката малко. И да си трупам post count.

Допълнителната глава е вече написана, слава Богу. Надявам се да си заслужава тлъстите 16 страници, които й посветих.
Също така, прегледах и оправих бакиите на следващата глава и с лек потрес установявам колко много минни полета съм бил оставил след себе си, когато съм писал. Чак да не си повярвам. (Ама като си спомня какъв галоп беше да допиша книгата... А сега какъв галоп е да я доредактирам! Че вече ми писна от нея. Искам други неща! )

Като я напишеш, прати я насам.

Предлагам да ти пратя наново цялата книга, като завърша редакцията. Има немалко промени, а пък и тази допълнителна глава може да звучи леко объркващо, ако се прочете извън контекста на останалото (видоизменено) повествование.

ПП. :

Главата ще разказва за типична вечер в Черния пазар, където обаче персонажите ще замесят неочаквна бъркотия.

ТИПИЧНА?!? Make that untypical, stat!
ППП. И бъркотията замесва персонажите, а не the other way around.

[Radiant Dragon]

Айдяяяя!

Редакцията минава най-сетне в заключителна фаза.
Тази вечер сядам да ремонтирам диалога на Симънс, а оттам - цялата нишка на финала от кулминацията до последната сцена.

Останаха само още няколко дни.

СУПЕР!

[Radiant Dragon]

Готово.

Редакцията най-сетне приключи. (Дата: 28.09.2013, 7:12 pm според Уиндоус. )

Ооох, направо не знам как ще поема внезапния СПАД в напрежението. Леле, приключих най-сетне!
Свърши се! Край! Финито! ДОТУК БЯХ!
(Е, надявам се поне да съм си свършил работата добре. )

По темата:
Ще се радвам, ако всеки (или поне един), който е бил бета-читател на този проект, прояви отново желание да го прочете за генерални глупости (или неточности), както и да си каже мнението дали всъщност съм успял да го "ремонтирам".

Така. За тези, които няма да минат през горния процес, или обичат да се "спойлват" (аз предпочитам думата "информират" ), ще представя тук един кратък списък с основните промени, върху които съм работил (а пък те, дали ще се забележат, вие ще кажете):

Spoiler

От по-важното към по-козметичното:

- изгладена е основната логика на сюжета; вече всичко би трябвало да изглежда кохерентно, а сюжетните дупки, ако са останали (останали са, разбира се ), би трябвало да са замазани;
- противоречията между различните сюжетни нишки са премахнати/оправени;
- темпото на повествованието е равномернизирано;
- добавена е допълнителна глава, която служи за изпълнение на горната цел, плюс осигуряване на допълнителен плацдарм за развитие на второстепенните персонажи (не много добре усвоен, но все пак);
- доразвит е образа на главния протагонист и са засилени неговите вътрешни терзания (които преди ставаха ясно видими чак в края);
- допълнително развити са образите на Марк, Риз и Ларл (речетативът на Марк е възстановен в изначалния си вид; реакциите му също са пререгулирани, защото към края противоречаха на характера на персонажа); Ларл е получил най-малко допълнителен диалог, но съм опитал по този начин да потърся ефекта на минималистичността, която да гради характера му;
- финалните глави са изгладени и с (леко) променени сцени, с цел яснота и логичност, диктувана от сюжета;
- отделни сцени са разширени или (леко) преработени;
- разни други неща, които не помня, но със сигурност съм редактирал;

Като цяло имаше места, където си мислех, че ще трябва супер-яко да блъскам по клавиатурата, а се оказа, че със съвсем леки настройки си пасват на мястото. И разбира се, имаше пасажи (или даже самотни изречения), които почти изцяло трябваше да се пренаписват, защото стояха не на място, или създаваха противоречие.

НО! Важното е, че сега най-накрая мога да продължа напред в "кариерата" си. Няма да правя почивка в класическия смисъл на думата, но вече твърдо сменям приоритети, както си бях обещал преди година. Въпреки това, полека и бавно ще подхвана новия си (най- на сърце) роман, наречен засега ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР.

И за ваш (имам предвид тези, които са ме харесали като автор) късмет, той също ще бъде сериализиран. ДЕРЗАМЕ!

ПП. Оу, забравих да кажа, който ще чете (пак), да драсне един ред тук или на мейла, че да пратя файла.

[Кал]

Честито, честито!

Аз по-рано от декември не се виждам като читател...

