Явно не съм се изразила добре - изобщо не става дума за четене
само на преводна литератра. Когато споменах това, имах предвид хора, които започват тепърва да се занимават с преводи и владеят добре някакъв чужд език, от който евентуално биха превеждали, за да сравнят оригинала и вече съществуващия превод. И това не с цел да копират едно към едно варианти и конструкции, а за да се проникнат от уменията на по-опитните си колеги.
Може и да стана досадна, но ще повторя, че изброените от мен преводачи наистина имат изключителни постижения видени от моята скромна гледна точка. Е, вярно е, че като изключим Любо Николов, Юлиан Стойнов и васил Велчев, май повечето не са превеждали фантастика и фентъзи. Или май греша? Силвана Миланова направи великолепен превод на Тъмните му материи, а Магдалена Куцарова - на Джонатан Стрейндж и господин Норел..., както и да е. Аз обичам тези жанрове и смятам, че преводът им е също тъй ангажиращ, както и на всяко друго литературно произведение. Дори често по-труден,защото се налага на словотворчеството на авторао да отговорим със също тъй въздейстгващо словотворчество на езика на первода. И не само това...
Колкото и по-младите да се чумерят,(извинявам се
) , четенето на друга литература много помага. За всичко. За придобиване на специфичен тип познание, за чиста наслада, за изследване на впечатленията, които оставят превод/оргинал , за изграждане на собствен стил.
Да, в началото всички подражаваме. Но само Господ създава от нищото. Ние сме хора и се налага първо да опознаем постиженията на други хора и тогава да намерим себе си.
За четенето на Георги Господинов съм съгласна. Освен с талант и успешни дирения на форма, той ми е симпатичен и като човек. Държи се много естествено и нормално по време на интервюта и не съм го чула нито веднъж да се прави на велик, да менторства или да високомерничи.
Ще включа тук и Виктор Пасков, а от класиците - Йовков, Талев, Димитър Димов.
Неотдавна прочетох Деконструкцията на Томас С. и мисля, че Владо Полеганов звучи със свой стилистичен глас, много добър.
И не защото Кал ми е стар приятел, но той също притежава разпознаваем собствен стил, който понякога се промъква и в преводите му, но стои много добре.
И не защото отговарям на Елена Павлова, но тя е сред любимите ми български автори. На четеца си имам папка, на която пише Елена Павлова
Понеже това е дискусия, ще споделя също, че г-жа Настрадинова, въпреки хубавите й идеи, ми звучи маниерно и малко изкуствено. Не съм почитател и на стила на Теллалов. Но това са мои усещания, мои предпочитания, мои вкусове.Те не ангажират никого, естествено.
Дано не съм засегнала нечии чувства, о това е форум така че всеки се изказва свободно, нали?
Сега се сетих, навремето имаше едно списание Панорама, издавано от съюза на преводачите. И май още го издават. Напоследък не съм се интересувала от него, защото, ами, няма да задълбавам защо...:
http://www.bgtranslators.org/index.php/ ... 0%BC%D0%B0
Освен това, пак с извинение, но мисля, че четенето на други автори е страшно нужно на писателя, ИМХО, разбира се, отново. без да се обижда никой, но иначе изпадаме в ситуацията"Чукча не читатель, чукча - писатель". Идеите и стилът, и фразата, и всичко останало трябва да съжителстват в изящна симбиоза за радост на читателя.
) и останах с много лошо впечатление от произведението откъм литературна стойност. Колкото до превода - тогава още бях в период когато не можех да отлича добър превод от калпав, така че нямам коментар по тази част. (Обаче библиотеката ми е на ръка разстояние от компа, така че някой път, ако имам МНОГО свободно време, може да хвърля едно око и да сравня.)