Но! Знам какво ти е отношението към гладенето на стил – и все пак, ако не искаш да губиш по-взискателни читатели – остави го един месец, а после си го огледай за излишно многословие. (В „Закона на Чандлър“ имаше.) Ние тъкмо започнахме стиловите редакции по „Магесническата работа“ с Калоян Захариев – мога да ти препращам файловете. Съветите там са универсални. (Скоро ще почнем същото и с „Нощта на скорпиона“.)

[Radiant Dragon]

Знам, знам, знам... знам, Кал, че ако зависеше от теб, редакции ще има безкрай.
(Това в кръга на шегата.)

Но.

Казах го по-рано и все още не съм променил мнението си - няма да има повече редакции. Нито структурни, нито пурпурни, нито стилови, нито правени от стилисти. Аз приключих. Наистина. Сигурно мога да изстикам още потенциал, ако следвам пълната процедура. Но нека се подкрепя с един цитат:

...
Виж, ако усетите, че почвате да губите връзка с текста – тогава бързайте, бързайте!

Или просто го зарежете и се съсредоточете върху това, с което сте най-свързани сега.

Та, не че губя връзка с текста. Напротив. Обаче, този текст ми е важен вече по друг начин. Важен ми е с функцията си, която може да изпълни, щом бъде открит за света.
Това ми е най-важното сега.
Искам този текст на бял свят (в преносен смисъл) възможно най-бързо.

Затова няма да има повече редакции. Единственото, което му предстои, е коректура и превод. И за двете ще се задействам след около седмица-две, след като малко отпочина.
Това ми е решението. Така смятам да действам. Може да не е най-правилния начин, но е начинът, който аз чувствам правилен.

И все пак, благодаря за съвета, Кал. Ще има още книги от мен (дай Боже ) и тогава със сигурност ще се върна към съвета ти. Просто няма да е за тази. Но, случва се.

ПП. Колкото до взискателните читатели - те ако не могат да преглътнат един стил, заради хубав сюжет или прекрасни идеи, по-добре да не занимавам с тях. И многословието... ъм, многословието... А, бе, зарежи, аз не съм Хемингуей. Мечо Пух съм!

[Кал]

Уточнявам дефиницията: „взискателните читатели“ имат избор от десет хиляди книги за четене. Те захвърлят всяка, която не им звучи добре до страница 10.

Литературните агенти и издателите са същите – само дето те издаянват до страница 2.

Не подценявай гладкостта, казвам. Универсално мерило е – особено щом си тръгнал да те четат всички, не само добронамерените приятели.

Spoiler

Аз самият се мъча да дам шанс поне до стр. 50. Или почвам да чета „на прескоци“, както изчетох „[ur=http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=23&t=685l]Пясъци[/url]“.

Но те разбрах. Давай нататък.

[Radiant Dragon]

Spoiler

А, бе, не знам какъв е този избор от десет хиляди книги, но или аз нещо съм изостанал с материала, или четем литература от различни планети.
За мен западната литература (както всичко останало напоследък, за съжаление), е просто ужасна. С много малки изключения. И всички големи "имена" обикновено като ги подхвана, до едно се оказват... лайна. Само дето са в лъскава опаковка (корица) и тонове брейнуош маркетинг зад тях.

И не говоря за всички жанрове, камо ли за mainstream-а.

Един много пресен и много болезнен (в смисъла на т'ва, че си изповръщах червата от скука и нискокачествен "стил") беше Клайв Къслър. На, човека си пише високотехнологични трилъри, които ако бяха тук-там с по един робот или имплант спокойно могат да минат за кибер-пънк, затова мисля, че е добър пример.
Та същия този, той е ужасен. Просто ужасен. Сюжетът е банален. Изпълнението в допълнение е куцо. Героите му са по-плоски и от дъска за гладене. Foreshadowing-ът вали като из ведро. Действието подскача като луда, асинхронна манивела.
И същия този, Клайв Къслър, го водят best seller в англоезичния свят от световна величина, а у нас го издават "Бард"! (А те за по-малко от "голЕмо име" знаем, че се не навиват )

Така че ще ми е много интересно да видя кой точно няма да ме изтрае. Не се величая. Напротив - мен сигурно ме чака още много време в овладяване на писателските ми умения. Но смятам, че определено мога да изплувам над западняшката шлака.
А издателите не е въпросът да ги накараш да четат - туй е загуба на време. Цаката е, да ги накараш да искат да четат. Дори без да са видяли един ред от теб. Просто и те са вече "бизнесмени", като всички останали.

ПП. И нищо не подценявам. Но не може всичко да има еднакъв приоритет. Сега моят фокус е другаде.

Но те разбрах. Давай нататък.

Тъй като това леко го изпуснах и взех да коментирам (разпалено, признавам) остатъка от поста ти, слагам си сега първоначалните мисли в скрит текст.
Разбрали сме се, това е важното.

[Кал]

Spoiler

Не казвам, че другите десет хиляди по' ги бива – просто че ги има. И читателят/агентът трябва да ги „изгази“ в търсене на своята книга. Оттам е логиката на 10-те, респ. 2-те страници „тест“. (100+ ръкописа месечно как ти звучи? Средното натоварване на един агент.)

На въпроса „Откъде ги намирате“: виж моя to-read list. Мога да чета пълноценно 20 до 30 книги годишно. Излиза, че ако карам само по него, следващите 2 години са си заминали... :/

Оказа се, че изобилието е много по-натоварващо от недоимъка.

[Radiant Dragon]

Spoiler

Не казвам, че другите десет хиляди по' ги бива – просто че ги има. И читателят/агентът трябва да ги „изгази“ в търсене на своята книга. Оттам е логиката на 10-те, респ. 2-те страници „тест“. (100+ ръкописа месечно как ти звучи? Средното натоварване на един агент.)

На въпроса „Откъде ги намирате“: виж моя to-read list. Мога да чета пълноценно 20 до 30 книги годишно. Излиза, че ако карам само по него, следващите 2 години са си заминали... :/

Оказа се, че изобилието е много по-натоварващо от недоимъка.

Spoiler

Не е честно... никак не е честно... ти с тоя си списък съвсем ми уби настроението.
Ммм, е, надеждата ми остава в Хрониките на мегаполиса. Надявам се там наистина да блесна най-сетне.

Иначе, колкото до това:

Оказа се, че изобилието е много по-натоварващо от недоимъка.

Григор го е илюстрирал много точно със "Синдрома на Висоцки". Много точно.

[Кал]

Spoiler

... хубавото е, че не карам само по списък.

А надеждата ни е, че и агентите са така...

[Radiant Dragon]

Един ъпдейт три (четири) години по-късно...

Романът ми вече е официално издаден! Заглавието в процеса още веднъж се смени - книгата се подвизава като "Космически залог" в книжарниците.

Организирана е премиера на 1-и декември, от 18.30 часа, в читалище "Николай Хайтов", в района на бившия хотел "Плиска". Който желае, да заповяда.

НАПРЕД КЪМ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ!

[Лъч]

Браво, Вик!

Много се радвам за теб!

Споделяй и занапред, когато има новости покрай теб и книгата.

За премиерата силно ти препоръчвам няколко дни предварително да напомниш (не само на мен;) в писмо и/ли соц. мрежи, че ще се случва, за да не потъне покрай наситеното ежедневие.

Такова гориво е хубаво да се споделя, а ти го имаш с висока енергийност.

Благодаря ти!

[Лъч]

Аз... така... дали може да попитам за запис от премиерата, като неуспял да стигне на живо до нея?

В близкото и светло бъдеще, когато стигна пак до четене на каквото и да е, дали бих открил електронна версия на книгата ти, Вик?

Благодаря!

[frog]

И по двата въпроса: Н-Е! Благодаря, за нищо; моля, пак заповядай!
Изпусна шоуто. Panta rhei.

Човекът Вик искаше събитието да е толкова кратко, че да съм била път с 305 напразно. Значи извод дали е имало запис. За мое щастие, събитието придоби прилична дължина, макар че нямаше четене на откъс.

[Кал]

Мой мини-отзив в Goodreads:

Макар че бъдещето на Стелария ми идва твърде мрачно, а начините за разправяне с проблемите – твърде кървави (все пак това е остросюжетна литература и порязванията са неминуеми ;), романът гъмжи от свежи лафове и въобще свежи мисли. Рядко чета толкова стегнати, събитийни истории, особено от дебютиращ автор.

Стана ми интересно и кои ноар герои и автори (сценаристи на игри?) са вдъхновили образа на Текс Кърк.

[Radiant Dragon]

Мда, май трябва да започна пак по-често да наминавам оттук... за да не си забравям старите приятели.

Лъч, записи има, макар и правени от аматьори; ако все още имаш интерес, може да компилирам нещо по-разбираемо от тях и да пусна един Дропбокс линк идната седмица.

Хриси, моите извинения, ако съм загубил напразно времето ти. Когато организирахме събитието, преценихме, че ще е по-добре да е по-кратко, за да не се загнезди скуката сред забърната публика на днешното време; идеята беше, че бяхме поканили лично 40+ човека, от които се надявахме поне още 1/2 толкова да дойдат "притурка", но уви... не съм Марин Трошанов (примерно) и явно нямам star power-а да напълня дори една средна по размер зала. Ако знаех отначало, че щяхме да сме камерна сбирка, щях да направя нещо по-приятелски настроено. Отново, моите извинения.

Кал, благодаря за отзива в Goodreads. Дори не знаех, че ме има там. Колкото до кървите, острите предмети и праволинейната проблеморешимост в стил Арни/Duke Nukem/Serious Sam/Ван Дам и сие, с моя силен Марс... какво да кажа? Аз съм такъв, какъвто съм. Едно време дори любим цвят ми беше червеното. Говорили сме за тия плоскости на живо и предполагам, че вече се знаем; аз уважавам твоите стремления, същевременно смятам, че моят мироглед (ха, ирония) също може да даде положителен резултат. Даже, наскоро съдбата нагледно ми показа, че всички пътищата водят към рая - видях уникално развитие при човек, чиято гледна точка си мислех, че вечно ще сочи към задъдена улица. Великият Космос ми показа колко заблуден мога да бъда, независимо колко си мисля, че знам.
И ако това ще представлява интерес за теб - мисля си как точно да обърна част от тази моя кръвожадност с главата надолу в следващата ми книга. Искам да счупя едно старо клише, което гледам дори в 21-и век продължава да е меродавно. Но... това си е за жива среща.

За финал - вдъхновението за образа на Текс е конгломерация от няколко източника, но пикантната част е източника на името - игрова поредица, която й точа зъби от няколко години най-сетне да я започна, но все отлагам. Май е време да запретна ръкави, а? Току-виж Текс придобие... ъпгрейд.

Весели празници!

И благодаря за вашата подкрепа.

ПП. Забравих - електронното издание; въпреки че съм силно благодарен на издателя си, те имат... нека го наречем "твърда политика" по отношение на разпространението на романа; това, за съжаление, изключва появата на електронно издание поне в близко бъдеще. Ако обаче тиражът "понапредне" ще лобирам да се появи и електронен формат, защото знам че има хора (като Чобитите), които желаят да си попълват библиотеката в съвременен стил.

[Radiant Dragon]

Относно видеоматериали от представянето:

Фотографският екип, състоящ се от трима(!) души, двама от който доброволци, се е справил доста зле с една наглед проста задача. Единият почти е успял да заснеме всичко "както трябва", обаче в последния момент му е свършила паметта на устройството...
Поради тази причина, не ми се занимава да качвам нещата в Тубата; твърде са хаотични, а през ноември месец самоделният video-editing проект, който бях направил, ми дойде твърде нанагорно, за да имам желание пак да се занимавам.
Същевременно, "подходящите" файлове са твърде големи, за да ги кача на Дропбокс-а, дори с употребена компресия.

Тъй че, засега нещата остават така. Мога да разправям на живо какво е било, или при голямо настояване мога да запиша с каквото разполагам на външен носител.

За много години!

[Лъч]

Благодаря ти за отделеното внимание да обясниш и споделиш, Вик!

Ще го оставя да се случи на живо, за да е ненасилствено. Само да огрея и в организаторски аспект, а дано, скоро.

Всичко си е наред.

[Mokidi]

Преместено от тази тема –- Кал

Темпото на сюжета не ми е проблем - книгата ми харесва и там е бедата. Изразните средства... зависи какво разбираш под тях. Ако имаш предвид подбора на думи - не, те са си ок. Подреждането им е голям проблем.
Както казах - книгата не плаче, а реве за редактор. Текстът не е плавен, авторовият стил не е гладък. Знам, че така казано не звучи като кой знае какво, но ако се потапяш в атмосферата и постоянно оттам те изхвърлят лесно поправими проблеми... не е лесно да спре да ги забелязва човек. Ето едно сравнение, за да не съм голословна: "Пътуване през спомени" на Делиян Маринов попадала ли ти е? Ако не - има я свободно в читанка. Пробвай да я четеш...
И пак за да не съм голословна, отварям на произволна страница (30)
Сутрин Центърът изглеждаше почти както следобеда. С едно изключение - беше огледална прилика.
"както" не е изобщо правилната думичка - в българския език тя също е сравнение, но с други качества.
Центърът не може да е в огледална прилика със себе си, въпреки че описваш динамика на различни състояния. В огледална прилика могат да бъдат сутрините и следобедите - те са въпросните различни състояния. Донякъде си го подразбрал, защото имаш "сутрин", но "следобедА".
"С едно изключение" е паразитен израз.
Та, примерно:
Сутрините в Центъра изглеждаха почти като следобедите, но приликата беше огледална.
се чете по-гладко и не обърква три пъти следобеда на читателя
(подчертавам - примерно; варианти за преправяне на изречението, та да не дращи - много)
"Ноар" атмосферата, която създаваш, е разкошна. Сюжетът ти откъм покачване на напрежението, екшън, спадане на напрежението е чудесно премерен. Обаче този постоянно, непрестанно препъващ се текст... мен лично ме измъчи и то не защото съм претенциозен читател. Та си се надявам нататък малко от малко да се подобрят нещата и пътуването през книгата да е по-малко зъбокъртещо.
Отделно имам количества възражения по светостроенето, но това е друга тема, а и петдесет страници по никакъв начин не стигат да разбера дали имам причини за недоволство или въпросите ми получават отговори по-нататък. Но има откровени... недомислици, при това на фона на също тъй гениални решения. Поствоенен свят, кипнал котел раси и фракции, киберпънк-атмосфера, уха! Но: цялостна смущаваща концепция е например (привидното?) насипване на несвързани елементи с лопатата: огнестрелни оръжия, генномодифицирани хора, сериозна киборгизация и обемисти компютри, всичко това в една свободно пътуваща между звездите... федерация на различни видове. Дори в момента компютрите се променят драстично, а за успешна киборгизация е логично да се предположи, че ще има сериозен уетуеър. И в същото време героят ни има компютър на бюрото си (завит да не го познае някой!!!!) и грам съвременна технология в тоя компютър няма? Ви-ар, шми-ар, интуитивен софтуер, нещо? В този същия свят патроните са безценни - защо? - и същевременно Дездемона попада под чудовищен обстрел (който струва колкото цялата нея, че и повече, ако екстраполираме по цената на куршумите) - и същевременно расите, способни да водят космически войни, не разполагат с нищо по-добро от огнестрелни оръжия...
Ъъъъ... не.
Сигурна съм, че имаш адекватни отговори на тези и други неща, дето се набиват в злото ми мизантропско оче, обаче тези отговори ги няма в книгата. Не и дотук поне.
Същевременно (сори, повтарям се) сюжетът е (дотук де) кадърно сглобен, екшънът е готин, а идеята (както се развива дотук) - интригуваща. ИСКАМ да чета тази книга, атмосферата ми допада, приключението е по мой вкус... Та така, накратко, впечатления.

[Radiant Dragon]

Аха... значи проблемът е на ниво стилистика.

В такъв случай моите съболезнования. Защото по-нататък текста няма да се подобри. Не за друго, а защото аз като читател винаги съм бил полу-сляп за стила на един текст, а оттам това вероятно ме прави и слаб стилист когато пиша.

Светостроенето... нещата, които ти забелязваш като проблемни, като цяло не получават отговор в книгата. Не са на фокус. А колкото до това дали са изобщо обясними на ниво setting, някои са. Други обаче не. Причините са няколко:

1. Стелария вече е в категорията "анахронистичен свят": макар основните концепции са положени в периода 2007-2010, сетингът е правен с разбиранията и гледната точка на човек от 2004/5-а (с парадигмите на 90-те), при това без особена степен на научна екстраполация. А оттогава половин дузина цикли на Закона на Мур са се извъртяли + появата на качествено нови технологии и парадигми;
2. Стелария е сътворявана от едно по-младо аз, което все още не е схващало как дори само една-единствена технология може потенциално да окаже влияние върху културния, техническия, икономическия, политическия, изобщо всеки аспект на обществото, включително на макро-равнище. Оттам реално погледнато идва и "мекотата" на сетинга;
3. Основните разработки по Стелария са правени преди да започна сериозно да се интересувам от футурология и трансхуманизъм, което допълва казаното в точка 2.

Както казах, някои неща имат вътрешно-светова логика (примерно огнестрелните оръжия и "старите" компютри), докато други неща нямат. Или по-точно имат, но само ако човек приеме априори, че това е "ретро" сетинг, където съвременните екстраполационни парадигми от 21-век не важат. Затова в момента дори не работя по Стелария; имам планове един ден да се върна към света, особено заради драксатите, но това ще бъде със споменатото ретро амплоа, което ще бъде съзнателно изкарано на преден план.